Вчера на всички нива от руската страна – от куратора на ЧВК Вагнер Евгений Пригожин до президента Владимир Путин – беше обявено превземането на Бахмут в Донецка област. Украинското командване отрече загубата на града, но отбеляза, че ситуацията там е критична и въоръжените сили на Украйна контролират само малка част от Бахмут на югозапад.
Но дори ако градът вече е напълно превзет (или ще бъде превзет в близко бъдеще), това няма да означава края на битката за Бахмут, тъй като украинските войски напредват по фланговете и продължават да са в покрайнините на града.
Някои изводи от битката за Бахмут обаче могат да бъдат направени и сега.
Военна значение
Битката за Бахмут е уникална с това, че и двете страни първоначално признаваха, че градът няма сериозно военно-стратегическо значение.
Защо тогава беше толкова упорито да се биеха за него, Украйна и Русия (в лицето на Пригожин) обясняват едно и също нещо: целта била да се изтеглят и обезкървят най-добрите вражески части, за да осигурят предимство на войските си в други посоки. За това кой по-добре се справи с тази задача (т.е. какво е съотношението на загубите между страните), няма надеждни данни. Очевидно е само, че и двете страни в “Бахмутската месомелачка” имат много големи загуби. Освен това, според много източници, загубите на Вагнер през зимните месеци са били огромни: по време на нападенията на Соледар и Бахмут загиват огромен брой наскоро наети затворници.
Ето защо в руската блогосфера отдавна задават въпроса: защо толкова много хора застанаха зад Бахмут?
Ако Пригожин и руското командване в лицето на Сергей Суровикин, който планира “месомелачката в Бахмут”, бяха готови да пожертват живота на много хиляди наемници от ЧВК, защо “месомелачката” беше поставена не в направлението, където напредъкът, постигнат на такава цена, би имал военностратегическо значение? Например на дъгата Авдиевка-Маринка, за да се отдалечи фронта от Донецк? Или в района на Угледар, Гуляй поля и Орехово, за да се преместите фронтът от сухопътния коридор към Крим?
Теоретично превземането на Бахмут отваря определени перспективи за развитието на руското настъпление към Северск или към Часов Яр, Константиновка, Дружковка и Краматорск.Но те бяха почти нулирани, след като Пригожин обяви, че на 25 май Вагнер напуска фронта и отива в тила.И сега, ако Вагнер все пак напусне и командването намери достатъчно боеспособни резерви, за да ги замени, руснаците, в най-добрия случай за себе си, ще могат да държат само сегашната фронтова линия.Но е възможно и да отстъпят под ударите на украинските войски.
Информационно и символно значение
Падането на Бахмут може да бъде силен информационен удар за Украйна, като се има предвид, че Владимир Зеленски и украинското командване многократно са заявявали за „непревземаемата крепост Бахмут“, която „никога няма да падне“.
Битката за Бахмут обаче беше придружена от толкова мощна кампания за дискредитиране на руската армия от страна на Пригожин (включително, всъщност, последното му изявление за превземането на града, което наполовина се състоеше от критика на командването на руските армия), че крайният резултат в информационно-символната битка е минимум нулев и дори в полза на Украйна.
И все още не се знае какво ще се случи след 25 май. Ако след напускането на Вагнер въоръжените сили на Украйна успеят да си върнат част от Бахмут или да създадат заплаха за неговото обкръжение, тогава информационната победа ще бъде на страната на Украйна. Още повече, че в Русия в този случай ще започне нова вълна от вътрешни конфликти с изявленията на Пригожин в духа: „Аз превзех града, а вие го изпуснахте след няколко дни“. Може би това е и планът на куратора на ЧВК: да покаже своята незаменимост и да получи от Путин необходимите му кадрови решения – оставката на Сергей Шойгу и Валерий Герасимов, а може би и не само.
Политическо значение: раждането на проекта Пригожин
Единственият безспорен резултат от „Бахмутската месомелачка“ не е военен, а политически: рязкото нарастване на влиянието на Евгений Пригожин вътре в Русия.
На фона на неудържимия PR на “Вагнер” и неговия куратор, в Руската федерация се появи политическият проект “Пригожин”. Освен това, казано на езика на политическите технолози, той възникна в базовото електорално поле на Путин. Пригожин вече се възприема от много руснаци като “повече Путин от самия Путин”.
Това не е уникален феномен.
По подобен начин Борис Елцин беше възприеман от привържениците на промяната в СССР като по-решителен реформатор от Михаил Горбачов. Или Юлия Тимошенко, която по същата схема “отхапа” голяма част от избирателите от Виктор Юшченко.
Проектът Пригожин вече де факто се конкурира с Путин.
Нещо повече, самият Пригожин допринася за това. Например с намеците си за “дядо”. И въпреки че той даде да се разбере, че критикувайки „дядо“ има предвид Герасимов, не всички повярваха в това – в края на краищата той никога преди не се е смущавал да назовава директно началника на руския Генерален щаб.
Но сега Пригожин вероятно има по-земна цел: да постигне контрол над Министерството на отбраната.
След това ще има възможност да подходи към по-амбициозни задачи.
Сметките на куратора на ЧВК може да са в това, че в близко бъдеще руската армия ще се сблъска с големи проблеми на фронта, в които Пригожин и неговата група за подкрепа ще обвинят Шойгу и Герасимов, постигайки оставките им.
Може би за това Пригожин иска да отведе ЧВК Вагнер в тила в навечерието на очакваното настъпление на въоръжените сили на Украйна (заплахата от която самият Пригожин многократно е заявявал), за да създаде голям проблем за руското командване в намирането на резерви за запушване на дупката на фронта.
Остава открит въпросът дали Пригожин действа сам, възползвайки се от липсата на остра реакция от страна на руските власти на изявленията му и опитвайки се да покаже, че е абсолютен собственик на ЧВК и един от „политиците от висшия ешалон в Русия“, а не просто „самохвалко“, насаден да управлява квазидържавна структура и да върши каквото му се нареди. Или кураторът на ЧВК действа като публичен таран от името и в интерес на влиятелна група хора, които искат да поемат контрола над Министерството на отбраната, а след това, вероятно, и Кремъл.
Както и да е, появата на проекта Пригожин предполага, че в Русия войната е започнала да се превръща във фактор на вътрешната политика, когато борбата за власт за нейните участници е много по-важна и интересна от резултата от войната.
До какви последствия ще доведе това зависи до голяма степен от развитието на обстановката на фронта. Ако руските войски успеят поне да задържат фронта и войната постепенно премине в режим на ниска интензивност (или дори приключи с примирие), тогава Кремъл ще има време да спре проблема, като използва обичайния си метод: да купи някого, да притисне някого , а Пригожин да бъде формализиран, например, като управляващ партиен проект в нишата, освободена след смъртта на Жириновски.
Ако на фронта, започнат големи проблеми това може да предизвика силно политическо напрежение вътре в Руската федерация и не е изключено проектът Пригожин да играе важна роля в това.
Източник: strana.news/Превод: opposition.bg
