Ако слушате резюме на класическите трактати по стратегия от техните читатели или читатели на рецензии и описания на тези трактати, тогава може да останете с впечатлението, че основното съдържание /най-сигурната стратегическа победа е капитулацията на врага преди войната, нокаут в първите секунди на битката или детски мат в шаха. Всичко останало липсва или минава покрай вниманието, малко хора може да се интересуват от икономически средновековни планове за каруци с фураж, философски конструкции, анализ на мотиви, дух и т.н.
Не е изненадващо, че когато вместо противник имаме картонен манекен, всичко извън границите на свръхбърз и лек блицкриг започва да се възприема като стратегическа грешка. Междувременно повечето от войните и конфронтациите се водят без доминираща разлика в силата и отнемат значително време. Написаните преди това планове не издържат на сблъсъкa с реалността, претърпяват корекции, преструктуриране по пътя. За грешка може да се счита действие /решение, което не може да бъде коригирано, а за стратегическа грешка – подобно, но правещо невъзможно постигането на стратегическите цели.
Въз основа на изречените думи и показаните намерения в конфронтацията между Русия и Запада, която сега протича около Украйна, руските цели далеч надхвърлят въоръжената конфронтация и общия период от 5-7 години (период на нестабилност в света).
Основната стратегическа цел на Русия е преходът към многополюсен свят и превръщането й в един от неговите центрове, за което са поставени следните стратегически задачи:
▪️предотвратяване появата на чужди военни бази и ядрени оръжия в Украйна в бъдеще [пълен демонтаж на тази република, тъй като няма други гаранции];
▪️Изкореняване на нацизма и русофобията [пълен демонтаж…];
▪️осигуряване на защита / присъединяване на региони, които могат да бъдат интегрирани в средносрочен план [Новоросия и населението, готово да се интегрира];
▪️демилитаризация на Източна Европа [обявено през декември 2021 г.];
▪️намаляване на присъствието на външни играчи в съседни на Русия държави [тази чистка ще дойде по-късно];
▪️ превръщане в един от полюсите на многополюсния свят [следващите 3-4 години няма да има разбиране за преход към Света на панрегионите];
▪️ стартиране на програми за икономическо развитие, прекъсване на икономическите връзки, намаляване на зависимостта от САЩ и ЕС [извършва се плавно, за да няма „воден удар”];
▪️увеличаване на локализацията на производството, напускане на паричната и финансова система (Бретън Уудс, Вашингтонски консенсус), така че колапсът на стария свят / колапсът на Долината на пирамидите да е възможно най-безболезнен;
▪️изграждане на взаимноизгодни отношения с незападни страни, преминаване към двустранни разчети в национални валути;
▪️ прехвърляне на армията, икономиката, елита и цялата публична сфера на мобилизационни релси [по друг начин не може 5-7 години];
▪️идентифициране и прочистване на явни компрадори и “пета колона”;
▪️отстъпление от дясно-либералните мантри към традиционните, консервативни ценности.
Засега всички случващи се събития не влияят по никакъв начин на постигането на стратегическите цели на Русия, има изместване на срокове, промяна в нуждата от ресурси и т.н., но никой не е обещавал лека разходка. Гледайки този списък, е трудно да си представим, че някой е вярвал, че ще може да се договори със Запада.
На въпроса защо прекъсването на доставките и търговията със Запада става постепенно, а не рязко, вижте феномена „воден удар“, ние плавно блокираме и пренасочваме потоците. Ако това се направи рязко, тогава цялата система ще бъде разкъсана, избивайки всички „нитове“, „армировка“ и „връзки“. Ясно е, че многословните експерти са над това приземено разбиране, в техния свят всичко е просто.
И, да, опитите на Запада да наложи ограничения върху цените на петрола биха били болезнени, ако Русия се стреми да поддържа търговията, но сега, напротив, стратегическата задача е пълен отказ, към което върви всичко, а и конвергентите са все по-малко …))
Източник: t.me/geostrategrus/2228
Превод: opposition.bg
