Визитата идва в момент на смут в Близкия изток след атаката на Хамас срещу Израел този месец, която доведе до израелски въздушни удари в Газа и очаквания за сухопътна инвазия. Както Русия, така и Китай се въздържаха да последват примера на западните страни и да осъдят директно Хамас. Вместо това двете страни призоваха за прекратяване на насилието и възобновяване на преговорите за палестинска държава.
Китайският външен министър този уикенд обвини Израел, че е отишъл твърде далеч в своите репресии в Газа, повтаряйки по-ранното осъждане от страна на Египет.
И г-н Путин призова премиера на Израел Бенямин Нетаняху по време на телефонен разговор в понеделник да „предотврати хуманитарна катастрофа в ивицата Газа“.
Съгласуването на Китай и Русия по отношение на конфликта Израел-Хамас отразява техните геополитически амбиции.
И двете страни се опитват да се позиционират като лидери на развиващия се свят, отчасти за да укрепят позициите си в богатия на петрол арабски свят. Те също така укрепиха своите взаимоотношения заради общ интерес от подкопаването на американската глобална мощ.
Посещението на г-н Путин подчертава зависимостта на Москва от подкрепата на Китай, докато войната й в Украйна, която доведе до международни санкции срещу Русия, влиза в задънена улица.
Г-н Си е най-важният партньор на г-н Путин на глобалната сцена и осигури на руския лидер дипломатическо прикритие и финансов спасителен пояс, след като водените от Запада страни наказаха Русия за нейното нахлуване в Украйна.
Г-н Путин пристигна в Пекин, за да присъства на форума „Един пояс, един път“, среща относно знаковата външнополитическа инициатива на г-н Си, насочена към използване на инфраструктурни проекти за разширяване на влиянието на Китай в чужбина. Пътуването е едва второто посещение на г-н Путин извън Русия, откакто през март Международният наказателен съд издаде заповед за ареста му по подозрение за военни престъпления.
Г-н Путин пътува до Киргизстан миналата седмица, за да участва в среща на върха на бившите съветски държави. Миналия месец той пропусна среща на страните от БРИКС в Южна Африка и срещата на върха на Г-20 в Индия. В Китай, каза Кремъл, г-н Путин ще се присъедини към г-н Си в сряда за срещи, придружени от министри.
Двамата мъже също ще се срещнат и на четири очи. Сред основните приоритети на г-н Путин е предложеният газопровод „Силата на Сибир 2“, който би помогнал за пренасочване към Китай на доставките на руски газ, които са отивали в Европа. Не е ясно доколко Пекин подкрепя проекта, който изисква изграждането на тръбопровод през Монголия.
Завършването на сделка е допълнително усложнено от конфликта между Израел и Хамас, който може да има непредвидими последици за Близкия изток и да повлияе на глобалната цена на природния газ.
„Има твърде много неопределености“, за да разберем сега ценовата сделка, казва Ян Цин, водещ енергиен анализатор на London Stock Exchange Group.
Търговията между Китай и Русия е нараснала с 30 процента през първите девет месеца на годината, а общият обем на бизнеса през 2023 г. се очаква да надмине миналогодишния рекорд от 190 милиарда долара.
Повече от една трета от целия руски износ на петрол сега отива в Китай, осигурявайки на Кремъл решаващ източник на финансиране на войната. Бойните действия изглежда се превръщат в продължителна война на изтощение, като военни експерти казват, че и двете страни са изправени пред намаляващи шансове за нанасяне на решителен удар, който може да сложи край на войната.
За Китай статуквото отговаря на неговите интереси.
Стабилизирането на фронтовите линии в Украйна означава, че Пекин няма нужда да се намесва драстично на страната на Русия, за да предотврати военно поражение, което може да разклати властта на г-н Путин. А проточилата се безуспешна война оставя Русия икономически и дипломатически зависима от Китай и твърде разсеяна, за да се противопостави на Пекин в области, където техните геополитически интереси се припокриват, като Централна Азия.
„Китай не е готов да хвърли Русия под автобуса“, казва Александър Габуев, директор на Руския Евразийски център Карнеги.
Китай, от своя страна, се намеси, за да запълни празнината, оставена от западните компании на руския потребителски пазар.
Една от всеки две коли, продадени в Русия днес, например, идва от Китай. Преди войната продажбите на китайски автомобили в Русия бяха незначителни.
Въпреки че Китай остава старшият партньор в отношенията, слабото възстановяване на китайската икономика от пандемията донякъде подобри позицията на Русия при преговорите след последната среща на двамата лидери в Москва през март, казва г-н Габуев.
Г-н Си и г-н Путин декларираха партньорство „без ограничения“ само седмици преди нахлуването на Москва, за да продемонстрират солидарността си в противопоставянето на това, което те наричат хегемония на САЩ.
Въпреки че тази солидарност все още е в сила, Китай трябваше да хеджира отношенията си с Русия, за да управлява връзките си с важни търговски партньори като Европейския съюз.
Китай се опитва да заеме неутрална позиция по отношение на войната, която навлезе в своя 21-ви месец.
По-рано тази година Пекин публикува предложение за политическо споразумение за прекратяване на боевете, въпреки че планът беше критикуван от Вашингтон и някои от неговите съюзници за защита на руските интереси.
Русия също се опита да демонстрира, че има автономия в отношенията си с Китай.
Г-н Путин беше домакин на лидера на Северна Корея Ким Чен Ун в Русия миналия месец – ход, разглеждан като защита от Москва срещу Пекин.
Свързани с държавата китайски анализатори твърдят, че Пекин се стреми да поддържа образ на независимост на глобалната сцена. „Стана много ясно, че Китай не иска да стои напълно на една страна с Русия по всички въпроси“, каза Сяо Бин, изследовател от Института за руски, източноевропейски и централноазиатски изследвания към държавната Китайска академия на социалните науки. „Китай има свои собствени практически проблеми за решаване.“
Войната в Украйна даде на Китай достъп до руски петрол с отстъпка и отклони американските ресурси – финансови и военни – далеч от периферията на Китай в Азия.
Но войната също засили глобална загриженост относно агресивните претенции на Пекин върху де факто независимия остров Тайван. Подкрепата на Китай за Русия също влоши отношенията му с Европа, регион, който Пекин се надяваше да ухажва, за да отслаби трансатлантическото единство по въпроси като търговски и инвестиционни ограничения, насочени към Китай.
Срещата тази седмица между г-н Си и г-н Путин идва в момент, когато Пекин и Вашингтон работят за спиране на низходящата спирала в отношенията си. Но анализаторите казват, че дългосрочните интереси на Китай все още са в полза на близките връзки с Русия.
„Бромансът набира сили и по същество остава незасегнат от размразяването на отношенията между САЩ и Китай“, казва Юн Сун, директор на китайската програма в Stimson Center във Вашингтон.
„Китай очевидно не вярва в устойчивостта на такова размразяване, така че Русия остава ключов партньор“ в противодействието на Съединените щати.
Г-жа Сун казва, че Китай в момента е фокусиран върху подобряването на връзките със Съединените щати и може да предложи помощ за облекчаване на кризата в Газа, ако това означава придобиване на някакъв лост над Вашингтон.
„На стратегическо ниво Китай се състезава за влияние в Близкия изток“, казва тя. „Но на тактическо ниво и в краткосрочен план китайците биха се радвали, ако САЩ поискат помощ.“
Автор: Оливия Уанг; Източник: mahalsa.us//Превод: opposition.bg