Втората годишнина от руската инвазия в Украйна наближава и администрацията на Байдън все повече се страхува, че нейната политика се проваля.Въпреки че публично президентът Джо Байдън остава уверен в бъдещето на Украйна, според съобщенията, Пентагонът вече настоява пред Киев за нови военни планове за преминаване в отбрана.„Неназовани официални лица“ в неговата администрация все повече говорят за необходимостта от споразумение чрез преговори.Те оправдават по-нататъшната американска помощ като начин за увеличаване на влиянието на Киев в преговорите, а не за победа над силите на Москва.Дните на славата на Украйна миналата година, когато върна руските бронирани колони, отдавна са отминали.
Парите също са все по-оскъдни. Политическите елити в САЩ и Европа продължават да подкрепят правителството на Зеленски, но обществената опозиция нараства, така че те търсят други източници на приходи – включително стотиците милиарди долари в замразени руски активи.
Изглежда толкова просто.
След руската инвазия в Украйна, САЩ и европейските нации наложиха икономически санкции на Москва – на правителството и нейния народ. Съюзниците замразиха различни активи на физически лица, предимно богати „олигарси“, смятани за поддръжници на режима и, в безпрецедентен ход, около 300 милиарда долара финансови резерви на руската държава. Защо тези пари да не отидат в Киев? Първо идеята беше с тези средства да се подкрепи възстановяването на Украйна, след като Русия бъде победена и унизена. Сега предложението е да се подпомогнат колебливите военни усилия на Киев.
Подкрепата за конфискацията се увеличава и от двете страни на Атлантика.
Президентът на Украйна Володимир Зеленски прокара тази идея на неотдавнашната среща в Давос. Както пише изданието Fortune, той призовава за „силно“ решение тази година замразените активи в западни банки да „бъдат насочени към защита срещу руската война и за възстановяване“ на Украйна. „Путин обича парите преди всичко“, каза той. „Колкото повече милиарди той и неговите олигарси, приятели и съучастници загубят, толкова по-вероятно е той да съжалява, че е започнал тази война“.
Белгия държи най-голямата сума замразени руски активи и заявява, че средствата могат да бъдат „използвани за закупуване на военно оборудване, хуманитарна помощ и помощ при възстановяването на разкъсаната от войната страна“.
Може би най-ентусиазираният европейски поддръжник на конфискацията е Обединеното кралство.
Някои западни служители не искат да се ограничат с помощта за Киев. Тежката категория във Вашингтон в лицето на Робърт Зелик предложи „да се заделят част от руските резерви, за да се подпомогнат развиващите се страни, които са видимо ощетени от по-високите цени на храните и енергията. В допълнение, известна сума може да бъде разпределена за искове на компании, които са пострадали от руско отмъщение“. Защо да не се използват тези парите и за разрешаване на международната дългова криза, за възстановяване на разходите на правителствата за Covid, за създаване на универсално глобално здравеопазване и изпращане на пилотирана мисия до Марс?
Администрацията на Байдън дълго време беше скептична към конфискацията на руска собственост, но има намерение да подкрепи инициативата законодателно.
New York Times съобщи, че администрацията „притиска Великобритания, Франция, Германия, Италия, Канада и Япония да излязат със стратегия до 24 февруари, втората годишнина от инвазията“. На срещата в Давос Пени Прицкер, бивш министър на търговията, която в момента работи като специален представител за икономическото възстановяване на Украйна заяви, че САЩ и Г-7 разработват инструментите за конфискация на средствата. Отново във Fortune: „Накарайте всички адвокати и всички различни правителства и всички страни наистина да се съберат, за да разрешат това“, каза тя. „Трудно е, сложно е, тежко е, но ние трябва да работим.“ Тъй като надеждите на бойното поле за Украйна угасват, призивите за заграбване на каквото и да е руско богатство вероятно ще растат. Но това е лоша идея, въпреки привлекателността й на пръв поглед.
Западните лидери често говорят за „основан на правила международен ред;“ разбира се, те пишат правилата, и те ги игнорират, когато са неудобни. Заграбването на активите на чужди нации и граждани без убедителна обосновка би разкрило тяхното лицемерие. Европейските критици отбелязват, че „САЩ и техните съюзници не са във война с Русия и Русия не е натрупала богатството си чрез незаконни средства, а чрез продажба на петрол и газ, голяма част от които са отивали на Запад.“
Разбира се, руският президент Владимир Путин погрешно пусна кучетата на войната срещу Украйна. За това неговото правителство носи отговорност. Въпреки това, ако националните правителства бяха упълномощени едностранно да заграбват активи, както държавна, така и частна собственост, когато правителствата са ангажирани в незаконни и неморални войни, тогава американците щяха да бъдат оголени след Ирак. Вашингтон отдавна се възползва от глобален двоен стандарт, поради военната мощ и политическото влияние на Америка.
С промяната на международния баланс на силите, САЩ може да не са имунизирани в бъдеще.
Дори европейците са уморени от това, което смятат за обструкционизъм, свързан с техните приоритети, като изменението на климата, регулирането на технологиите и др. Ако другите правителства сега са сдържани да се противопоставят на правителството на САЩ, те могат и да станат по-склонни да конфискуват собствеността на американците, както на физически лица, така и на компании. Бъдещото ръководство на САЩ може да съжалява за създадения прецедент, че правителствата могат да конфискуват каквото си искат от когото си поискат без компенсация. Доводите на съюзниците за заграбване на руските активи са слаби. Американските и европейските правителства се представят като невинни наблюдатели в l’affaire Ukraine. Те обаче подведоха както Москва, така и Киев, като нарушиха множеството обещания, че няма да разширяват НАТО, като същевременно обещаха да приемат Украйна, но не ги изпълниха. Русия беше разгневена, а Украйна се окуражи; и двете страни бяха предадени. Нападателят и нападнатият и могат да имат претенции за компенсации от Вашингтон и Брюксел.
Въпреки че акцентът е върху конфискация на държавни средства, някои политици биха конфискували и частни активи. Всъщност миналата година Министерството на правосъдието конфискува 5,4 милиона долара от руския бизнесмен Константин Малофеев и прехвърли парите във фонд на Държавния департамент за възстановяване на Украйна. Без съмнение много такива „олигарси“ са морално съмнителни личности, манипулирали системата и злоупотребявали с влияние, за да спечелят богатството си. Но това е проблем за руския народ, а не за западните правителства. А и съюзническите общества не са освободени от несправедливи привилегии, създадени от държавата, наречени от икономистите „търсене на рента“. Конфискация на активите на хората заради личната им репутация е подигравка с върховенството на закона и правата на собственост.
По-общо казано, позволяването на политиците да конфискуват различни имоти и средства от политически непопулярни собственици, би изложило на риск цялото имущество и всички средства.
Както отбеляза Сергей Алексашенко, руски дисидент и бивш служител на централната банка: „Не вярвам, че има начин да се конфискуват активи на Руската централна банка, без съдът да се произнесе по въпроса. Защото ако няма правно основание за конфискация на руски активи и ако това се прави по решение на администрацията, това означава, че в САЩ няма върховенство на закона и няма защита на частната собственост“.
Привържениците на кражбата на руски пари издигнаха различни теории, като например разглеждането на изземването на имущество като уникална контрамярка срещу агресията.
Въпреки това, „като оправдание за конфискуване на руски държавни активи, аргументът за репресиите има три проблема: липсва му принудителен ефект, издига се от грешните страни и подкопава основания на правила ред, който западните правителства твърдят, че защитават.“ Авторът на тази теория Саймън Хинрихсен твърди, че обстоятелствата са уникални. Но когато за такова изключение настоява Западът, няма логични ограничения. Човек може да си представи да вземе парите на някой друг като компенсация за нарушения на човешките права, за нелоялни търговски практики или лошо управление на климата, като всички случаи могат да бъдат наречени „уникални“.
Когато за няколко милиарда долара плячка се жертват основни правни принципи, това напомня за известния цитат на сър Томас Мор във филма „Човек за всички сезони“:
„И когато последният закон падне и Дяволът се обърне към теб, къде ще се скриеш, Роупър, след като няма закони? Тази страна е пълна със закони, от бряг до бряг, Човешки закони, не Божии! И ако ги нарушиш и ти си човекът, който може да го направи, наистина ли мислиш, че успееш да стоиш изправен на ветровете, които ще задухат тогава? Да, в името на собствената си безопасност, бих дал на Дявола защита от закона!“
Използването на финансови оръжия от Вашингтон вече е накарало много чужди правителства, включително в Европа, да търсят начини да защитят икономиките си от санкциите на САЩ.
Вярно е, че алтернативите са ограничени и правителствата пазят спестяванията си в долари. И все пак съюзническото изземване на руски активи вероятно ще застави правителствата, които са в конфликт с Вашингтон и Брюксел, да се замислят и ще ускори търсенето от тяхна страна на други финансови хранилища. Никоя държава не може да се чувства в безопасност при такива обстоятелства. Конфискацията на парите на Москва също би било произвол. В крайна сметка Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства са отговорни за смърта на стотици хиляди в Йемен. Защо не вземат парите на кралските особи, фактически откраднати от тяхното население? Израел беше изправен пред Международния съд за безразборни убийства на цивилни в Газа и за многочислени изказвания, насърчаваща етническо или религиозно прочистване. Не трябва ли задграничните израелски активи да бъдат конфискувани? След това има Китай. Помислете за неговите многобройни нарушения на човешките права и военните му заплахи срещу Тайван. Не се ли броят? Защо да се ограничаваме само с изземване на руските богатства?
На практика Москва несъмнено ще отмъсти, като конфискува американските и европейските активи.В края на 2022 г. западните инвестиции в Русия се оценяват на 288 милиарда долара.Москва вероятно щеше да ги конфискува.Най-голямата тежест би паднала върху частните предприятия, които не биха могли да се защитят.Въпреки че Русия ще пострада от излизането на западните фирми, за много руснаци евтините чуждестранни активи биха били значителна неочаквана печалба.Всъщност правителството на Путин може да гледа на изгонването на чуждестранни фирми като на полза, тъй като това ще намали подривното чуждестранно влияние и ще стане възнаграждение за лоялните към правителството хора.
Що се отнася до Вашингтон, неговият високопоставен опит да открадне активи на други нации, би засилил въздействието на санкциите, което ще стимулира други нации да намалят зависимостта си от финансовите инструменти и институции на САЩ. Изземането на 300 милиарда долара почти сигурно ще ускори този процес.
Може би най-вредното следствие от изземването на руските активи би било затрудняването на прекратяването на войната.
Докато парите на Москва са замразени, те могат да бъдат възстановени като част от мирно споразумение. Западните правителства биха могли да използват перспективата, за да насърчат преговорите между гневни и недоверчиви протичници. Всъщност, тъй като Русия все повече вярва, че има военно предимство, връщането на замразени активи, особено принадлежащите на руската държава, и отварянето на пазарите за руски фирми, могат да са необходими стимули за мирно споразумение.
Конфискуването на финансови резерви, докато Украйна отстъпва на бойното поле, би насърчило Русия да продължи напред, за да възстанови загубите си и много повече. Въпреки възмущението от неоправданото (макар и не непредизвикано) нахлуване на Москва, въпросът за войната и мира трябва да се третира като въпрос на благоразумие, а не като морал. Самата Украйна е бойното поле и плати най-скъпо за конфликта. Важно е да се сложи край на войната и то възможно най-скоро. Забавянето на този процес с цел заграбване на руски пари, би било крайно контрапродуктивно.
Правителството на Путин покани администрацията на Байдън да преговаря преди нахлуването през февруари 2022 г. Вашингтон отказа, очевидно приемайки, че заплахите на Москва не са сериозни. Сега съюзниците, разочаровани от провала на плановете им, се стремят към незаконно изземване на руското имущество и резерви. Това би било разумно за рублите, но глупаво за доларите. Така нареченият „ред, основан на правила“ означава нещо, само ако неговите защитници се подчиняват на същите стандарти, които предлагат за всички останали.
Автор: Дъг Бандоу;Източник: theamericanconservative.com: Превод и редакция: Opposition