Военният и икономически баланс във войната се измести силно срещу Украйна и е много трудно да се види как тази тенденция сега може да бъде обърната.Все още има време Украйна да спечели условна победа срещу Русия;но само ако Съединените щати се ангажират силно с компромисен мир.
Населението на Русия е поне четири пъти по-голямо от това на Украйна, а нейният БВП е 14 пъти по-голям. Опитите на Запада да осакати Русия чрез икономически санкции се провалиха. Руската икономика нарасна с около три процента през 2023 г. в резултат на увеличения износ на енергия към незападни страни и масивни и успешни усилия за инвестиране във военно промишлено производство. Украйна прави отчаяни опити да увеличи собственото си военно производство, но от далеч по-ниска индустриална база, съчетана с остър недостиг на квалифицирана работна ръка.
Следователно администрацията на Байдън е права да предупреждава, че без продължителна и масивна военна помощ на САЩ за Украйна Русия бързо ще спечели.
Въпреки това е също толкова ясно, че помощта на САЩ – още по-малко на нивата, поддържани до момента – не може да бъде гарантирана дори в средносрочен план. Отчасти поради новия ангажимент на САЩ към Израел, създаден от войната в Газа и заплахата от нейното разпространение, Съединените щати също не успяват да попълнят адекватно намаляващите запаси на Украйна от ракети за противовъздушна отбрана, които са изключително важни както на бойното поле, така и в защита на украинската инфраструктура и индустрия. Както Съединените щати, така и Европа не успяват да изпълнят целите си за увеличено производство на артилерийски снаряди, които Русия изстрелва с около три до пет пъти повече от скоростта на Украйна.
И дори ако Западът може значително да увеличи военното си производство (силно съмнително предвид натиска върху западните бюджети, проблемите с веригата за доставки и недостига на квалифицирана работна ръка), ние не можем да предоставим на Украйна повече войници.
Недостигът на личен състав в Украйна става все по-остър и води до все по-драконовски мерки за набиране на военни и ожесточени спорове в рамките на украинското правителство за това как да се наложи набиране за военна служба, което се проваля пред лицето на нарастващата обществена съпротива.
След провала на миналогодишната украинска контраофанзива, администрацията на Байдън и украинското правителство и армията преминаха към отбранителна стратегия, включително опити за укрепване на дългата северна граница на Украйна с Русия и Беларус.
Този регион беше в затишие, откакто Москва изтегли войските си през пролетта на 2022 г. след провала на първоначалното й нахлуване от север. Нарастващото числено предимство на Русия обаче означава, че в някакъв момент в бъдеще нейната армия може да бъде в състояние да атакува отново по този фронт.
Въпреки че е умна и дори успешна в краткосрочен план, стратегията за неопределено дълга отбрана има два колосални недостатъка за Украйна.В политически план това води със себе си очевидното внушение, че Русия ще продължи да държи зоните, които сега контролира.При това положение все повече украинци и западняци очевидно ще започнат да призовават за компромисен мир.Опасността е, че ако оставим това твърде дълго, балансът ще се е променил толкова решително срещу Украйна, че Русия ще има малко стимули да направи компромис.
От военна гледна точка постоянната отбранителна стратегия обрича Украйна на неопределена война на изтощение, в която Русия има огромни дългосрочни предимства.
Съвсем вярно е, че както през Първата световна война, последните разработки във военната технология са силно в полза на отбраната. Това стана видно в поражението на руската офанзива от 2022 г. и украинската офанзива от 2023 г. и много бавния напредък, който Русия постигна в усилията си да превземе малки градове като Авдеевка в Донбас. Трябва обаче също така да помним, че през Първата световна война голямото превъзходство в числеността, боеприпасите и икономическата сила в крайна сметка доведе до победа за съюзниците.
Изправени пред тази реалност, украинското правителство и западните поддръжници на пълната украинска победа прибягват до набор от оптимистични истории, които могат да бъдат нелюбезно описани като простиращи се от съмнителното до магическото.
Една от тях е да се вземе най-високата възможна оценка на руските загуби в нейните скорошни офанзиви и на тази основа да се твърди, че чрез многократни неуспешни офанзиви руската армия ще се изтощи до точката, в която Москва търси мир при условията на Запада. Въпреки това, освен ако украинската армия не може да атакува успешно на свой ред, това пак ще остави териториите, сега окупирани от Русия, в руски ръце.
Също така изобщо не е ясно на каква база западните аналитици правят тези „оценки“. В някои случаи те получават данни направо от украинската армия. Според украински военни ветерани, с които разговарях миналата година, съобщенията че в Донбас Русия провежда масови атаки на „човешка вълна“ в стила на Втората световна война, изглежда до голяма степен са неверни. По-скоро руската армия се стреми да принуди украинците да се бият в сравнително малки, ясно определени райони, където могат да бъдат удряни непрекъснато от руска артилерия.
Понастоящем целта изглежда не е бързо завземане на големи участъци територия, а благодарение на предимството на Русия в артилерията, да бъдат убити голям брой украински войници, като същевременно се опитва да запази руските загуби възможно най-ниски. Ако тази картина е вярна, въпреки че на Русия ще й отнеме време, в дългосрочен план на Украйна просто няма да й достигнат хора, поради недостига на личен състав, за да покрие целия фронт.
Другата „обнадеждаваща“ история на украинското правителство и западните защитници е свързана с ракетите с голям обсег. Ако Западът може да бъде убеден да предостави много повече от тях, тогава се твърди, първо, че като събори Керченския мост и прогони руския флот, Украйна може да изолира Крим и да принуди Русия да поиска мир. Тези надежди обаче са празни. Едно от най-важните военни постижения на руската инвазия от 2022 г. беше завладяването на територията между Русия и Крим. Именно този „сухопътен мост“ миналогодишната украинска офанзива имаше за цел да прекъсне – но не успя.
Друг украински план – както показват последните украински атаки срещу руския град Белгород – изглежда е ракетни удари по цели в Русия в опит да се окаже натиск върху Кремъл. Като военна стратегия това също е безнадежден план. Огромният размер на Русия означава, че от гледна точка на щетите върху икономическия капацитет на Русия, дори силно разширените украински атаки биха били просто убождане. Що се отнася до цивилните жертви, те ще ядосат обикновените руснаци, но не достатъчно, за да предизвикат масово движение за мир.
Напълно възможно е целта на украинците да е именно да ядосат руснаците. Удар от ракета, доставена от Запада, която да причини много големи цивилни жертви или да унищожи важна цел, може да доведе до това Кремъл да нанесе ответен удар на Запада, независимо дали чрез удари по западни цели в Украйна или чрез предоставяне на свои собствени ракети и сателитна технология на враговете на Америка в Близкия изток. Това от своя страна може да провокира много по-пряко намеса на Запада в конфликта – което Киев желае, но администрацията на Байдън и европейските правителства се стремяха да избегнат и което Съединените щати отчаяно не могат да си позволят, предвид опасностите, пред които са изправени другаде по света.
Ако тази теза е вярна, тогава и Вашингтон, и Киев имат силен стимул да започнат мирни преговори, докато все още има значителни лостове за влияние; защото ако изчакаме, условията, които ще получим в бъдеще, вероятно ще бъдат много по-лоши за Украйна и много по-унизителни за Запада. От гледна точка на целите на Путин, когато той нахлу в Украйна, и на последните 300 години руско господство над Украйна, една война, която приключва днес с 80 процента независима Украйна и свободна да търси членство в Европейския съюз, трябва да се разглежда като много важна победа за Украйна. Това няма да е пълна победа – но пълната победа просто вече не е възможна.
Автор: Анатол Ливен; Източник: responsiblestatecraft.org//Превод: opposition.
