В класна стая в Западна Украйна група тийнейджъри разсъждават за бъдещето си.
Седемнадесетгодишната Кира Юхименко винаги е планирала да учи в университет в родината си, но между явяването си на последните си изпити този месец, тя мечтае да замине да учи в чужбина. „Войната ни помогна да разберем кои сме“, каза тя по време на дискусия в час по английски език в нейното училище, Лицей 66, в Лвов. „Тя разшири хоризонтите ни и ни направи по-независими.“
Откакто избухна войната и беше въведено военно положение, на младите мъже е забранено да напускат Украйна след навършване на 18 години, но млади жени като г-ца Юхименко са свободни да напускат. В трите години конфликт голям брой от тях са избрали да го направят, заменяйки разкъсваната от войната Украйна с европейски градове, далеч от заплахата от дронове и бомби на Владимир Путин. Малцина са се завърнали и все повече напускат с всяка изминала година.
Освен че е изтичане на мозъци – някои от най-умните и най-добрите в Украйна са сред тези, които напускат страната – емиграционната вълна е и демографска бомба със закъснител. Заключени в скъпоструваща война на изтощение срещу Русия, има реални опасения за това кой ще възстанови страната, след като войната приключи, ако младежта на нацията не се завърне.
Групата от 30 випускници, седнали по двойки на чиновете, сами са избрали темата за дебат: образование и бъдещи възможности за кариера в Украйна. Тяхната учителка Людмила Макохин каза, че мнозина обмислят емигриране. „Ситуацията се влошава всеки ден, защото войната кара младите хора да избират университети в Европа, а не в Украйна“, каза тя пред The Telegraph.
Г-жа Макохин помоли групата да вдигне ръце, ако планират да напуснат Украйна след приключване на изпитите си. Три момичета реагираха бързо, преди няколко други студенти – момчета и момичета – да се засмеят нервно и колебливо да вдигнат ръце.
София, студентка на първия ред, облечена в кремав пуловер и златни обеци каза, че колкото по-дълго продължава войната, толкова повече хора искат да напуснат. „Когато войната започна, хората бяха много ентусиазирани“, започна тя. „Но мина много време и хората са по-депресирани. Те си мислят, че има по-добър живот в друга държава.“
Учителката по английски език Халина Пидребелна се съгласява. Коментирайки дискусията по-късно в малка учителска стая на кафетя каза, че момичетата, които напускат Украйна, „не виждат бъдеще тук“ и вярват, че по-добри възможности за кариера се крият в чужбина. Тя се надяваше, че прекратяването на огъня може да промени ситуацията, но е загубила вяра в ангажимента на Америка да подкрепя Украйна, откакто Доналд Тръмп беше избран.
Кира, седнала няколко реда по-назад, каза, че принудата да избяга от Запорожие заради относителната безопасност на западната Лвовска област на Украйна е променила гледната ѝ точка. „Преди войната изобщо не мислех да напускам“, каза тя. „Родният ми град беше малък – не като Лвов, нямаше такива сгради и исторически паметници. Мислех си, че ще уча в университет в Киев или Харков.“
„По-добър живот в друга държава“
Тъй като Полша е само на няколко мили разстояние, Кира и семейството ѝ започнали редовно да посещават страната. Това преживяване ѝ помогнало да си представи да учи в подобен исторически полски град – Краков.
Полша е приела повече украински студенти, отколкото която и да е друга европейска страна. През 2023 г. почти 45% от общия брой чуждестранни студенти в Полша са били украинки, според данни, публикувани от информационната агенция Ukrinform.
Данните обаче разкриват и обезпокоителен скок в броя на младите жени, които избират да напуснат Украйна, за да учат в чужбина. Броят на украинските студентки, постъпващи в полски университети, почти се е удвоил през годината след инвазията, според данни на националната агенция за данни „Радон“. Увеличението на броя на пристигащите млади мъже е още по-голямо.
Престижните институции в Европа със сигурност са привлекателни за младите украинци. Но най-вече те просто искат да избягат от войната. „Когато има сирени за въздушна тревога или бомбардировки, няма учене. Трябва да отидете онлайн или в бомбоубежището, а аз искам да постигна нещо“, каза тя, добавяйки, че най-добрата ѝ приятелка, която е избягала в Лвов от Източна Сумска област, също е кандидатствала в университет в Краков.
Съученичката ѝ Тетяна Матвий, на 17 години, е планирала да остане в Лвов, но е променила плановете си, след като братовчедка ѝ е получила по-лоши от очакваните оценки – отчасти поради сирени за въздушна тревога по време на изпитите ѝ. „В Украйна е наистина стресиращо“, каза тя.
Пътуване до приятели в близка Литва я вдъхновява да опита да учи международни отношения в столицата Вилнюс – ако успее да издържи тест по английски език за курса си. „Беше ми трудно да взема това решение“, признава тя, стискайки ръце. „Родителите ми казаха: можеш да го направиш, ти си умна, можеш да отидеш в чужбина. Но не бях сигурна. Идеята ми беше просто да имам живот тук – да си намеря работа, да помогна на родителите си. Но тъй като ситуацията се промени, се промениха и нашите планове.“
Литва е по-рядко срещана дестинация за украинските студенти, като националният ѝ телевизионен оператор LRT съобщава, че през 2024 г. общо 1100 украинци са учили във висшите учебни заведения на страната.
Австрийските държавни и частни университети отчитат голям прием на украинци в бакалавърски програми. Броят на студентките се е удвоил между 2021 и 2023 г., според данни, предоставени от Статистическата служба на Австрия – от 223 на 447.
Тарас Гривняк, 17-годишен бивш ученик в Лвовския лицей по физика и математика, напуска семейството си, за да учи във Виенския университет, Австрия. Когато навърши 18 години, ако премине границата обратно в Украйна, няма да му бъде позволено да се върне. Тарас отрича, че украинските закони за наборната военна служба са повлияли на избора му, но признава: „Семейството ми много хареса това решение, защото майка ми се страхува за мен.“ Тарас каза, че половината от момчетата в неговия клас са заминали за Европа, както и почти толкова момичета. „Това е наистина голям брой“, каза той. „Но моят клас беше добър. Един от приятелите ми сега учи в университета в Кеймбридж. Хората напускат, защото искат да придобият нови знания.“
18-годишната Ангелина Калинюк завършва училище в Ивано-Франковска област, Украйна, през 2023 г., преди да започне обучението си в Краковския икономически университет. Тя казва, че родителите често се опитват да накарат децата си да напуснат Украйна. „Чувала съм за ситуации, в които едно дете не иска да ходи, но родителите казват, че това е най-добрият избор“, каза тя, посочвайки, че Украйна е във война от 2014 г. „Винаги нещо лети в небето в Украйна“, каза тя. „Родителите просто искат децата им да имат най-добрия живот.“
Светлана Божко, учителка от Лвов, все още има дистанционни уроци с Ангелина и се тревожи за това кой ще възстанови страната след войната. „Тя е умно момиче и бих искала такива хора да са тук“, каза тя с обич. „Губим много ученици, това е толкова разстройващо.“
От 34-те ученици в нейния 11-ти клас, осем момичета и десет момчета планират да напуснат тази година. Справянето с младежката емиграция е сред приоритетите на Министерството на образованието и науката на Украйна (МОН). Евген Кудрявец, първи заместник-министър на образованието и науката на Украйна, заяви пред The Telegraph, че усилията за запазване на човешкия капитал на страната ще определят „дали можем да оцелеем, да възстановим икономиката и да развием държавата“.
Въпреки че няма специфичен механизъм, който да отчита броя на младите жени, напускащи Украйна, според различни показатели, детското население на Украйна рязко намалява. Според Организацията на обединените нации, сега има около 2,3 милиона украински деца бежанци, живеещи извън Украйна, като по-голямата част от тях са в Европа.
Раждаемостта в Украйна намалява, а статистиката на Министерството на образованието и науката показва, че броят на учениците, започващи училище, е намалял с почти една трета в национален мащаб от 2021 г. насам. „Тази тенденция ще продължи и до 2029 г. броят на първокласниците ще намалее с още 30 процента“, каза г-н Кудрявец.
Най-малко 701 деца са били убити, а над 19 000 са депортирани или насилствено разселени. Тито Боери, професор по икономика в университета „Бокони“ и съавтор на проучване от 2022 г. за пазара на труда в Украйна казва, че проблемът с емиграцията в Украйна е „много сериозен“. „Можете да реконструирате физическия капитал – отнема време, но все пак може да се направи“, каза той пред The Telegraph. „Реконструкцията на човешкия капитал е много по-предизвикателна и всъщност може да не успее.“
С поглед към бъдещето на страната, украинското правителство е направило образованието приоритет, втори след отбраната. През 2024 г. държавният бюджет отпусна 171,2 милиарда гривни (почти 3,3 милиарда британски лири) за образование – с повече от една пета повече от предходната година. Голяма част от тези инвестиции са насочени към образование на училищно ниво, по-специално към изграждане на подземни училища, така че децата във фронтовите райони все още да могат да се обучават присъствено.
Но Министерството на образованието и науката инвестира сериозно и във висшето образование. Миналата година то въведе държавна субсидия, за да помогне на студентите да покрият разходите за обучение за бакалавърска степен в страната. Повече от 13 000 студенти от първи курс получиха субсидии до 32 000 гривни (608 британски лири) и могат да продължат да кандидатстват за подкрепа ежегодно.
През 2021 г. Световната банка отпусна на Украйна 200 милиона долара (156 милиона британски лири) за период от пет години за модернизиране на учебните и изследователски съоръжения във висшето образование. Това включва сливане и намаляване на броя на университетите. Г-н Кудрявец заяви, че финансирането е от решаващо значение за повишаване на конкурентоспособността на сектора. „Настоящата мрежа от висши учебни заведения в Украйна е проектирана за плановата икономика на бившия Съветски съюз“, каза той. „Тя трябва да бъде преструктурирана, за да се съобрази с новите икономически и геополитически реалности.“
Усилията на правителството в областта на образованието изглежда дават резултат – поне за известно време. Между 2021 и 2023 г. общият брой на студентите, започващи бакалавърски курсове в Украйна всъщност се е увеличил с почти една пета от 203 452 на 239 008. Една от причините за този ръст е промяна в закона за мобилизация на страната, която предлага освобождаване от военна служба за редовни студенти от мъжки пол.
Друг фактор са финансовите помощи, предлагани на децата на военнослужещи, включително такси за обучение, безплатно настаняване в общежития и учебници, което насърчава повече завършващи училище да кандидатстват. Но през 2024 г. броят на студентите в бакалавърските програми намаля драстично с почти 51 700. Това се дължи отчасти на факта, че повече от една десета от кандидатите не са успели да издържат приемните изпити, което повдига опасения относно качеството на образованието на училищно ниво.
Освен че се опитва да насърчи студентите да останат в Украйна, Министерството на образованието инвестира във възможности за кариера, за да привлече украинците, останали след обучение в чужбина. Например, то разработва мрежа от „научни паркове“ за насърчаване на иновациите и привличане на инвестиции и създаване на работни места във високотехнологични индустрии. Най-новият такъв отвори врати в Киев миналия месец.
Г-н Кудрявец добави, че тези усилия са предприети, докато министерството трябва да възстановява бомбардираните училища – 3676 образователни институции са повредени или разрушени от 2022 г. насам. Той е уверен, че правителството може да спре емиграционния поток: „Можем да направим Украйна страна, където младите хора виждат своето бъдеще.“
Тъй като войната продължава, Кира не е сигурна дали ще се завърне – Полша е врата към останалата част от Европа. Но войната в Украйна е превърнала несигурността в нейното ново нормално състояние. „Животът е толкова труден“, въздъхва тя. „Не знам какво ще бъде утре.“
Източник: The Telegraph
