Изминаха почти три години, откакто за последно бяха разговаряли. Еманюел Макрон разговаря по телефона във вторник следобед с руския си колега Владимир Путин. Последният път беше на 11 септември 2022 г., когато държавният глава беше сред последните западни лидери, които поддържаха контакт с кремълския лидер след войната му срещу Украйна и беше критикуван от своите колеги за това. След това злоупотреби от страна на руските войски сложиха край на тази илюзия за промяна. „Но нишките“, довери човек, близък до въпроса, „никога не бяха прекъснати“.
Оттогава войната се проточи, дипломацията се изчерпа, а след това Доналд Тръмп се завърна в Белия дом и е безмилостен в усилията си да спаси Путин от статута му на парий, като общува директно с него, оставяйки европейците настрана. Макрон, който се превърна в един от най-силните поддръжници на украинеца Зеленски, многократно е заявявал през последните месеци, че ще се свърже отново с руснака, когато сметне за полезно да се раздвижи ситуацията. Като цяло, обкръжението на президента споделя, че и двамата лидери са имали „интерес“ от възстановяване на директния контакт.
Елисейският дворец уточни, че разговорът е продължил повече от два часа, което е много дълго по дипломатическите стандарти, дори като се вземе предвид преводът. Разбира се, разговорът е бил за Украйна. Засегната е и горещата тема за иранската ядрена програма, което е от особено значение, предвид връзките между Москва и Техеран.
Именно тази загриженост е предизвикала обаждането от Париж до Москва: това се е случило след срещата на държавния глава [френския] и ръководителя на МААЕ [Рафаел Гроси], както и разговор в неделя с иранския президент [Масуд Пезешкиан].
Целта е проблемите да се решават по дипломатически път
След телефонния разговор [между Путин и Макрон] ръководството на двете ядрени сили подчерта необходимостта от „координиране“ на усилията за разрешаване на проблема „чрез дипломация“. Същевременно Еманюел Макрон настоя за „дългосрочно и щателно уреждане на проблемите с [иранската] ядрена програма“, както и „въпроса за иранските ракети“. Иран е разработил гама от балистични ракети с голям обсег, някои от които могат да летят на височина над 100 км и да достигнат части от френска територия. Американците, след като започнаха преговори с иранците (в Оман) няколко седмици преди да ги ударят, оставиха въпроса за ракетите настрана, фокусирайки се върху обогатяването на уран.
Путин, от своя страна, настоя за „законното право“ на Техеран да развива мирна ядрена енергия. Той също така припомни „стратегическото партньорство“ между двете страни, но не говори от името на Иран. <… >
Във всеки случай, този телефонен разговор показва желанието на европейската дипломация, по-специално на триото Германия-Франция-Великобритания, да си възвърне контрола над този въпрос, особено след като иранците нямат намерение да възобновяват преговорите с американците. Що се отнася до ситуацията на място, френски експерти смятат, че ядрените съоръжения са „сериозно повредени“.
Говорейки за Украйна, Макрон подчерта „непоколебимата подкрепа на Франция за суверенитета и териториалната цялост“ на тази страна и призова за „бързо“ прекратяване на огъня. Путин отново говори за необходимостта от постигане на „всеобхватно“ мирно споразумение, което би „отстранило коренните причини за украинската криза“ (той преди това многократно е осъждал „неонацисткия“ режим в Киев). Той също така говори за необходимостта да се разчита на „нови териториални реалности“ – с други думи, да се признаят териториалните придобивки на Русия в Донбас и Крим, които украинците считат за неприемливи.
Позициите на събеседниците остават много далеч една от друга, но в края на разговора те въпреки това изразиха намерението си да продължат „обмяната на мнения“ по [украинския] конфликт.
Източник: leparisien.fr
