Но този път предизвикателството звучи по друг начин: никой в Брюксел или други столици на ЕС и НАТО не се интересува дали Белград ще признае независимостта на Косово. Главното стана: кога.
За това, че това е неизбежно говори фактът, че в страната няма опозиция – тези, които се наричат така са или фиктивна опозиция, застъпваща се за „общоевропейски ценности“, или се ползват с такава подкрепа в статистическите изследвания (провеждани от съответните центрове), което е прието да се отнася към допустима грешка.
Вашингтон и ЕС решиха, че е настъпил моментът, в който вече не си струва да се чака – всички досегашни усилия вече са дали резултат. Никой на Запад вече не споменава резолюция № 1244 на Съвета за сигурност на ООН от 1999 г., според която Косово е сръбска автономна област.
И не само на Запад – в самата Сърбия правителството на страната, призовавайки за предсрочни избори, заяви:
„Провеждането на нови парламентарни избори при сегашните обстоятелства ще осигури най-висока степен на демократичност, ще намали напрежението, създадено между противоположни позиции в обществото, ще отхвърли изключителността и речта на омразата и ще утвърди правото на свободно изразяване на мнения и възгледи по определени политически, икономически и други въпроси, включително по-нататъшното утвърждаване на европейските ценности“.
Почти директен цитат от изискванията на Европейския съюз, които вече бяха озвучени неведнъж.
Обосновавайки исканията си за предсрочни избори, сръбското правителство спомена, че напоследък е имало призиви от част от обществото за предсрочни избори на депутати и че още на 11 септември някои опозиционни политически партии са отправили такова искане към президента.
Фактът, че подаде оставка като лидер на управляващата Сръбска прогресивна партия (СПП), говори красноречиво колко уверен се чувства А. Вучич на президентския стол.
Формално за да формира по-широко политическо движение, което обаче така и не се появи.
Както е известно, на 1 ноември Вучич разпусна Народното събрание (парламента) на страната и насрочи предсрочни парламентарни избори за 17 декември 2023 г.
В същия ден ще се проведат избори за депутати в местни съвети в 65 града и общини. Включително и в Белград, където той има минимални шансове за успех.
Показателно е, че указът за провеждане на предсрочни избори беше подписан ден след посещението в Белград на ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която поиска Белград едностранно да започне да прилага споразуменията с Прищина. А дни по-рано, на 27 октомври, лидерите на Франция, Германия и Италия призоваха Сърбия „де факто“ да признае независимостта на самопровъзгласилата се „Република Косово“.
В обръщение към нацията А. Вучич заяви:
„Уважаеми граждани, желая ви щастливи избори. Живеем в трудни времена за целия свят, във времена на глобални предизвикателства, войни и конфликти. Във времена, когато всички трябва да бъдем обединени в борбата за запазване на жизненоважните национални и държавни интереси на Република Сърбия, във времена, когато ще се сблъскаме с натиск поради отношенията с Косово и Метохия и други регионални и глобални проблеми.”
Какви са възможните сценарии?
За Русия нито един от тях не обещава добри перспективи – всичко върви по западния план. Той разполага с доста играчи, които с готовност ще подпишат всяко споразумение.
Достатъчно е да споменем лидера на Либералдемократическата партия на Сърбия Чедомир Йованович. Това е политик, който многократно е заявявал готовността си за бързо решаване на „косовския въпрос“ чрез признаване на региона. Тази фигура придоби известност още по време на ареста на Слободан Милошевич, активно се застъпва за правата на сексуалните малцинства, влизането на Сърбия в НАТО и критикува „национализма и клерикализма“ на Сръбската православна църква. Той стигна толкова далеч, че призна „геноцида в Сребреница“, както и „сръбската агресия“ – радикалните мюсюлмани го нарекоха почетен гражданин на Сараево. Той също остави своя отпечатък върху Русия, като осъди специалната военна операция и нарече онези, които я подкрепят, „позор за Сърбия“.
Накратко, отличен избор за Запада, като се има предвид, че дължи кариерата си на германската фондация „Фридрих Науман“.
Фондацията работи в тясно сътрудничество с Либерално-демократическата партия на Сърбия от основаването й през 2005 г. Всички конференции, предизборни кампании и обучителни пътувания на нейните членове в чужбина се провеждаха под егидата и при пълната координация на германците. Последен щрих към портрета: този Йованович написа книга, която нарече… „Моята конфронтация“.
След като последните влиятелни проруски политици бяха елиминирани от арената (например А. Вулин), привържениците на Запада започнаха да усещат вкуса на предстоящата победа. Те (или за тях) планират да отидат до урните като част от коалиция, наречена „Сърбия срещу насилието“, която обедини Партията на свободата и справедливостта на бившия кмет на Белград Драган Джилас, Демократическата партия на Зоран Лутовец, Народното движение на Сърбия на Мирослав Алексич и почти дузина други партии. В същото време мнозина са склонни да мислят, че привържениците на А. Вучич ще получат значително по-малко места в парламента и местните съвети, отколкото имат сега, и той определено ще загуби Белград.
Важно е да се има предвид, че правомощията на кмета на столицата са много широки и чрез увеличаване на представителството си в парламента прозападните партии в Сърбия ще могат да преминат към сценария „Майдан“ – т.е. насилствено завземане на властта под прикритието на „народно недоволство“.
Целта е начертана отдавна и директно – да се признае Косово и да се прави това, което казват.
Освен признаването на Прищина има и откровено цинични искания за въвеждане на антируски санкции. И това въпреки факта, че според последните проучвания 78,9% от сърбите са против санкциите срещу Руската федерация. Но на Запад изхождат от факта, че не битието определя съзнанието, а икономиката е подчинена на политиката. Не е изненадващо, че на срещата на върха „Един пояс, един път“ в Пекин (17–18 октомври) Александър Вучич по всякакъв начин избягва комуникацията с руския президент В. Путин.
Веднага след подписването на споразумението за свободна търговия между Сърбия и Китай, което се състоя на гореспоменатата среща на върха, говорителят на ЕС Петер Стано заяви, че
„Белград ще бъде задължен да се оттегли от всички двустранни споразумения за свободна търговия в деня на присъединяването си към Европейския съюз“.
Това важи и за подобно споразумение между Евразийския икономически съюз (Русия, Казахстан, Беларус, Армения, Киргизстан) и Сърбия, което влезе в сила през юли 2021 г.
На този фон изявлението на Вучич, че
„Сърбия няма да се откаже от европейската интеграция, но това няма да й попречи да поддържа традиционни отношения с Русия и Китай“, звучи някак подигравателно, особено след пожеланията за „щастливи избори“. Изборът е направен и не е направен в Белград.
Във връзка със събитията в Украйна остава да се констатира, че само едно поколение в бившата съветска република беше достатъчно, за да могат външни сили (разчитайки на местната гнилост) да принудят значителна част от населението радикално да преосмисли мястото и ролята на тяхната страна в историята.
В началото на 90-те години почти 40 милиона души са живели в Украйна, само десет в днешна Сърбия. Без да говорим за много други фактори… Направете си сами изводите.
Източник: topwar.ru// Превод и редакция: opposition.bg
