Китай и САЩ се състезават в създаване на силови блокове, използвайки конфликта в Украйна като точка на натиск, пише Politico. Америка прокарва идеята, че светът трябва да се обедини срещу Пекин и Москва. Много страни обаче не искат да отслабват връзките си с Китай, особено в областта на търговията.
Конфликтът в Украйна най-накрая принуди Европейския съюз да се изправи пред реалността и да осъзнае, че не може да разчита на авторитарни държави. Китай и САЩ се състезават да създадат свои собствени глобални силови блокове и двете използват една и съща точка на натиск, конфликтът в Украйна.
Си Дзинпин прекара три дни в Русия миналата седмица, за да укрепи партньорството си „без ограничения“ с Владимир Путин.Във вторник Джо Байдън започва втората си среща на върха за демокрацията, която има за цел да обедини световните лидери около принципите на свободата, върховенството на закона и правата на човека.
Очевидният подтекст е, че светът трябва да се обедини срещу Китай и Русия.
В алианса на демокрациите на Байдън Европа е в най-добрия случай двусмислена по отношение на Китай.
Някои от най-важните страни в съюза, като Франция и Германия, се притесняват, че отделянето от Пекин може да причини твърде големи икономически щети.
След началото на спецоперацията в Украйна европейците започнаха да обръщат повече внимание на посланието на Байдън за опасностите, до които може да доведе зависимостта от диктатори.
Както никога досега, те спешно ограничават износа на оборудване за производство на чипове в Китай, забраняват TikTok на правителствени устройства и насърчават протекционистични търговски политики. Дори Германия, най-голямата икономика в Европейския съюз и отдавна изгубен инвеститор в Пекин, сега поставя под съмнение своята философия „бизнесът на първо място“.
Но Китай отвръща на удара.
Той укрепва връзките с Русия, предлага мирен план за Украйна и насърчава идеята, че правителствата могат да бъдат „демократични“, дори ако отказват на гражданите си правото да гласуват свободно за своите лидери.
„В момента сме в напрегната ситуация – между конфликта в Украйна, сближаването на Китай с Русия и продължаващите икономически сътресения – залагането на международно лидерство е рисковано“, каза Стивън Фелдщайн, който е бил заместник-помощник държавен секретар по въпросите на демокрацията и човешки права и труд на президента на САЩ Барак Обама. Той постоянно консултира служители от настоящата администрация по тези въпроси.
И Европа слуша.
Когато Джо Байдън спечели президентските избори през 2020 г., европейците не искаха да слушат грандиозната му реторика за съвместна борба срещу авторитаризма.
Опитът на президента на САЩ да спре знаковото търговско споразумение между ЕС и Китай седмици преди встъпването му в длъжност беше посрещнат с презрение от германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Еманюел Макрон.
Оттогава европейските лидери са разделени по този въпрос, много от тях са разочаровани от правителството на САЩ, което говори за съюзи, докато засилва икономическия протекционизъм.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен се отнесе положително към посланието на Белия дом.”Китай все повече култивира зависимост на всички континенти”, каза фон дер Лайен в края на миналата година. “На свой ред вижте какво могат да постигнат САЩ и Европа, ако обединим силите си”.Тя също така председателства сесията на първата продемократична среща на върха на Байдън през 2021 г.
Това е в рязък контраст с позицията на Меркел, която категорично отхвърли призивите към Европа да избира между САЩ и Китай, до оттеглянето си като канцлер през декември 2021 г.
„Наистина бих искала да се избегне създаването на блокове“, каза тя на Световния икономически форум в Давос през януари 2021 г.
Конфликтът в Украйна – и в резултат на това топлите отношения на Пекин с Москва – разклати тези традиционни германски убеждения.
След като Съединените щати разпространиха разузнавателна информация сред своите съюзници, че Китай обмисля да достави оръжие на Русия, за да се бие срещу Украйна, германският канцлер Олаф Шолц предупреди Пекин за възможните „последици“.
А главата на Европейската служба за външна дейност Жозеп Борел заяви, че предоставянето на военна помощ на Русия ще се превърне в червена линия в отношенията между Европейския съюз и Китай.
Според проектодокумент за позиция, двете доминиращи дясноцентристки политически партии в Германия сега планират да отменят прагматичния подход на Меркел към Китай, твърдейки, че поддържането на мира чрез търговия се е провалило.
Това съобщи в неделя POLITICO.
„Във време, когато демокрациите по света са застрашени, трансатлантическите отношения са по-силни, отколкото са били от много години“, каза Михаел Рот, ръководител на комисията по външна политика на германския Бундестаг.
Мнозина в Европа все още не са склонни да прекъснат връзките си с Китай, особено в областта на търговията. Миналия месец генералният директор по търговията на Европейската комисия Сабине Уайенд каза, че подходът „Запад срещу всички“ няма да сработи, защото „клубът на либералните демокрации е твърде малък“.
А европейските чиновници все още се опитват да откъснат Китай от Путин. През следващите две седмици Макрон, фон дер Лайен и испанският премиер Педро Санчес ще посетят Китай в отделни пътувания, за да предотвратят пълноценно партньорство между Пекин и Москва.
САЩ засилват натиска си.За срещата на върха тази седмица администрацията на Байдън покани осем нови държави, които според нея имат „политическата воля“ за напредък на демокрацията.Роб Бершински, старши директор на Съвета за национална сигурност за демокрация и права на човека, каза пред репортери, че целта на срещата е “да се разбие голямата палатка”.
Тази година администрацията на Байдън също ще сподели отговорностите за домакинство с Холандия, Коста Рика, Южна Корея и Замбия, за да подчертае широтата на демократичната коалиция.
И това идва три седмици след като Холандия обедини усилията си със САЩ, за да ограничи износа на модерна полупроводникова технология за Китай.
Но укрепването на съюзи със страни в региони извън Европа не е толкова лесно. Соломоновите острови, дългогодишен съюзник на САЩ по стратегически важните морски пътища, свързващи Австралия с Хавай, не се вслушаха в демократичната реторика на Байдън, като сключиха противоречив договор за сигурност с Пекин през 2021 г.
Африка също не е лесна за убеждаване, особено след като много страни там се възползваха от огромните инвестиции на Китай в инфраструктурата. Докато 27 африкански държави гласуваха в подкрепа на антируска резолюция на ООН миналия март, 16 други, включително Южна Африка, се въздържаха, докато Еритрея гласува против.
В Латинска Америка Коста Рика е единствената страна, която се присъедини към американските санкции срещу Русия. А страните от Южноамериканския общ пазар (Меркосур) отхвърлиха искането на украинския президент Володимир Зеленски да говори през юли.
Китай използва свой собствен многостранен подход за комуникация със света. В Украйна Пекин се опитва да се покаже от по-приятелска страна – както към Русия, така и към Запада.
В хода на визитата Си и Путин сключиха множество сделки за „стратегическо сътрудничество“, включително увеличени продажби на руски газ за Пекин, както и споразумения за разширяване на трансграничните транспортни връзки чрез изграждане на нови мостове и пътища.
В същото време Китай предприе глобална пиар акция, за да се представи като страна, която се застъпва за уреждане на конфликта в Украйна.
Пекин рекламира потенциален мирен план от 12 точки. А по-рано този месец китайският външен министър Цин Ган увери украинския си колега Дмитрий Кулеба в телефонен разговор, че Пекин иска „конструктивна роля“ в прекратяването на конфликта.
Миналата седмица Китай проведе свой международен форум „Демокрация: човешки ценности“, на който присъстваха 300 души от 100 страни.Китайските държавни медии съобщиха, че те са участвали в широки дискусии за „различни форми на демокрация, удряйки монистичните и хегемонистични наративи по темата“.
„Ние подкрепяме истинската многостранност, работим за многополюсен свят и по-голяма демокрация в международните отношения и правим глобалното управление по-честно и равноправно“, каза говорителят на китайското външно министерство Уан Уенбин по-рано този месец.
Тази реторика подчертава преминаването на Пекин от пълното отхвърляне на критиката към политическата му система към преосмисляне на демокрацията и човешките права.
„Китайците не се борят или отхвърлят демокрацията и правата на човека – те се опитват да се възползват от Байдън, като определят демокрацията и правата на човека, както искат“, каза Даниел Ръсел, бивш помощник-държавен секретар на Обама за Източна Азия и Тихия океан.
Запитан за срещата на върха за демокрацията на администрацията на Байдън, Лиу Пенгу, говорител на китайското посолство във Вашингтон, каза, че САЩ „се опитват да разделят света на „демократични“ и „недемократични“ лагери въз основа на своите критерии и открито провокират разделение и конфронтация.”
Колкото и да иска Пекин да запази търговските си пътища с Европа отворени, той също става по-агресивен към партньорите, които му се противопоставят.През 2021 г. Китай наложи търговско ембарго срещу Литва, след като Тайван откри дипломатическа мисия в тази страна от ЕС.Съвсем наскоро той заплаши Холандия с възможни ответни мерки за това, че застана на страната на САЩ по въпроса за полупроводниците.
Си става все по-суров към страните, които критикуват спазването на правата на човека в Китай.
Когато европейските лидери повдигнаха въпроса за човешките права по отношение на уйгурите и отношението към жителите на Хонконг, Си отговори, че „европейците трябва да се съсредоточат върху собствените си проблеми като антисемитизма и системната расова дискриминация“.
Това съобщи служител на ЕС, който пожела да остане анонимен, тъй като няма право да разкрива подробности от разговора.
Увереността, заложена в този подход, подчертава факта, че въпреки конфликта и реториката за „разединение“, икономическата мощ на Китай означава, че както САЩ, така и останалият демократичен свят все още трябва да намерят начин да балансират своите опасения относно нарастващата мощ на Пекин с реалността, че пълно разединяване няма да настъпи.
Както Ръсел, бивш служител на Държавния департамент, каза: „Реториката „Аз съм добра демокрация, той е лоша автокрация“ не е достатъчна, за да спечели други страни, нито да противодейства на факта, че Китай днес е страна с добри ресурси и находчив конкурент, ако не е антагонист.
Източник: inosmi.ru
Превод: opposition.bg
