Владимир Путин положи клетва за петия си мандат като президент на Русия. Основните западни руски „експерти“ рисуват Путин като корумпиран автократ, управляващ провалена система и нация. Тяхната „реалност“ не може да бъде по-далеч от истината.
В своята рецензия от 27 юли 2020 г. на книгата на Катрин Белтън „Хората на Путин“ в The Atlantic Ан Апълбаум заключи, че след преизбирането му за президент на Русия през пролетта на 2018 г., Владимир Путин и неговите приближени „отново са създали калцифицирана, авторитарна политическа система в Русия“, включително „корумпирана икономика, която обезкуражава иновациите и предприемачеството“.
Годините президентско управление на Путин, отбелязва Апълбаум, са оставили Русия в бедност. „Вместо да преживее просперитета и политическата динамика, които все още изглеждаха възможни през 90-те години“, заявява авторът, носител на награда „Пулицър“. „Русия отново е обедняла и апатична. Но”, заключи тя, „Путин и хората му процъфтяват – и това беше най-важната цел през цялото време.”
Епълбаум е много търсен лектор за Русия след Студената война, където тя се специализира в разчленяването на съветското минало на Русия, докато оплаква възхода във властта на Владимир Путин, когото тя характеризира като автократ, в края на десетилетието на 90-те години. В защита на Апълбаум, тя не е сама в това отношение. Всъщност тя се озовава в компанията на бивши посланици (Майкъл Макфол), експерти по национална сигурност (Фиона Хил и Анджела Стент) и офицери от разузнаването (Андреа Кендъл-Тейлър, Стив Хол и Джон Сифър), всички от които са използвали своите натоварени с Русия резюмета, за да се вмъкнат в нещо, което минава за национален диалог в основните медии, относно истинската природа на Русия и нейното ръководство и какво означава това за Съединените щати и техните европейски съюзници.
Без изключение съставът от герои, събрани по-горе, повтаря обобщението на Апълбаум за наследството и бъдещето на Путин като лидер на Русия.
Има една важна разлика обаче – докато Апълбаум е наблюдател на руските събития, всички останали са играчи в играта, активни участници във формулирането и прилагането на американската политика по отношение на Русия в периода непосредствено след разпадането на Съветския съюз. Те помогнаха за пропагандиране на политика, предназначена да използва слабостите на Русия в политиката, икономиката и сигурността изключително в полза на Съединените щати и когато неочакваната асимилация на Путин с руския президент заплаши да отмени всичко, което бяха постигнали през десетилетието на разрушителното управление при Борис Елцин, същите тези актьори активно работиха, за да подкопаят Русия с надеждата да свалят Путин.
Всеки анализатор, който говори за катастрофалното десетилетие на 1990-те от гледна точка на „просперитет и политическа динамика“, не може да бъде описан като руски „експерт“, а по-скоро като антируски пропагандист.
Същото трябва да се каже за всеки, който сравнява социалното и икономическо състояние на Русия около 1999 г. с Русия през 2020 г. и избира да опише настоящото състояние от гледна точка на апатично обедняване.
Фактът, че Епълбаум и компания формулират текущата икономическа ситуация в Русия като корумпирана и лишена от иновации и предприемачество, може да обясни защо всички те 100% са грешали, когато се застъпват за налагането на сурови икономически санкции срещу Русия след руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г., вярвайки, че руската икономика ще се срине, – само за да станем свидетели на нейното оцеляване, съживяване и експлозивна експанзия. Има две думи, които описват руската икономическа среда днес – иновации и предприемачество. Фактът, че тези думи не присъстват в лексикона на тези някогашни „експерти“ когато описват руската икономическа реалност днес, говори много за невежеството на този колектив.
Епълбаум и подобните на нея разбират твърде добре корените на руската политическа корупция и калцификация – те целенасочено изградиха тази система под ръководството на бившия президент Борис Елцин и я свързаха с икономическа схема, при която пенсионерите бяха ограбвани, докато бароните-разбойници процъфтяваха. Класата на руските олигарси беше възпитана от днешните руски „експерти“, които обясняват Русия на американската публика, заразена с болестта на русофобията, която тези експерти помагат да се внедри в мейнстрийма. Бракът на руските олигарси с руската политическа власт беше неразделна част от всеобхватна схема, ръководена от САЩ, предназначена да унищожи, а не да съживи руската нация. Това беше живото въплъщение на обществената калцификация. И когато идването на власт на Владимир Путин заплашваше да провали грандиозния им план, тези експерти се обърнаха срещу него, проектирайки греховете си върху новия президент по класически оруелски начин, обръщайки сценария така, че върхът е надолу, лявото е дясно, а дясното е грешно.
Класата на Епълбаум от някогашни руски „експерти“ никога не може да каже истината за Русия, защото за да го направят, би било необходимо честно да разсъждават върху собствените си грешки, когато става дума за унищожаването на Русия като начало и стремежът да я запазят унищожена през десетилетията. Те са изградили кариери и са оформили синекури въз основа на тези лъжи и самото им съществуване зависи от способността им да поддържат разказването на тези лъжи пред американската общественост.
Русия, която Владимир Путин наследи от Борис Елцин, беше фундаментално разрушена нация. Класата на олигархите се вмъкна в самата тъкан на руското икономическо и политическо общество и руският народ беше загубил вяра в собствената си история и култура, вместо това търсейки богатство в западен стил, което изискваше от тях да се принизят пред олтара на предполагаемото западно културно превъзходство .
Нация, която е далеч от истинската си същност, е почти невъзможно да бъде управлявана – нито един политик не би могъл да оцелее след шоковата терапия, необходима за обръщане на курса. Путин трябваше да даде приоритет на онези части от Русия, които първо се нуждаеха от ремонт, което го принуди да си стисне носа за гнилото, което трябваше да бъде оставено за известно време, тъй като то осигуряваше рамката, която поддържаше това, което минаваше за Русия.
През годините Путин успя да премахне корупцията на класата на олигарсите, поправяйки щетите, нанесени от десетилетията на пренебрежение, и бавно насърчавайки оздравителния процес, необходим за съживяването на руската нация и руския народ. Но остатъчното петно от годините на Елцин все още се прикрепя към руското тяло, инфекцията е твърде дълбока, за да бъде прочистена, без да се отменят голяма част от постиженията, постигнати по отношение на подмладяването на обществото.
Отговорът на Запада на руската инвазия в Украйна обаче даде на Путин неочакван тласък в това отношение. Първо, стотици хиляди политически опоненти, последователи на Алексей Навални, избягаха от страната. Второ, Западът санкционира класата на олигарсите, като ги осакати финансово и ги отслаби по отношение на влиянието, което можеха да упражнят обратно в Русия. И накрая, Западът настоя за почти пълния икономически развод с Русия и по този начин дръпна щепсела на политически силна класа руски бизнесмени, които бяха неразривно преплетени със западния бизнес елит.
Накратко, реакцията на Запада на руската инвазия в Украйна, повлияна от Ан Епълбаум и подобните й, имаше драматично обратен ефект. Западните санкции не само унищожиха политическата жизнеспособност на класата на руските олигарси и бизнес елита, но се върнаха с бумеранг обратно към Запада в класически обратен удар, който осакати европейската икономика. Владимир Путин успя да използва необходимостта от стимулиране на руската отбранителна икономика, за да преследва вида иновации и предприемачество, които Епълбаум et. al. твърди, че не съществуват в Русия днес.
Войната с Украйна и колективния Запад постигна и нещо друго – тя събуди заспалото чувство на патриотизъм сред руския народ. Това патриотично възраждане доведе до това руснаците да се влюбят в Русия, да преоткрият своята култура, история, религия и ценности. Владимир Путин беше движещата сила за руското обновление, надграждайки това ново чувство за национална гордост, за да предефинира ролята на Русия на международната сцена като велика нация с уникална култура, която е способна да се самоиздържа и като такава никога повече да не зависи от Запада за каквото и да било. Тази нова Русия може да стои на краката си и да се защити от всеки враг, който може да се появи.
Недостатъкът на настоящата реалност обаче е степента, в която Русия е станала зависима от ръководството на Владимир Путин. Путин спечели преизбирането, като получи 88% от гласовете при 77% избирателна активност сред избирателите с право на глас. Това е мандат за вид промяна, която Путин преди не можеше да обмисли от страх да не разкъса тъканта на руското гражданско и икономическо общество. С класата на олигарсите и прозападните икономически елити, ефективно кастрирани от санкциите, Путин може да предприеме широкообхватни икономически реформи, предназначени да съживят руската икономика въз основа на масивното реинвестиране на ресурси, които по-рано бяха изтеглени от Русия.
Войната с Украйна освободи Путин по друг, може би дори по-важен начин. Остатъчната гнилост от годините на Елцин, под формата на регионални политици, които бяха по-загрижени за личното си богатство, отколкото за руското колективно, все още съществуваше и поради своя брой все още представляваше страхотна сила.
Като превърна войната с Украйна от война между два братски славянски народа, на която много руснаци се противопоставиха, в екзистенциална борба за оцеляване с колективния Запад, Путин се докосна до патриотизъм, какъвто не е виждан от Втората световна война. Руският патриотизъм вече е пряко свързан с поддръжката и службата в Специалната военна операция. Владимир Путин използва този нов патриотизъм и мандата, осигурен от неговата изборна победа, за да предефинира съвременната руска политическа класа и по този начин задейства вида структурни промени, необходими на Русия, за да продължи да расте и да процъфтява в пост- ерата на Путин.
„Тук често се казва, че държавният глава в Русия отговаря и винаги ще отговаря за всичко“, каза президентът Путин в речта си при встъпването в длъжност. „Това все още е така. Но днес, въпреки че осъзнавам дълбоко личната си отговорност, искам да подчертая, че успехът и просперитетът на Русия не могат и не трябва да зависят само от един човек, една политическа партия или политическа сила“, отбеляза Путин. „Нуждаем се от широка база за развитие на демокрацията у нас и за продължаване на започнатите трансформации. Моето убеждение е, че едно зряло гражданско общество е най-добрата гаранция, че това развитие ще продължи. Само свободни хора в свободна държава могат да бъдат истински успешни. Това е основата както за икономически растеж, така и за политическа стабилност в Русия. Ще направим всичко по силите си, за да гарантираме, че всеки тук може да реализира своите таланти и способности, за да гарантираме развитието на една истинска многопартийна система и укрепването на личните свободи“, заяви той.
„Вкаменената авторитарна политическа система“, която Ан Апълбаум заклейми, е само плод на нейното въображение и на тези, които като нея са започнали да мразят всичко и всичко, свързано с Русия, която Владимир Путин възстанови от руините на Елциновото десетилетие.
Тя и нейните колеги руски „експерти“ са се объркали по отношение на Русия и нейното ръководство и ще продължат да го правят и занапред. Да се надяваме, че тези, които са на отговорни позиции, ще разберат цената, която е била платена за придаването на доверие на такъв изкривен анализ, и ще започнат да се вслушват в оценките на тези, които се стремят да разберат реалността на Русия такава, каквато е, а не измислицата, създавана от тези, които са затворени в провалените политики от миналото. Само по този начин може да се преодолее болестта русофобия, обхванала психиката на американската общественост. И когато това време дойде – а то ще дойде – всички можем да признаем реалността на това, което Владимир Путин вече е постигнал, и да оценим това, към което в момента се пристъпва.
Запознайте се с новия шеф. Той не е същият като стария шеф
Автор: Скот Ритър; Източник: globalresearch.ca // Превод: Opposition