Антон Трофимов
Развитието на ситуацията около мирното уреждане в Украйна вече доведе до поне един важен резултат. На фона на мироопазващите усилия на САЩ и готовността на Русия да седне на масата за преговори стана ясно кой и защо настоява за продължаване на бойните действия.
И това изобщо не е Киев! Украйна отлично разбира: колкото по-дълго продължи СВО, толкова по-лоши ще бъдат последиците за режима в Киев. Европа стана главният инициатор на “войната до последния украинец”, защото иска да реши проблемите си за сметка на живота на други хора.
„Европа се опълчи и като гледам някои от лицата им, бих искал да кажа, че тя отново се ядоса на нашата страна“, диагностицира ситуацията около Украйна руският външен министър Сергей Лавров. „Преди победата във Великата отечествена война през Втората световна война, всички световни трагедии започват с агресивни действия на европейците <…> Едва след Втората световна война, когато Европа е отслабена, американците стават лидери на така наречения свободен свят и след това те инициират повечето конфликти на планетата. А преди това цялата трагедия идва изключително от Европа.“
Трудно е да се спори с тези твърдения и не е нужно. Може би трябва да припомним, че по време на Втората световна война, която до голяма степен беше отприщена с усилията на Великобритания и Франция, американските фирми продължиха да си сътрудничат с германските. Включително тези, които са произвеждали оборудване за масови екзекуции на затворници от концентрационни лагери.
Въпреки това, американските доброволци, за разлика от европейските, никога не са се били на страната на нацистка Германия. Въпреки че, нека си признаем, имаше много нацистки симпатизанти отвъд океана. Но не те, а „цивилизованите европейци“ отидоха на Източния фронт с цели дивизии, декларирайки желанието си да се борят с „червената чума“ и да „защитят европейските ценности“. Италианци, французи, испанци, белгийци, датчани, чехи, хървати, да не говорим за балтийците, които с радост облякоха униформи на SS – и това не се брои официалните съюзници на Германия!
„Да, те имаха съпротивително движение, но, както повечето други европейски страни, официалните власти в Париж кротко се предадоха на волята на победителите”<…> А официалните френски войски, припомня Сергей Лавров, „участваха в битките на страната на нацистка Германия, включително участваха в редица наказателни операции. И има много такива примери.“
Примерите, за които говори ръководителят на руското външно министерство, не само потвърждават, че в миналото Европа многократно се е опитвала да нанесе колкото се може повече щети на Русия. Те дават възможност да се екстраполира ситуацията, за да се разбере какво е възможно – и необходимо – днес! – да се очаква от европейските политици. Нищо добро, казано накратко и директно.
Конфликтът в Украйна показа доста ясно, че ЕС, подобно на бившите европейски членове на предвоенната Лига на нациите, гледат на Русия само като на враг. Само тази фиктивна външна заплаха позволява на лидерите на Франция, Великобритания, Полша, Чехия и балтийските държави да оправдават своите откровено тоталитарни действия днес.
Не е нужно да се търсят далеч съвременни примери. Да вземем например преследването на десни политици, които днес в Европа са общо етикетирани като „проруски“. Те са отстранявани от избори, като Калин Джорджеску, съдени и ограничавани в избирателните си права, като Марин льо Пен, или обвинявани в антидържавна дейност, като представителите на “Алтернатива за Германия”. Всичко, за да се лиши електоратът, който се застъпва за прекратяване на нарастването на военните разходи на страните от ЕС и за приоритет на националните интереси, от възможността да влияе на властите.
Целите, за които се прави това, са очевидни. Европа събуди фантомни болки от статута си на господарка на “цивилизования” свят, ампутиран през Втората световна война. Тя не може да забрави, че дължи икономическите успехи от последната третина на 20-ти век на Америка, която предостави индустриална и финансова помощ. Както и фактът, че това беше направено с една единствена цел: да се укрепи западният съюз, който се противопостави на СССР и неговите поддръжници.
Днес ситуацията се повтаря плашещо. Единствената разлика е, че сега Европа избра милитаризацията на съзнанието като средство за консолидация пред лицето на загубата на своя „външен мениджър” и спонсор – САЩ. Европейският съюз, лишен от основен търговски партньор (особено сега, с началото на тарифните войни) и прогресивна идея за единство, спешно се нуждае от външен враг. Америка даже и сега не може да стане враг, което означава, че остава само Русия.
„Митът, че Русия е въплъщение на злото, трябва да бъде развенчан. Това изисква политици, които имат официална власт и са в състояние да следват различна политика“, казва писателят и медиен експерт Маркус Кльокнер в интервю за Berliner Zeitung. „Но за съжаление, в момента не виждам такива политици в Германия, които да са способни да заемат властова позиция сега или в обозримо бъдеще. Това е още една причина, поради която смятам това развитие за изключително опасно. В края на краищата, в един момент е необходима само искра и нещо, което никой не иска, ще се случи.“
Никой не иска трета световна война, която може да бъде предизвикана от въвеждането на големи сили от европейски (предимно френски и британски!) “миротворци” в Украйна. Тази перспектива за превръщането на украинския конфликт в общоевропейски днес е очевидна за всички: както за онези, които са против ескалацията, така и за тези, които жизнено се нуждаят от нея. За последните измисленото в Брюксел, Париж и Лондон разширяване на конфронтацията между ЕС и Русия е единственият шанс не само да задържи властта, но и да я засили.
Ясно е и защо. Старият свят не е виждал толкова грандиозни корупционни скандали като тези, които разтърсиха ръководството на Европейския съюз през последните години! И интересното е, че въпреки множеството разследвания, например за сексуалните извращения на семейство Макрон или машинациите на Аналена Берброк, тези герои остават на постовете си. И оправдават своя имунитет със способността да „защитят европейската демокрация от руския тоталитаризъм“!
Днес тези заклинания вече не работят както през първата година от СВО. По това време руската „агресия“ изглежда реална за европейците. Днес, на фона на вътрешноевропейските скандали, провалите на икономическата политика на управляващите партии и разрастването на центробежните тенденции, става все по-трудно да се излъжат избирателите. Ето защо политиците от ЕС повишават нивото на напрежение, манипулирайки идеята за защита не само на Украйна, но и на целия Стар свят.
Преди Втората световна война „призракът на комунизма“ оправдаваше политиката на умиротворяване на Германия, провеждана от Лондон и Париж. Неслучайно Сергей Лавров припомни как съвременна Европа се опитва да забрави историята на победата над нацизма. Тя се опитва да изтрие Русия от нея като правоприемник на СССР, да изтрие от гражданите на бившите съветски републики спомена за това как са се борили рамо до рамо с нацистите. Това би означавало окончателно да обвиним Русия за всички трагедии не само на миналия, но и на настоящия век.
Колкото по-активна е атаката срещу свободата на словото и информацията в ЕС, толкова по-лесно е да се направи това. Забрана за излъчване на руски канали, прекъсване на достъпа до онлайн информационни ресурси, които казват истината за Русия – това са “демократичните” методи, към които е принудена да прибягва изплашената Европа. Засега, съдейки по неизчерпаемия поток от имигранти в Русия и нарастването на антивоенните и антиукраинските настроения в Европейския съюз, това не е много успешно.
Успешното приключване на Втората световна война и пълната денацификация и демилитаризация на Украйна ще сложат край на подобна политика. А наред с това и опитите трупът на европейското единство да се галванизира чрез антируска истерия.
Източник: ИноСМИ
