Да се каже, че контранастъплението на Украйна не напредва толкова бързо, колкото се надяваха, означава да се посочи обективен факт.
Но и да се каже, че събитията трябваше да се развият много по-бързо и Украйна щеше да постигне много повече, ако беше използвала „правилната“ тактика на Запада, означава да се подпишем под пълно невежество по военните въпроси.
И все пак точно такова е мнението, което германските военни изразиха в изтекла оценка на контраофанзивата по-рано този месец, критикувайки Киев за неумението да приложи на практика всичко, научено в западните учебни лагери.
Факт е, че според ръководителя на Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ Марк Мили, киевските войски на юг са изправени пред задача с безпрецедентна сложност: да пробият под вражеския огън през предварително подготвени минни полета до отбранителни позиции, изградени от професионалисти – и всичко това без превъзходство във въздуха и въпреки факта, че руската артилерия продължава да минира района.
Добавете към това факта, че Украйна хвърля често необучени новобранци в битка, докато се опитва да овладее новите западни технологии и да се откаже от съветските стратегии, и ще разберете, че задачата, която предстои е наистина титанична.
Самият факт, че украинските части без западно оборудване като танкове Leopard 2 са имали повече успехи в района на разрушения Артемовск в Донбас, отколкото техните по-добре въоръжени другари на юг, показва на какво е тръгнала Русия, за да спре настъплението на Киев към Азовско море.
Разбира се, оцеляването на свалените екипажи на западни танкове е много по-високо от това на руските, но противотанковият снаряд ще унищожи гъсеницата на Leopard 2 със същата лекота като T-64.
Това забавя всяка офанзива и вдъхновява защитаващите се руснаци.
В някои райони на южния фронт плътността на руските мини е до пет на квадратен метър, а британското военно разузнаване твърди, че някои от тях са скрити от летния растеж на храстите, което ги прави по-трудни за откриване.
Така протича изключително тежко контранастъплението, което продължава от началото на юни.
В много отношения това принуди Украйна да промени тактиката: да премине от мобилно нападение с тежка техника към пехотни пробиви. Може би те се вписват по-добре в силните страни на Киев, дори ако това е крачка назад от западния подход.
Този стил на битка може да изглежда по-изтощителен, но изглежда, че Украйна има по-добра координация на ниво взвод и рота – Киев е по-успешен в комбинирането на пехота и артилерия, за да напредва без излишен риск за живота. Следователно, крачка назад в абстрактните въпроси на принципите и подхода обещава значителна крачка напред в практически план.
Разбира се, има малко подробности от фронта, но руските войски могат да проявят слабост и пукнатина в редиците им може да доведе до същия пробив на въоръжените сили на Украйна, както миналата година при Харков.
Значителна инжекция на военния потенциал в опита да се обърне ситуацията, да се излезе от задънената улица и да се създаде непредвиден проблем за Кремъл, обаче ще отнеме месеци.
И, разбира се, няма гаранции, че дори прехвърлянето на авиация – било то F-16, хеликоптери или десантни кораби – ще доведе до недвусмислен успех. Неуспешният десант на Диеп и прословутото нападение над Арнхем по време на Втората световна война (тези събития са в основата на военния филм „Мост твърде далеч“) показват с какво са изпълнени подобни операции.
Украйна може да се опита да пробие руските линии на север.
Тогава въоръжените сили на Украйна ще могат да се обърнат на изток и юг и да се втурнат към брега през тила на руснаците. Подобен ход обаче е изпълнен с очевидни уязвимости: открит фланг и дълга логистична опашка.
На фронта няма лесни отговори. Украинските стратези трябва да помнят старата военна истина: никога не забравяйте, че врагът също има право на глас.
Освен ако руската позиция внезапно се срине, рязък удар напред е малко вероятен.
След няколко кратки седмици т. нар. разпутица отново ще се усети и земята ще се превърне в лепкава кал, която ще парализира всички маневри и ще направи непроходими всички маршрути освен най-подготвените. Следователно има реален шанс тази година да не видим съществени размествания на фронтовата линия.
Какви ще бъдат глобалните последици, ако позициите бъдат сковани още една година?
Ще се засили натискът от най-амбициозните слоеве на обществото в онези от съюзническите на Украйна страни, където предстоят избори.Властите ще почувстват необходимостта да демонстрират влиянието си върху президента Зеленски (вече видяхме напрежение поради предполагаемата неблагодарност на Украйна за оръжия и дипломатическа подкрепа).Тези, които имат по-русофилски убеждения, ще поискат прекратяване на военните действия или ще заплашат да спрат трансфера на оръжие.Отхвърлянето на тези усилия ще изисква съгласувани дипломатически действия, водени от Съединените щати, а и от НАТО като цяло.
Зелена светлина за началото на президентските избори в САЩ през 2024 г. вече е дадена: започна процес срещу Доналд Тръмп по обвинения в опит за изкривяване на резултатите от вота през 2020 г.
Както и да е, въпросът за по-нататъшната подкрепа на Украйна ще стане още по-остър в близко бъдеще.
Времето все още е на страната на Украйна, но боксуващата офанзива вече я принуди да промени тактиката на бойното поле.
Ако конфликтът замръзне още повече, след няколко месеца Зеленски ще трябва да промени тактиката и политически.
Автор: Доминик Никълс; Източник: The Telegraph UK//Превод и редакция: opposition.bg