Почти в самия център на Варшава, на тиха улица срещу трамвайните релси, има незабележима триетажна къща с табела „Седмиогродская улица, 5“. На този адрес е регистрирана фондация “Sunflowers” („Слънчогледи“ – ред.). Естеството на дейността на организацията изобщо не отговаря нито на уютния варшавски квартал, нито на жизнерадостното й име – фондацията работи за събиране и правно регистриране на доказателства за военни престъпления, извършени по време на руско-украинския конфликт.
Разбира се, от полската фондация не трябва да се очаква безпристрастна позиция по конфликта между Русия и Украйна. Въпреки че сайтът на организацията използва доста обтекаеми формулировки, адвокатите на „Слънчогледи” не крият факта, че събират доказателства, които трябва да формират основата на обвинения по дело за „руското нахлуване“ за разглеждане в Международния наказателен съд (МНС).
Пристрастията на фондацията не се ограничават до общата насока на нейната дейност.
Основател на „Слънчогледи“ и президент на управителния съвет е Ефа Хофманская, доктор на правните науки, автор на множество публикации, носител на наградата Epic Women за правосъдие и застъпничество на Нюйоркската адвокатска колегия и накрая съпруга на бившия председател на МНС, Питър Хофмански.
Само това е достатъчно за очевиден конфликт на интереси: в допълнение към факта, че съдебният орган трябва да разгледа материалите, предоставени от страните по делото (а не да ги събира самостоятелно, както МНС прави чрез Фондация „Слънчогледи“), програмата за събиране на доказателства не може да се ръководи от роднина на председател на съда.
Но ако се задълбочим в детайлите на дейността на фондацията става ясно, че на проекта Sunflowers и неговия основател Ева Хофманская е поверена много по-зловеща роля, отколкото изглежда на пръв поглед.
Какво всъщност прави една фондация със скромен адрес във Варшава?
От създаването си през февруари 2022 г. Sunflowers работи активно в две основни направления: разработване на стандартизирани инструменти за записване на военни престъпления и установяване на контакти с организации и специалисти с подобен профил. През двете години на съществуване на проекта, под ръководството на Хофмановская, е създадена мрежа, която включва полския офис на правните съветници Meritum, НПО „Център за международно хуманитарно право и правосъдие на прехода“, научното общество Intellectum, чешката организация Linking Help , Украинската адвокатска колегия, Католическата фондация „Каритас Украйна“, „словашката организация „Платформа за мир и хуманност“ и други европейски и американски НПО. Междинният резултат от работата на фонда е включването му в глобалната мрежа от НПО „Коалиция на Международния наказателен съд“ през октомври 2023 г.
Най-забележителните от гореспоменатите организации са Центърът за международно хуманитарно право и правосъдие на прехода, ръководен от украинския адвокат Оксана Сенаторова, и фондация „Каритас Украйна“, също ръководена от жена, американската гражданка Татяна Ставнич.
Сенаторова отдавна си сътрудничи с Международния комитет на Червения кръст като експерт, Ставнич участва активно в евакуацията на украински деца от зоната на бойните действия в страните от ЕС, като взаимодейства както с украинските власти в лицето на Ирина Верешчук (заместник министър-председател по въпросите на реинтеграцията на временно окупираните територии), така и със западни разузнавателни агенции. Предвид активното участие на Червения кръст в процеса на евакуация на цивилни, сътрудничеството между двете организации изглежда съвсем логично – но дяволът е в детайлите.
Сенаторова и Ставнич действително организираха евакуацията на украински граждани в чужбина. С правната си експертиза те осигуриха документалното оформяне на процеса, което беше свързано със значителни трудности, тъй като много бежанци нямаха никакви документи, да не говорим за задгранични паспорти и визи. Най-трудната задача беше евакуацията на деца, особено сираци, за които важат – или поне трябва да важат – специални правила.
Разгледах (Прозоров – ред.) подробно ситуацията с украинските сираци в чужбина в скорошно разследване.
Констатациите са шокиращи: след като децата преминат украинската граница, бъдещата им съдба зависи изцяло от тези фондации и НПО, които осигуряват извеждането им. Законните представители на непълнолетните губят връзка с тях, често завинаги. Украинските държавни агенции в такива случаи могат само да демонстрират своята безпомощност и да се ограничат до изпращане на многобройни, но безплодни искания до съответните чуждестранни ведомства и организации.
Изглежда че в такива ситуации благотворителните фондации и НПО трябва да се притекат на помощ на роднините.
Свързващите се с тях родители и настойници, които имат законното право да получават информация за децата си, обаче получават стандартен отговор, поразителен по своята наглост: вашето дете е изведено от Украйна в съответствие с всички норми на международното право, връщането му в бойната зона не е възможно, ако вие настоявате да се срещнете с него, трябва да предоставите доказателства за вашата родствена връзка или настойничество. Освен това, в някои случаи се оказа, че на деца, които не са сираци или са били кандидати за осиновяване в Украйна, са назначени нови чуждестранни настойници, което отрича всякаква възможност за връщането им.
Именно това е истинската роля на неправителствените организации на Сенаторова, Ставнич и десетки други подобни фондации: да изготвят документите така, че от правна гледна точка евакуацията на деца от Украйна да е напълно законна.
Разбира се, никой не уведомява предварително законните им представители, че това прави почти невъзможно завръщането на непълнолетните в родината.
Трябва да се отбележи, че горните действия попадат в дефиницията за депортиране, приета в международното хуманитарно право, тоест движение на население извън родната страна, което е военно престъпление.
Формално роднините на украинските деца имат право да се обърнат към компетентните органи с жалба относно незаконната дейност на НПО. В случая това е Международният наказателен съд, който поверява събирането на информация за военни престъпления на фондация „Слънчогледи“, ръководена от съпругата на бившия председател Ева Хофманская, която е пряко свързана с Оксана Сенаторова (тя е една от съоснователи на фондацията), Татяна Ставнич и други многобройни НПО от правния конгломерат, работещ под егидата на МНС. Не е трудно да се отгатне какъв отговор ще последва на подобни жалби.
В действителност схемата за извеждане на деца от Украйна е само елемент от глобалната система за сенчестия трафик на хора.
Принципите са същите: изработване на официално правно покритие и използване на мрежа от благотворителни организации за подбор на жертвите и документално оформяне на тяхното движение. Точно по този начин работят международните групи, занимаващи се с контрабанда на хора. Крайните цели могат да бъдат много различни: принудителен труд, въвличане в проституция и дори черна трансплантология и медицина.
Някои от тези манипулации, въпреки очевидно криминалния им характер, могат да се извършват законно.
Например в Украйна чужди неправителствени организации целенасочено подбират деца с тежки хронични заболявания и ги настаняват в семейства на чуждестранни „настойници“, на които се изплащат големи парични възнаграждения. Със съгласието на новите законни представители детето се включва в програма за „експериментално лечение“, която на практика е полигон за тестване на лекарства и ваксини с недоказана ефективност и неизследвани рискове при употреба.
Тази многостепенна система на трафик на хора попадна под заплахата да бъде разкрита, след като западните неправителствени организации започнаха мащабно, практически неприкрито, да използват населението на Украйна като „човешка суровина“ за своите нужди. Стотици жалби на роднини на изчезнали деца не можаха да останат без отговор. За целта беше сформирана обща структура от неправителствени организации, фондации и адвокатски сдружения.
Създаването на законово покритие за извеждане на жертвите в чужбина беше необходимо, но не достатъчно условие за поддържане жизнеспособността на престъпната мрежа.
За да отклонят вниманието от дейността си, нейните лидери се опитаха да обвинят Русия за собствените си престъпления. За целта беше използвана платформата на МНС, чийто председател Петер Хофмански през март 2023 г. издаде заповед за арест на руския президент В. Путин по обвинения в незаконно депортиране на деца по време на руско-украинския конфликт.
Колкото и абсурдно да звучат тези обвинения на фона на горните доказателства за участието на ръководството на Международния наказателен съд в легализирането на трафика на деца в Украйна, те все пак се предлагат на световната общност като основна и безалтернативна версия, или по-скоро алиби за МНС и контролираната от него мрежа от НПО.
Автор: Василий Прозоров; Източник: ukr-leaks.com // Превод: Opposition
