Горещата точка е Беларус. Диктаторският лидер на Минск, Александър Лукашенко, е задължен на Владимир Путин, но не е безпомощен васал. От една страна, той отказа да се присъедини директно към войната на Путин, заявявайки че няма да позволи беларусите да се превърнат в „кайма“. От друга страна, той е готов да позволи на руските войски да използват съоръжения в страната му и да пускат дронове и ракети през въздушното му пространство.
Въодушевен от скорошния си успех след удара дълбоко в Русия, Володимир Зеленски започна да ескалира реториката си срещу Беларус. През февруари той призова НАТО да третира ракетите „Орешник“, базирани в Беларус, като легитимни цели, независимо дали са били или ще бъдат използвани. Миналия месец, след (неправдоподобни) твърдения, че Минск обмисля да се присъедини към нова руска офанзива срещу Чернигов в Северна Украйна, той предупреди Лукашенко да „разбере, че ще има последствия, в случай на агресия срещу Украйна“. Ръководителят на силите за безпилотни летателни апарати в Киев предупреди, че има списък с 500 беларуски цели, които ще удари.
За да направи нещата лични, един от съветниците на Зеленски дори заплаши директно Лукашенко: „Като предпазлив човек, който иска да доживее до пенсия… би било за предпочитане просто да мълчи днес.“
Лукашенко беше настроен помирително, предлагайки среща лице в лице със Зеленски „където и да е – в Украйна, в Беларус“, за да отговори на опасенията му. Във вторник той отиде по-далеч, заявявайки че Беларус не представлява военна заплаха за Украйна и дори се извини за предишните си остри забележки.
На следващия ден обаче, нещо, което изглежда е украински дрон (въпреки че това се отрича от Киев), удари автобус в руската област Брянск, превозващ беларуски младежки футболен отбор. Един човек беше убит, а шестима ранени.
Вместо да се оттегли, в петък Зеленски ескалира, заплашвайки с директни военни действия срещу Беларус. Подчертавайки комуникационните релейни системи в два гранични региона, той заяви, че те се използват за координиране на руски дронове и поиска те да бъдат деактивирани. Той определи едноседмичен краен срок, заплашвайки, че ако беларусите „не го направят, ние ще го направим“.
Наистина ли Зеленски обмисля директни атаки срещу Беларус? Ако е така, би ли се ограничил до тези релейни станции, като се има предвид, че беларуските предприятия са свързани с руския отбранително-промишлен комплекс, а две от неговите петролни рафинерии осигуряват малки, но значителни доставки за съседната страна, тъй като собствените рафинерии на Русия са засегнати от украински атаки?
Балаш Ярабик, бивш словашки дипломат, който следи отблизо отношенията между Украйна и Беларус, предупреди в предаването X, че „рискът от украински удари срещу цели в Беларус е най-висок от 2022 г. насам, въпреки че това „не означава автоматично решение за ескалация“.
Вместо това той смята, че това е по-вероятно сигнал, предупреждаващ Лукашенко за цената на подкрепата му за Москва, като същевременно засилва натиска върху режима му. Не е случайно, че Зеленски наскоро прие емигрантската опозиционна лидерка Светлана Тихановская и говори за „стремежа на беларуския народ да се освободи“.
Въпреки това, нараства безпокойството, не само в Минск и Москва, но и в много европейски столици, че Зеленски, разпален от последните си успехи, може да прекали.
В момента той е въвлечен в ожесточена и ненужна вражда с Полша, след като реши да почете УПА, националисти, които сътрудничиха с нацистите по време на Втората световна война и извършиха кланета на поляци. Наскоро той разкритикува Германия за това, което той нарече „несправедливо“ предложение за предоставяне на временно асоциирано членство в ЕС на Украйна. Той използва последната среща на върха в Давос, за да нарече Европа – която в момента покрива около две трети от бюджета на Украйна – „фрагментиран калейдоскоп от малки и средни сили“, които говорят, но не действат.
Не че Украйна има от какво да се страхува от малката беларуска армия, а Лукашенко болезнено осъзнава, че Беларус е силно уязвим за атаки с дронове и ракети, „разположени като отворена длан пред украинската армия“. Въпреки че подобна ескалация от страна на Зеленски несъмнено би ентусиазирала по-енергичните му поддръжници, тя дълбоко би разтревожила много от неговите съюзници.
Нападението на трета страна, защото тя предоставя непряка подкрепа за военните усилия на врага, е прецедент и за двете страни. Москва провежда кампания от атаки на ниско ниво и подривна дейност в Европа, а Киев е замесен в саботажа на газопровода „Северен поток“ през 2022 г.
Но Путин гледа с разочарование на степента, в която толкова много от индустриалните и икономическите съоръжения, захранващи войната в Украйна, се намират в Европа. Въпреки че перспективите за всякаква открита военна атака срещу НАТО остават изключително малко вероятни, Кремъл може да засили тайните си операции срещу железопътни линии, фабрики и други съоръжения. Това от своя страна може да доведе до ескалация от страна на Европа. Това, което се случва в Минск, не е задължително да остане в Минск.
Автор: Марк Галеоти
