Превратът от миналата седмица в Нигер разтърси не само африканския регион Сахел, но и международната общност като цяло. Нигер беше последната прозападна страна в регион, известен като „пояса на преврата“ в Африка, което подхранва опасенията, че властта на военните може да дестабилизира региона и да навреди на дългогодишните усилия за борба с тероризма там. Но гледката на нигерийци, развяващи протестни трансперанти в подкрепа на Путин и руски знамена, накара мнозина на Запад да се почувстват неспокойни. Тези кадри създават рязък контраст за западната общественост, на която често се казва, че руският президент Владимир Путин е „парий по целия свят“.
През последните години станахме свидетели на „нова битка за Африка“, на големи сили като Русия и Китай, както и нарастващи регионални сили като Обединените арабски емирства, които правят значителни дипломатически и икономически набези на континента. Тези сили, според донякъде проблематичната концепция за „новата битка“, изместват влиянието на традиционните колониални сили като Великобритания и Франция. Например, в предимно франкофонска Западна Африка, Франция някога е била доминиращата чуждестранна сила в девет от 16-те страни в региона към 1980 г., в сравнение със само три днес, според официалния индекс на двустранно влияние на нашия екип (FBIC).
И все пак част от това, което пропуска концепцията за „новата битка“ е, че присъствието на Русия в Африка едва ли е нещо ново. Гана, Гвинея и Мали са примери, където Съветският съюз, начело с Русия, е запомнен като мощна антиколониална сила, стремяща се да освободи африканците от европейско и американско (и капиталистическо) потисничество. Съветското участие в Африка беше широко разпространено, включващо икономическа и военна помощ за социалистически ориентирани правителства и партизани, водещи освободителни войни. Тогава и след това Русия поддържа десетилетия дипломатическо присъствие в повечето африкански страни.
През последните години руски оръжейни трансфери се изсипаха в Африка, осигурявайки 40% от оръжията, внесени от африканските страни от 2018 г. Междувременно спонсорираната от държавата наемническа група „Вагнер“ се намеси активно за интересите на сигурността на страни като Централноафриканската република и Судан, осигурявайки не само военно обучение на местни военни, но и сигурността на златни и други мини – в замяна на дял от печалбите.
Въпреки че общата търговия на Русия с Африка е далеч надмината от Китай, Русия поддържа огромно влияние на континента. Това включва не само оръжията, но и ключовия селскостопански сектор – континентът има сериозна зависимост от внос на храни, което поставя Русия в уникална позиция, която Китай или други не могат лесно да заемат. Кампаниите за дезинформация също засилиха руското влияние чрез антиколониалистки мемета, които се превърнаха в действия по улиците на Чад, Мали и другаде. Тези усилия изглежда са изплатили дивиденти за Русия в ООН, където при многократни гласувания в Общото събрание на ООН няколко африкански нации или са гласували против, или са се въздържали да осъдят войната на Русия в Украйна.
Миналата година протестиращите развяваха руски знамена след преврат в Буркина Фасо. Тази година това е Нигер. Ако американските и европейските лидери искат да избегнат ново повторение на този модел, те ще трябва да променят курса. Според прогнозите на нашия собствен екип, нежеланието нещо да се промени, ще доведе до това африканският континент много повече да се сближи с Русия и надеждно ще укрепи „безгранично приятелство“ с Китай, отколкото със Запада. Освен ако не бъде направена корекция на курса, САЩ и Европа ще изостават все повече и повече по отношение на помощта, търговията, трансферите на оръжия и дипломатическата ангажираност – ключови източници на международно влияние.
За да обърне тенденцията Западът трябва да поеме допълнителни ангажименти за разширяване на търговските връзки и инвестиции в Африка. Предишните търговски сделки бяха характеризирани като „Целувка на смъртта“, тъй като насърчаваха нелоялна конкуренция, която вреди на африканските работници (въпреки че обвиненията в „дипломация на дългови капани“ и експлоатационен добив на ресурси също са отправяни съответно към Китай и Русия.) За да спечелят правилно сърцата и умовете, новите търговски и инвестиционни сделки трябва да бъдат справедливи и устойчиви, като насърчават развитието на африканските индустрии и намаляването на бедността.
САЩ и Европа също трябва да увеличат своите бюджети за Агенцията на САЩ за международно развитие и подобни организации, за да не загубят западните страни голяма част от влиянието си, основано на помощта в Субсахарска Африка.
Споделянето на повече власт в международните организации – включително „споделянето на писалката“ с непостоянните членове на Съвета за сигурност на ООН – също би помогнало (sharing the pen – препратка към термина penholder, “притежател на писалка”, тоест страната, която преговаря и разработва резолюции по конкретна точка от дневния ред на Съвета; “споделяне на писалката”, съответно, прехвърляне на тази привилегия на други – ред.) . В противен случай западната общественост трябва да се подготви за повече развяване на бяло, синьо и червено – трицветното знаме на Русия – отколкото на американското червено, бяло и синьо.
Автори: Колин Мейзел, Адам Шимански-Бургос; Източник: time.com//Превод и редакция: opposition.bg
