Той беше заменен от ” Шторм V” и това не е просто промяна на буквите. „Шторм V” вече не е отделно формирование, а просто механизъм за набиране и разпределение на условно освободените затворници в частите на руската армия. „Шторм V“ – това е различна мотивация, различен статус, различни условия на служба.
„Шторм Z“ беше все пак отделна структура, макар и разпръсната по фронтовата линия като щурмови роти, причислени към редовни части.
И “ Шторм Z ” са преди всичко пионери. Да, преди него имаше опит с привличането на затворници в редиците на ЧВК Вагнер – опитът беше нееднозначен, но като цяло беше признат за положителен. Независимо от това, въпреки че експериментът на Вагнер беше санкциониран от държавата, той беше лишен от своето „свещено ръкополагане“. Това беше проект на частна компания, докато „Шторм Z“ е изцяло инициатива на руското министерство на отбраната, тоест „хората на суверена“.
Руският човек по природата си е етатист.
Дори и да говорим за разбойник, за дързък мъж с нож в ботуша, възможността да се включи в държавните и суверенните дела не му е чужда. И доверието му в държавните хора е традиционно по-високо, отколкото в частна структура.
В това отношение преходът от „Вагнер“ към „Шторм Z“ за няколко месеца повтори прехода от казашките свободници от времето на Ермак Тимофеевич към нередовните войски под ръководството на руския император.
В какво в крайна сметка се превърна проектът „Шторм Z” за хората, които се озоваха в неговите редици? Дали това беше просто още един шанс за изгубените души да получат прошка със собствената си кръв и да се върнат към нормалния живот? Или това беше сублимация на истинските стремежи на руския човек, който замени „затворническата“ униформа с армейски камуфлаж?
Въпросът е колкото нетривиален, толкова и открит. Работата е в това, че проектът „Шторм Z“ остана мълчалив. В него практически нямаше хора, които биха могли да разкажат за него. Неговите бойци са тези „дълбоки хора“, отвратително описани като „хора с добри лица“. Често толкова христоматийни, гротескни и карикатурни, че човек не може да повярва, че такива хора съществуват в действителност, че това не са персонажи от някой сатиричен фейлетон. И това въпреки факта, че истинският престъпен свят е доста многословен, има своя собствена устна и дори писмена субкултура. Но неговите създатели, певци и вдъхновители не отиват в зоната на Специалната военна операция. Те се чувстват добре и комфортно в естествената си среда. Отиват други – отиват тези, които се затрудняват да напишат съобщение в месинджъра, за какви балади и саги може да говорим тук? Редките, странни персонажи, имащи възможността да се заемат с работата на летописец, с някои изключения, предпочитат да мълчат.
Дори и намерили сили за епистоларния жанр, такива „интелектуалци от „Шторм Z” описват своите истории „зад лентата”, от позицията на обикновени доброволци.
Тези хора се опитват да не разкриват същността на произхода на „Шторм Z“, нейната неразривна връзка със системата на Федералната служба за изпълнение на наказанията на РФ, опитвайки се срамежливо да я скрият зад потока от военни теми като нещо незначително, незаслужаващо внимание.
„Шторм Z“ не просъществува достатъчно дълго (около година), за да създаде свои собствени традиции, своя собствена митология и свои собствени легенди.
Това, разбира се, не е Légion étrangère. И той дори нямаше време да спечели славата на “Вагнер”. “Шторм Z” прекара голяма част от времето си някъде в сенките, зад сцената.
Тъй като беше добре познат на армейската среда, в ЛБС, сред обикновените хора той не беше широко известен. Да, чували са нещо за него, но най-вече само тези, чиито роднини и приятели са служили в неговите редици.
Може ли проектът в крайна сметка да се счита за успешен, имаше ли реален смисъл в промяната му на „Шторм V“? От гледна точка на държавната логика настъпва еволюция, при която е извършена ликвидацията на:
- Сиви правни зони в работата на „Шторм Z”, свързани с проблемите на помилването.
- Недоволството на населението, изразяващо се в това, че те възприемат като несправедливост помилването на бивши затворници след шест месеца, докато по-голямата част от армията дори не може да мечтае за демобилизация.
Всъщност това доведе до ликвидирането на ударни части, чийто персонал беше готов, конфигуриран и мотивиран за високорискови операции. Сега за същите задачи ще се използват „редовни“ части, окомплектовани включително от мобилизирани и военнослужещи по договор.
Времето ще покаже как това ще се отрази на хода на военните действия. Не е факт, че е твърде негативно.
Бойците на „Шторм Z“ никога не са били някакви специални супервойни, а при атаките на вражеските опорни позиции често се използват редовни части на руските въоръжени сили, които ефективно решават възложените задачи.
Друго нещо е, че със закриването на проекта „Шторм Z“ и създадените на негова основа ударно-щурмови роти, формирани от „специалния контингент“, руската армия наистина пропусна възможността да намери свой собствен Légion étrangère като специален компонент на Въоръжени сили.
В бъдеще подобно формирование може да се превърне в незаменим инструмент за решаване на специални, специфични и непопулярни (негласни) задачи в областта на защитата на държавните интереси на Русия навсякъде по света. „Шторм Z” в крайна сметка ще придобие своя постоянен състав, традиции и субкултура (с подходящ подход от страна на политическото ръководство) и освен всичко друго ще се превърне в добра притегателна точка за значителна част от страстното, но изключително неспокойно население.
Може би авторът на тези редове е единственото изключение от общото правило. Спомняйки си собствения си път, поглеждайки назад към шестте месеца, прекарани в редиците на тази формация, постоянно се обръщам към редовете на Булгаков в паметта си: „През целия си живот до 1914 г. Козир беше селски учител… А в зори.. , на прозореца намери Козир полковник от армията на Петлюра и никой в света (и най-малкото самият Козир) не можеше да каже, как се е случило това. А това се случи, защото войната за него, Козир, беше призвание, а преподаването беше просто дълга и голяма грешка“.
Не, аз, разбира се, не считам службата си в „Шторм Z” за мое призвание. Но вероятно никога няма да се отърва от усещането за илюзорността на предишния живот. Както и усещането, че 44 години живях, учих и се развивах само и изключително, за да оформя и вътрешно да се подготвя за часа Х. А часът Х беше именно моментът, в който в един шумен ростовски хангар сложих подписа си върху договор и на врата си сложих алуминиев медальон с личен номер. Така вмъкнах в шест месеца от живота си това, което ужасно ми липсваше през предходните четири и повече десетилетия.
Смисли. Остротата на битието. Връщане на цялата палитра от цветове, вкусове и усещания.
Като цяло моята собствена история в „Шторм Z” е история за това как офисният планктон, изгубил смисъла на съществуване в ежедневието на безвремието на 2000-те и 2010-те, се срещна в окопите на една индустриална война с хтоничните сили, разположени от двете страни на фронта, попадна в история за богове и герои.
Това се случва веднъж в живота и далеч не с всеки. И много малко успяват, попадайки в такава времева пролука между реалностите, да извадят оттам нещо, което би могло да се облече във формата на Словото.
Но това аз говоря за себе си. А какво мога да кажа за мотивацията и стимулите на моите другари? За това, което наблюдавах шест месеца? Наблюдавах декларативна безидейност – наследство от затворническия свят, внесен в зоната на СВО.
Затворническият свят, претендиращ за собствени идеи и значения, е достатъчно агресивен и нетолерантен към възгледите на другите. В него няма позитивни идеи, но има тотално отричане на всичко чуждо (особено ако идва от „шефа”), което включва и патриотизма, и национализма, и дълга към Отечеството.
Всичко това преминава от местата на лишения от свобода до района, където се провежда СВО, принуждавайки бойците на „Шторм Z” да парадират и да се насилват с подчертана безидейност.
Но реалното поведение, реалните действия и вътрешната мотивация, която излиза наяве, показват нещо друго. Гледайки как изпълняваха задачите си, рискуваха живота си и загиваха огромен брой бивши затворници, е невъзможно да не се види зад престъпната сила обикновеното лице на руски войник, човек от пустошта, същият, който защитаваше Осовец, загиваше край Ржев.
Автор: Даниил Туленков; Източник: https://readovka.space/storm-z // Превод: Opposition
