Тази година земеделските производители в цяла Европа излязоха на улиците, убедени че евтината украинска продукция, която се изнася през границата, е виновна за техните неволи.
Масовите протести принудиха правителствата на ЕС от Варшава до Париж да направят огромни отстъпки на фермерите и отслабиха политическите връзки на Киев със западните му съюзници след пълномащабното нахлуване на Русия преди повече от две години.
Основната причина, поради която фермерите от ЕС не могат да продават собствените си стоки тази година, няма нищо общо с Украйна и нейния огромен селскостопански сектор.
Всичко е в Русия, чиято собствена рекордна селскостопанска продукция – и най-висок в света износ, – свали цените на реколтата до степен, в която фермерите навсякъде страдат. „Абсолютно вярно е, че Русия използва своя износ на храни, особено износа на пшеница, като форма на мека сила“, каза Кейтлин Уелш, директор на Глобалната програма за хранителна и водна сигурност в Центъра за стратегически и международни изследвания и съавтор на скорошен документ за нарастващото господство на Русия на световните селскостопански пазари за сметка на Украйна.
Нека да вали
Подпомогната от изключително благоприятното време, Русия отгледа безпрецедентни количества пшеница през последните две години и я продаде евтино на световния пазар. Това обърна бума в цените на зърното и ги свали до предвоенни нива, които са нерентабилни за фермерите в страни като Полша. Те отговориха, като блокираха границата с Украйна в началото на тази година, обвинявайки източния си съсед, че собствената им реколта е нерентабилна.
Това е въпреки факта, че правителството във Варшава едностранно забрани вноса на зърно от Украйна миналата година. Това беше отговор на пренасищането на доставките, което последва пълномащабното нахлуване на Русия през февруари 2022 г. и блокирането на основния износен маршрут на Украйна към световните пазари през Черно море.
След като Русия преустанови посредническата инициатива на ООН за възстановяване на възможността на Украйна да изнася продукция през Черно море през юли миналата година, Киев успя да установи свой собствен сигурен експортен коридор, поемайки по-голямата част от натиска върху сухопътните маршрути за износ през територията на ЕС.
Протестите застрашиха крехкото коалиционно правителство на Полша, принуждавайки премиера Доналд Туск да предприеме офанзива с чар, за да убеди други столици на ЕС в необходимостта от ограничаване на вноса на украинско зърно в блока – последно спечелвайки подкрепата на френския президент Еманюел Макрон, който е също под обстрел от фермери у дома.
Въпреки цялото внимание върху украинския внос, няколко страни от ЕС продължават да използват евтина руска продукция. Испания, Италия и Франция са редовни купувачи на руско зърно.
По настояване на Полша, Латвия, Литва и други източни страни от ЕС, Европейската комисия е готова да наложи отново митата върху вноса от Русия, което на практика ще удвои цената им и ще смаже търсенето.
Пазарните анализатори обаче виждат този ход като по-скоро разсейване, отколкото реално решение на трудната икономическа ситуация, пред която са изправени европейските фермери, предвид относително ниския дял на пазара на ЕС, който идва от вноса.
Вместо да се карат за въздействието на украинския или руския внос върху фермерите, по-добре е страните от ЕС да помогнат на Украйна да изнася собствените си селскостопански продукти, за да предотврати глобалното господство на Русия, особено в страните с по-ниски доходи, казват анализаторите.
Киев е съгласен с това
„Трябва да приемем сериозно тази концепция, че Украйна трябва да бъде върната към традиционните си пазари в трети страни, за да изтласка Русия“, каза главният търговски представител на страната Тарас Качка. „Това е абсолютно ясно и ние вече го правим.“
Неправомерно влияние
На фона на политическите сътресения в ЕС Русия до голяма степен успя да отклони вниманието от себе си, пренасочвайки огромния си износ на пшеница към други региони на света, където се стреми да запази геополитическо влияние. През изминалата година Москва изпрати стотици хиляди тонове безплатно зърно на страни в Африка и Азия, като се подиграваше с авторитарните режими там и им помагаше да предотвратят гражданските вълнения.
Пратеникът на Путин по външните работи Сергей Лавров също подписа изгодни сделки с Бразилия, Мексико и други страни от Латинска Америка, чиито собствени реколти са унищожени от екстремното време.
За разлика от други големи износители на зърно, Москва не играе по правилата, така че има дългосрочни рискове от тази нарастваща зависимост от руски стоки, според Джоузеф Зигъл, директор на изследванията в Африканския център за стратегически изследвания, базиран във Вашингтон.
„Русия изнася само два продукта в Африка: зърнени храни и оръжия“, каза той. „Африканските страни стават ключови за Москва поради нарастващата й международна изолация.“
Но като се има предвид непредсказуемостта на Русия, време е тези страни да се стремят да диверсифицират своите източници, подчерта той.
„Русия възнамерява да предотврати това“, заключи той.
Автор: Бартош Бжежински; Източник: politico.eu// Превод: Opposition
