Случаят на войник, чийто крак беше ампутиран от Националната служба по здравеопазване, тъй като антибиотиците не можаха да излекуват инфекцията му, е знак за нарастваща криза, казват лекарите.
Когато войникът пристига от бойните полета на Украйна, екипът на Националната служба по здравеопазване в началото бил най-загрижен за множеството шрапнелни рани.
Но когато почистили нараняванията на 35-годишния мъж, лекарите от болницата “Сейнт Джордж” в Южен Лондон осъзнали, че имат по-голям проблем. Дълбоко в раните от взрив на левия му крак, се била настанила бактериална инфекция. Първоначалният коктейл от пет различни антибиотика не успява да убие бактериите. Тъй като раната все още гнояла, те сменили режима, за да опитат четири други лекарства, включително колистин, антибиотик от най-висок клас с тежки странични ефекти, пазен за случаи, когато нищо друго не работи. Но те също имали ограничено въздействие.
От десетилетия лекарите предупреждават за мрачно бъдеще, когато антибиотиците вече не са ефективни.
И така, през ноември 2022 г., в отделение на Националната служба по здравеопазване, тази мрачна перспектива се оказва съвсем близо. В една от най-добрите британски болници за лечение на травми хирурзите бяха принудени да се върнат към средновековните методи.
За да спасят живота на войника от мутирали бактерии, се наложило да ампутират крака му до коляното.
Д-р Люк Мур, консултант по инфекциозни заболявания в болницата Челси и Уестминстър, който бил покакенен да помогне в лечението на военнослужещия, описва антимикробната резистентност (AMR) като „тиха пандемия“.
Ако способността на бактериите да се съпротивляват на лекарствата се развие, това ще постави под въпрос ефективността дори на най-често срещаните медицински процедури.
Отстраняването на сливиците на дете ще бъде животозастрашаващо. Мур казва: „Докато не счупим този орех, ще бъдем изложени на риск във всичко, което правим. Това застрашава възможността да извършваме прости операции; намалява шансовете за успех на химиотерапията при пациенти с рак.“
И сега отново се разгръща борбата за предотвратяване на този ужасен изход.
През септември на Общото събрание на ООН в Ню Йорк световните лидери ще се опитат да договорят споразумение за предотвратяване на заплахата от устойчиви на антибиотици микроорганизми. Дам Сали Дейвис, бивш главен лекар на Англия, а сега специален пратеник на Обединеното кралство за AMR, казва: „Трябва да преминем от думи към действия.“
Ново бойно поле
Случаят в болница “Св. Георги” не е единственият.
Подобни данни постъпват от Норвегия, Холандия и Германия, където болници също предоставяха медицинска помощ на военнослужещи, евакуирани от украинските фронтове. Професорът по клинична бактериология в университета Лунд в Швеция, Кристиан Рисбек, е проведел проучване миналата година, което разглежда извадка от 141 пациенти, лекувани в украински болници. “Никога не съм виждал такава резистентност”, каза той, “Това беше най-лошото, което съм виждал. Там има много, много устойчиви микроорганизми.” В девет случая, които изследвал, бактериите били резистентни към всички налични антибиотици.
В Украйна се отвори още един фронт – войната срещу резистентните бактерии. И не само военният персонал страда от тях. Осем от изследваните случаи са новородени с пневмония. „Всички пациенти, както военни, така и цивилни, се озовават в болници близо до фронтовата линия“, каза Ризбек. „Има пълен хаос, всички лежат са разбъркано.“ Точно такива условия са необходими на бактериите. Мур казва: „В райони на света, където има конфликти и бедствия, където болниците са пълни с хора, нуждаещи се от грижи, първото нещо, което се губи, е контролът върху превенцията и развитието на инфекции.“
По пътя към болница „Свети Георги“ украинският войник е бил в четири украински болници: в една от тях той получава инфекция, която му коства крака.
„Най-устойчивите на лекарства бактериални инфекции не възникват в окопите на бойното поле, а почти винаги в здравни заведения“, казва Мур.
„Танцуващи“ гени
Александър Флеминг, чието откритие на пеницилина през 1928 г. преобрази медицината, е първият, който предупреждава за фундаменталната слабост на антибиотиците.
През 1945 г. на церемонията по връчването на Нобеловата награда за своето откритие той казва: „Има опасност един невеж човек лесно да приеме недостатъчна доза и като изложи микробите си на несмъртоносни количества от лекарството, да ги направи резистентни.“
В продължение на почти сто години антибиотиците са били основата на съвременната медицина.
Но колкото повече лекари предписват антибиотици наляво и надясно, толкова по-бързо микроорганизмите се научават да им устояват. „Когато започнете да използвате антибиотици в големи количества, имате силно въздействие върху бактериите и те развиват резистентност“, каза Крейг Маклийн, професор по еволюция и микробиология в Оксфордския университет. „Това е въпрос на естествен подбор“. Но бактериите имат специално, коварно свойство, което им позволява да се адаптират: те могат да обменят гени с други щамове. „Плазмидите са малки кръгли ДНК молекули, които могат да се движат между бактериите и по този начин да прехвърлят резистентни гени от един вид на друг“, обясни Маклийн.
В болниците, където пациентите с различни инфекции са концентрирани на едно място, има особена опасност тези “танцуващи” генетични свойства да се прехвърлят между микроорганизмите.
„Ако здравното заведение не разполага с подходящи процедури за контрол на инфекциите, имате експлозивен ефект: големият брой бактериални видове им позволява да обменят гени и поради честата употреба на антибиотици те преминават подбор по признак устойчивост“, каза Маклийн.
Преди десетилетия заразяването с устойчива на антибиотици инфекция в болница беше нечувано.
Но в наши дни антибиотиците се използват все по-често и бактериалната резистентност се развива.
Опасността се прокрадва
В правителствен преглед, ръководен от лорд О’Нийл от Гетли през 2014 г. се казва, че до 2050 г. резистентните микроорганизми ще причиняват 10 милиона смъртни случая годишно по света.
Но тази опасност вече се е приближила до нас повече, отколкото предполагахме. Проучване, публикувано в медицинското списание The Lancet през 2022 г. установи, че през 2019 г. има 4,95 милиона смъртни случая, дължащи се на резистентни на антибиотици бактериални инфекции, от които 1,27 милиона са били директно причинени от резистентни бактерии. Очаква се The Lancet да излезе този месец с актуализирани данни. Заместник-директорът на антимикробната резистентност в Националната здравна служба на Обединеното кралство д-р Колин Браун каза: „Числата ще стават все по-големи и по-големи. Това не е проблем на бъдещето; това е проблем тук и сега.“
И това е проблем не само в зони на военни конфликти или слаборазвити страни. През 2022 г. повече от 58 000 души в Англия са получили резистентна към антибиотици инфекция: четири процента повече от предходната година. Почти 8000 пациенти годишно умират от такива инфекции в Обединеното кралство.
Есме Харис, на 92 години, от Солихъл, близо до Бирмингам, е особено податлива на белодробни инфекции поради генетичен дефект, наречен дефицит на алфа-1 антитрипсин. Но състоянието й беше лечимо, докато не се зарази с много неприятна резистентна бактерия, наречена Pseudomonas aeruginosa. Антибиотикът амоксицилин, който обикновено приемаше срещу всякакви инфекции, спря да действа. „Между март 2020 г. и ноември 2022 г. тя е била приемана в болница девет пъти с линейка“, каза 65-годишната й дъщеря Сю Чарлз. Всеки път, когато тя е била приета в спешното отделение, лекарите в болницата Heartland в Бирмингам трябвало да използват пробата и грешката и да пробват по ред всички антибиотици, за да видят кой от тях ще сработи. Един ден през април 2022 г. тя почти умира, защото един след друг антибиотици не действахали.
“Тя не беше готова да умре”, казва дъщеря й, “Въпреки че беше на 89 години, тя молеше лекарите да я спасят.” Най-накрая Харис се измъкнва и лекарите й предписват обичайния антибиотик азитромицин, който все още действа.
„Страхотно е, че този антибиотик действа и й осигурява такова качество на живот, но в един момент може и да спре да помага. Това засяга както нея лично, така и цял свят.”
Търсене на решения
Въпреки сериозността на заплахата, предписването на антибиотици в Англия се е увеличило през последните три години.
Тенденцията на спад, наблюдавана от 2014 г. насам, се обърна. Миналата година общопрактикуващите лекари и други здравни работници в общността са написали 36,9 милиона рецепти; през 2022 г. те са били 35,8 милиона, а през 2021 г. са били 31,4 милиона. Изчислено е, че около една пета от рецептите, изписани от общопрактикуващите лекари, са за състояния, при които конвенционалните лекарства не действат. Проблемът се усложнява от това, че от 80-те години на миналия век не е открит нов клас антибиотици. Само няколко фармацевтични компании се опитват да ги открият. В крайна сметка, ако успеят да пуснат поне един на пазара, те ще го използват ограничено поради опасения, че отново ще се развие резистентност към него.
Има и други решения.
Браун казва: „Провеждаме опити в Бристол, където търсим замяна на антибиотиците, които даваме при първичното лечение на инфекции на пикочните пътища. Искаме да видим дали използването на алтернативен антибиотик с различен протокол за резистентност може да намали процента на съпротива.” Дейвис е в челните редици на борбата срещу AMR както в Обединеното кралство, така и в международен план.
Един от основните проблеми според нея е, че често личните лекари не знаят дали детето има вирус, за който антибиотиците са безполезни, или бактериална инфекция, за която могат да работят бързо.
„Ето защо имаме нужда от по-евтина и по-добра диагностика“, казва тя. Дейвис ще бъде сред онези, които ръководят прегледа на проблема от страна на ООН в края на септември.
Тя иска да договори нови международни споразумения за употребата на антибиотици и да създаде нова научна група по модела на Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC). Тя отива на тези срещи с политическа подкрепа. През 2016 г., на последната среща на високо ниво на ООН относно AMR, надеждите за пробив бяха големи. „Осъзнаването ни се повиши, но нямаше действията, на които аз, може би наивно, се надявах. Този път ще се върнем за още една среща и имаме много силна подкрепа от политиците.“ Дейвид Лами [Министър на външните работи] и секретарят по международното развитие Анелиз Додс много подкрепят това, което правим.”
За усилване на политическата подкрепа по време на срещата се провеждат редица събития.
Световният конгрес по АМР се провежда тази седмица във Филаделфия, Световната среща на върха за АМР в Кеймбридж, Масачузетс – през октомври, а здравните министри от цял свят ще се съберат в Саудитска Арабия през ноември, за да обсъдят проблема. Целта на преговорите е създаването на нови дипломатически институции. Според Дейвис този процес напредва „като ледник“. Но без международно споразумение постигането на истинските цели за намаляване на употребата на съществуващи антибиотици в световен мащаб и разработването на нови ще бъде невъзможно. Изпълнителният директор на Wellcome Trust Джон-Арне Ротинген, който също участва в разговорите, казва: „Трябва да си поставим глобална цел – цел за действително намаляване на проблема и държавите да бъдат държани отговорни за напредъка.“
За Мур, лекар от Лондон, тези глобални срещи са жизненоважни. „Няма панацея, която да победи и да се пребори с AMR. Но това, което можем да направим, е да забавим развитието на проблема. Трябва да се поучим от грешките си, да споделим този опит и да се придвижим заедно в международен план. Защото това е следващата заплаха за съвременното здраве грижи.”
Автор: Бен Спенсър; Източник: thetimes.com// Превод: Opposition
