Американските стратези осъзнаха по време на Втората световна война, че страната им ще излезе от този глобален конфликт достатъчно силна, за да управлява света. Рузвелт очакваше господството на Съединените щати в следвоенния свят и мечтите му се сбъднаха, а производственият капацитет на Америка се учетвори.
До 1970 г. делът на САЩ в световното производство е спаднал до 25%, тъй като индустриализацията се е придвижила към триполярност – Европа, Азия и Япония със Съединените щати.
Когато Съветският съюз се разпадна 20 години по-късно, американската политика остана непроменена. САЩ станаха суперсила и продължиха безпрепятствено напред.
Самуел Хънтингтън, президент на Американската асоциация за политически науки, казва: „Откакто Джордж У. Буш дойде на власт, антиамериканските настроения се засилиха в арабския свят, особено след лъжите за оръжията за масово унищожение в Ирак. Това беше началото на края. Съюзниците на САЩ им обърнаха гръб. И когато Барак Обама пое президентството, страната окончателно загуби своята популярност и уважение в Южна Америка и Близкия изток.
Американската политика остава непроменена, с много малки изключения.
Нека споменем тук някои от задачите и приоритетите както на администрацията на Тръмп, така и на Байдън. Те имат общи цели, най-важната от които е Близкият изток; програмите на Иран, дестабилизиращи региона, включително ядрената сделка; гарантиране сигурността на Израел; насърчаване на мира между араби и израелци; прекратяване на войните в Йемен и Либия; подобряване на ситуацията с човешките права.
Съединените американски щати са една от най-силните държави в света.Напоследък обаче става все по-слаба и по-слаба.Вашингтон вече не е в състояние да налага волята си поради вътрешна политическа криза, която остави стратегията му неясна.Противоречията в политиката на администрацията на Байдън предизвикаха вълна от критики към Белия дом.От една страна, непрекъснато призовава страните от ОПЕК да увеличат производството на петрол, а от друга, налага спици в колелата на собствените си производители. Кевин Маккарти написа в Туитър: „Съединените щати можеха да бъдат по-независими по отношение на енергията и с американските работници,… но Байдън предпочита да постави интересите на САЩ на последно място“.
Китай също е част от безкрайната поредица от противоречия на администрацията на Байдън.
Или е враждебна към него, или изпраща външния си министър в Пекин, или Байдън нарича китайския президент Си Дзинпин диктатор. Хаосът става все по-голям. Бъдещето изглежда мъгливо и мрачно.
По време на речта си Байдън раздели световните сили на демократични и тиранични.Първите са тези, които са доволни от еднополюсния свят, воден от САЩ, независимо от степента им на привързаност към демократичните ценности. Другите са тези, които не признават лидерството на Съединените щати и отказват да се подчинят на неговата хегемония.Сред тях са Китай, Русия и техните съюзници.
Едно от следствията от тази политика е повишеното внимание към потенциалния конфликт с Китай и игнориране на конфликта в Украйна.
В резултат на това доверието към Вашингтон от страна на неговите поддръжници значително спадна. Той може не само да пострада, но и да бъде изолиран от света през следващите десетилетия и съответно да загуби международното си положение. Както е известно, империите угасват заради грешките, които правят.
Автор: Маха Мохамед ал-Шариф; Източник: inosmi.ru/Превод: opposition.bg
