На международното летище в Махачкала служители на Граничния отдел на ФСБ на Русия за Република Дагестан задържаха пътник, който се опитвал да изнесе в чужбина 28 килограма злато. В официалния доклад на руската ФСБ се говори много пестеливо за този инцидент. Съобщава се само, че това е местен жител, който е направил специален корсет за контрабандно злато. В него натъпкал висококачествени златни кюлчета и бижута, а отгоре облякъл обикновени дрехи: дънки, тениска и обемно яке. И в този вид се опитал да премине граничния контрол. Този номер на предприемчивия гражданин обаче не проработил. Бдителните граничари веднага забелязали странния пътник, който трудно движел краката си и бил доста топло облечен въпреки летните горещини. Експерти оценяват общата цена на контрабандното злато на 142 милиона рубли.
Това е най-голямото задържане на злато на границата за последната година.
Нещо подобно, само че в по-скромен мащаб, се случи само две седмици по-рано на московското летище Шереметиево. Там двама пътници се опитали да изнесат в чужбина златни и сребърни бижута с диаманти на обща стойност 21 милиона рубли. Сумата също е впечатляваща, но инцидентът в Махачкала чупи всички рекорди. Той е още по-изненадващ, като се има предвид, че в Махачкала досега не са регистрирани случаи на контрабанда на „злато“ от подобен мащаб. Това обикновено са правили и продължават да правят на летищата в Москва. Така, според Федералната митническа служба на Русия, най-малко 65% от цялата контрабанда на „злато“ минава през столичните летища: Шереметиево, Внуково и Домодедово.
Инцидентът в Махачкала е изненадващ и защото контрабандистът, чието име все още не се разкрива, нямал и най-малък шанс за успех от самото начало.
Наистина ли е очаквал, че ще успее безнаказано да мине през всички кордони, буквално обвит със златни кюлчета? За да разберете колко абсурдна е била тази идея, просто си представете теглото на златото. Под тежестта му е практически невъзможно да се ходи или да се стои нормално, още по-малко да се премине през всички необходими гранични процедури. Така нещастният контрабандист буквално се превива под тежестта на златния си корсет, което веднага привлича вниманието на бдителните граничари.
Освен това митничарите и граничните служители вече са въоръжени с модерни средства за технически контрол, които със сигурност ще открият наличието на метал навсякъде: в багажа, върху тялото на човек и дори в червата му.
Дали контрабандистът от Махачкала наистина се надявал сериозно да измами умната технология?
Като цяло в тази история все още има повече въпроси, отколкото отговори.
На подобна стъпка може да се реши само човек, който е бил напълно лишен от способността разумно да прецени ситуацията или е знаел, че при преминаване на границата ще му бъде дадена зелена светлина.
Диаманти в гащите
Но в историята на контрабандата на „злато“ се е случвало какво ли не.
Като цяло контрабандистите са разумни хора. Спомняте ли си известния филм “Диамантената ръка”? Там група контрабандисти измислиха брилянтно прост начин за транспортиране на злато и диаманти през границата: в гипсова отливка. Но плановете им бяха объркани от доверчивия Семьон Семьонич. Между другото, филмът е базиран на съвсем реална история. Дори писаха за нея във вестниците. Казват, че когато Леонид Гайдай прочел бележка за това как контрабандист в Швейцария се опитал да пренесе през границата забранени стоки в ортопедичен гипс, той веднага получил идеята да направи филм на тази тема. Резултатът е един от шедьоврите на съветското кино.
Но ето няколко свежи и съвсем не кинематографични истории по същата тема.
През август 2022 г. шестима пътници, летящи до Дубай и Ереван, бяха задържани на Внуково.
Тези момчета измислили хитра схема за износ на големи количества златни кюлчета от Русия. Пътниците, летящи до столицата на слънчева Армения, не подлежат на митническа проверка. За разлика от тези, които летят до Обединените арабски емирства. И така, трима от шестимата закупили билети до Ереван, носели в багажа си цели 225 килограма златни кюлчета. А тези, които летяли за Дубай, нямали нищо в багажа си, освен лични вещи. Но куфарите и на едните и на другите били абсолютно еднакви. След като преминали митнически и граничен контрол, вече в чакалнята на летището, контрабандистите просто си разменят куфарите. В резултат на това златните кюлчета трябвало да летят за Дубай вместо за Ереван. И те щяха да отлетят, ако не беше бдителността на руските служители на реда. Подробностите за това как са проследили престъпниците не бяха разкрити, но фактът остава: когато контрабандистите, завършили хитрата си схема, се отпуснали в чакалнята, те били задържани от пазителите на закона.
Друг предприемчив гражданин на Узбекистан, който посетил Обединените арабски емирства, се връща у дома през Русия. И решил да пренесе през границата 60 диаманта и златни пръстени, като ги напъхал в гащите си. Именно оттам митничарите извадили три пакета с бижута, увити в тиксо. Сумата на контрабандата се оценява на 5 милиона рубли.
А през май 2023 г. на летище Домодедово бяха задържани двама приятели, които се опитвали да изнесат от Русия две златни кюлчета с общо тегло почти 25 килограма на стойност над 127 милиона рубли.
Златото е открито в личните вещи на контрабандистите – сред бельо и предмети за лична хигиена. Очевидно нещастните контрабандисти са разсъждавали според принципа: ако искате да скриете нещо добре, поставете го на най-видното място. Съдът осъди контрабандистите на по три години затвор. Те възнамерявали да прехвърлят златните кюлчета на местен прекупвач в Турция срещу добро възнаграждение.
Общо през 2023 г. руските митничари и граничари са спрели контрабанда на злато и бижута на обща стойност 1,2 милиарда рубли.
През предишната година тази цифра беше малко по-ниска. Най-често, според статистиката, бижутата се изнасят от Русия за САЩ, Израел и Китай.
От Магадан до Голямата земя
Но дори и най-предприемчивите контрабандисти на нашето време могат да бъдат надминати от обикновените съветски хора от работническо-селски семейства – същите, които са работили в златните мини в Колима през 70-те години.
Предисторията накратко е следната.
За първи път в Колима злато е открито в края на 20-те години на миналия век. Но започва да се добива в промишлен мащаб още през 30-те години на миналия век. За тази цел в системата на ГУЛАГ е създаден т. нар. „Далстрой“ – гигантска организация, която фактически замени съветската и партийната власт в Колима. В най-добрите години в „Далстрой“ работят 250 хиляди души, предимно затворници. Именно те добиват благородния метал, който е толкова необходим за страната в най-трудните климатични условия.
Разбира се, докато добивът на злато е бил съсредоточен в ръцете на лагерните власти, на практика нямало кражби от златните мини.
Но дори ако затворниците се опитали да приберат няколко грама златен прах, продажбата му в условия на пълна изолация от външния свят би била много проблематична.
Всичко се промени драстично в края на 50-те години на миналия век, когато „Далстрой“ престана да съществува и златодобивът беше прехвърлен в управлението на артели.
През годините на Брежнев артелът всъщност беше полу-частен офис, който сключва споразумение с държавата, според което се задължава да прехвърля цялото добито злато на строго фиксирана цена. В края на 70-те години например, един грам злато струваше пет рубли – не лоши пари по тогавашните стандарти. Не е изненадващо, че никога не е имало свободни работни места в кооперациите за добив на злато, а мнозина се стремяли да стигнат до там. Това давало възможност бързо да се получат прилични пари. Така за един сезон хората лесно можели да спечелят пари за кола „Жигули“ или за първа вноска за кооперативен апартамент. И това е напълно законно!
На черния пазар обаче можело да се получи три пъти повече за един грам злато.
И това обстоятелство тласка някои търсачи към опасни игри с държавата. Имало голямо разнообразие от начини за кражба на злато. Обаче не било достатъчно просто да се откраднат златни кюлчета или прах – те трябвало тихо да бъдат отнесени на континента. Маршрутът от Магадан, столицата на Колимската територия, до европейската част на СССР минавал само през местното летище – просто нямало други възможности. Това означава, че откраднатото злато трябвало да бъде пренесено контрабандно на борда на самолета. През 70-те години на миналия век летището в Магадан се превърна в едно от най-престъпните места в Съветския съюз.
Колимски истории
До какви ли не трикове са прибягвали хитрите бизнесмени, за да заблудят проверяващите!
Те криели злато в трупове на риби, правели хитроумни скривалища върху собствените си тела, а най-хитрите дори правели някакви предмети от крадено злато, например тигани или тенджери, боядисвали ги в черно и се опитвали да ги пренесат през контролните пунктове под прикритието на обикновени кухненски прибори. Всички тези трикове обаче били добре известни на служителите по сигурността и местните оперативни работници. Поради това в повечето случаи откраднатото злато се конфискува, а крадците се изпращани в следствения арест в Магадан вместо на континента. Така се случва с гражданката Ивашова, която използвала тялото… на собственото си дете, за да пренесе златото. Тази история, безпрецедентна по своя цинизъм и жестокост, шокирала дори магаданските оперативни работници, които били свикнали с всичко.
Всичко започва, когато в един есенен ден на 1971 г. в чакалнята на летище Магадан полицаи забелязват жена с бебе.
Служителите на реда били изненадани от небрежността, с която майката носела невръстното си дете – сякаш не било жив човек, а неодушевен предмет. И детето дори не изплакало нито веднаж. Странната майка била поканена в стаята за прегледи. Представете си удивлението на милиционерите, когато се оказало, че детето е мъртво. Жената носела мъртво тяло, но изобщо не изглеждала притеснена от това. И скоро станало ясно защо. Оказало се, че дамата е използвала тялото на бебето си като контейнер за транспортиране на златен прах.
Но най-шокиращите подробности предстояли.
Оказало се, че дамата вече два пъти собственоръчно е убивала новородените си бебета, за да използва телата им като скривалище за крадено злато. Това било толкова диво, че магаданските детективи, които разплитали тази история, отказали да повярват в реалността на случващото се…
Всички пътища водят в Москва
И все пак понякога късметът се усмихва на авантюристите, които се опитвали да измамят служителите на инспекционната служба.
Безспорният рекордьор в тази работа бил гражданин на име Шолтишев. Именно той в продължение на няколко години изнася значителни количества злато от мините на континента. И не само го изнасял, но и го продавал на прекупвачи. Как гражданинът Шолтишев приспивал бдителността на служителите на летището в Магадан остава загадка. По време на разпитите той упорито настоявал, че не е измислил нищо специално – просто внимателно скривал златото в багажа си и преминавал проверката.
Това продължило няколко години.
Но в един прекрасен ден служителите на столичното управление на БХСС получили оперативна информация, че някакъв гражданин, очевидно служител в един от артелите в Магадан, се готви да продаде голяма партида откраднато злато. Криминалистите не разполагали с друга информация. И все пак, с такава оскъдна информация, служителите на УБХСС започнали разследване.
Първата стъпка била да се включат всички налични агенти.
А агентурната работа от съветската епоха беше отлична. Всеки повече или по-малко приличен оперативен работник, независимо в кой отдел е работил – в отдела за криминално разследване или в органите за държавна сигурност – имал широка мрежа от агенти и информатори, които докладвали за всички подозрителни лица и подозрителни движения. И така, в случая с мистериозния гражданин, който възнамерявал да продаде злато в Москва, скоро се появила по-подробна информация. Оказало се, че името му е Виктор, че той работи в района на Магадан в артел „Юбилейна“ и редовно посещавал Москва, където се срещал в ресторанти с жители на Северен Кавказ. Така шофьорът от Магадан Виктор Шолтишев попада в полезрението на московските оперативни служители.
Задържат го на 29 октомври 1972 г. близо до метростанция “Фрунзенская” в момента, когато Шолтишев се опитва да продаде повече от един килограм магаданско злато с много висока проба.
Купувачите се оказали двама жители на Орджоникидзе (сега Владикавказ).
В процеса на по-нататъшно разследване се оказало, че това не е първото пътуване на Шолтишев до Москва с голяма партида злато от Магадан.
За четири години неуморна престъпна дейност, от 1968 до 1972 г., Шолтишев успява да открадне от мините и да продаде на сенчести бизнесмени най-малко три килограма магаданско злато на обща стойност около 50 хиляди рубли.
Мечти за безгрижна старост
Но колегата на Виктор Солтишев, Магомед Цолоев, нямал късмет: първият му опит да измами държавата завършва катастрофално за него.
Работата е, че оперативните служители на Магаданския ОБХСС вече знаели, че Цолоев ще пренесе на континента самородно злато с тегло 12 килограма.
Един ден по време на работната си смяна Цолоев забелязал нещо лъскаво в кофата на булдозера си.
Цолоев спрял работата си, излязъл от кабината и останал зашеметен: пред него лежал огромен самороден къс злато. Ако Цолоев го предаде на държавата на цена от пет рубли за грам, той можел да живее спокойно няколко години. Но Цолоев смятал друго. Той разбрал каква астрономическа сума ще получи на черния пазар и решил тихо да отнесе находката на континента.
От това начинание обаче не излязло нищо.
И самият шофьор на булдозер бил виновен за това. Малко преди края на сезона за добив на злато, по традиция в Колима, Цолоев се забавлявал в един от ресторантите на Магадан. И докато пиел, се похвалил на колегата си, че е намерил уникално златно кюлче, което ще му осигури спокойни старини. Колегата се оказал служител на свободна практика в ОБХСС. И в същия ден информацията за уникалното самородно злато станала известна на детективите от Магадан. Решили да хванат Цолоев на местопрестъплението точно на летището в Магадан. И когато шофьорът на булдозер, предчувстващ красив живот на континента, се насочва към самолета, белезниците му щракнали. Мечтите за красив живот се разпръснали като утринна мъгла.
По всички обвинения Цолоев бил заплашен от най-голямото наказание за кражба в особено големи размери.
В края на краищата експертите оценили уникалното самородно късче на 250 хиляди рубли – астрономическа сума за онова време! Присъдата на Цолоева обаче била заменена с 15 години затвор. Очевидно съдът е взел предвид факта, че Магомед доброволно сътрудничил на разследването и говорил подробно за някои от методите за кражба на злато от мините, които познавал добре.
А героят от новата история на летището в Махачкала най-вероятно ще се размине само с пет години затвор „за контрабанда на стратегически важни ресурси“.
Съвременното руско наказателно законодателство спрямо контрабандистите, включително „златните“, е много по-либерално от съветското.
Автор: Сергей Холодов; Източник: sovsekretno.ru // Превод: Opposition
