Разходите на Русия за нейната война в Украина продължават да растат. По някакъв начин, въпреки затягането на санкциите и засилената глобална изолация, две години и половина след началото на конфликта, изглежда че Москва може да продължи да пръска пари за армията си – поне засега.
Разходите на президента Владимир Путин за военните се очаква да се увеличат с повече от една четвърт до 13,3 трилиона рубли (£107 милиарда) през следващата година, според проект на руския държавен бюджет за 2025 г., обнародван тази седмица. Тази колосална сума, – която е почти двойно повече от 6,4 трилиона рубли (£52 милиарда), похарчени миналата година, – е приблизително два пъти по-голяма от сумата, похарчена от Великобритания за собствената й защита.
Правителството на Русия планираше да приложи стабилно намаляване на сметките за отбрана през 2025 г. и 2026 г. Това очевидно не се е случило: планът за свиване на разходите за отбрана отразява желаната от финансовите власти фискална предпазливост, а не военните планове на Кремъл или реалността на бойното поле. Това пожелателно мислене очевидно е преодоляно.
Вместо това Русия харчи повече рубли за танкове и ракети и отделя все по-голям дял от своя БВП за военните усилия, от 3,7 процента през 2023 г. до очакваните 5,3 процента тази година и 6,1 процента, заложени за 2025 г.
Други 3,4 процента от БВП на Русия в момента се отделят годишно за национална сигурност, което може да бъде включено във военните разходи на страната.
Това високо ниво на разходи е рекордно за постсъветска Русия.
Но това все още е около половината от средногодишните разходи на СССР за отбрана през 70-те и 80-те години. Цифрата за следващата година е приблизително в съответствие с това, което САЩ са похарчили през 60-те и 70-те години на миналия век и е много под това, което Израел е похарчил като процент от БВП за отбрана през по-голямата част от своята история.
Кремъл не само може да си го позволи за момента, но все още може да разчита на военни разходи, за да стимулира своето промишлено производство и икономически растеж.
Дори и с малък спад в приходите от износ на петрол и газ, благодарение на по-ниските цени и обемите на продажбите, очаквани през следващата година, бюджетът за 2025 г. не изглежда несигурен. Нарастващите военни сметки на страната ще бъдат поети от по-високи постъпления от данъци, различни от петрола. Скорошното увеличение на корпоративните данъци и данъците върху доходите, както и общото увеличение на икономическата активност, също помагат за увеличаване на хазната на Путин.
Друг източник на доходи за правителството е по-меката фискална политика в сравнение с тази в мирно време. Преди войната правителството балансира бюджета в продължение на години въз основа на цена на петрола от 40 долара за барел, с малка годишна корекция. В пълните години, когато действителната цена на петрола беше над този праг, допълнителните пари се трупаха настрана. Те бяха събирани в това, което по същество беше фонд за черни дни, който можеше да се използва в слаби години, когато цената на петрола падне под прага.
През 2022 г., след нахлуването в Украйна и налагането на западните санкции, правителството отложи тази фискална предпазливост и започна да харчи всичките си приходи от петрол.
То също така реши да се потопи във фонда за черни дни, за да финансира капиталови инвестиции и бюджетния дефицит, ако е необходимо. Благодарение на това Русия може да очаква незначителен бюджетен дефицит от едва 0,5 процента от БВП през 2025 г.
Русия поддържа положителен търговски баланс от години, печелейки повече от износ, отколкото харчейки за внос.
Голяма част от тези допълнителни пари обаче както и преди напускаха Русия, тъй като частни лица и компании купуваха активи в чужбина, криеха пари в чуждестранни сметки или под матраци в долари и ги харчеха за чуждестранни почивки и имоти. Западните санкции може и да не успяха да прекратят руския енергиен износ, но те пресушиха изтичането на капитали, тъй като на руснаците вече им е по-трудно да харчат пари в чужбина, което улеснява военните усилия на Москва.
Както се е случвало много пъти преди в историята, военният бум на Русия несъмнено ще завърши с крах.
Но засега Кремъл живее ден за ден, като че ли не обръща внимание на бъдещето. Дори финансовото министерство призна за влошаване на външните условия: по-ниски цени на петрола, намаляваща трансгранична търговия и по-строги санкции.
Фактът, че руската военна икономика все още се разраства извън възможностите си, създава множество проблеми за страната: производителността пада, инфлацията не намалява, инвестициите процъфтяват само в сектори, свързани с войната, а пазарът на труда постоянно изпитва недостиг на работници.
Петролът все още представлява около 27 процента от фискалните приходи на икономиката и правителството е станало по-зависимо от петролния пазар благодарение на изчерпването на своя фонд за черни дни.
Няма съмнение, че икономиката на Русия прегрява.
Тъй като няма почти никакъв свободен капацитет, девалвацията на рублата не би предпазила бюджета от спад в приходите от износ, независимо дали цените на петрола са били намалени, санкциите са засилени или и двете. Това само ще подхрани инфлацията, без да стимулира производството. Свръхзависимостта на Русия от Китай, технологичното ембарго и финансовите санкции правят икономиката още по-уязвима.
Обикновените руснаци обаче започват да усещат напрежението поради решението на Кремъл да насочи икономиката на страната към военна основа.
Не е ясно колко дълго Путин ще успее да продължи да финансира военната си машина, без да предизвика масово недоволство, ако не и открити протести, когато бумът се превърне в крах.
Досега икономическите перспективи са добри за Кремъл, но спадът на цените на петрола, затягането на санкциите и постоянният недостиг на работна ръка направиха руската военна икономика несигурна.
Няма да рухне утре, но не може да продължи да процъфтява дълго. Тогава въпросът за Украйна е дали тя и нейните съюзници могат да издържат, докато Русия не се пропука.
Автор: Александър Коляндр; Източник: spectator.co.uk; Превод: Opposition
