Ив Смит, „Голият капитализъм“
Как това ще завърши?
Как Русия създава “неутрална” Украйна, невъоръжена до зъби от враговете на Москва? Как пречи на Киев да проведе съвместни военни учения с НАТО или да постави ракетни системи на границата с Русия? Как да спре украинската армия да обстрелва етническите руснаци на изток или да обучават крайнодесни паравоенни формирования да убиват колкото се може повече руснаци? Как Путин превръща Украйна в добър съсед, който не представлява заплаха за сигурността и не подклажда антируска омраза и нетолерантност? И накрая, как да се разреши конфликтът мирно, ако едната страна откаже да преговаря с другата?
Вижте този откъс от статия в Mint News:
„Украинският президент Володимир Зеленски подписа указ, с който официално обявява „невъзможната“ перспектива за мирни преговори между Украйна и руския президент Владимир Путин…
„Той (Путин) не знае какво е достойнство и честност. Затова сме готови за диалог с Русия, но с друг руски президент“, заяви Зеленски. (Новини на монетния двор)
Това, че Зеленски няма да преговаря с Путин, не означава, че няма да има споразумение. Това просто означава, че Зеленски няма да има думата в резултата. Като по-мощна държава Русия винаги е успявала да наложи споразумение, което да постигне нейните основни цели за национална сигурност и точно това ще направи Путин. Споразумението няма да бъде перфектно и няма да прекрати напълно военните действия, но ще осигури най-доброто ниво на защита срещу враговете на Русия, което е възможно при тези обстоятелства. За съжаление споразумението също ще сложи край на съществуването на Украйна като жизнеспособна съседна държава. И – след като Русия завърши своята специална военна операция – Украйна е изправена пред мрачно бъдеще като деиндустриализирана пустош, чието оцеляване зависи изцяло от нейните съюзници на Запад.
Ето откъс от статия на базирания в Москва журналист Джон Хелмър, който вярва, че руската армия ще прочисти огромна зона от централна Украйна в предстоящата зимна офанзива и че голяма част от тази земя ще стане част от 100-километрова широка демилитаризирана зона. (ДМЗ), която ще защитава Русия от украински ракетни и артилерийски удари. Както Хелмер отбелязва, модел за това наложено от военните урегулиране е „примирието в Панмунджом от 27 юли 1953 г., което сложи край на Корейската война… В УДЗ (украинска демилитаризирана зона) не може да има нито електричество, нито хора, нищо, освен средства за контрол и сигурност за спазване на условията на примирието.
Ето още от Хелмер: Военен източник: …. След като унищожаването на тези цели приключи, останките от инфраструктурата ще бъдат минирани и зоната ще бъде запълнена със сензори. След това армиите ще започнат бързо поетапно изтегляне в тила на руснаците, където процесът на укрепване вече е започнал“.
„Цивилните и разоръжените украински войници – с изключение на укрофашистките отряди – ще получат един или два коридора, през които ще им бъде позволено да напуснат зоната. Би било по-добре да не се бавят”.
Източниците, съгласни с това, че нова военна демаркационна линия ще бъде начертана преди размразяването следващата пролет, се различават по това как изглежда сега и как ще изглежда следващия април. „Засега линията ще минава по Днепър със зона, простираща се от западния бряг до покрайнините на Украйна – според моите предположения, в дълбочина най-малко 100 км. Това ще постави руската територия извън обсега на повечето украинска артилерия. 100-километровата дълбока зона също ще даде време на руските сили да открият и прихванат всичко в полет…
„В северната част – това е от Краматорск и Славянск до Харков … това са гарнизони и бази на омразата на границите на Русия или близо до тях; те няма да бъдат пощадени… (и) са подготвени за деелектрифициране, обезлюдяване и денацификация“ .
„Струва си да се подчертае, особено в руските операции на север… няма да завземат и задържат територии. … Идеята няма да бъде да се окупират територия, камо ли да се управляват за известно време. Целта ще бъде да се унищожат враговете, които ще надигнат глава и инфраструктурата, на която разчитат; инсталират мини и сензори; и след това си тръгват”.
„След превземането на обозначените транспортни и логистични центрове ще започне работа по унищожаването им от инженерни части. Мостове, пътища, железопътни линии, разпределителни гари, подвижен състав, летища, складове и бензиностанции, електрически подстанции, електропреносни кули и комуникации, централни офиси, складове, складови площадки, селскостопанска техника – всичко, което може да се използва за поддържане на отношенията Украйна- НАТО на изток от западната граница на зоната, ще бъдат унищожени. Това ще бъде и работата на сухопътните сили – по-сложна и задълбочена, отколкото може да се постигне с ракетни удари и удари с дронове.
„На цивилни и невъоръжени бойци без моторизирани превозни средства ще разрешат да напуснат зоната със специално подготвени автобуси (както Суровикин наблюдаваше в Сирия) с всичко, което могат да носят на гърба си … Всеки, който реши да остане в зоната, ще бъде ясно информиран по радиото, листовки и високоговорител, че се смята за вражески боец и съответно ще бъде атакуван. След определеното време “златните мостове” за изходящото население ще бъдат разрушени. За тези, които останат, няма да имат електричество, канализация, комуникации…” („Примирието в Украйна — как УДЗ от 2023 г. ще раздели армиите като корейската демилитаризирана зона от 1953 г.”, Джон Хелмър, „Танци с мечки“.
Хелмър обобщава прекрасно. Путин се готви да създаде огромна необитаема ничия земя в центъра на Украйна, която ще отдели изтока от запада и ще сложи край на съществуването на Украйна като жизнеспособна цялостна държава. Така изглежда военната картина. Това не е идеално и не спира непременно всички военни действия, но отговаря на основните руски изисквания за сигурност, които Вашингтон реши да игнорира.
Бъдете сигурни, Вашингтон няма да хареса подобно споразумение и никога няма да се съгласи с нови граници. Но решаващата дума по този въпрос няма да бъде на САЩ, а това е изключително важно, тъй като ролята на Вашингтон като “гарант на глобалната сигурност” остана в миналото. Русия ще определи границите на Украйна и така ще стане. Така че да, можем да очакваме скърцане със зъби в централата на НАТО, ООН и Белия дом, но без особен ефект. Въпросът е решен, освен ако, разбира се, САЩ и НАТО не искат да въведат сухопътни сили в конфликта, което според нас, ще ускори разцеплението в НАТО и неизбежно ще доведе до неговия разпад. Във всеки случай съдбата на Украйна ще се решава в Москва, а не във Вашингтон и тази реалност ще окаже значително влияние върху разпределението на световната власт. В града има нов шериф и той определено не е американец.
Извод: смятаме, че анализът на Хелмър е най-вероятният бъдещ сценарий. Путин показа забележителна сдържаност до този момент, но след 9 месеца безсмислена упорита работа и касапница е време да приключи. Москва винаги е имала чук в арсенала си и сега ще го използва. Предпочитаме да не свършва така, но няма смисъл да плачем за разлятото мляко. Вашингтон искаше да протака тази война колкото се може по-дълго, за да обезкърви Русия, така че да не може да проектира сила извън своите граници или да се намесва в плановете на САЩ за „насочване към Азия“. Но Путин провали този план. Той не падна в капана на Вашингтон и няма намерение да налива кръв и пари в черна дупка. Той ще реши този въпрос веднъж завинаги и ще приключи с него… Това е от интервю с полковник Дъглас Макгрегър:
„Целият този конфликт можеше да бъде избегнат, ако просто бяхме признали законните интереси на Москва в това, което се случва в Украйна… Това, което се случва в Украйна, е важно за руснаците… Така че можехме да се намесим на по-ранен етап и да кажем: „Нека сключим примирие и да поговорим“, всъщност можехме да изслушаме руснаците през последните 10 или 20 години относно техните опасения за това, което се случва в Украйна. И мисля, че това, което виждаме в момента, е режимът на Зеленски – много опасно правителство, неизлечимо враждебно към Русия (и) което се подчинява само на директиви от Вашингтон – което е решило, че иска фатално да отслаби Русия по всякакъв възможен начин… Решението на този проблем не е да се влиза в тази безполезна и безсмислена разрушителна война с Москва – (а) да се прояснят умовете на хората в правителството в Киев“. Полковник Дъглас Макгрегър, „Украйна е на път да бъде унищожена“, You Tube; 2:10 мин.
Решението вече е взето. Украйна ще бъде разделена на две, независимо дали това се харесва на Вашингтон или не. Това е.
Автор: Майк Уитни
Източник: unz.com
