Разсекретените архивни документи от срещата на най-високо ниво в Москва преди 30 години, свидетелстват за силната лична подкрепа на президента на САЩ Бил Клинтън на руския президент Борис Елцин, тясното им сътрудничество по въпросите на сигурността и дълбоката загриженост на американската страна относно икономическите реформи, които според екипа на Клинтън се оказват твърде „сурови“ към руския народ.
Документите включват дословни стенограми от двете дискусии „на четири очи” на Клинтън с Елцин, тяхната тристранна дискусия с украинския президент Леонид Кравчук относно премахването на ядрените оръжия от Украйна, подробен доклад от посолството на САЩ в Москва за вечерята, организирана от Елцин за Клинтън в неговата вила и стенограмата от разширената двустранна дискусия между Клинтън и Елцин по въпросите на сигурността.
Сред документите е и обзорна бележка за президента от съветника по националната сигурност Антъни Лейк, която описва Елцин като „може би най-важния ви чуждестранен колега“, и икономическа бележка до Клинтън, която признава, че пазарните реформи, настоявани от САЩ и изпълнени от Елцин не успяват да осигурят социална защита за руснаците, които реагираха, като гласуваха срещу реформаторите на парламентарните избори през декември 1993 г.
Един акцент сред документите от януари 1994 г. е бележката от 12 страници с гриф „лично“, написана от Строуб Талбот, помощник на Клинтън по постсъветското пространство, до държавния секретар Уорън Кристофър, с обширните ръкописни коментари на Кристофър в полетата, включително признанието, че „предварително подготвените речи“ винаги са били „слабо място“ на Талбот. Само няколко дни след като беше назначен за заместник на Кристофър, голямо повишение след по-малко от една година като посланик на бившите съветски републики, Талбот предоставя на своя шеф подробен, почти антропологичен отчет за сферата на своите отговорности, с откровени коментари за политиките по отношение на Русия и НАТО (и техните критици), по въпросите на персонала на Държавния департамент и по вътрешното напрежение в екипа на Клинтън. Сред тях той посочва опитите на Лейк „ да ме изхвърли от президентските събития за Русия“, например от подготовката на предстоящите срещи на високо ниво в Москва.
Документите са разсекретени в резултат на успешен съдебен процес на организацията National Security Archive срещу Държавния департамент, съгласно Закона за свобода на информацията, а също и на множество искания за разсекретяване, подадени в Президентската библиотека на Клинтън.
Документите по-долу са най-важните от разсекретените от справочно-информационния фонд общо 2500 страници, озаглавени „Отношенията между САЩ и Русия от края на Съветския съюз до възхода на Владимир Путин“.
Документите показват, че американският екип работи усилено, за да включи в програмата на срещата на върха множество събития, които нямат отношение към самия Елцин.Посланикът на САЩ Томас Пикъринг става домакин на прием за Клинтън в Spaso House, за да се срещне с водещи руски опозиционери, с изключение само на Владимир Жириновски, лидер на екстремистката Либерално-демократическа партия на Русия, спечелил най-много гласове на парламентарните избори през декември.Клинтън изнася реч пред аудитория от млади руснаци в телевизионния комплекс Останкино и се среща с патриарха на Руската православна църква, който се опитва да посредничи в конституционната криза между Елцин и Върховния съвет предходната година.
Два от документите бележат ключов момент в историята на ядрените оръжия в Украйна – в паметна бележка за преговорите между Клинтън и Кравчук на киевското летище „Бориспол“ и паметна бележка за тристранните преговори между Клинтън, Елцин и Кравчук в Москва.
Травматизирано от експлозията в Чернобил през 1986 г., украинското движение за независимост настоява за премахване на съветските ядрени оръжия от Украйна. През май 1992 г. новата независима държава подписва Лисабонския протокол, за да стане неядрена страна по Договора за неразпространение на ядрени оръжия (заедно с Беларус и Казахстан, който също наследяват съветските ядрени оръжия). Украйна нямаше капацитет да обслужва и поддържа ядрените бойни глави, които достигаха края на експлоатационния си живот и следователно бяха мини-Чернобили, чакащи своя час. Не можеше да си позволи и да изгради цикъл за ядрена преработка (по оценка на Украинската академия на науките стойността на такъв проект би била 3 милиарда долара), особено с международните санкции, които биха последвали, ако Украйна остане „ядрена държава“.
За да премахне ядрените оръжия, Украйна се нуждаеше от компенсация и гаранции за сигурност; в същото време някои гласове в украинския парламент, Върховната Рада, аргументираха запазването на ядрените оръжия. Документите от срещата на върха в Москва, включително Тристранната декларация, подписана от тримата лидери, показват първите стъпки към крайната сделка. САЩ отделиха 60 милиона долара за започване на процеса; руснаците предоставиха на украинските атомни електроцентрали горивни касети, произведени от делящ се материал за бойни глави; и украинците започнаха да изпращат бойни глави на руснаците за преработка. Украйна също получи опрощаване на дългове за стотици милиони долари за вече доставен руски нефт и газ и гаранции за сигурност, които продължиха до 2014 г., когато Русия анексира Крим. Руската инвазия в Украйна през 2022 г. популяризира идеята, че Украйна е трябвало да запази ядрените си оръжия, но документите показват, че поддържането на ядрен арсенал всъщност не е било опция за страната през 1994 г.
Най-голямото безпокойство сред екипа на Клинтън на срещата на върха в Москва беше не толкова тристранната сделка в Украйна, а съдбата на икономическите и демократични реформи в Русия след шока от изборите през декември.
По време на откриващата вечеря в дачата на Елцин на 13 януари, руският президент споменава водещия реформатор, бившия премиер Егор Гайдар, като лидер на правителствената партия в Думата, „като ясно намекна, че Гайдар ще бъде извън правителството и ще работи само в Думата“. На следващия ден, по време на официалната вечеря в Кремъл, помощниците на Клинтън чуват от Гайдар, че всъщност той е уволнен, а други от екипа му също си тръгват. По настояване на заместник-секретаря на Министерството на финансите Лари Съмърс, Клинтън иска последна среща „един на един“ с Елцин на 15 януари, за да предупреди, че „доверието на президента Клинтън е свързано с готовността на президента Елцин да продължи реформите, които са свързани с конкретен екип от хора.” Но, разбира се, това трябваше да реши Елцин.
Документ 1: Меморандум за президента, от Антъни Лейк, за „Вашето посещение в Москва“, 31 декември 1993 г., СЕКРЕТНО. Източник Президентската библиотека на Клинтън
Тази бележка от съветника по националната сигурност за информационната книга на Клинтън за срещата на върха в Москва подчертава основните разлики от двете предишни срещи Клинтън-Елцин във Ванкувър и Токио през 1993 г. Предизвикателството „в тази критична повратна точка“, според Лейк, ще
трябва да потвърди отново „тясното партньорство между САЩ и Русия, изградено върху руския ангажимент за демократична политическа и пазарна реформа“. Парламентарните избори през декември – шокираща загуба за реформаторите – разкриха, че Русия е „дълбоко разделена по отношение на скоростта и посоката на икономическата реформа, ролята и правата на Русия и колко бързо да се „интегрира със запада”. Лейк предупреждава Клинтън, че руската реформа е изправена пред критики, че „средните руснаци“ са „по-зле, отколкото когато СССР се разпадна преди две години“. Така че САЩ биха имали двойно послание, като едновременно насърчават Елцин да продължи приватизацията и макрореформите и разбират необходимостта от „по-целенасочени социални инвестиции“, въпреки че САЩ не могат да ги проектират или финансират напълно – „това очевидно е работа на Русия“. От обнадеждаващата страна, посещението в Москва се провежда в средата на интензивен тристранен дипломатически процес с Украйна, изработвайки компенсация от Русия за бързо губещите се ядрени бойни глави, останали в Украйна от Съветския съюз – всички насочени срещу САЩ, но достигащи края на „трудовия си живот“. Лейк казва на Клинтън, че една успешна резолюция тук „ще бъде върховното постижение на срещата, победа за вашата политика за неразпространение на оръжия“ и „силен публичен символ на желанието на Русия да работи честно с най-важния си съсед“.
Документ 2: Меморандум за Уорън Кристофър от Строуб Талбот, 2 януари 1994 г. Източник Държавният департамент на САЩ, Архив за национална сигурност.
Тази бележка от 12 страници „лично“ до държавния секретар е първата от дълга поредица от откровени бележки, написани от Строуб Талбот в ролята му на служител номер две в Държавния департамент.
Написана само четири дни след официалното номиниране на Талбот за заместник-секретар, бележката оставя широка свобода за реакциите на Кристофър и пита дали иска още такива откровени писма. Секретарят драска „да“ на първата страница и добавя още много коментари на други страници. Талбот демонстрира оживен стил на писане, развит в предишния му две-десетилетен мандат в списание TIME, и привлича вниманието на Кристофър с колоритни подробности за личностите, за критиците на администрацията и как да ги обезоръжи, за вътрешните политически конфликти и с конструктивни предложения за напред. Въпреки че признава, че новата роля на заместник-секретар ще включва много повече отговорности, отколкото само политиката между САЩ и Русия, Талбот се опитва да внуши на Кристофър, че самият Клинтън е искал Талбот да продължи да бъде тясно ангажиран с Русия, особено за срещите Клинтън-Елцин, като срещата на върха в Москва.
Документ 3: Бележки за Антъни Лейк от Строуб Талбот. Относно: „Европейският план за сигурност“ на Козирев, 12 януари 1994 г. Източник Държавният департамент на САЩ, Архив за национална сигурност.
В този бележки до съветника по националната сигурност в навечерието на посещението на Клинтън в Москва, Талбот визуализира някои от най-важните въпроси, които руската страна иска да повдигне по време на срещата на върха – бъдещите споразумения за сигурност в Европа.
Талбот пише доста пренебрежително и негативно за новата инициатива за европейска сигурност, която руският външен министър Андрей Козирев представи в германски вестник и която той нарече „Партньорство за обединена Европа“. Планът ще подчини НАТО на структурите на СССЕ и ще засили руската роля в изграждането на нова интегрирана Европа. Въпреки че екипът на Клинтън заяви публично, че една напълно интегрирана Европа без нови разделителни линии е тяхната цел, Талбот отхвърля мислите на Козирев за желанието на Русия да „бъде архитект […] заедно със САЩ на напълно нов европейски ред за сигурност“, казвайки, че „НАТО изглежда готов да диктува условията на новия ред.“ Ранната връзка на Талбот с Козирев беше сърдечна и продуктивна, но сега възгледът му за Козирев се промени напълно. Той вижда, че руският външен министър се движи в по-националистическа посока, отчасти в резултат на изборите през декември и собствените си политически интереси. Талбот заключава, че „Козирев е станал по-скоро част от проблема, отколкото част от решението“ и подозира, че той е оказал безполезно влияние върху Елцин през последните седмици от тристранния процес. Той споделя с Лейк точките за разговор за предстоящата среща на секретар Кристофър с Козирев, на която е планирано да обсъдят Партньорството за мир и европейската сигурност. Doc-4-1994.01.12-MemCon-Clinton-Kravchuk-Three-Plus-Three_0 Документ 4 Меморандум за разговор, „Среща три-плюс-три с президента Кравчук на Украйна“, летище „Бориспол“, 12 януари 1994 г. Източник Президентската библиотека на Клинтън
Задкулисната версия на този разговор на Строуб Талбот, публикувана през 2002 г., дава колоритен, изпълнен с конфликти разказ за кацането на Клинтън в Киев на път за Москва.
Но тази версия не е подкрепена от действителната стенограма, разсекретена едва през 2018 г. Според Талбот, „Клинтън и Кристофър, нито един от които нямаше навика да нагрубява държавен глава, решиха да направят изключение. Те казаха на Кравчук най-откровено, че ако той се оттегли от вече сключената сделка, това ще бъде сериозна неуспех за отношенията на Украйна както с Русия, така и със САЩ. Кравчук беше „видимо разтърсен“ във версията на Талбот. Стенограмата (Талбот всъщност не е бил в залата, според списъка на участниците в срещата) показва много по-дипломатичен език, като Клинтън хвали „огромната визия и смелост“ на Кравчук и обещава „да направи всичко възможно за народа на Украйна и за вас, сър. Клинтън посочва 175-те милиона долара във фондовете на Нън-Лугар, които идват за гарантиране на ядрения демонтаж, и предлага да убеди Г-7 и МВФ да разработят начини за плащане на вноса на енергия (всички украински доставки бяха от Русия и вече бяха задлъжнели).
Кравчук отговаря с благодарност: „Разбира се, трябва да започнем нашето по-широко сътрудничество, за да мога да кажа на нашите хора, че след като заех тази позиция по ядрения въпрос, имаше промяна в отношението към помощта за нашата страна.Това би помогнало.Когато имаме стабилизиране на нашата валута и частни инвестиции за Украйна, тогава всички ще разберат, че споразуменията, подписани от тримата президенти, са единствената възможна стъпка“.Единственият очевиден момент на натиск от страна на САЩ идва, когато Кристофър казва, че подписването в Москва ще бъде „историческо събитие и празник.Това няма да бъде сесия за преговори.”Разговорът завършва с интересен коментар на Кравчук за Русия в смисъл, че Елцин разбира, че „вечен президент няма и ние се тревожим за експанзията“.
Документ 5: Меморандум за разговор, „Среща на четири очи с президента Елцин на Русия“, 13 януари 1994 г. Източник Президентската библиотека на Клинтън
Въпреки че Елцин няма търпение да поздрави Бил Клинтън в Кремъл, дългоочакваното държавно посещение се случва при не толкова идеални обстоятелства.
Декемврийските избори за Дума донесоха обратна реакция срещу демократичните сили, поради суровостта на икономическата реформа и жестокия подход на Елцин към конституционната криза. Планираната реч на Клинтън пред новоизбрания парламент трябваше да бъде отменена. Елцин започва срещата, като говори за състава на новата Дума, като казва, че не „споделя загрижеността, която се чувства в чужбина относно Жириновски“. Елцин дава правилна диагноза, че гласуването на Жириновски е отговор на икономическите трудности, че хората „не са гласували за връщането на Аляска, Украйна и Крим или за фашизма, който той олицетворява, а по-скоро защото са нещастни“. В отговор и явно с оглед на бъдещите президентски избори в Русия, Клинтън дава на колегата си някои разумни политически съвети как да работи с опонентите и как да направи политическата си програма по-привлекателна за хората. Той казва, че „кампанията на реформаторите показа безразсъдство“, сравнявайки я с някои американски демократи. Клинтън съветва Елцин да се върне към образа на човека на танка и да се фокусира повече върху ценностите, а не върху програмите. Той предлага на Елцин съвет от своите политически експерти, предлагайки му да изпрати Гайдар или другите му сътрудници във Вашингтон за „тиха среща“, което Елцин приема с ентусиазъм.
Обръщайки се към икономическата реформа, Елцин се оплаква от бавния темп на помощта на Г-7 и МВФ и липсата на американски инвестиции в Русия и посочва продължаващото съществуване на поправката на Джаксън-Веник. Той казва, че Русия не „иска помощ, тъй като това може да доведе до антизападни прояви“. Той иска инвестиции, помощ за разсрочване на външния дълг и пренасочване на 10% от финансирането на програмата Nunn-Lugar към руски изследователски институти. Клинтън изразява продължаващата си подкрепа за реформата, но назовава три въпроса, които му пречат да предприеме по-решителни стъпки в дневния си ред за Русия – продажбите на оръжия от Русия на Иран, бавното присъединяване към Партньорство за мир и липсата на споразумение за изтеглянето на руските войски от балтийските държави. Doc-6-1993.12.31-Expanded-on-Economic-issues-_0 Документ 6 Меморандум за президента от Антъни Лейк „Вашето посещение в Москва.
Разширена среща с руския президент Борис Елцин по икономически въпроси. [Теми за разговор за 13 януари]”, 31 декември 1993 г. Източник: Президентската библиотека на Клинтън
Този документ е заместител на първата голяма икономическа дискусия на срещата на върха, „Първата разширена двустранна“, която се проведе сутринта на 13 януари 1994 г. Високопрофесионалният персонал в Президентската библиотека на Клинтън досега не успя да намери стенограма (memcon) от тази среща и спекулират, че може би една не е била написана след това, може би поради разпределение на работата между служителите на Съвета за национална сигурност, които обикновено биха водили бележките, и служителите на Министерството на финансите, които също присъстваха и бяха лично инвестирани в програмата за икономически реформи на Елцин. Преди това служителите на NSC и Министерството на финансите подготвиха Клинтън за срещата с тези бележки и точки за разговор. В бележките се казва: „Парламентарните избори като цяло бяха сигнал за събуждане, но конкретно руският народ гледа на двугодишния опит на правителството да започне исторически икономически преход от командна икономика към „руска“ пазарна икономика като груб и пряко отговорен за спада на жизнения стандарт през този период. Икономическите реформи в Русия не са успешни поне на два фронта. Те не са създали мрежа за социална сигурност за средния руснак и също така не са намалили субсидиите за големите държавни предприятия.
Основната грижа на Клинтън беше да настоява за продължаване на „смелите икономически реформи“, като същевременно признава „нашето разбиране“ за „по-голям акцент върху програмите за социално подпомагане“. На върха на изказванията на Клинтън беше твърдението, че „програмата за реформи и екипът ще останат на мястото си“. Всъщност по време на срещата на върха американците научиха, че водещите реформатори Егор Гайдар и Борис Фьодоров са били уволнени от Елцин. Може би американците не трябваше да бъдат толкова изненадани. Дори Строуб Талбот беше коментирал през декември, че целта на САЩ сега след изборите е да насърчават „по-малко шок и повече терапия“. Забележката „успя да вбеси както руските либерали, така и моите колеги от Министерството на финансите“, пише по-късно Талбот; „И на двете групи прозвуча, че аз също обвинявам Гайдар и Фьодоров за възхода на Жириновски и подкопавам настояването на собственото ни правителство за бърза, дисциплинирана структурна реформа и строги условия за заеми от МВФ.“
Документ 8: Депеша от посолството на САЩ в Москва до Държавния департамент, „Президентска вечеря с президента Елцин“, [13 януари], Ново-Огарево, 14 януари 1994 г. Източник Държавният департамент на САЩ, Архив за национална сигурност FOIA
Вечерята в официалната вила на Елцин в Ново-Огарево включва лосови устни във винен сос, Бил Клинтън свири на саксофон и пищна вечеря от 24 ястия с много тостове.
Тя е проектирана като демонстрация на американско-руското партньорство и демонстрация на топли лични отношения между двамата президенти. В телеграмата, изготвена от посланик Пикъринг, е погрешна датата на вечерята, която се състоя вечерта на 13 януари. Сред многото обхванати въпроси най-важни бяха ролята на Русия в европейската сигурност, Партньорство за мир и бъдещото разширяване на НАТО и руската политика в близката чужбина.
Елцин разсъждава върху предизвикателствата на работата с новия парламент и промените, които планира да направи в своя кабинет.
Клинтън идва на вечерята направо от приема в Spaso House, където се срещна с представители на много руски политически партии и движения, повечето от които бяха критични към политиката на Елцин. Елцин дава на колегата си донякъде оптимистичен преглед на перспективите си да работи продуктивно с новия парламент, но споменава, че Егор Гайдар ще трябва да се оттегли и да работи в Думата. Обръщайки се към дневния ред на сигурността, Елцин казва на Клинтън, че информацията му за продажбите на оръжие на Иран е невярна и го пита дали санкциите срещу Ирак могат да бъдат облекчени, така че Русия да може да събере част от дълга, който Ирак все още й дължи. Клинтън отбеляза, че ако на Ирак бъде позволено да продава петрол, падащите цени на петрола ще навредят на руските интереси. Министърът на отбраната Грачев говори за отношенията между военните, последните си срещи с министъра на отбраната на САЩ Лес Аспин. Той иска да се срещне с новия министър на отбраната на САЩ възможно най-скоро (пенсионираният адмирал Боби Инман беше номиниран от Клинтън за наследник на Аспин, но по-късно се оттегли) и да информира генералния секретар на НАТО за новата руска военна доктрина. Грачев е много доволен от тясното сътрудничество с американската армия и дори кани Клинтън и Елцин лично да наблюдават планирано двустранно военно учение през юли 1994 г. Един от най-важните въпроси за екипа на САЩ, според сценариста, е разполагането на руски мироопазващи сили в близката чужбина. Този въпрос е болезнен за Елцин, който се опитва да бъде сила на доброто в бившето съветско пространство. Руският президент говори за конструктивните действия на Русия в Молдова и Грузия и желанието си да спре кръвопролитията. Той казва, че „обвиненията за имперски стремежи ни вредят и не са правилни“. Елцин иска да говори за любимата си тема – американско-руското партньорство и отношенията на Русия с НАТО. В мемоарите си Козирев пише, че Елцин е бил шокиран от изявлението на Клинтън относно бъдещото разширяване на НАТО – „не дали, а кога“ и дори се е почувствал предаден от Клинтън. Тук обаче Елцин казва на Клинтън „със сигурност сме съгласни с вас за НАТО“, но също така заявява, че „Русия трябва да бъде първата страна, която ще се присъедини към НАТО“, последвана от други държави от Централна и Източна Европа. Той дори предлага „един вид картел на САЩ, Русия и европейците, който да помогне за гарантирането и подобряването на световната сигурност“. Отговорът на Клинтън е много внимателен, като споменава чувството за величие на Русия, но не се ангажира с идеята за картел или членството на Русия в НАТО.
Руският президент изразява дълбоката си признателност към Клинтън: „Вие идвате в Русия не за да се конфронтирате с нас, а с привързаност и любов към нашия народ и с чувство на подкрепа за Русия“.В отговор Клинтън говори за техните „отношения на доверие и увереност“ и уникалния шанс, който те ще създават, ако Русия остане в избрания курс: „можем да гарантираме на страните в Европа един век мир или повече“.Такива бяха големите надежди през 90-те години.
Документ 9: Меморандум за разговор, „Тристранна среща с президента Елцин на Русия по въпросите на сигурността“, 14 януари 1994 г. Източник Президентската библиотека на Клинтън
Тази много кратка (дори може да се каже прибързана) среща между президентите Клинтън, Кравчук и Елцин е официалното събитие за представяне на „коронното постижение“ на срещата – Тристранната декларация за изтегляне на ядрените оръжия от Украйна.
Тази среща беше предшествана от месеци работа на дипломати и от трите страни и все още беше под въпрос, тъй като Клинтън лети за Европа. Елцин обобщава подробностите на изявлението, като подчертава, че „Русия и САЩ ще дадат на (Украйна) пълни гаранции за сигурност“. Кравчук потвърждава, че „няма алтернатива на ядреното разоръжаване“ и обещава пълно сътрудничество с тристранния процес. Клинтън приветства Русия и Украйна за сътрудничеството им и похвали тристранното изявление, че „това споразумение прави света по-безопасен и всяка от нашите страни по-сигурна“. Облекчен, че споразумението най-накрая е в сила, той предполага, че всички вече са казали достатъчно и „трябва да отидат да подпишат споразумението“. Елцин предлага първо да си разменят писмата, излагащи ангажиментите на всяка страна.
Документ 10: Тристранно изявление от 14 януари 1994 г. Източник: Президентската библиотека на Клинтън
В своя сценарий (Документ 1) Тони Лейк нарича бъдещото подписване на Тристранната декларация „коронното постижение на срещата на върха“.
Екипът на САЩ се съмняваше, че ще успее да го подпише с договорения текст, дори когато пристигнаха в Москва. И украинците, и руснаците се опитваха да отворят отново текста, но Клинтън отблъсна и двете страни. Историческото споразумение постига целта за ядрено разоръжаване на Украйна, както и уреждане на въпроса с плащането на Русия за урана, съдържащ се в ядрените бойни глави, които ще бъдат преместени в Русия за разглобяване. Украйна се ангажира да елиминира всички ядрени оръжия на своя територия, като ги демонтира и изпрати бойните глави на Русия. Русия се ангажира да предостави на Украйна горивни пръти за граждански атомни електроцентрали, използващи уран с намален клас от бойните глави. Съединените щати се ангажират да предоставят помощ за демонтиране на ядрени оръжия по програмата Nunn-Lugar. Украйна трябва да получи най-малко 175 милиона долара от тази помощ. И тримата подписали се ангажират да се третират взаимно като пълноправни и равноправни партньори. Анексът уточнява гаранциите за сигурност, които Русия и Съединените щати дадоха на Украйна (по-късно те бяха формализирани в Меморандума от Будапеща през декември 1994 г.). Уверенията обаче не надхвърлиха ангажиментите, които вече се съдържат в текста на Заключителния акт от Хелзинки и Договора за неразпространение на оръжия. Русия наруши ангажиментите си през 2014 г. с анексирането на Крим и отново с нахлуването в Украйна през 2022 г.
Документ 11: Меморандум за разговор, „Втора разширена двустранна сесия с президента на Русия Борис Елцин“, 14 януари 1994 г. Източник Държавният департамент на САЩ, Архив за национална сигурност FOIA
След подписването на Тристранната декларация, всички екипи по сигурността на Русия и САЩ се срещат лице в лице, за да обсъдят десетки въпроси от своя дневен ред.
Клинтън започва, като отбелязва, че споразумението за ВОУ, обсъдено за първи път във Ванкувър, според което Съединените щати ще купуват уран от ядрени бойни глави, демонтирани в Русия, се подписва по-късно през деня. След като споменава СТАРТ I, президентът на САЩ бързо повдига много чувствителен въпрос – биологичните оръжия, останали от съветската програма. Неговите изказвания от Антъни Лейк го инструктират да свърже проблема със сертифицирането на Нън-Лугар, ако Русия не разреши проблемите с биопродуктите. Клинтън напомня на Елцин за неговия личен ангажимент да прекрати програмата и отбелязва, че американските експерти смятат, че все още е имало незаконна работа. И Елцин, и министърът на отбраната отричат, че се случва нещо незаконно, и „клатят енергично глави“. В първата част на разговора Елцин не изглежда напълно ангажиран, не казва почти нищо, заявявайки, че Русия е ратифицирала Конвенцията за химическите оръжия (не е) и звучи изненадан, когато Клинтън споменава руските продажби на оръжия на Иран, Либия и Северна Корея. Въпреки това, когато вземе думата, той е доста красноречив, но предпочита да говори за грандиозни идеи и проекти, а не за конкретни проблеми. Любимата му тема е как американско-руското партньорство ще трансформира света, създавайки „нова система на международни отношения“. Той предлага те да „предложат инициатива за прекрояване на световните институции като ООН и Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа“. Той вижда необходимост от формулиране на официален документ, формализиращ американско-руското партньорство, звучащо като партньорство между две суперсили (дори докато Русия до 1994 г. беше само сянка на бившия СССР). Докато Елцин иска да прекрои света и да изгради нови структури, американската страна е загрижена за запазването и разширяването на собствената си основна структура за сигурност – НАТО. Клинтън иска да бъдат много внимателни относно това как описват партньорството, така че другите страни „да не мислят, че разделяме Европа“. Клинтън изразява ангажимента си към напълно интегрирана Европа „за първи път в историята“, но не се ангажира с Елцин по неговите грандиозни реформаторски планове. Срещата е много продуктивна от гледна точка на постигане на конкретни разбирания относно ПРО, необходимостта от ратифициране на СТАРТ II, съветските войски в Балтика и премахването на химическите оръжия. Руският министър на отбраната Павел Грачев води по-голямата част от дискусиите за контрол на въоръженията и неразпространение на оръжия от руска страна.
Документ 12: Меморандум за разговор, „Среща един на един с президента Елцин на Русия“, 15 януари 1994 г. 15 януари 1994 г Източник: Президентската библиотека на Клинтън
Този последен разговор не беше планиран, но Клинтън го поиска, след като научи, че Елцин е на път да уволни някои от най-отдадените си реформатори, водени от Егор Гайдар, който щеше да подаде оставка ден, след като американската делегация напусна Москва.
Клинтън (който говори всичко тук) казва на Елцин, че сега разбира по-добре, че руските хора са били наранени от реформата, че „повечето обикновени граждани и някои добре образовани не се чувстват свързани с това, което Елцин прави“ и че те „не усетиха, че животът им се е подобрил.“ Все пак той насърчи Елцин да се опита да запази реформаторския екип, наред с други неща, защото „авторитетът на Клинтън беше свързан с индикацията на президента Елцин, че той ще продължи реформите, които бяха свързани с конкретен екип от хора“. Напускането на тези хора би навредило на способността на Клинтън да изпълни обещанията за кредити от МВФ и облекчаване на дълга. Елцин отговаря само, че „президентът Клинтън е видял ситуацията и тези трудности са съществували“.
Източник: nsarchive.gwu.edu// Превод и редакция: Opposition
