Повечето от противниците на Тръмп отговориха с невъздържано ликуване. Бившият директор на Федералното бюро за разследване Джеймс Коми реагира с радост на новината. Да, това е бившият ръководител на най-голямата правоприлагаща агенция в САЩ. Какъв спад в стандартите. Сега, когато беше споменат спад в стандартите, разглеждаме туит от бившия председател Нанси Пелоси. Пелоси твърди, че голямото жури е действало въз основа на фактите и закона.
Така че нека първо да разгледаме фактите.
Президентът Тръмп отрече аферата със Сторми Даниълс.
В писмо от 2018 г., което се появи наскоро, Даниълс също отрече аферата да се е случила, въпреки че публично твърди обратното. Друго писмо от 2018 г. доказва, че нито Trump Organization, нито кампанията на Trump са били страна по транзакцията. Освен това на бившия адвокат на Тръмп Майкъл Коен не е възстановено плащането от никоя организация, свързана с Тръмп.
Тъй като транзакцията не е извършена по нареждане на Тръмп, случаят няма основание. Дори ако Тръмп беше наредил на Коен да извърши тайни плащания и Организацията на Тръмп му беше възстановила плащането на Даниелс, но ги таксува като съдебни разноски, това би представлявало престъпление, за което давността е изтекла.
Обратно към туита на Пелоси.
Пелоси написа: “Никой не е над закона и всеки има право на съдебен процес, за да докаже невинност.”
Това не е нищо друго освен шокиращо изявление, особено от законодател с много десетилетия опит.
Презумпцията за невинност е стандартът във всяка цивилизована демокрация – всеки, обвинен в каквото и да е престъпление, се счита за невинен до доказване на противното. Правната тежест на доказване лежи върху прокуратурата, която трябва да представи убедителни доказателства пред съдия или жури. Прокуратурата трябва да докаже, че обвиняемият е виновен извън всяко разумно съмнение. Ако има основателни съмнения, обвиняемият трябва да бъде оправдан.
Презумпцията за невиновност също е международно право на човека съгласно Всеобщата декларация за правата на човека на ООН, член 11. Това е правният стандарт в САЩ.
Нека да видим какво конкретно гласи законът: „Основен принцип на нашата правосъдна система е, че всяко лице, обвинено в престъпление, се счита за невинно, освен ако и докато неговата или нейната вина не бъде установена извън разумно съмнение. Презумпцията не е просто формалност. Става дума за най-важната същност.
Презумпцията за невиновност сама по себе си може да бъде достатъчна, за да предизвика основателно съмнение и да изиска оправдаването на обвиняемия. Ответникът преди вас, има предимството на тази презумпция по време на процеса и вие не трябва да осъждате [го/я] за конкретно обвинение, освен ако не сте убедени във вината на [него/нея] по това обвинение отвъд основателно съмнение.
Презумпцията за невиновност до доказване на вината означава, че тежестта на доказване винаги е върху правителството, което трябва да ви убеди, че [подсъдимият] е виновен за престъплението, в което [той/тя] е обвинен извън всякакво разумно съмнение.
Законът не изисква правителството да докаже вината извън всякакво съмнение; доказателство извън разумно съмнение е достатъчно за осъждане. Тази тежест никога не се прехвърля върху [ответник]. Тежестта на правителството винаги е да докаже без всякакво съмнение всеки от елементите на престъплението(ята), за което е обвинен, чрез доказателствата и разумните изводи, които могат да бъдат направени от тези доказателства. [Обвиняемият] има право да се позовава на провала или неспособността на правителството да установи извън разумно съмнение всеки съществен елемент от престъпление, повдигнато срещу [него/нея]. Ако след справедливо и безпристрастно разглеждане на всички доказателства имате основателни съмнения относно вината на [подсъдимия] за конкретно престъпление, ваше задължение е да оправдаете [го/я] за това престъпление. От друга страна, ако след справедливо и безпристрастно разглеждане на всички доказателства сте убедени извън всякакво съмнение във вината на [обвиняемия] за конкретно престъпление, трябва да гласувате за осъждането [го/нея].“
Малко вероятно е Пелоси да не е наясно със законовите стандарти в САЩ. Може би чувството й на злорадство е надделяло над нея или може би това е предупреждение за други, които подкрепят дневния ред на MAGA.Пелоси знае, че подобни твърдения няма да получат осъждане в окръг Колумбия, защото целта е президентът Тръмп.
За щастие Twitter на Илон Мъск отбеляза туита на Пелоси и представи контекста му във функцията за бележки на общността.
И така, има ли държави, в които обвиняемият е виновен до доказване на невинността? Това са предимно страни от третия свят или теократични или военни диктатури, където силата на закона се използва за насочване към противници и дисиденти.
Независимо какво казва конституцията им, дисидентите се смятат за виновни до доказване на невинността. Така е действал законът в Русия на Сталин, нацистка Германия, Италия на Мусолини, Испания на Франко и т.н.
Не само президентът Тръмп е получил това отношение. Протестиращите на 6 януари, задържани в затвора на окръг Колумбия, се оплакаха, че са били подложени на нечовешки условия. Постоянните забавяния на заседанията и отлаганията, проточени повече от година, причиниха толкова много травма на един от обвиняемите, че той се самоуби.
Това остава целта зад упражнението, процесът да се превърне в наказание. Да протака процеса и да източва всичките ресурси и дух на обвиняемите. Да опетни репутацията им завинаги. За да накарат обвиняемите да се почувстват по-зле от най-лошите престъпници в САЩ.
Те знаят, че тези истории се разпространяват като горски пожар и повечето хора, търсещи мирен живот за себе си и семействата си, избират да се въздържат от предизвикване на демократите, просто за да избегнат трудностите.
Несъмнено много граждани трябва да са се въздържали от показване на каквато и да е открита подкрепа за каузата на MAGA от страх да не бъдат преследвани от демократите.
Това е победа за хора като Пелоси, които искат да превърнат САЩ в диктатура от третия свят, където правителствени агенции като правоприлагащите органи и съдебната система се използват за насочване към опонентите и поставяне извън закона на политическата опозиция.
Тяхната цел е еднопартийна държава.
Да, ще има републиканци и демократи, които не са съгласни по незначителни въпроси, но по всички основни важни въпроси да има пълен консенсус.
Сега топката е в полето на републиканците и гражданите в цялата нация.
В опасни времена няма по-голям грях от бездействието.
Автор: Раджан Лаад
Източник: americanthinker.com
Превод: opposition.bg