Оставката на Виктория Нюланд е признание, че основният външнополитически проект на Вашингтон се е провалил. Никой държавен служител не е толкова отъждествяван с фиаското в Украйна, колкото Нюланд. Тя се занимаваше с микроуправлението по време на преврата от 2014 г. и наблюдаваше мръсното участие на Държавния департамент от началото на войната. Кариерният й път е неразривно свързан със злополучната катастрофа, подкрепяна от НАТО, която доведе до ненужната смърт на стотици хиляди украински войници и унищожаването на голяма част от страната. Следователно въпросът, който трябва да си зададем, е дали постоянните машинации на Нюланд да въвлече НАТО във война с Русия, която не може да спечели, са причината тя да „получи брадвата“, т.е. да обяви оставката си? Ето извадка от официалното изявление за пресата на Държавния департамент:
„Но дипломатите и студентите по външна политика ще изучават години наред лидерството на Тория (Нюланд) в Украйна. Нейните усилия бяха незаменими за противопоставянето на пълномащабното нахлуване на Путин в Украйна и организирането на глобална коалиция, за да гарантира стратегическия му провал и да помогне на Украйна да работи за деня, в който ще може да стои здраво на собствените си крака – в демократично, икономическо и военно отношение“. По повод пенсиониранетооставката на заместник-държавния секретар по политическите въпроси Виктория Нюланд, Държавен департамент на САЩ
Това е изключителен параграф, който прехвърля вината за украинския провал директно върху плещите на Нюланд. Да, тя беше „незаменима“ в ръководенето на стремежа за конфронтация с Путин, точно както изигра решаваща роля в „организирането на глобална коалиция“ за водене на прокси война срещу Русия. И това, което ни казва това изявление е, че Нюланд е един от главните архитекти на продължаващия конфликт, което означава, че тя е до голяма степен отговорна за разширяващата се пропаст между лидерите на НАТО, нарастващата касапница на бойното поле и стратегическото поражение на Америка от нейния основен геополитически съперник Русия. Накратко, никой друг държавен служител не е по-отговорен за украинското блато от Виктория Нюланд.
Освен това, Нюланд оставя след себе си огромна катастрофа, за която няма видимо лекарство и лесен изход. Не можем да очакваме администрацията на Байдън просто да „реже и да бяга“ от това, което се възприема като пряка конфронтация с Москва. Байдън несъмнено ще настоява като жест за спасяване на лицето, независимо от цената, като допълнително ще обтегне отношенията със съюзниците, като същевременно ще предаде големи части от Източна Украйна на руската армия. Това очевидно е ситуация без победа за Вашингтон, поради което (както мислим) Нюланд – която създаде тази бъркотия – получи своята „розова квитанция“. Ето още от изявлението на Държавния департамент:
„Мандатът на (Нюланд) обхваща три и половина десетилетия забележителна обществена служба при шестима президенти и десет държавни секретари. Започвайки с първото си назначение като консулски служител в Гуанджоу, Китай, Тория е заемала голяма част от работните места в този департамент. Политически служител и икономически офицер. Говорител и началник на кабинета. Заместник помощник секретар и помощник секретар. Специален пратеник и посланик.
Този опит въоръжи Тория с енциклопедични познания по широк спектър от проблеми и региони и несравнима способност да използва пълния набор от инструменти на американската дипломация за насърчаване на нашите интереси и ценности“. (Държавен департамент на САЩ)
С други думи, Виктория Нюланд е един от най-осведомените и опитни дипломати в целия Държавен департамент, но – въпреки това – я хвърлят под автобуса по време на изключителна криза, защото се провали в най-голямата и най-важна задача на нейната 35-годишна кариера. Не е ли това, което казват?
Това е. Можете да сте 100% сигурни, че борбен уличен боец като Нюланд никога не би се предал, освен ако не й е изрично наредено да напусне. И може би тя можеше да се задържи на работата си, ако имаше някакви признаци на напредък във войната, но никакви признаци на напредък няма. Това е толкова безнадеждна и ужасна ситуация, каквато не сме виждали. Дори сега, докато говорим, украинските фронтови линии се срутват, а броят на убитите продължава да расте. Украйна е без оръжие, без численост и ръководство. Това е пълно несъответствие и е така откакто Путин извика резервите преди повече от година. В момента млади мъже биват избивани на тълпи и оставяни да гният в пълни с кал окопи, които вонят на барут и смърт. Всичко това подсказва, че краят е близо. И ако краят е близо, тогава някой ще трябва да бъде виновен. Влиза Нюланд с ябълка на гърба.
Нюланд заслужава това, което получава. Като непреклонен Warhawk тя винаги е играла бързо и свободно с фактите, изграждайки аргументите си за война върху полуистини и откровени измислици, всичко това с намерението да хвърли страната в още едно безсмислено кръвопролитие, което неизбежно ще завърши с ново унизително поражение. Тя сбъдна желанието си и сега получава отплатата си. Ето кратък откъс от статия на Карън Квятковски, която е също толкова любопитна относно фалшивата оставка на Нюланд:
„Свързано ли е нейното напускане с продължаващия колапс на Украйна като национална държава или с предстоящото падане на Зеленски при друг преврат, или още по-лошо? Може би някой скоро планира нов преврат в Киев, за да се опита да спре кървенето и този път старият Вик не е поканен. Може би ЦРУ най-накрая решава да намали загубите си в Украйна, а тя е съпътстваща щета. Неин заместник е бившият посланик Джон Бас, който ръководи най-отличното и добре планирано изтегляне от Афганистан преди няколко лета. Може просто да са плъхове, скачащи от потъващия кораб. Тория беше ключов играч в кървавата и корумпирана връзка Украйна-Байдън; може да се надяваме, че нейното внезапно напускане е по-значимо от просто един голям гаден плъх-убиец, който се гмурка в дълбините – дано тя поведе пътя за останалите злодеяния на неоконсерваторите. Чао, чао, Виктория!“ Карън Квятковски, Лю Рокуел
Нюланд и нейните бивши колеги, Джон Бренан и Хилари Клинтън, имаха отровен ефект върху нашата политика, издигайки русофобията до държавна религия, докато влачеха репутацията на нацията през калта на всяка крачка. В интервю за списание Time Нюланд смело заяви:
„Ние ще подкрепяме Украйна толкова дълго, колкото е необходимо. Украйна се бори за връщането на цялата си земя в международните й граници. Ние ги подкрепяме, включително в подготовката на следващ тежък натиск за връщане на територията им… Крим трябва да бъде – като минимум, като минимум – демилитаризиран.“ Списание Time
Глупости. Има ли някой, който все още вярва в тези глупости?
„Колкото е необходимо“ вероятно означава още най-много 10 до 12 месеца. Дотогава Вашингтон ще е оттеглил подкрепата си и ще е насочил вниманието си към Тайван. Залагам на него.
Във всеки случай смятаме, че пенсионирането на Нуланд е всичко друго, но не и доброволно. Смятаме, че тя е уволнена от външнополитическите елити, които вече не вярват на нейната надута реторика и празни обещания за победа над Путин. С отстраняването на Нюланд те признават, че прокси-войната се е провалила и че е необходима различна стратегия. И въпреки че все още не знаем какво ще доведе до тази промяна в политиката, знаем, че Нюланд няма да участва в нейната реализация.
Един последен коментар: в интервю от 22 февруари 2024 г. в престижния Център за стратегически и международни изследвания, на Нюланд беше зададен следният въпрос:
„…ако Конгресът не предприеме никакви действия (да предостави допълнително финансиране за Украйна)…има ли план Б? Мисли ли администрацията как да получи помощ за Украйна? Има ли начин да се получи помощ за Украйна, без Конгресът действително да разпредели финансирането за това?
Нюланд: Макс, ние сме на план А. Ние сме на план А. И, честно казано, знаете ли, Сенатът на САЩ току-що прие този законопроект със 70 гласа. Така че това ви казва, че американският народ силно подкрепя продължаването на помощта на Украйна, в интерес на Украйна, но и в наш собствен интерес. Така че мисля, че когато Камарата на представителите излиза в своите окръзи, възниква въпросът: какво послание дават избирателите на своите членове на Конгреса? И как членовете на Конгреса разбират, как изглежда светът и как ще трябва да отговорят, ако не подкрепят това финансиране? Така че аз съм оптимист за този план. Мисля, че ще стигнем до там. Но мисля, че американският народ трябва да говори решително със своите членове. Заместник-държавен секретар Виктория Нюланд: Втората годишнина от пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, Център за стратегически и международни изследвания
Чухте ли какво казва тя? Няма план Б. Или САЩ надделяват в прокси-войната си с Русия или какво? Хаос? Руско превземане на цяла Украйна? Разпадането на НАТО? Какво?
Това не е отговорът, който мощните външнополитически елити (които присъстваха на интервюто) искат да чуят. Те знаят, че Украйна не печели войната, точно както знаят, че шансовете на Украйна за успех са изключително слаби, освен ако не получат повече пари, повече войски и повече огнева мощ, което сега е под сериозно съмнение. Те също така знаят, че Държавният департамент не провежда задкулисни преговори с Русия, така че няма възможност за изненадващо споразумение. И сега Нюланд им казва, че нито тя, нито нейните колеги са формулирали резервен план в случай, че войната не се развие според очакванията. Без план Б.
Това не е за вярване. Нюланд е или изключително арогантна, или престъпно небрежна, едното или другото. Каквото и да е, можем да разберем защо елитните властници са решили, че е време да изгонят сприхавата г-жа Нуланд на пасбището.
За съжаление, не смятаме, че „смяната на месинджъра“ означава непременно фундаментално преосмисляне на политиката. Въпреки това, това е стъпка в правилната посока. Тъй като „въздухът на непобедимостта“ на Америка продължава да ерозира и нейният морален авторитет се срива (Газа), Вашингтон ще бъде принуден да натисне рогата си и „да се държи добре“ със съседите си. Този ден бързо наближава.
И накрая, както и да го погледнете, изоставянето на Нюланд е положително развитие. Насладете се на момента.
Автор: Майк Уитни; Източник: unz.com// Превод: Opposition