В разгара на бушуващата война в Украйна вниманието на Вашингтон разбираемо е фокусирано върху поддържането на стабилна западна подкрепа за смелите усилия на Украйна да изгони Русия от своята територия.Неуспехите на продължаващата контраофанзива на Украйна показаха ясно, че победата няма да дойде скоро, ако въобще дойде.Предстои дълга война на изтощение.
Но конфликтът в крайна сметка ще приключи и Съединените щати ще бъдат изправени пред въпроса за Русия.
Както и да завърши – победа, загуба или равенство, Русия няма да изчезне като голямо предизвикателство.
Въпреки смелите въодушевени прогнози на някои западни експерти, шансовете Русия да се разпадне в резултат на войната са нищожни.
За разлика от агонизиращия Съветския съюз, Русия се държи от мощни центростремителни сили, включително патриотизъм и ксенофобия, вериги за доставки и критична инфраструктура, да не говорим за мощните служби за сигурност, които могат да черпят от ресурсите на цялата страна. Въпреки че има значителни малцинства, особено татарите в района на Волга и полъх на сепаратизъм, в страната преобладават етнически руснаци, а страни, които са етнически хомогенни, рядко се разпадат поради вътрешни причини, ако изобщо се разпаднат.
Дори поражение в Украйна да изостри вътрешното напрежение, няма да предизвика демократичен пробив, както се надяват някои експерти.
През последните няколко години Кремъл изтъни демократичната опозиция, хвърляйки в затвора нейните лидери или прогонвайки ги в изгнание и систематично разрушавайки политическите й мрежи в цялата страна.
Ако се изключат извънредни събития, бъдещата Русия, със или без Владимир Путин начело, най-вероятно ще бъде някаква разпознаваема версия на историческото си аз, авторитарна по вътрешна структура, експанзионистка по импулс, икономически и технологично изоставаща, но решена да играе ролята на велика сила.
Тази Русия ще бъде съперник на САЩ, както беше откакто Съединените щати се появиха като глобална сила в самия край на 19-ти век, със сблъскващи се геополитически амбиции и противоположни мирогледи.
И тази Русия пак ще има значение.Поради големия си ядрен арсенал, кибернетични и космически способности и военен потенциал, тя ще продължи да бъде ключов фактор за стратегическата стабилност.Всеки кодекс за поведение в киберпространството би бил непълен, ако не включва Русия.Забавянето на разпространението на оръжия за масово унищожение и ограничаването на ядрените амбиции на Иран и Северна Корея ще изискват сътрудничество между САЩ и Русия.
Русия ще остане също и ключов компонент на европейската сигурност.
Непосредственият въпрос е дали европейската архитектура за сигурност трябва да бъде преработена, за да се защити континента от Русия в дългосрочен план, или дали може да се окаже възможно изграждането на тази архитектура в сътрудничество с Русия, след като острата фаза на войната в Украйна премине. Но така или иначе, Европа няма да избяга от главоблъсканицата, пред която е изправена от поне 200 години: как да управлява отношенията с огромната страна на изток, която е чужда по дух, но е решаваща за сигурността на континента.
В същото време дългата брегова линия на Русия и обширният континентален шелф я правят ключов играч в бъдещето на Арктика, тъй като бързото затопляне я отваря за проучване и развитие на нейните огромни природни ресурси и доходоносна морска търговия, като същевременно предизвиква геополитическа конкуренция.
В други региони ролята на Русия ще бъде по-малко важна, но все пак важна за интересите на САЩ.
В Близкия изток конструктивните отношения с всички големи сили в региона – Египет, Иран, Израел, Саудитска Арабия и Турция – дават на Русия влияние върху регионалния баланс на силите. Нейните връзки със Саудитска Арабия ще оформят решително световните петролни пазари. А военните й бази в Сирия ще й позволят да проектира мощ в Източното Средиземноморие.
В Индо-Тихоокеанския регион огромните, богати на полезни изкопаеми, слабо населени територии на Русия могат да помогнат за стимулиране на динамичния икономически растеж на Китай, докато отношенията му с други ключови регионални участници, като Индия, Япония и Южна Корея, биха могли да помогнат за ограничаване на китайските амбиции.
И накрая, по отношение на транснационалните предизвикателства, като един от четирите най-големи източници на парникови газове, Русия е неизбежен партньор в избягване на рисковете от изменението на климата. С богата история в разработването на ваксини, Русия също може да бъде основен играч в справянето със смъртоносни пандемии.
Накратко, Съединените щати няма да могат да пренебрегнат Русия.
Но, противно на сегашното мислене във Вашингтон, предизвикателството не е да се удържа Русия. Вместо това трябва да разберем как по най-добър начин да използваме силата си за постигане на американските цели на глобалната арена.
Трите въпроса, които определят отношенията с Русия през последния половин век или повече, трябва да продължат да играят решаваща роля в американската политика.
Първият е стремежът към мирно съвместно съществуване, за да се намали до минимум рискът от ядрен катаклизъм – императив за двамата съперници, които заедно контролират близо 90 процента от ядрените оръжия в света. Вторият е отговорното управление на неизбежната конкуренция за избягване на пряка военна конфронтация, която може да ескалира до ядрена война, особено в Европа, Близкия изток и Арктика, където Русия играе важна роля. И третият е взаимноизгодно сътрудничество за посрещане на спешни транснационални заплахи, като изменението на климата, разпространението на оръжия за масово унищожение, международен тероризъм и пандемии, наред с други неща. При сегашните обстоятелства трябва да се добави и четвърти: структуриране на отношенията с Русия така, че САЩ да се позиционират най-добре по отношение на основния си стратегически съперник Китай.
За да изпълни тези задачи, Вашингтон трябва да има предвид две съображения, които противоречат на днешните конвенционални мнения.
Като начало, въпреки че има добра причина да се стремим да отслабим Русия, така че да й липсва капацитет да нахлуе в която и да е европейска страна, стремежът да се разбие руската икономика всъщност застрашава американските интереси.
Както Вашингтон разбра през последните дни на Съветския съюз, той се нуждае от достатъчно силна Русия, за да контролира надеждно своя арсенал от оръжия за масово унищожение, превозните средства за доставката им и материалите и знанията за изграждането им. Освен това Русия трябва да бъде достатъчно силна, за да управлява ефективно собствената си територия и да предотврати сериозна вътрешна нестабилност, която неизбежно ще се разпространи в съседните региони. И трябва да е достатъчно силна, за да преговаря и прилага споразумения за намаляване на производството на парникови газове и за смекчаване на вредните последици от бързото затопляне на Арктика.
Колкото и противоречиво да е, Вашингтон има интерес от достатъчно силна Русия, за да играе роля в поддържането на стабилни регионални баланси на силите по дългата си периферия в Евразия.Прекалено слабата Русия би позволила на Китай да получи ефективен контрол върху природните ресурси на Русия, особено в руския Далечен изток, като по този начин значително ще засили собствената си мощ на ниска цена.Една слаба Русия също би застрашила стабилността в Арктика и надеждното управление на Северния морски път, като същевременно насърчава по-голямото китайско присъствие в ущърб на Америка.И, по ирония на съдбата, една слаба Русия би заплашила да подкопае единството на Запада, което се запазва до голяма степен от продължаващия страх от руската мощ, както видяхме след нахлуването на Русия в Украйна.
Второ, въпреки че Русия отдавна е загубила централната си роля в американската външна политика, Вашингтон трябва както и преди да се ангажира с нея сериозно.
Собственото поведение на Русия я превърна в изгнаник в западния свят, но превръщането й в международен парий и изолирането й по дипломатически път в крайна сметка ще направи невъзможно прокарването на американските интереси по такива важни въпроси като стратегическата стабилност, европейската сигурност и изменението на климата. Когато острата фаза на войната в Украйна започне да утихва, Вашингтон трябва постепенно да възстанови прекъснатите канали за комуникация. Но също така трябва да се има предвид, че повечето от въпросите, които предизвикват безпокойство в отношенията с Москва, вече не са строго двустранни; тяхното управление или разрешаване изисква многостранни усилия. Поради тази причина двустранните отношения трябва да бъдат вградени в многостранна рамка. По този начин умелото управление на отношенията с други страни ще се превърне в критичен фактор в управлението на отношенията с Русия.
Три въпроса ще доминират в отношенията на САЩ с Русия през следващите години: стратегическата стабилност, европейската сигурност и Китай.
Стратегическа стабилност. Ерата на стратегическа стабилност, основана на взаимосвързан набор от американско-руски двустранни договори за контрол на ядрените оръжия, приключи безвъзвратно.
Стратегическият пейзаж бързо става все по-сложен и многополюсен. Разширяването и модернизацията на ядрения арсенал на Китай означава, че всяко бъдещо споразумение за контрол на ядрените оръжия ще трябва да бъде най-малко тристранно. Технологичният напредък – изкуственият интелект, системите за прецизно насочване – разширяват сферата на стратегическите оръжия, докато разпространението на ракетни технологии и кибероръжия умножава броя на страните, които могат да повлияят на стратегическото уравнение.
В тази среда стратегическата стабилност ще трябва да се основава на мрежа от двустранни и многостранни договорености, споразумения и кодекси на поведение и едностранни инициативи.Няма две държави с по-задълбочен опит в концептуализирането на стратегическата стабилност от Русия и Съединените щати.Съвместните им усилия ще бъдат от решаващо значение за разработването на основа за бъдещи действия.
Европейска сигурност. Основното предизвикателство ще бъде примиряването на Русия със ситуация, в която за всички практически цели тя вече не е вътре в Европа, а по-скоро принудена да се справя с повече или по-малко политически консолидирана Европа.
Според Москва тази договореност я лишава от стратегическата дълбочина, която тя е смятала за съществена за своята сигурност и създава по границите й държавно образувание, което я превъзхожда по население, богатство и мощен потенциал, подобно на Съединените щати днес. Голямата ирония, разбира се е, че именно нахлуването на Русия в Украйна ускори движението към този изход.
Как би могъл Западът да примири Москва с тези реалности?
Контролът върху въоръженията и мерките за изграждане на доверие, подобни на тези, разработени по време на Студената война за облекчаване на напрежението по дългата граница между НАТО и Русия, биха били от решаващо значение. Силните консултативни механизми също биха били от съществено значение. Съветът НАТО-Русия и Споразумението за партньорство и сътрудничество между ЕС и Русия очевидно не направиха много, за да забавят сериозното влошаване на отношенията; Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа бавно се превърна в спорна точка, а не в платформа за изграждане на консенсус. Но Москва вероятно би видяла по-голяма полза от консултациите с НАТО и ЕС, ако Европа имаше известна стратегическа автономия и ЕС имаше по-висок профил по въпросите на сигурността. Като минимум Москва може да си каже, че вече не си има работа с „колективен Запад“, управляван от един център, Вашингтон – ситуация, която би отворила повече място за договаряне.
Китай. Въпреки сегашното тясно стратегическо обвързване на Русия с Китай, основните търкания могат да изплуват бързо, тъй като бързият икономически растеж на Китай и технологичният напредък разширяват пропастта в силата между двете страни, а геополитическите амбиции на Пекин допълнително навлизат във влиянието на Русия в бившето съветско пространство. Русия вече се предпазва от прекомерната зависимост от своя гигантски азиатски съсед, отчасти като се стреми да го включи в многостранни форуми, които ограничават амбициите му като Шанхайската организация за сътрудничество и БРИКС.
Тази нарастваща асиметрия предоставя на Съединените щати възможност да смекчат стратегическото приспособяване на Русия към Китай, тъй като Русия се стреми да запази своята много ценна стратегическа автономия.
Водещият принцип трябва да бъде да се предоставят на Русия алтернативи, които подобряват нейната позиция при договаряне и гарантират, че сделките, както политически, така и търговски, са по-малко благоприятни за Пекин. Първата стъпка би била нормализиране на дипломатическите отношения веднага щом ситуацията в и около Украйна отвори врати и облекчаване на санкциите по начин, който би позволил на западните компании да си сътрудничат с руски фирми в региони, представляващи интерес за Китай, като Централна Азия, Руският Далечен Изток и Арктика. Подобни ходове биха показали, че Русия има обещаващи възможности, различни от прекомерната зависимост от Китай.
Без значение какво се случва в Украйна, Съединените щати нямат намерение да се отърват от Русия.
Дори когато изглежда слаба, Русия има невероятна способност да направи усещане за присъствието си на глобалната сцена и възможностите за това ще се умножат, тъй като ръководеният от САЩ световен ред е подложен на нарастващ стрес и бавно отстъпва място на нов, в който силата ще бъде по-разпръсната.
В този очертаващ се ред предизвикателството за Съединените щати не е да победят Русия, както голяма част от американската външна политика сега би искала, а по-скоро умело да използват отношенията със съперника така, че да изградят ново глобално равновесие, което да прокарва интересите на Америка.
За да направят това, Съединените щати трябва да гледат на Русия ясно и без емоции.
Правилното разбиране на Русия, както и в миналото, все още остава решаващо за бъдещето на Америка.
Автор: Томас Греъм; Източник: politico.com// Превод: opposition.bg