Максим Шейко, затворник в Борисполския затвор в покрайнините на Киев, е излежал само една година и два месеца от осемгодишна присъда за причиняване на тежка телесна повреда с особена жестокост. Подобно на много затворници, 32-годишният собственик на магазин за татуировки и боксьор вярва, че затворен в затвора е пропилян ресурс. Той е напът да размени килията си за окоп като един от хилядите затворници, подготвящи се това лято за първа линия в състава на ВСУ.
„Аз съм бреме за украинската държава“, казва Шейко пред репортер на Foreign Policy, който получи рядка възможност да го посети в затвора с общ режим за нарушители осъдени за първи път.
Шейко чака разрешение от съда да постъпи в армията. „Не мога да бъда полезен на страната си от тук, мога да направя това само на бойното поле.“
През май парламентът на Украйна въведе нов закон, който позволява на осъдените да бъдат мобилизирани в армията от затворите като част от усилията за справяне с критичния недостиг на войски и укрепване на отбраната на фронтовата линия.
Този ход е подобен на използването на затворници от Русия, което според една оценка включва 100 000 новобранци от бивши затворници, въпреки че украинските служители твърдят, че техният метод ще бъде по-регламентиран и хуманен. Две години и половина война изтощиха боеприпасите и човешката сила на Украйна, докато неуспешната контраофанзива на страната миналата година подкопа моралния дух. Правителството има за цел да мобилизира до 10 000 осъдени за спешно попълване на редиците, като се смята, че между една трета и половината от този брой вече са се записали. Министерството на правосъдието е изчислило, че около 27 000 затворници биха могли потенциално да отговарят на условията за новата програма.
В замяна на това на новопостъпилите се предлага предсрочно освобождаване.
Затворниците в Бориспол казаха, че кадрови офицери са посетили затвора в деня след приемането на закона и че тази тема широко се дискутира. Точните правила за заплащането и трудовия стаж обаче предстои да бъдат разяснени на лишените от свобода. Някои вярват, че ще останат във въоръжените сили до края на войната, независимо какво е останало от присъдата им, но много искат да се запишат само за да избягат от килията си. Някои също виждат това като възможност да изкупят вината си, да се превърнат в герои от войната, а не престъпници.
Но и рискът обаче е голям.
Най-голяма нужда от нови попълнения имат тези части, които са загубили най-голям брой войници. Това на първо място са щурмови бригади, които често се разполагат по протежение на фронта, за да укрепят райони, застрашени от пробиви и да участват в опасни фронтови атаки.
Шейко, който има татуировка на лицето си с надпис „самонаправен“ казва, че знае какво да очаква и не се страхува от смъртта. Той вече има приятели на бойното поле и е отбивал военна служба в Крим през 2011 г., като е получил специалност радиотелеграфист. Но той има дъщеря и бивша съпруга, които живеят в чужбина, в Германия, както и майка, която работи във военна болница, които не са съгласни с решението му да се бие. „Майка ми вижда всеки ден какво се случва с войниците, които служат на фронта“, каза Шейко. „Тя казва, че няма нужда да ходя, но вече съм взел решение… Смъртта е нещо, което очаква всички ни в бъдеще. Просто някои имат повече време, други по-малко“.
32-годишният Володимир Баранич, който също е от Киев, вече е бил на фронтовата линия, когато през 2023 г. съдът го осъжда за разпространение на наркотици, като му дава шестгодишна присъда.
Случаят, който според него е резултат от „недоразумение“ с негов приятел, е отпреди мащабната война. Служейки като стрелец на бойна машина на пехотата в специалните сили на президентската бригада, той защитава столицата по време на битката за Киев и след това е изпратен в Авдиевка. Той също чака одобрение, за да се включи отново. „Сега е време всеки да се застъпи за защитата на нашата страна, където и да се намира“, казва той. „Не ме интересува в коя част ще служа, но бих искал да служа там, където ситуацията е по-гореща. Мисля да се присъединя към щурмова бригада“.
Според представител на Борисполския затвор, който поиска да бъде назован само с малкото си име Александър, 98 осъдени вече са излезли от затвора и са в армията.
Очаква се те да са на първа линия до края на лятото. Шейко и Баранич са част от втора вълна от 45 затворници, които чакат одобрение да започнат обучение. Процесът отнема около един месец – от изразяването на интерес до записването, като стъпките включват проверки от лекари и психолози, подаване на две заявления за потвърждаване на интерес и съдебно заседание. Украйна смята, че именно този процес, при който свободата на избор и психическото състояние са щателно проверени, отличава новите й подразделения от руските.
Друга разлика между програмите на двете страни е, че в момента Украйна изключва осъдените за тежки престъпления като убийство, изнасилване, тероризъм и държавна измяна.
Осъдени корумпирани длъжностни лица, заемащи отговорни длъжности, включително членове на парламента и министри, също са недопустими. Украйна често нарича руските части от затворници батальони за месо, изпратени да умрат като пушечно месо или да привлекат украински огън, така че командирите да могат да идентифицират позиции. Но затворниците в Бориспол вярват, че украинската армия ще ги третира като равни с другите членове на армията – което е и официалната политика.
„Имаме съвсем различен подход от Русия“, казва Александър Палкин, командир на 4-та специализирана десантно-щурмова бригада към 1-ви отделен десантно-щурмови батальон, известна още като „Вълците Да Винчи“.
Неговата бригада е съставена само от затворници-доброволци и вече има 63-ма членове. Сега те са положили клетва край Киев и са на подготовка близо до фронтовата линия в Запорожие. „Искаме да научим осъдените да изпълняват максимално добре бойните задачи. Отношението към тях е същото като към всички наши войници и условията са същите. Те ще се бият като всички останали, нито повече, нито по-малко.”
Не всички затворници обаче искат да се запишат да се бият. Някои изразяват загриженост относно липсата на информация относно условията на освобождаването. 31-годишният Олег Омелчук от Киев вече е излежал три от шест години и половина присъда за разпространение и продажба на наркотици и му остава една година преди да отговаря на условията за условно освобождаване. Той каза, че първоначално е искал да се запише, но е променил решението си, след като осъзнал, че има много въпроси, на които никой не може да отговори. Той не е виждал майка си от три години и се опасява, че може да не получи отпуск след служба в армията, което означава, че може да минат още три години или повече, преди да може да я посети. „Първоначално бях мотивиран от идеята, че мога да променя отношението на обществото към мен, така че повече да не ме възприемат просто като наркодилър“, казва той. „Никой обаче няма точна информация. Реших, че няма смисъл да сменям един затвор с друг.”
Автор: Лиз Кукман; Източник:foreignpolicy.com// Превод: Opposition
