При успех западната военна и икономическа помощ ще потече. Препънат ли се или не успеят да отговорят на очакванията, тази подкрепа вероятно ще пресъхне, предизвиквайки засилени призиви за ускорено дипломатическо решение и възпрепятствайки едно от знаковите международни постижения на Белия дом.
Киев имаше своя дял от решаващи моменти по време на 16-месечната война, която води срещу нахлулата Русия.
Но настоящият кръг от битки придоби повишено значение във Вашингтон, където вътрешната политика размазва цялостната картина.
Американските служители не знаят дали законодателите ще дадат зелена светлина за повече финансиране за Украйна, когато текущият транш изтече.
Всички първоначални погрешни стъпки в контранастъплението, опасяват се служители на администрацията, биха могли да дадат възможност на републиканците в Камарата на представителите да спрат усилията на техните колеги в Сената за увеличаване на разходите за отбрана.
Тревогата във Вашингтон нараства също и от това, че украински елементи нанасят удари дълбоко в суверенна руска територия, което води до няколко частни, строги предупреждения в дипломатическите канали.
Американски служители смятат, че Киев или поне проукраинските сили са отговорни за атаката с дрон срещу Кремъл и експлозии, които убиха както виден блогър, подкрепящ войната, така и дъщерята на руски националист.
И тази седмица Washington Post съобщи, че САЩ разполагат с разузнавателни данни, сочещи, че правителството на украинския президент Володимир Зеленски е планирало да атакува тръбопроводите „Северен поток“ – а по-късно, според официални лица, вместо това го е направила прокиевска група.
POLITICO разговаря с петима американски служители относно нарастващите опасения, които биха могли да опетнят очакваното триумфално завръщане на Байдън на световната сцена.
Всички говориха при условие за анонимност, за да обсъдят чувствителни вътрешни размисли.
Политическата несигурност в САЩ и разширяващата се война в Източна Европа ще послужат като двоен фон, когато световните лидери се срещнат на срещата на върха на НАТО този юли във Вилнюс, Литва.
Събирането е ключов момент за Байдън, тъй като той обмисля спирка в Хелзинки, за да отбележи приемането на Финландия в алианса.
Байдън в четвъртък, докато стоеше редом до Риши Сунак, министър-председател на друга членка на НАТО – Обединеното кралство, обеща отново да подкрепи Украйна и омаловажи нарастващия републикански скептицизъм относно финансирането на Киев.
„Вярвам, че ще имаме необходимото финансиране за Украйна толкова дълго, колкото е необходимо“, каза Байдън.
Администрацията на Байдън е уверена в историята, която може да разкаже на чуждестранни лидери, които посещават Вашингтон както и във Вилнюс, казват висши служители на администрацията.
САЩ излязоха почти невредими от дебата за тавана на дълга, който заплашваше да потопи икономиката, подчертавайки посланието на президента, че демокрациите могат да постигнат резултат. Те вярват, че разрешаването на кризата идва в подходящ момент за президента, позволявайки му да действа като глобален държавник, докато републиканското поле, което ще го замести, става пренаселено и хаотично.
Една успешна украинска контраофанзива би била друга победа във външната политика, която Байдън може да рекламира. Но администрацията все още ще бъде изправена пред натиск да отговори на въпроси, на които европейците и украинците искат отговор: ще предложат ли САЩ ясни гаранции за сигурност на Киев, предстоящите доставки на изтребители F-16 и конкретен път към членството на Украйна в НАТО?
„Страхотно е да видим как президентът може да насочи вниманието си към неотложни международни проблеми“, каза Кори Шейк, директор на изследванията на външната и отбранителната политика в American Enterprise Institute.
„Решенията, които вземаме днес, ще засегнат мира и сигурността на американците за едно поколение“.
Байдън винаги се е чувствал в голяма степен комфортно да се ориентира в международните въпроси, след като е бил председател на комисията по външни отношения на Сената и обикалящ света вицепрезидент, преди да стигне до Овалния кабинет.
Но текущата му външна политика е препълнена – и Украйна не е единственият приоритет.
Той ще трябва да отговори на нарастващите опасения относно неподчинението на Саудитска Арабия на американските желания, като предприеме действия за повишаване на цената на петрола;
пропадане на преговорите между военните с Китай, тъй като военните на президента Си Дзинпин действат агресивно спрямо американските кораби в региона и планират да установят шпионска база в Куба; и сложната визита този месец на индийския премиер Нарендра Моди, която противоречи на аргумента му, че в 21-ви век конфликтът в защита на правата произтича между малките демократи и автократи.
От първите си дни администрацията на Байдън обяви, че вътрешният фронт е източникът на силата на Америка.
Ако домът на нацията беше наред, тогава САЩ щяха да имат по-голям успех по света. Границите между вътрешната и външната политика, многократно е твърдял Байдън, никога не са били по-размити.
Дебатът за тавана на дълга показа напрежението, което създават взаимосвързаните вътрешни и глобални приоритети.
Байдън успя да присъства на срещата на върха на Г-7 в Япония, но трябваше да намали прехода си през Азия, за да се справи с преговорите.
Отменените посещения в Австралия и Папуа Нова Гвинея позволиха на Китай да представи Америка като ненадежден партньор.
Напрежението ескалира между Съединените щати и Китай много преди това, като почти се разпадна, когато китайски шпионски балон прекоси Съединените щати.
Продължаващите санкции на администрацията срещу китайския министър на отбраната Ли Шанфу и неотдавнашните инциденти, когато както китайски изтребител, така и военен кораб бръмчаха опасно близо до американските си колеги, подкопаха малкото останало дружелюбие.
Американските и китайските военни почти не разговарят. Министърът на отбраната Лойд Остин успя само да стисне ръката на китайския си колега по време на форум в Сингапур миналата седмица, тъй като Пекин отказа многократните искания за официална среща.
Има някои ограничени светли петна.
Официални лица от САЩ и Китай продължават да провеждат икономически, търговски и дипломатически срещи, а държавният секретар Антъни Блинкен се очаква да отиде в Китай през следващите седмици, което е разсрочване на отложеното му преди това пътуване заради неудобството с балона.
Но критиците на Байдън казват, че подобно продължаване на контактите с Китай всъщност има вреден ефект, възнаграждавайки Пекин, дори когато действа провокативно.
„Идеята, че Китай може да бъде надежден партньор по какъвто и да е сериозен начин, без големи промени в своя войнствен подход, е в най-добрия случай химерна“, казва Джамил Джафер, основател и изпълнителен директор на Института за национална сигурност към юридическия факултет на Джордж Мейсън Скалия.
„Байдън може да прекара времето си по-добре, като наистина подкрепи нашите съюзници и привлече останалата част от Белия дом и нацията към идеята, че трябва да сме готови за истинска, дългосрочна битка с Китай.“
Част от подновения фокус на Байдън върху международните дела ще бъде воден от настоящите политически реалности.
Той има много по-голям набор от едностранни правомощия във външната политика, отколкото във вътрешните работи. И използването на тези правомощия му позволява да играе ролята си на ефективен главнокомандващ за преизбиране. Въпреки че Байдън беше остро критикуван за изтеглянето на военните от Афганистан през 2021 г., той получи похвала от двете партии за събирането на подкрепа за Украйна и стабилизирането на съюзи, разклатени от неговия предшественик Доналд Тръмп.
„Докато изборите обикновено не са за външна политика, тези през 2024 г. ще бъдат за това кой ще бъде способен да управлява – и той може да помогне да се предаде това на световната сцена.
Това е фино, но ефективно“, каза Джулиан Зелизер, президентски историк в Принстънския университет.
Но някои смятат, че може да има възможност републиканците да превърнат силата си в уязвимост, включително като твърдят, че фокусът на Байдън върху Украйна е отклонил вниманието и ресурсите от проблемите у дома.
Линията на атака може да бъде: „Байдън го е грижа повече за неговите изискани приятели в Брюксел, отколкото за вас“, каза Джъстин Лоугън, директор по изследвания на отбраната и външната политика в Cato Institute, либертарианско настроен мозъчен тръст.
Настоящият момент също носи напомняния за ограниченията на правомощията на всеки президент във външната политика.
Саудитска Арабия, най-големият износител на петрол в света, обяви съкращаване на производството с милиони барели на ден на срещата на върха на ОПЕК Плюс миналия уикенд в опит да повиши падащите цени на енергията. Решението го постави в противоречие с по-голямата част от Запада – който скоро може да плаща повече за бензина на помпата – и подчерта безсмислието на посещението на Байдън при саудитския престолонаследник Мохамад Бин Салман през юли миналата година.
И по-късно този месец Байдън ще посрещне Моди в Белия дом само за третата държавна вечеря от своето президентство. Високата чест обикновено е запазена за близки съюзници, но тази ще бъде за все по-авторитарен владетел, който насърчава индуисткия национализъм и хвърля в затвора журналисти.
Докато Моди се гледа с предпазливост в Белия дом, САЩ продължават да го ухажват като основна опора пред Си или руския президент Владимир Путин.
Страната му ще бъде домакин на световните лидери на Г-20 в Ню Делхи тази есен.
„Не е идеално, че имаме нужда от него“, каза служител на Демократическата партия, запознат с планирането на посещението, „но имаме нужда. Той е този, когото имаме.”
Източник: politico.com/Превод: opposition.bg
