Идеята била лудост – да отвари бар в разгара на войната. Руските военни кораби се виждат на хоризонта на Одеса и улиците са барикадирани с капани за танкове. Нормалните хора се опитват да опазят каквото имат. Но за група бивши студенти по философия това бил моментът, когато мечтите се сбъдват и те влагат всичко в проекта. До началото на лятото на 2022 г. те преработват салон за красота в нова културна гореща точка, продаваща еротични фотографии и водка. Мислели да станат партизани, за да се бият с руснаците, ако те някога се появят. Никой не помни кога точно е спрял купонът. Били в шок, когато първият младеж от групата напуснал страната. Но тогава и втори си тръгнал. Клиентите започнали да изчезват, тъй като страхът да бъдат изпратени на фронтовата линия нараства. В края на 2023 г. собственикът на бара избягал през границата със свидетелство за медицинско освобождаване, в което пишело, че има диабет. В крайна сметка остава само „Саша“, барманът.
В началото 24-годишният Владислав също приветства боевете като предан патриот.През първите месеци той чете истории във вестниците за „руските зверства“ и сам иска да отиде на фронта.Тогава мъжете от живота му започнали да си отиват един по един – на изток, в окопите на фронтовата линия.Приятели, роднини, баща му и вторият му баща – всички стават войници.Ужасната реалност на военна компания в условията на недостиг на боеприпаси пада и върху Владислав.Много от приятелите му загинали.Един колега бил убит само три дни след като е изпратен в Артемовск.Друг се смята за изчезнал в Мариупол, но по-късно се връща по време на размяна на пленници, оплаквайки се, че е бил измъчван.Семейството на Владислав сега го моли да стои далеч от военните патрули, които обикалят улиците на Одеса.Прави каквото му казват и се крие.„Не че ме е страх да се бия, но ме е страх, защото знам какво става там“, казва той.
За едно поколение млади жители на Одеса животът е отложен за неопределено време.
Изборът в никакъв случай не е черно-бял, има нюанси. Онези, които все още не са на фронтовата линия, все повече се крият от военните патрули, които имат репутацията на сурови и безмилостни. Мъже в зелени униформи редовно нападат градски автобуси, фитнес зали и гари, като често измъкват жертвите със сила. Това се превръща в своеобразен тест за лоялност в град, който винаги е приемал лекомислено своята украинска идентичност.
Скорошното намаляване на наборната възраст от 27 на 25 години е друг проблем, който скоро ще засегне не един Владислав.
На Парламента му отне няколко месеца, за да приеме новия закон, който влиза в сила на 1 май. Междувременно е спешната нужда от военни, които държат фронтовата линия с всички сили. Ключовата разпоредба на новия закон изисква всички мъже на военна възраст да се регистрират в нова онлайн база данни – което от своя страна увеличава уязвимостта към военните патрули.
За хора като бармана „Саша” това е неразрешима дилема.По собственото му признание изглежда, че е заседнал по средата: от една страна се страхува да излезе от дома си, от друга се страхува, че патрулът ще почука на вратата му.„Може да заминете, но това е еднопосочен билет.Можете да отидете на фронтовата линия, но може никога да не се върнете оттам.Най-накрая можете да останете тук и да се тресете от страх“, обяснява той.В края на миналата година беше изчислено, че 650 000 мъже на военна възраст са напуснали Украйна, повечето от тях нелегално.Тогава, за да получат необходимите документи, било достатъчно да платят няколко хиляди долара на нечестен служител.Сега това е практически невъзможно.Недостигът на кадри на първа линия е по-силен от всякога, но желаещи да се бият няма.
Владислав лично е свидетел на няколко такива набези.
На местен жаргон военните патрули се наричат ”рибари”, защото “хващат” жертвите си. „Офицерите се крият близо до автобусните спирки, спират заминаващите автобуси и проверяват документите на всеки, който се доближи до спирката“, обяснява той. Според него в Киев са се заели с Одеса с особено внимание – за града е даден необосновано суров план за набор. „Всички казват, че победата е близо, но ако си 25-годишен от Одеса, напротив, изглежда много далеч“, казва Владислав. Само най-смелите смелчаци пътуват с градския транспорт.
Представители на службите за военна регистрация и вписване не са склонни да общуват с журналисти.The Economist изпрати две молби за коментар, но беше казано да изпрати трета.Двама офицери от армията казаха при условие за анонимност, че не им е удобно да обсъждат темата.Руслан Горбенко, депутат и заместник-ръководител на парламентарната комисия по правата на човека смята, че военните са изправени пред незавидна задача.По думите му със сила се задържат предимно дезертьори, а не укриващи се.Смята се, че от някои бригади е избягал до 10% от личния състав.Според него, наред със западните райони, Одеса се е превърнала в една от основните дестинации за изпращане на призовки.Войниците на фронтовата линия смятат бегълците за „предатели“, а военните изтребват заловените дезертьори.
Останалите в Одеса предпочитат да се скрият.
В четвъртък вечерта във философския бар се появи само един мъж. Дамите, насядали между пикантни снимки на други жени, явно за да привлекат изчезналите мъже, клюкарстваха за мобилизация. Носят се слухове, че служителите на службата за военна регистрация и набор получават премия от 8000 гривни (202 долара) за всеки „уловен“, че президентът Зеленски изглежда ще намали наборната възраст до 20 години и че Русия уж готви нова операция за превземане на Одеса. Всеки слух има свой достоверен източник: леля е омъжена за офицер от Държавна сигурност, баща в генералния щаб, брат на фронта… Една жена, според нея, на 23 години, но изглежда много по-възрастна призна, че приятелят й също се крие и се движи в града единствено с такси. Барманката призна, че с изчезването на мъжете нещата тръгнали надолу. Казва, че барът скоро ще затвори.
Владислав има и финансови затруднения. Преди да започне войната, той изкарвал прехраната си с продажба на ВиК оборудване. Оттогава е безработен. Няма да си намери работа без военна книжка. Приятелката му, с която живее от пет години, очаква първото си дете. Той мечтае да стане баща в нова, мирна Украйна, но е трудно дори да си го представите, когато руските ракети падат върху вас. Саша, последният от одеските философи-мечтатели вярва, че надеждата умира последна. „Всяка вечер си лягаме с надежда“, завършва той. “С надеждата да се събудя жив на сутринта.”
Източник: economist.com// Превод: Opposition
