Огромни средства се изразходват за защита на 22 хиляди километра руска сухопътна граница. От февруари 2022 г. само за укрепване на нейния участък в района на Курск са изразходвани три милиарда рубли. Това обаче не даде резултат. На 6 август силите на ВСУ пробиха най-малко два автомобилни гранични контролно-пропускателни пункта и бързо си проправиха път на няколко десетки километра навътре в руската територия. До 13 август те превзеха 28 населени места.
Освен това, за да преминете границата без разрешение, не е задължително да сте в танк.
През последните две години най-малко няколкостотин души успешно напуснаха Русия през гори и полета. Самият президент Владимир Путин призна, че има дупки по границата, когато след терористичната атака в „Крокус Сити Хол“ каза, че на границата с Украйна терористите ги очаква „прозорец“.
Поради чувствителността на темата, имената на героите в този текст са променени, като е запазена анонимността на събеседниците, намиращи се в Русия.
Глава първа. Как се охранява най-дългата граница в света
Всички съвременни граници между държавите могат да бъдат формално разделени на „контактни, почти незабележими, както например в страните от Европейския съюз, и бариерни – напълно непроницаеми, както между Северна и Южна Корея“, казва географът Дмитрий Заяц.
Но по-често границите са хибридни, тоест съчетават и двата аспекта.
Руската граница е може би една от най-хибридните в света, защото от политическа гледна точка тя е чисто бариерна, но от физическа гледна точка е много пропусклива.
Общата дължина на границите на Русия е почти 61 хиляди километра, от които повече от 38 хиляди са морски и 22 хиляди са сухопътни.
Много е трудно да се защитят толкова дълги граници и да се гарантира, че никой не ги пресича, заобикаляйки контролно-пропускателните пунктове (между другото, в Русия има 317 такива).
В същото време хората, които пряко охраняват границата, с всяка година са все по-малко.
Така през 2003 г. една трета от личния състав на граничните войски е разформирован (точният брой на граничарите е класифициран, но е известно, че през 1987 г. те са били около 200 хиляди).
Съкратените хора са заменени от камери, сензори и други нови технологии.
Според бившия ръководител на руската гранична служба на ФСБ Владимир Проничев, граничарите използват алармени системи, радарни станции и дронове. „Охраната на границата днес прилича на компютърна игра“, обобщава полковникът от резерва на руската гранична служба Сергей Банченко.
Според него една от защитните системи, наречена „Рубикон“, представлява мрежа от датчици, които са разположени на контролната полоса (специална разорана площ в средата на буферната зона между границите на две държави).
Когато се появи нарушител, датчиците незабавно определят и изпращат на граничарите посоката на неговото движение, скоростта и примерния маршрут, след което отряд граничари тръгва да го търси. Освен това, системата, както твърди Банченко, лесно различава животно от човек.
Най-големият доставчик на „Рубикон“, както и на комплекса за разузнаване и сигнализация „Радиобариера-МФ“, който се използва и за охрана на границите, е руската компания „Полюс-СТ“.
Основана е през 2006 г. от генерал-майор от вътрешните войски Равил Калимулин. В допълнение към граничните служби на ФСБ, сред редовните клиенти на „Полюс“ са Федералната служба за охрана, Министерството на вътрешните работи, Росгвардия, както и Газпром и други добиващи и преработващи суровини компании. Само от 2011 г. „Полюс-СТ“ е сключила държавни договори за доставка и поддръжка на системите «Рубикон» и «Радиобариер-МФ»за три милиарда рубли, според ресурса „Контур.Фокус“.
Това скъпо и високотехнологично оборудване обаче не е разположено по цялата руска граница.
Офицер от ФСБ, който пожела да остане анонимен казва, че сензори и радари са инсталирани само в райони, които са най-лесни за незаконно преминаване.
„Именно там се намират системите, граничарите, загражденията и т.н. И дори не навсякъде има ограда”, обяснява събеседникът. Дроновете, допълва той, също не летят денонощно по границата – те се вдигат във въздуха само когато нарушителите бъдат засечени от камери или сензори.
Някои места по границата понякога се охраняват от разузнавачи.
По искане на граничните служители те инсталират свои наблюдателни постове и използват различни устройства за наблюдение, както и сигнални капани. Това казва бивш офицер от разузнаването на руските въоръжени сили. „Ако видим някого, веднага определяме [локация] и предаваме информацията [на граничната охрана]“, казва той. По думите му за 10 години служба е хванал десетки контрабандисти.
В същото време е просто невъзможно напълно да се контролира цялата руска граница.
„Само ако цялата страна застане на границата и се държи за ръце“, иронизира бившият разузнавач.
Докато работел близо до границата, самият той понякога разбирал, че е в друга държава само по навигатора и по мобилния оператор, който улавял на телефона си.
Именно такива глухи участъци използвали – и използват – нарушителите на границата.
Глава втора. Как нелегално може да се напусне Русия
След началото на пълномащабната война в Украйна все повече и повече хора напускат Русия незаконно, за да избегнат мобилизация или политически репресии.
Това се вижда от броя на присъдите за незаконно преминаване на границата. За периода 2020-2021 г. по този член са осъдени 1926 души. А през следващите две години – още 330. Но има и много, които успяват да напуснат страната нелегално.
През октомври 2022 г., малко след обявяването на мобилизацията в Русия, се появи проектът „Мини през гората“ – той помага на военните, мобилизираните и всички, които могат да бъдат призовани в армията, да избегнат участие във войната срещу Украйна.
От стартирането си неговите служители са консултирали повече от 32 хиляди руснаци – около 600 от тях успешно са избягали от Русия. В същото време беше открит проектът „Вивожук“, който работи главно с преследвани по политически причини и техните близки – те успяха да евакуират 126 души. „Когато избягах, границата с Украйна беше възможно най-пропусклива“, разказва Сергей. Той е на 25 години, живее в Украйна и воюва в „Руския доброволчески корпус“ (РДК).
През 2017 г., когато завършва руско училище, той е задържан от ФСБ за подпалване на офиса на партия “Единна Русия”.
Той трябвало да бъде осъден през август 2019 г. Сергей решава да опита да избяга от страната – и ако го хванат, поне няма да съжалява, че не е опитал.
Младият мъж избирал между две направления – границата с Украйна и с Финландия: „Четох, че границата с Финландия е била направена от тайната полиция още в Съветския съюз.
Тоест, ако жицата бъде прерязана там, на контролната точка [системата за проследяване] ще покаже в кой район е направено това и групата ще се премести там“.
Явно това наистина е така.
Антон Горбацевич, координатор на отдела за помощ и евакуация на организацията „Мини през гората“ добавя, че на границата с Финландия има много фотокапани, а през зимата граничните служители използват моторни шейни, за да преследват бегълците.
Сергей се готви да избяга от страната няколко месеца: „Сърфирах в Google през [браузър за осигуряване на анонимност] Tor с Wi-Fi на моя съсед, прелиствах форуми, търсейки информация кой и как е избягал.
Гледах как изглежда границата, къде има застави, в Google maps и в Wikimapia (карта, на която всеки може да нанесе определен обект и да го опише подробно – Ред.).“ Сергей запомнил маршрута през границата (той минавал през района на Курск) и активно се занимавал със спорт.
„Много зависи от това дали сте подготвени за преходи и лоши метеорологични условия.
Ние с партньора ми преминахме в топлия сезон през август и си мислихме, че можем да направим всичко бързо и леко, но в крайна сметка трябваше да спим в горския пояс: не изчислихме времето. А ако беше зима…” – добавя Сергей.
По думите му той е изминал пеша повече от 60 километра.
На самата граница Сергей и неговият другар се натъкнали на няколко реда стара бодлива тел, прерязали върха й и се прехвърлили. Сергей не се страхувал много, че ще го хванат. Той обяснява: „Невъзможно е да се охраняват всеки 100 метра от руската граница. Просто погледнахме на картата дали има изтъркани пътища по границата от ГКПП и ако има на какво разстояние. И по този начин, плюс или минус, може дори да се изчисли времето, необходимо за достигане от една точка до друга“.
Антон Горбацевич от „Мини през гората“ потвърждава, че най-важното е да се изчисли времето, за което граничарите ще стигнат до хипотетичната точка на прехода.
Затова успех постигат тези, които избират възможно най-отдалечен от пътища и населени места участък за преминаване на границата.
Според неговия опит е много вероятно с камери, фотоклетки или сензори дезертьорът да бъде забелязан. Но при добре разчетено време руските граничари ще успеят само да предадат информация на колегите си от страната, накъдето лицето бяга. За дезертьора, когато го видят граничари от другата държава, е важно да вдигне ръце и да поиска на висок глас политическо убежище, напомня Горбацевич.
Конвенцията на ООН за бежанците гарантира, че лицето не може да бъде върнато обратно в страна, където е изложено на риск.
Властите на Естония и Латвия обаче официално заявиха, че няма да предоставят убежище на руснаци, които бягат от мобилизация. Литва реши да разглежда молбите „на индивидуална основа“. Но запознат с процеса на евакуация на руснаци в чужбина знае за случаи, когато литовските граничари просто не допускат нелегално избягали руснаци в страната. През юли 2024 г. финландският парламент разреши на граничарите да връщат в Русия хора, преминали незаконно границата и поискали убежище.
Въпреки това доскоро Финландия имаше различно отношение към руснаците, избягали от властите.
„Финландската гранична охрана трябва да има страхотна моя снимка, когато ме задържаха. Там бях покрит с лед, в камуфлажен костюм, брадата ми също беше замръзнала“, разказва Валери. Той е на 27 години и служил в руската армия от 2014 г.
През септември 2022 г., след като е ранен в Украйна, той дезертира от армията и се укрива в Русия година и половина.
През февруари 2024 г. Валери решава да избяга във Финландия. Той се вдъхновява от историята на двама мъже от село в Чукотка, които преплуват Беринговия проток, за да избегнат мобилизация.
Валери се консултира с „Мини през гората“, съставя маршрут в програмата SAS.Planet (аналог на Google maps с висококачествени сателитни изображения), внимателно подготвена екипировка – камуфлажен бял костюм, туристическа раница, топли дрехи, термобельо , консерви, ловни ски и щеки, бутилки за гореща вода, навигатор, спасително одеяло.
Преди да тръгне Валери прочел много форуми на местни рибари и ловци, за да разбере кога водоемите замръзват през зимата.
Вървял през замръзнали езера, през гори и хълмове.
В един момент състоянието му става критично, спомня си Валери: „Водата ми замръзна, въпреки всички предпазни мерки, а снегът не помогна особено при жаждата. Бях дехидратиран, изтощен и не си чувствах краката“. На около километър от границата се натъкнал на бодлива тел с височина метър и половина и успял да я пресече по дърветата, без да я скъса.
Валери вървял по границата по следа от снегоход още три-четири километра и открил охранителна камера на празна будка.
Той помахал към камерата, постоял известно време под нея и продължил напред, защото никой не реагирал. Мъжът се срещнал граничарите едва след пет километра: срещу него тръгнала кола.
„Веднага поисках убежище.
Оказаха ми първа помощ. Краката бяха измръзнали. Няколко минути по-късно пристигна линейка и ме откараха в болница, където решаваха дали да ми отрежат пръстите на краката или не. Накрая ги оставиха”, спомня си той.
Не всички, които нелегално напускат Русия, го правят през полета и през бодливата тел.
„Повечето от нашите подопечни не минават през гората. Ние просто се възползваме от несъвършенствата и несъответствията в базите данни на граничарите. Ние всъщност търсим дупки в съществуващите граници“, обяснява Горбацевич общия принцип на „Мини през гората“.
Освен това тези, които искат да напуснат Русия, но им е забранено да напускат законно, използват услуги за излизане, които се продават в даркнет.
Във форумите сега искат за „помощ за преминаване на руската граница към Европа“ 160 хиляди рубли, а за 18 хиляди обещават да помогнат за премахването на забраната за пътуване. Въпреки това, няма гаранции, че купувачът няма да бъде измамен при закупуването на такива услуги.
Освен това, частни превозвачи превозват хора от Русия в Беларус, заобикаляйки контролно-пропускателния пункт.
От февруари 2022 г. цената им се е увеличила два до три пъти. Според събеседник, запознат с пазара на подобни услуги, сегашната цена на място в такъв микробус е от 30 до 50 хиляди рубли.
Глава трета. Как се промени руската граница заради войната
„Границата с Украйна преди войната беше просто път. Тоест, до пътя е Русия, след пътя вече е Украйна“, спомня си бивш командир на разузнавателна група в руските въоръжени сили. Оттогава ситуацията се промени много. Ето основните промени на руската граница от февруари 2022 г.:
■ Границата с Украйна е минирана
Сергей, който участва в няколко нападения на РДК на руска територия през 2023 г. казва, че границата с Украйна вече е неузнаваема на много места. Например там, където той преминал границата през 2021 г., сега, според него, „всичко вече е осеяно с ОЗМ“ – осколъчни мини. Същите тези мини сега постоянно взривяват жителите на граничните региони на Русия.
Сергей е сигурен, че ако сега бягаше от Русия, щеше да избере границата с Финландия: „Там поне няма да те убият.“
Според събеседник от ФСБ, сега границата с Украйна е много по-опасно място от преди. „На някои участъци просто не обръщаха внимание преди, но войната разкри много уязвимости“, обяснява той.
Но хаотично разпръснатите мини и засилената охрана – главно от наборници и доброволци, не са в състояние да спрат няколко бригади професионални военни, особено с техника, обяснява бивш разузнавач на примера на операцията на украинските въоръжени сили в Курска област.
„По същество нашата граница беше просто прецакана, както и парите, които уж бяха отделени за нейното укрепване“, казва събеседникът. „Без военен персонал и оборудване на границата е невъзможно да се удържи настъпление с „драконови зъби“ и изкопани окопи.“
Така по време на война реалната граница между държавите става фронтовата линия с окопи и укрепления.
А държавни граници, които не се покриват от войски, могат лесно да бъдат пресечени от цели щурмови батальони.
В същото време, както бивш офицер от руското разузнаване обяснява, военните могат да преминат границата незабелязано, без да се сблъскват с противника, с необходимата подготовка.
„Даден ни е определен терен, изучаваме го и мислим къде е най-добре да го преминем. Избираме маршрути, които са най-подходящи за напредъка на оборудването и хората. За да не бъдат забелязани от дронове и техниката да не заседне в някое блато. Ако пред нас има река, намираме брод, за да не мъкнем лодки“, разказва разузнавачът за опита си от военните действия на руско-украинската граница.
■ Местните жители започнаха да помагат да се избяга от страната
Някои жители на граничните села активно помагат на тези, които искат да напуснат Русия нелегално. Антон Горбацевич от „Мини през гората“ ги нарича „туристи“, които преди войната са изследвали местни пътеки, „които се придвижвали до държавните граници“. „А след февруари 2022 г. осъзнаха, че могат да бъдат полезни“, обяснява Горбацевич.
Той допълва, че хората сами са се свързали с организацията и сега помагат като доброволци. Някои откарват до границата с кола, други могат да упътят по самите пътеки.
■ Контрабандисти пренасят многократно повече стоки през границата
Границата преминават нелегално не само бягащи от мобилизация или наказателни дела и военнослужещи, но и контрабандни стоки.
На Русия са наложени най-много санкции в света, така че не е изненадващо, че незаконната търговия процъфтява през последните две години, според доклад на експерта по международна престъпност Марк Галеоти.
Заради пълномащабната война контрабандата през украинските граници стана невъзможна и много търговци пренасочиха потоците към Грузия, казва събеседник, запознат с пазара на нелегална търговия. Нови схеми за нелегален транспорт се появяват и в балтийските страни, които са силно зависими от руския износ и внос.
До декември 2023 г. контрабандистите са внесли в Русия луксозни стоки на стойност стотици милиони долари: луксозно шампанско, часовници, парфюми, дрехи от дизайнерски марки като Chanel и Louis Vuitton и премиум автомобили, пише Галеоти.
Business Insider отбелязва, че Беларус се е превърнала във важен транзитен пункт за контрабанда: там първо пристигат луксозни стоки от Западна Европа, след което изцяло се внасят в Русия.
Да, тези стоки не пътуват през гори и поля, а често през официални руски контролно-пропускателни пунктове.
И въпреки факта, че Русия легализира „паралелния внос“, вносът на забранени стоки все още остава контрабанда. Освен това, добавя Галеоти, руската държава дори насърчава вносителите, които внасят санкционирани микрочипове в страната, като си затваря очите за другите им дейности – например вноса на наркотици и трафика на хора.
Увеличиха се и контрабандните потоци от Русия. Поради това съседните на Украйна региони се давят в армейски оръжия, които се изнасят нелегално от фронта и след това се транспортират до Европа за продажба на черния пазар.
Износът на огромни количества метален скрап от Донбас, който започна през 2015 г., продължава, казва действащ руски военнослужещ, пожелал анонимност. Според него военните изпращат всичко, което намерят за продажба в Русия, дори железопътни релси.
В едно пътуване можете да се спечелят примерно четири милиона рубли, от които три отиват за командира.
Но парите не са основната мотивация на военните, отбелязва събеседникът. В края на краищата тези, които транспортират метални отпадъци, избягват фронтовата линия.
“Границата на СССР се охранява от целия народ!” – гласеше известен съветски лозунг, описващ работата на доброволните народни дружини. Такива формирования сега има и в съвременна Русия. Руските власти признават, че не могат да контролират границата без помощта на местното население.
Държавата отпусна 89 милиона рубли за доброволците в Белгородска област.
Парите трябваше да отидат за предпазни средства и заплати на дружинниците. Те получават само 150 рубли на час, но не винаги се плащат редовно.
Така че дупките в руската граница очевидно няма да изчезнат скоро.
Автор: Ирина Долинина; Източник: us5.campaign-archive.com// Превод: Opposition
