Пейзажът е почти лунен. Видеозаписи с дрон, покриващи повече от хиляда мили от украинската фронтова линия, показват големи кратери в земята, издълбани в невидими заграждения.
Артилерията доминира във войната в Украйна.
Но след близо 18 месеца, все още остава значителна разлика между снарядите, които Украйна иска и това колко бързо европейските и американските заводи могат да доставят. Нараства и безпокойството, че мозайката от производители на оръжие в Европа не е подходяща за задоволяване на тези нужди.
Далеч от фронта, войната в Украйна се превърна в игра на числа: кой може да придобие, изготви и достави повече танкове, куршуми и най-вече артилерийски снаряди.
По време на контранастъплението украинската артилерия изстрелват до 6 000 снаряда дневно, казва украинският депутат Александра Устинова пред CNN, но военните искат да изстрелят над 10 000.
Дори това е малка част от 60 000 снаряда, които Русия използва в пика на артелирийските си обстрели тази година, според анализ на правителствата на Естония и Украйна.
Като цяло Киев се нуждае от около 1,5 милиона артилерийски снаряда годишно, според главния изпълнителен директор на един от най-големите производители на оръжие в Европа Rheinmetall.
До юли САЩ са доставили повече от два милиона артилерийски снаряда на Украйна след инвазията през 2022 г., казват от Пентагона.
Европейският съюз е предоставил най-малко четвърт милион тази година в допълнение към двустранните дарения директно между отделните държави-членки и Украйна. Обединеното кралство също е дарило боеприпаси.
Но през февруари 2023 г. общоевропейското производство на артилерийски боеприпаси имаше максимален капацитет от 300 000 снаряда годишно, изчислиха естонски служители на отбраната.
Най-добрият сценарий за увеличаване на производството до 2,1 милиона снаряда годишно, все още е на години от реализирането.
Тъй като европейските запаси са изчерпани и съществуващите производствени линии са претоварени, купувачите на боеприпаси са готови да се сдобият с всичко, което е налично.
В интервю за CNN главният изпълнителен директор на производителя на гилзи Europlasma описа посланието на купувачите като: „Ще вземем всичко, което можете да направите“.
Призив за оръжие
„Имам нужда от боеприпаси, а не от превоз“, каза президентът на Украйна Володимир Зеленски на американския си колега, когато руските танкове преминаха през границата миналата година.
Решена да помогне на Украйна в борбата й за оцеляване, Европейската комисия в Брюксел през март обяви планове да предостави на Украйна 1 милион артилерийски снаряда до март 2024 г. в три етапен план.
Първоначално, според плана, европейските държави ще изпращат каквото могат от собствените си национални резерви.
Към юли 2023 г. около 224 000 снаряда са доставени на Украйна, съобщава ЕС.
На втория етап европейските държави бяха призовани колективно да купуват снаряди от местни доставчици, избягвайки конкуренцията между съюзниците и – надявайки се да повишат ефективността – в момента с доставчиците се подписват осем големи договора на стойност 1 милиард евро (1,06 милиарда долара).
Трето, ЕС обеща 500 милиона евро за стимулиране на дългосрочното производство на 155-милиметрови снаряди – стандартът на НАТО за артилерия, инвестиране в по-големи заводи и по-сигурни линии за доставки, за да се гарантира бъдещ производствен капацитет.
Закъснения на доставките
На фона на бързината за увеличаване на производството, производителите са изправени пред изоставане, чието разрешаване може да отнеме години, а изоставането застрашава военната готовност на собствената им страна.
В доклад на френския парламент от февруари 2023 г. се посочва, че доставките на стандартните 155 мм снаряди ще отнемат до 20 месеца, а за по-усъвършенствани модели с насочване, сроковете за доставка се увеличават до между 24 и 36 месеца.
„Преди три години всички си мислеха, че можем да правим всичко със самолети.
Не е възможно. Да, имаме нужда от силни сухопътни сили“, каза изпълнителният директор на Rheinmetall Армин Папергер пред CNN.
Германската оръжейна компания Rheinmetall има натрупани поръчки за 40 милиарда евро (43 милиарда долара) в своя каталог от боеприпаси, оръжейни системи и бойни машини, казва Папергер, като боеприпасите представляват 10 милиарда евро от тях.
Подобна е ситуацията отвъд Атлантическия океан, където американската армия поръчва някои боеприпаси „20-30 месеца преди доставката“, според Уилям Лаплант, заместник-министър на отбраната, отговарящ за придобиване и поддръжка.
Цифрите зад увеличаването на европейското производство са впечатляващи.
Rheinmetall казват, че производството им трябва да достигне 400 000 снаряда тази година, като целта им е 600 000 за 2024 г. Това е повече от производството на по-малко от 100 000 снаряда годишно преди 2022 г.
Скандинавският производител на боеприпаси Nammo се надява производството да достигне 80 000 снаряда годишно през следващата година, спрямо „няколко хиляди“ през 2021 г.
Тези увеличения обаче говорят за нищожното търсене преди нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г., както и за натиска на ЕС за увеличаване на производството.
Американските доставчици са изправени пред подобна тежка битка за увеличаване на производството, като се очаква общото производство в САЩ да достигне 100 000 снаряда месечно през 2025 г., спрямо 14 500 на месец в началото на 2023 г., според ръководителя на Пентагона по придобиванията Уилям Лаплант. Месечното производство в САЩ в момента е 28 000 снаряда, добавя Лаплант.
Дори Туули Дънетон, високопоставеният естонски военен служител, която помогна за проектирането на плана на ЕС призна, че целта да се произведат 1 милион снаряда за Киев за 12 месеца е било „съчетание на амбиция с прагматизъм“, като се има предвид трудността да се убедят държавите-членки да подкрепят по-високи цели.
“Това е само началото. Това е нещо, което в идеалния случай би нараснало с течение на годините“, каза тя за схемата, която трябва да приключи през 2025 г.
Обещанието на ЕС за 500 милиона евро (532 милиона долара) за допълване на частните инвестиции може да се окаже недостатъчно.
Главният изпълнителен директор на Nammo Мортен Браннцег изчислява, че ще са необходими около 7 милиарда долара за задоволяване на нуждите на Киев в момента и за възстановяване на украинските и европейските арсенали, проект, който може да отнеме десетилетие.
„Това е много сложен диалог с правителствата, къде могат да инвестират съвместно? Къде могат да повишат производствения капацитет? Къде можем да споделим риска за изграждането на военновременен капацитет? Индустрията не може сама да плати всичко това“, каза Брандцег.
За доставчици като Europlasma, чийто изпълнителен директор не разчита на никакви европейски инвестиции, тъй като те не произвеждат готови снаряди, инвестирането в собствената им дейност не беше доброволен избор.
При такова голямо търсене на снаряди в момента, „ако не сте в състояние да доставяте поне 50 или 100 000 [боеприпаса] всяка година, не сте на техния радар“, каза главният изпълнителен директор на Europlasma Жером Гарнаш-Крейо пред CNN. “Загуба на време е.”
Няма златни куршуми
Планът на ЕС не е всеобхватно решение.
„Ако целта е незабавно да се снабди Украйна с боеприпаси, това вероятно не е много ефективно“, каза Джонатан Кавърли, професор в Военноморския колеж на САЩ, пред CNN. „А ако целта е действително да се развие сложна и ефективна, рационализирана, общоевропейска отбранителна индустрия, то и в този случай планът също няма да проработи“, добави той.
Засега Западът не е успя да се научи масово да произвежда и да доставя на Украйна и за запасите на НАТО евтини стандартни артилерийски снаряди.
Русия обаче – със своето по-подкрепено от държавата производство – изглежда е постигнала точно това. Въпреки международните санкции и растящите разходи за войната, Русия все още произвежда артилерийски боеприпаси седем пъти по-евтини и осем пъти по-бързо от Запада, според естонското министерство на отбраната.
Дънетон, представител на естонската отбрана призна, че отделяйки достатъчно човешки и финансови ресурси за производството на боеприпаси, Русия и занапред „ще продължи да произвеждат боеприпаси много по-бързо, отколкото (Европа) е способна“.
В Европа има най-малко 13 отбранителни компании в 12 държави в рамките на ЕС, Обединеното кралство и Норвегия, които могат да произвеждат 155 мм боеприпаси, според Международния институт за стратегически изследвания
(IISS). Въпреки че страните от НАТО основно използват оръдия и боеприпаси с калибър 155 mm, все още е нужна много по-голяма стандартизация на производството на снарядите, каза Кавърли, особено в Европа, където исторически доставчиците са се грижили почти изключително за специфичните изисквания на своята страна.
По-нататъшната стандартизация на производството на 155-милиметрови снаряди, масовото производство и доставки на евтини артилерийски снаряди, е по-малко привлекателно за производителите, твърди Кавърли, тъй като настоящият модел на поръчки на по-специализирани снаряди обикновено предлага по-високи маржове на печалба.
Нито едно от двете не е лесно. Производителите са изправени пред проблеми с доставките на суровини и електронни компоненти, доставката на машини, които могат да отнемат до една година. Сложно е и намирането на обучена работна ръка.
В Europlasma набирането на персонал за нейната ковачница е толкова тревожно, че ръководителите дори попитаха гостуващ екип от украински купувачи дали могат да изпратят работници във Франция.
Европейските служители в областта на отбраната остават предпазливи оптимисти по отношение на перспективите за плановете на ЕС за дългосрочно увеличаване на производството. Има и много твърд таван за това колко бързо така необходимите снаряди могат да достигнат до войските на Украйна.
Това е сурова реалност, която украинците трябва да понесат, особено след като набъбват критиките за бавната контраофанзива. Тъй като въпреки цялата подкрепа на техните съюзници, по думите на първия дипломат на ЕС Жозеп Борел, „оръжията без боеприпаси са безполезни“.
Автори: Джоузеф Атаман, Клеър Себастиан;Източник:edition.cnn.com//Превод: opposition.bg
