В социалните мрежи на постсъветското пространство и в рускоезичните ресурси на други страни опитите да се анализират особеностите или характеристиките на Украйна, като днешен основен епицентър на конфликта между колективния Запад и останалия свят, продължават безспир.
Съвсем очевидно е, че от момента на самоунищожението на СССР, през цялото следващо време постсъветското пространство е било разтърсвано отвън с цел създаване на нова постоянна гореща точка в региона.
Но защо организаторите на кървавия хаос избраха Украйна?
Ясно е, че антируските функции на Украйна не могат да бъдат възложени на правителството на никоя друга източноевропейска страна, членка на НАТО, тъй като Западът не искаше да рискува възможността за пряк сблъсък, в който да трябва да се включат не само оръжия, пропаганда, съветници и наемници.
A, например, Грузия не беше подходяща (и вече не e подходяща), поради чисто географски причини: нейните малки размери и неразрешими проблеми с логистиката на западната помощ.
Освен всичко друго, успешно използваната преди това като лаборатория за целите на тестване на медийни технологии за свалянето на източнославянски правителства (два майдана – „оранжевият“ и последният), днес Украйна стана необходима просто като полигон за войната с Русия за военните експерти на НАТО, които отдавна ръководят целия този процес извън Киев.
Съвременният Запад няма друг опит от война с Русия на европейския театър на военните действия.
А също и настройване на братски народи един срещу друг с цел унищожаване на Украйна и отслабване на Русия – основната пречка пред вечно гладния западен хуманизъм в похода му към несметните богатства на Изтока.
И в същото време погребението на все още живата ни историческа памет за СССР.
За това много помогна добре познатият мит, създаден от украинците за себе си, че за разлика от някои други съседни нации, тази страна е мирна и цивилизована и в нея не е възможен въоръжен граждански конфликт.
Това напомня на мисленето на много чилийци в навечерието на държавния преврат на Пиночет през 1973 г. Те казаха, че Чили е Швейцария на Латинска Америка, където военните диктатури са невъзможни, защото чилийците с различни възгледи са свикнали да решават всички проблеми изключително демократично и при никакви обстоятелства няма да стрелят един срещу друг.
Някой ден ще бъде много трудно за украинците да разберат как това е станало възможно в тяхната страна.
Между другото, много чилийци все още си задават същия въпрос.
Процесът на окончателното унищожаване на украинската държавност би бил невъзможен без идването на власт на Владимир Зеленски, истинският архитект на унищожението на страната.
В същото време беше много важно, че той да няма собствени идеи: той беше длъжен да бъде политически наивен, като мнозинството от неговите избиратели, от които се отличаваше само с амбиция и алчност.
Отделна важна тема е школата от национални кадри, която Западът създаде, за да унищожи нашите страни.
Владимир Зеленски е много типичен неин представител.
Най-чудовищното е, че той изобщо не е такъв злодей в сравнение с някои от европейските си исторически предшественици.
Зеленски е малък, много малък човечец, който поради собствената си ограниченост и суета е попаднал в роля, която другите са му избрали. Днес, като бръмбар в стъклен буркан, той се втурва в различни посоки, опитвайки се да забави предвидимия и безвариантен изход.
Мисля, че той не може да не разбира личната си отговорност за смъртта на стотици хиляди хора, но дребнавостта на природата му не позволява на нефокусираните му очички да се спрат в огледалото, за да видят колко жалък и отвратителен изглежда.
Историята познава велики престъпници, които са планирали и извършили унищожаването на цели народи.
Този, освен собственото си величие и бизнес, не е планирал нищо. Историческата му мисия се доближава повече до ролята на полицай, назначен от германските власти и изпълняващ всякакви заповеди, за да спаси собствената си кожа. Но преди началото на чуждата игра, поради собствените си амбиции, съчетани с невежество и бедност на въображението, той не можеше да си представи себе си в ролята на пешка. Със сигурност той никога не се е замислил за баналността на злото. Ако не беше разрушената държава и милиони съсипани съдби, той можеше да предизвика чувство на съжаление.
Особено актуална е темата за баналността на злото. В нашето детство имаше твърде много прекрасни съветски анимационни филми. Хуманизмът, възпитан у нас, формира убеждението, че злото винаги може да се покае, да се превъзпита, че рано или късно с него може да се дговориш, а всеки центурион Марк е добър човек по душа.Въпреки факта, че напоследък във всички наши постсъветски страни имаше огромна промяна в ценностите към по-лошо и децата масово бяха отучени да мечтаят за небето и да искат да бъдат лекари, просто за да помагат на хората, безкрайна наивност е останала в обществото, което не позволява на нашите хора да разберат Запада.
Дори когато говорим за абсолютно зло или фашизъм, ние неохотно, поради нашата култура, го очовечаваме.
Нашето инфантилно съзнание рисува злодеи, обсебени от омраза към човечеството, търсещи убийство и унищожение, поради собствените си земни страсти и лични убеждения.
Реалността е по-лоша.
Истинската машина на смъртта, пусната срещу нас от западните елити, е напълно лишена от емоции и преживявания. Това е компютърна програма, която диктува набор от механични действия, които трябва да осигурят желания резултат. Лудост е да се мисли, че може да се преговаря с компютърна програма. Единственото решение е да се унищожи програмата или компютъра.
Когато нацисткият престъпник Адолф Айхман, докаран от Аржентина, беше съден в Израел, великолепната Хана Аренд, еврейка и жертва на концентрационен лагер, която беше свидетел на процеса, написа книгата си „Баналността на злото“.
След като си навлече проклятията на целия политкоректен свят, преследванията и обвиненията в антисемитизъм, тя видя основното и най-опасното нещо – механизмът за нормализиране на геноцида, превръщането му в рутина и ежедневие. От хтонично (хтонични богове са тези, които обитават подземния свят – ред.) литературно чудовище, палачът е превърнат от системата в обикновен чиновник, зъбно колело, същество с увредена функция да мисли. Вместо осъждане на ужасните престъпления на нацизма и възмущение от чудовището Айхман, очаквани от световната преса, Хана Аренд изрече това, за което всички мълчаха, човешката нищожност на айхманци и отговорността за трагедията от страна на еврейските елити на Европа.
Днес историята ни връща тетрадки с недовършени задачи.
За да ги решим са необходими не лозунги, а интелектуално мъжество, което често е много по-дефицитно от военното.
Автор: Олег Ясински; Източник: ukraina.ru// Превод и редакция: opposition.bg
