„Как убийството на ерцхерцог Франц Фердинанд доведе до Първата световна война?“ Дори и с помощта на ретроспекция е трудно да се идентифицират различните елементи във веригата на причинно-следствената връзка.Как мароканските кризи от 1905 и 1911 г., италианската инвазия в Либия през 1911 г., австро-унгарската анексия на Босна и Херцеговина през 1908 г. и сложността на асиметричните графици за военна мобилизация доведоха до Западен фронт, простиращ се от Белгия до Швейцария за повече отчетири години и смъртта на 3,5 милиона войници?
За разлика от това, изключително лесно е да се види как нахлуването на руския президент Владимир Путин в Украйна може да доведе до по-широк международен конфликт.
Китай може да реши, че доставката от Запада на танкове Leopard на Украйна и разговорите за изпращане на изтребители са наклонили аргумента в полза на въоръжаването на Путин. Ясно е, че възможността е достатъчно реална за американския държавен секретар Антъни Блинкен, за да предупреди външния министър на Китай Ван И за „сериозни последици“ на неотдавнашната Мюнхенска конференция по сигурността. Ван И беше на път за Москва, за да се срещне с Путин.
Китай може да реши да се възползва от фокуса на Запада върху Украйна, за да нахлуе в Тайван. Понастоящем балансът на вероятността е, че Пекин ще изчака да види резултата от изборите в Тайван през 2024 г., до което време може да са завършени повече от неговите десантни кораби-амфибии. Но по всяко време тези изчисления могат да се променят. Бързото влошаване на отношенията между САЩ и Китай, причинено от предполагаем балон за наблюдение, навлязъл във въздушното пространство на САЩ, е вид страничен проблем, който би могъл, колкото и ирационално да е, да наклони везните, както и евентуалното посещение в Тайван на Кевин Маккарти, новия говорител на Камарата на представителите.
Ако войната продължи да върви зле за Русия, Путин може да се опита да интернационализира конфликта като средство за даване на кислород на тези, които искат решение чрез преговори
Северна Корея изстреля няколко балистични ракети през последните месеци, но тези провокации не привличат обичайното западно внимание. Въпреки това, южнокорейски политически лидер намекна за необходимостта Югът да се сдобие със свои собствени ядрени оръжия, а сестрата на Ким Чен-Ун, Ким Йо-джонг, обвини американското присъствие в региона за неотдавнашното напрежение и загадъчно се позова на „използването на Тихия океан като наш полигон“. Северна Корея има дълга история на организиране на въображаеми провокации срещу южната си съседка и може да се поддаде на това по нареждане на Москва.
Новото дясно правителство на Израел може да види предимство в атаката срещу Иран в момент, когато Ислямската република е подложена на натиск от вътрешни вълнения и когато ядрената сделка с Иран изглежда умираща.Бенямин Нетаняху може да изчисли, че атака срещу Иран може да бъде по-приемлива за Запада, поради предоставянето на големи количества дронове от Иран на Русия за използване в Украйна.На 28 януари имаше необяснима атака с дрон срещу фабрика в Исфахан, за която Иран обвини Израел.Всеки ирански отговор (директен или използващ подставени лица като ливанската Хизбула) може да доведе до спирала на ескалация.
Междувременно руският външен министър Сергей Лавров продължава да пътува много и успешно да проповядва своя разказ за западната агресия. Наскоро той беше в Африка, където руското влияние е най-високо от дните, когато Съветският съюз подкрепяше освободителните движения през 70-те и 80-те години на миналия век. Високите разходи за торове поради войната в Украйна удариха силно Африка. Съществуват реални опасности Западът да отстъпи влияние в целия континент на Русия и Китай.
Ако войната продължи да върви зле за Русия, Путин може да се опита да интернационализира конфликта като средство за даване на кислород на онези, като френския президент Еманюел Макрон, които желаят скоро да сложат край на битките въз основа на договорено споразумение – такова, в което Русия вероятно ще запази Крим и несъмнено ще избегне трибунал за военни престъпления и репарации.
„Блуждаещи“ ракети, удрящи град в Полша или Румъния, „необяснимо“ прерязване на подводни комуникационни кабели, плитко нахлуване от Калининград или Беларус в Литва или от Русия в Естония, или сваляне на западен самолет за наблюдение близо до руското въздушно пространство са няколко от много идеи, които може да са били обмислени. В другия край на скалата са потенциалните употреби на ядрени оръжия (или ядрен „тест“), ако Путин се страхува от неизбежно военно поражение.
Западните правителства трябва да са наясно с целите си, които трябва да бъдат ограничени до възстановяване на суверенното управление над територията на Украйна
Интернационализирането на конфликта не означава непременно световна война. Никой не иска световна война през 2023 г. Това, което Сараево предостави през 1914 г., беше ускорителят, който накара всички други фактори внезапно да изглеждат релевантни, което доведе до верига от привидно неудържими действия и реакции.
Една неизбежна последица от посочването на опасностите от сериозна ескалация на конфликта е рискът да се изиграе „ръката“ на Путин, като се възпират и без това изнервените западни съюзници да осигурят на Украйна въоръжението, необходимо й да се защити срещу вероятна пролетна офанзива.Това не трябва да е така. Решенията на Запада трябва да се вземат въз основа на пълно разбиране на рисковете. В момента най-добрият резултат би бил поражението на безразсъдния украински хазарт на Путин. Западните правителства трябва да разработят стратегии, за да гарантират, че войната няма да се разпространи извън границите на Украйна и трябва да бъдат също толкова ясни относно целите си, които трябва да бъдат ограничени до възстановяване на суверенното управление над територията на Украйна.Трябва да бъде договорено дали това трябва да включва Крим, но всички разговори за смяна на режима в Москва трябва да спрат. Оставете това на руския народ да реши.
Мненията, изразени в този коментар, са на автора и не представляват тези на RUSI или друга институция.
Автор: Тим Уилази-Уилси, гост-професор в Кралския колеж в Лондон. Интересува се от подобряване на публично-частния диалог при оценката на задграничния риск, независимо дали от война, тероризъм, природни бедствия или съвременни хибридни заплахи, включително кибернетични.
Източник: rusi.org
Превод: opposition.bg
