Пълната картина на мащабната терористична атака в Подмосковието най-накрая става по-ясна.
В петък, 22 март, четирима мъже от Централна Азия извършиха нападение срещу концертната зала “Крокус Сити” в Красногорск, сателитен град на Москва. Те бяха тежко въоръжени и носеха автоматични оръжия, пушки и коктейли Молотов. Нападателите нахлуха през входа, убиха невъоръжения охранител и след това си пробиха път и проникнаха в концертната зала.
Те не направиха никакви политически изявления и искания, оказа се, че терористите дори не говорят руски език. Не са взели заложници, целта на нападателите е била много проста – да убият колкото се може повече хора, с намерението да нанесат максимални щети на самата концертна зала.
При повече от 6200 невъоръжени хора, хванати в капан в концертната зала, за терористите беше лесно да изпълнят тази задача. Нападателите стреляха отблизо, презареждаха пушките си и хвърляха запалителни бомби във всички посоки. След като подпалили сградата, те излезли през същия централен вход и напуснали местопроизшествието с паркиран в близост автомобил. Сцената зад тях беше изключително трагична: някои загинаха при стрелба, други умряха от задушаване в пълните с дим стаи и коридори, а трети загинаха, когато покривът от фибростъкло на концертната зала в крайна сметка се срути. Тъй като спасителните операции и усилията за гасене на пожари продължиха, броят на загиналите продължи да нараства през уикенда, достигайки 133 към 16:00 часа в неделя, включително деца. Повече от 150 ранени все още се лекуват в болницата и окончателният брой на загиналите може да е по-висок.
Нападателите се опитаха да избягат към руско-украинската граница, но колата им беше пресрещната от специални части и четиримата бяха арестувани в събота сутринта. Президентът Владимир Путин обяви 24 март за национален ден на траур и знамената пред сградата на руското правителство бяха спуснати наполовина, за да отдадат почит на жертвите на трагичната терористична атака.
Кой стои зад това?
Но и днес, три дни по-късно, някои важни части от историята остават неясни и чакат публично обсъждане. Най-важният въпрос е кой наистина стои зад атаката в петък.
Трудно е да си представим, че няколко терористи, действащи сами, без силна институционална или мрежова подкрепа, могат да проведат такава операция. По време на първия разпит те всъщност признаха, че не са нищо повече от еднократни „наемници“, тоест получавали са заплащане, за да си вършат работата. Впрочем предлаганата цена не е висока – малко над 5000 долара на човек. Задържаните терористи обаче не успяха или не пожелаха да разкрият самоличността на своите предполагаеми работодатели и клиенти.
Кой е главният инициатор? Една от теориите, които в момента се разпространяват широко на Запад, свързва терористичните атаки с клонове на Ислямска държава в Ирак и Сирия (ИД). Аргументите за тази теория се основават на предположението, че ИД или по-конкретно ИД-K (хорасанският клон на Ислямска държава, действащ в Афганистан) има много причини да е недоволен от дейностите на Москва в Сирия, Либия и т.н., или дори предпазливата подкрепа на Русия за талибанския режим в Кабул.
През септември 2022 г. ИД-K пое отговорност за самоубийствен бомбен атентат срещу руското посолство в Кабул. За щастие атаката не доведе до жертви. В началото на януари 2024 г. терористичната организация демонстрира своите оперативни способности, когато двама нападатели от ИД-K извършиха два самоубийствени атентата в Керман, Иран, където беше държан командирът на иранските „Ал Кудс“ Касем Солеймани, който беше убит от Съединените щати.
За Съединените щати и техните съюзници в НАТО е лесно да посочат ИД като извършители на бруталните терористични атаки, защото сочат с пръст дългогодишен враг на Запада и освобождават Запада от всякаква, дори хипотетична, отговорност за трагедия в Москва.
В тази версия обаче има очевидни слабости.
На първо място, моделът на атака на концертната зала “Крокус Сити” е напълно различен от “стандартния режим на работа” на ИД. Нападателите в петък не бяха религиозни фанатици, атентатори самоубийци или индоктринирани стрелци, които са не просто убийци, а готови да дадат живота си, за да изпълнят своята „свята мисия“. Крайният фанатизъм и непримиримост на ИД са демонстрирани в много случаи, като например масовите терористични атаки в Париж на 13 ноември 2015 г.
Но това не беше случаят в Москва миналия петък – нападателите избягаха отчаяно, опитвайки се да спасят живота си.
Второ, Русия зае категорично пропалестинска позиция по военните операции на Израел в Газа, въпрос, който е много чувствителен за всички в мюсюлманския свят. В този конкретен момент би било нелогично за ИД да се насочи към Москва и би било по-логично да търсят мишени сред твърдите поддръжници на Бенямин Нетаняху. Дори ако ИД реши да започне терористична кампания в Москва, те вероятно ще се прицелят в местните синагоги, както вече опитаха по-рано.
Друга версия, която се разпространява в Русия, е, че истинските инициатори и подбудители на атентатите трябва да се търсят в Киев. Според привържениците й, Украйна в момента губи от Русия на бойното поле и няма шанс да обърне посоката на конфликта. Терористичните атаки са един от “асиметричните” начини, с които украинското ръководство може да изрази подхода си.
Това твърдение също може да бъде оправдано, защото несъмнено ще навреди на международната репутация на Украйна. Въпреки това, не може да остане без внимание. В крайна сметка терористите се опитаха да избягат от Русия през руско-украинската граница, за да бъдат заловени само на 100 мили от границата. Изглежда, че поне е трябвало да се договорят предварително с украинските си партньори, за да им позволят безопасен достъп до украинска територия и да намерят убежище на украинска земя.
Освен това в Русия “украинското участие” в последните терористични атаки се разглежда като логично продължение на това, което Украйна прави от дълго време. Москва многократно е обвинявала Киев, че спонсорира или дори директно организира различни терористични дейности дълбоко в Русия, включително икономически саботаж и опити за убийство на видни политици, журналисти и лидери на общественото мнение.
Продължаващото разследване трябва да помогне да се изясни кой стои зад това и кои са подбудителите. Очевидно е обаче, че дори украинските улики да бъдат окончателно потвърдени и доказани от Русия, западните страни ще продължат да отричат всякаква връзка между Киев и терористичните действия на Москва. Западните лидери вероятно ще продължат да отхвърлят всякакви доказателства, които Русия може да представи. Ако е така, терористичната атака в Москва вероятно ще остане неразрешен случай за дълго време – точно както експлозията на газопровода “Северен поток” през септември 2022 г.
Друг важен въпрос, който остава без отговор, е предупреждението за терористични действия, което Съединените щати отправили към Русия преди няколко седмици.
След инцидента Вашингтон заяви, че са направили всичко по силите си и са уведомили Москва за високата вероятност от мащабна терористична атака в Русия преди няколко седмици. В Русия обаче смятат предоставената от Вашингтон информация за много обща, неясна и следователно непрактична. В Москва има хиляди обществени места и ако предупреждението не споменава конкретни възможни цели, стойността на предупреждението е в най-добрия случай ограничена.
Освен това, в Москва САЩ и НАТО са обвинени в подпомагане на Украйна при планирането на саботажни и разузнавателни операции, включително множество атаки срещу цивилни цели, които в Русия се определят като актове на държавен тероризъм.
Отчитайки геополитическата ситуация няма ли надежда за съвместна борба с тероризма?
Този непряк дебат между Вашингтон и Москва повдига по-голям въпрос: в ерата на интензивна геополитическа конкуренция, стана ли невъзможно ефективното международно сътрудничество в борбата срещу тероризма? Когато самата геополитика се превърне в благодатна почва за тероризма, лукс ли е успехът?
Сегашната тенденция е тревожна. Въпреки че напоследък в света не са се случвали терористични актове, подобни на тези от 11 септември, стотици жертви бяха убити при масивни атаки в Париж и Мадрид, Багдад и Берлин, Беслан и Синай, Гамбору (Нигерия) и Мумбай (Индия). Този път е Москва и в този трагичен списък може да има нови имена. Мащабните терористични атаки сега са рядкост в Съединените щати, но все по-чести в Европа, да не говорим за Близкия изток и Африка.
Защо тогава целта за изкореняване на тероризма не е постигната досега?
Първо, международната общност не успя да разработи общо определение за произхода, двигателите и характеристиките на тероризма. Това, което някои държави или фракции изрично наричат „тероризъм“, може да изглежда на други като борби за национално освобождение.
Повдигнете въпроса за тероризма в Кашмир в разговори с индийци и пакистанци и ще откриете, че те имат малко общи позиции по въпроса.
Говорете с израелци и палестинци за това как те определят тероризма и също ще откриете поразителни разлики.
Съединените щати често обвиняват Ислямска република Иран в подкрепа на тероризма, но от гледна точка на Техеран, гореспоменатото американско убийство на генерал Касем Солеймани вероятно ще бъде безспорно определено като акт на международен тероризъм.
През цялата история много егоистични лидери са се опитвали да начертаят ясна граница между „лошия“ и „добрия“ тероризъм в опит да управляват и експлоатират терористите като удобни инструменти за външна политика. Но тази произволно начертана граница между „лошите“ и „добрите“ терористи винаги е размита и „слугите“, които някога са изглеждали послушни и ефективни, ще се бунтуват срещу своите късогледи господари отново и отново.
Второ, всеки успех в борбата срещу тероризма изисква висока степен на доверие между взаимодействащите страни, просто защото те трябва да обменят големи количества чувствителна и поверителна информация. В днешния свят доверието е оскъден ресурс. Такива ресурси очевидно липсват не само между Москва и Вашингтон, но и между Пекин и Токио, Рияд и Техеран, Кайро и Адис Абеба, Богота и Каракас.
Изкушаващо е да се опитаме по някакъв начин да „изолираме“ борбата с международния тероризъм и да я разглеждаме отделно от геополитическата конкуренция. Това обаче всъщност е невъзможно, тъй като всяко международно сътрудничество за борба с тероризма е неделимо от основните въпроси на националната сигурност.
Трето, проблемът за международния тероризъм далеч не е статичен. Той постепенно се променя и развива, става все по-устойчив, сложен и изобретателен. Терористичната атака в концертната зала “Крокус Сити” ясно демонстрира опустошението, което може да причини сравнително малка, но добре въоръжена и подготвена група екстремисти.
Подобно на опасностите от вирусите, заплахата от тероризъм непрекъснато мутира, създавайки нови щамове. Друг урок, който трябва да научим е, че силно урбанизираните и технологично напреднали постмодерни цивилизации – независимо дали в Русия, Китай, Европа или Съединените щати – са изключително уязвими на терористични атаки. Бързо променящата се и все по-сложна социална и икономическа инфраструктура, особено в градските райони, е благоприятна среда за провеждане на жестоки терористични атаки.
Освен това, международните и вътрешни конфликти, като този в Украйна, значително увеличават потенциалния достъп на терористите до оръжия. Такива конфликти неизбежно създават голям брой добре обучени бойци с богат боен опит, достъп до сложни оръжия и понякога тежки психологически проблеми. Тези бойци могат лесно да станат жертва на международни терористични мрежи или да се превърнат в пасивни „самотни вълци“, готови да ловуват по всяко време.
Не бива да пренебрегваме тероризма, който процъфтява сред анонимни дисиденти и аматьори. В сравнение с тероризма, представляван от известните транснационални екстремистки движения, индивидуалистите са най-трудни за проследяване и неутрализиране, а плановете на аматьорите са по-трудни за разкриване.
Настоящият напредък на военните технологии, съчетан с геополитическата конкуренция и големи конфликти на силите на съвременната международна сцена показва, че терористичните дейности ще достигнат нов връх през следващите няколко години. Това очевидно е знак: в тази плодородна почва е много вероятно терористичният вирус, който не е напълно унищожен, да се развие „експлозивно“.
Само с непрекъснато подобряване на нивото на човешко глобално управление може да бъде възможно премахването на тероризма от дневния ред. Ако големите сили нямат достатъчно мъдрост и енергия, за да постигнат тази цел, международният тероризъм ще представлява нарастващи рискове за нашата обща цивилизация.
Автор: Андрей Кортунов; Източник: guancha.cn Превод: Opposition
