Президентът Байдън прекара голяма част от политическата си кариера като защитник на неразпространението на ядрени оръжия и намаляване на ролята на ядрените оръжия в американската отбрана.
Президентът Байдън одобри през март строго секретен ядрен стратегически план за Съединените щати, който за първи път пренасочва възпиращата стратегия на Америка, за да се съсредоточи върху бързото разширяване на ядрения арсенал на Китай. Промяната идва, тъй като Пентагонът вярва, че запасите на Китай ще съперничат по размер и разнообразие на тези на Съединените щати и Русия през следващото десетилетие.
Белият дом така и не обяви, че г-н Байдън е одобрил ревизираната стратегия, наречена „Ръководство за ядрена заетост“, която се стреми да подготви Съединените щати за възможни координирани ядрени предизвикателства от Китай, Русия и Северна Корея.
Документът, актуализиран на всеки четири години, е толкова строго секретен, че няма електронни копия, само малък брой хартиени копия, раздадени на няколко служители по националната сигурност и командири на Пентагона. Но в неотдавнашни изказвания на двама висши служители на администрацията беше позволено да намекнат за промяната – с внимателно ограничени, единични изречения – преди по-подробно, некласифицирано известие до Конгреса, което се очаква преди г-н Байдън да напусне поста.
„Президентът наскоро издаде актуализирани насоки за работа с ядрени оръжия, за да отчете множество противници с ядрено оръжие“, каза по-рано този месец Випин Наранг, M.I.T. ядрен стратег, който е служил в Пентагона, преди да се върне в академичните среди. „И по-специално“, добави той, насоките за оръжията отчитат „значителното увеличение на размера и разнообразието“ на китайския ядрен арсенал.
През юни старшият директор на Съвета за национална сигурност за контрола на оръжията и неразпространението Пранай Вади, също се позова на документа, първият, който проучи подробно дали Съединените щати са готови да отговорят на ядрени кризи, които избухват едновременно или последователно, с комбинация от ядрени и неядрени оръжия. Новата стратегия, каза г-н Vaddi, подчертава „необходимостта да се възпират Русия, КНР и Северна Корея едновременно“, използвайки акронима за Китайската народна република.
В миналото вероятността американските противници да могат да координират ядрени заплахи, за да надхитрят американския ядрен арсенал, изглеждаше далечна.
Но възникващото партньорство между Русия и Китай и конвенционалните оръжия, които Северна Корея и Иран предоставят на Русия за войната в Украйна, коренно промениха мисленето на Вашингтон. Русия и Китай вече провеждат съвместни военни учения. Разузнавателните агенции се опитват да установят дали Русия в замяна подпомага севернокорейските и иранските ракетни програми.
Новият документ е ярко напомняне, че всеки, който положи клетва на следващия 20 януари, ще се изправи пред променен и много по-нестабилен ядрен пейзаж от този, който съществуваше само преди три години.
Президентът на Русия Владимир В. Путин многократно е заплашвал с използването на ядрени оръжия срещу Украйна, включително по време на кризата през октомври 2022 г., когато г-н Байдън и неговите помощници, преглеждайки прихванати разговори между висши руски командири, се страхуваха от вероятността използването на ядрени оръжия да нарасне до 50 процента или дори повече. Г-н Байдън, заедно с лидерите на Германия и Великобритания, накараха Китай и Индия да направят публични изявления, че нямат роля в използване на ядрени оръжия в Украйна, и кризата утихна, поне временно. „Това беше важен момент“, отбеляза в интервю Ричард Н. Хаас, бивш високопоставен служител на Държавния департамент и Съвета за национална сигурност за няколко републикански президенти и почетен президент на Съвета за външни отношения. „Имаме работа с Русия, която е радикализирана; идеята, че ядрените оръжия няма да бъдат използвани в конвенционален конфликт, вече не е безопасно предположение.
Втората голяма промяна произтича от ядрените амбиции на Китай.
Ядрената експанзия на страната върви с дори по-бързи темпове, отколкото американските служители на разузнаването очакваха преди две години, водени от решимостта на президента Си Дзинпин да отмени продължилата десетилетия стратегия за поддържане на „минимално възпиращо средство“, за да достигне или надхвърли размера на арсеналите на Вашингтон и Москва. Ядреният комплекс на Китай сега е най-бързо развиващият се в света. Въпреки че бившият президент Доналд Тръмп уверено прогнозира, че Ким Чен Ун, севернокорейският лидер, ще предаде ядрените си оръжия след трите им лични срещи, се случи точно обратното. Г-н Ким се е удвоил и сега разполага с повече от 60 оръжия, според официални изчисления, и гориво за много повече.
Тази експанзия промени естеството на севернокорейското предизвикателство: когато страната притежаваше само шепа оръжия, тя можеше да бъде възпирана от противоракетна отбрана.
Но нейният разширен арсенал бързо се доближава до размера на този на Пакистан и Израел и е достатъчно голям, за да може на теория да координира заплахи с Москва и Пекин.
Беше само въпрос на време преди фундаментално различната ядрена среда да започне да променя американските военни планове и стратегия, казват служители.
„Наша отговорност е да видим света такъв, какъвто е, а не такъв, какъвто се надявахме или желаехме да бъде“, каза г-н Наранг, когато напускаше Пентагона. „Възможно е един ден да погледнем назад и да видим четвърт век след Студената война като ядрено прекъсване.“ Новото предизвикателство е „реалната възможност за сътрудничество и дори тайно споразумение между нашите ядрени въоръжени противници“, каза той.
Досега в президентската кампания новите предизвикателства пред американската ядрена стратегия не са били тема на дебат.
Г-н Байдън, който прекара голяма част от политическата си кариера като защитник на неразпространението на ядрени оръжия, никога не е говорил публично в подробности за това как реагира на предизвикателствата за възпирането на разрастващите сили на Китай и Северна Корея. Нито вицепрезидентът Камала Харис, сега кандидат на Демократическата партия. На последната си пресконференция през юли, само дни преди да обяви, че повече няма да се бори за номинацията на Демократическата партия за втори мандат, г-н Байдън призна, че е възприел политика на търсене на начини за намеса в по-широкото китайско-руско партньорство. „Да, правя го, но не съм готов да говоря публично за подробности“, каза г-н Байдън. Той не спомена – и не беше попитан – как това партньорство променя американската ядрена стратегия. След президентството на Хари Труман тази стратегия беше изключително фокусирана върху арсенала на Кремъл. Новите насоки на г-н Байдън показват колко бързо това се променя. Китай беше споменат в последните ядрени насоки, издадени в края на администрацията на Тръмп, според некласифициран отчет, предоставен на Конгреса през 2020 г. Но това беше преди обхватът на амбициите на г-н Си да бъде разбран.
Стратегията на Байдън изостря този фокус, за да отрази оценките на Пентагона, че ядрените сили на Китай ще се разширят до 1000 до 2030 г. и 1500 до 2035 г., което е приблизително броят, с който Съединените щати и Русия разполагат сега.
Всъщност, сега Пекин изглежда изпреварва този график, казват служители, и е започнал да зарежда ядрени ракети в нови силози, които бяха забелязани от търговски сателити преди три години. Има и друга загриженост относно Пекин: сега той спря разговори със Съединените щати за подобряване на ядрената безопасност и сигурност – например като се споразумяха да се предупреждават взаимно за предстоящи ракетни тестове или като създадоха горещи линии или други средства за комуникация, за да се гарантира, че инцидентите или авариите няма да прераснат в ядрени сблъсъци. Една дискусия между двете страни се проведе в края на миналата есен, точно преди г-н Байдън и г-н Си да се срещнат в Калифорния, където се опитаха да поправят отношенията между двете страни. Те се позоваха на тези преговори в съвместно изявление, но по това време китайците вече бяха намекнали, че не се интересуват от по-нататъшни дискусии, а по-рано това лято казаха, че разговорите са приключили. Те цитираха американските продажби на оръжия на Тайван, които са били в ход много преди да започнат разговорите за ядрена безопасност. Малори Стюарт, помощник секретар по контрола на въоръженията, възпирането и стабилността в Държавния департамент, каза в интервю, че китайското правителство „активно ни пречи да водим разговори за рисковете“.
Вместо това, каза тя, Пекин „изглежда изважда страница от книгата на Русия, че докато не се справим с напрежението и предизвикателствата в нашите двустранни отношения, те ще изберат да не продължат нашите разговори за контрол на оръжията, намаляване на риска и неразпространение на оръжия“.
Тя твърди, че е в интерес на Китай „да предотврати тези рискове от грешни изчисления и неразбиране“.
Източник: nytimes.com// Превод: Opposition
