От какво зависят политическите възгледи?
Дълго време учените вярваха, че политическите възгледи се определят изключително от социалното обкръжение. Но сега има все повече признаци, че някои политически възгледи се формират на ниво биология.
Едно от най-големите проучвания по тази тема изследва убежденията на 12 000 души: близнаци, които имат идентичен набор от гени, и само близнаци. Участниците били от пет различни държави и са израснали с брат или сестра. Според учените 40% от политическия статус на човек зависят от черти, които се предават генетично.
Разбира се, няма един единствен либерален или консервативен ген. Разликите са свързани главно с начина, по който се обработва информацията и се реагира на заплаха. Например, хората с консервативни възгледи се характеризират с повишена плахост, склонност към ред и структура, докато хората с либерални възгледи се характеризират с отвореност към нови неща, по-ниско ниво на отвращение и внимание към детайла.
Тези разлики могат да бъдат проследени на нивото на мозъка: ЯМР показва, че либералите имат по-развит преден цингуларен кортекс – частта от мозъка, отговорна за забелязването на логически грешки, емпатията и контрола на импулсите, докато консерваторите имат по-активна амигдала, която оценява заплахите.
Колкото по-активно работи, толкова по-малко вероятно е да участва в някаква акция на протести. В проучването изследователите са успели да определят политическата ориентация на човек с 83% точност, използвайки ядрено-магнитен резонанс на мозъка.
Доколко тези особености на мозъка се дължат на вродени характеристики и доколко на придобит опит, учените все още не знаят.
Човешкият мозък е пластичен, което означава, че е способен да преструктурира работата си в зависимост от ситуацията. Според учените, които са изследвали мненията на близнаци, политическата позиция във всеки случай зависи 60% от опита – преди всичко от мненията на другите.
Детето получава основата на политическите предпочитания, заедно с други морални насоки, от родителите си. Ако възрастните заемат активна позиция: подкрепят партия, участват в избори като наблюдатели, разпространяват агитационни материали, тогава най-вероятно детето ще научи този модел на поведение. И обратното: детето на човек, който не се интересува много от политика, също няма да се интересува от нея.
Ранните нагласи могат да бъдат доста упорити: човек несъзнателно е склонен да се доверява на информацията, която научава първо.
С течение на времето обаче политическите възгледи могат да се променят значително. През 2016 г. политологът Джефри Лайънс показа как се случва това. Той анализира данни за това как политическите предпочитания на 700 души са се променили през живота им. Оказва се, че повечето хора, преминаващи през пубертета, споделят възгледите на родителите си. Но на 35 години мненията се променят под влиянието на приятели и колеги. На 50 години мнението на съпруга или съпругата е решаващо.
Учените отбелязват, че вярванията на повечето хора са доста неясни и са силно повлияни от социалната група. След като се идентифицирате като член на определена група, това променя начина, по който възприемате света.
„Харесвате членовете на своята група повече от другите. Искате събитията да се отразят благоприятно на вашата група. Склонни сте да вярвате в неща, които се отразяват положително на вашата група“, обяснява социалният психолог Кристофър Федерико.
Друго нещо, което може да повлияе на политическите възгледи на човек, са медиите и социалните медии. Но ефектът им не е толкова силен, колкото си мислят много хора. Те затвърждават мненията, които човек вече има, вместо да ги променят напълно. През 2018 г. учените проведоха експеримент, включващ почти 1300 души. В продължение на месец те бяха принудени да наблюдават акаунти в Twitter, които публикуват изявления, противоречащи на техните вярвания. Очакваше се това да промени политическата им позиция. Но се случи точно обратното – участниците в експеримента само се радикализираха във възгледите си.
Фалшивите новини и политически пристрастната информация обаче имат осезаемо въздействие върху хората. Особено върху възрастните хора. Според данни от САЩ хората над 50 години най-често стават „суперразпространители“ на фалшиви новини в социалните мрежи, като ги споделят особено често и с голям брой потребители. Учените обясняват това с информационната неграмотност, общия спад на когнитивните функции и свързаното с възрастта нарастване на доверчивост.
Изследванията показват, че с възрастта хората започват да се доверяват повече на другите и това носи много ползи в личните отношения, но от друга страна увеличава риска да бъдат измамени.
В няколко експеримента, когато по-възрастните хора са помолени да преценят истинността на изявленията на дадено лице във видеоклип, те били много по-малко склонни да разпознаят лъжите, отколкото по-младите.
Защо хората тълкуват едни и същи факти толкова различно?
Понякога хората гледат на един и същ факт по диаметрално противоположен начин и двете страни в конфликта го разглеждат като доказателство за своята правота. Причината за такава субективност са когнитивните изкривявания и мисловните грешки. Те възникват, защото човешкият мозък е избирателен и мързелив. Виждането на по-пълна картина на случващото се изисква усилие и по подразбиране се взема предвид само информацията, която укрепва вече формираната картина на света. Понякога тази информация е силно опростена – просто за да се затвърдят съществуващите убеждения.
За да покажат колко ограничено е нашето възприятие, психолозите често използват рисунката „Моята жена и свекърва“ на американския карикатурист Уилям Ели Хил. На нея може да се види едновременно образът на млада жена и профилът на възрастна жена. Можете да се съсредоточите за известно време и да видите и двете изображения, но скоро мозъкът ви губи фокус и вижда едното.
Същото се случва и с политическата информация: различни позиции и факти са трудни за запомняне, така че мозъкът опростява картината на света. Някои хора се превръщат в такива, които винаги са абсолютно прави, докато други се превръщат в такива, които винаги грешат. Ето някои когнитивни пристрастия, които водят до политическа поляризация.
Склонност към предразсъдъци.
Хората се доверяват повече на информация, която подкрепя техните вярвания и по-малко на информация, която им противоречи. Най-известният експеримент, потвърждаващ съществуването на това когнитивно отклонение, е проведен в Станфорд през 1979 г. Изследователите набират група студенти с различни възгледи за смъртното наказание и им дават две проучвания. Едното от тях представя доказателства в подкрепа на факта, че смъртното наказание действително намалява престъпността. От друга страна, има аргументи, които оспорват това. И двете проучвания са измислени, но данните в тях изглеждали еднакво убедителни.
Студентите трябвало да оценят кое изследване намират за по-убедително. И всяка група се застъпва за изследване в подкрепа на своите възгледи. Нещо повече, след като прочитат и двете произведения, както привържениците на смъртното наказание, така и неговите противници, още повече затвърждават своите вярвания.
Други проучвания показват, че хората често дори не се интересуват от убедителността на доказателствата и дали една идея е добра, а от това кой е авторът й.
Едно проучване изследва отношението на евреите и арабите, живеещи в Израел, към предложенията за прекратяване на бойните действия. Една и съща идея се възприема по различен начин от групите в зависимост от това дали е представена от израелското или палестинското правителство.
От еволюционна гледна точка човешката склонността към пристрастия е разбираема: в крайна сметка задачата на мозъка не е да решава логически проблеми и да прави правилни заключения.
Сляп избор.
Всеки когнитивен процес изисква много сила и енергия. За да ги запази, мозъкът се опитва да не преразглежда своите решения по въпроси, които изглежда вече е разбрал.
В един експеримент доброволци били помолени да изберат най-привлекателната от няколко снимки на непознати. След това организаторът задава няколко въпроса произволно, защо са привлечени от тази конкретна снимка и незабележимо я заменя с друга. Повечето участници не забелязват замяната и продължават да защитават изборите, които всъщност не са направили.
Същият механизъм работи и при оценката на програмите на политиците.Дори отговорните избиратели често гласуват, без да се замислят върху съдържанието им.A просто защото веднъж са решили да подкрепят своя автор.
Поддържане на статуквото.
Хората естествено се стремят към стабилност. Те подкрепят, защитават и оправдават сегашното състояние на нещата. На практика, според политическия психолог Джон Йост, се получава така, че хората понякога яростно подкрепят политици, чиито идеи или действия противоречат на собствените им интереси.
По време на кризи тази тенденция само се задълбочава от силна тревожност. Един от начините да се намали е да се присъединят към силните и по този начин да се защитят. В резултат на това човек започва да подкрепя мнението на страната, която му се струва печеливша в конфликта. И упорито отхвърля всички останали.
Как да разговаряте с някого, с когото не сте съгласни
Политическите дебати са особено емоционални. Те засягат основните компоненти на идентичността на хората: кои са те и основните им ценности в живота. Хората се опитват да защитят всичко това по всякакъв възможен начин. Но точно тази емоционалност превръща споровете в конфликти, които изглеждат неразрешими.
Психологът и професионален преговарящ Даниел Шапиро използва термина „замайване“, за да опише емоционалния вихър на човек в конфликт.
В този момент вниманието му се превръща в тунел: невъзможно е да се предаде поне някаква мисъл, той се концентрира върху едно нещо и не обръща внимание на околните, които наблюдават спора, както и на разумните предложения от другата страна.
Аргументите са опростени и много обобщени: „Никога няма да ме разберете!“ Възприемането на времето също се променя: емоционалните кавги често изглеждат мимолетни, но всъщност могат да продължат доста дълго време – и човек успява да каже най-ужасните неща.
Първото правило за разрешаване на конфликти е да излезете от състоянието на „замайване“, или още по-добре да го избегнете.
Едно просто вдишване или моментна пауза могат да бъдат много ефективни. Също така е важно просто да наблюдавате състоянието си: ако конфликтът ви е засегнал напълно, а другата страна предизвиква враждебни чувства, малко вероятно е да успеете да убедите някого.
За да избегнете емоционална буря, трябва да определите целта си предварително.
Ако искате да кажете на непознат колко греши за нещо и колко глупави са възгледите му, по-добре е да се откажете от тази идея. Най-вероятно не сте част от групата хора, с които той се идентифицира, което означава, че вашето мнение няма да има значение и само ще го ядоса. Ще похабите много енергия и емоции и ще си развалите настроението. Друг е въпросът, ако говорим за любим човек, който не приема вашата позиция и от чиято подкрепа се нуждаете.
ТАКТИКА 1 конфиденциално интервю
Увеличете сигурността си. Кажете на човека, че той е много важен за вас; този разговор няма да повлияе на мнението ви за него или на връзката. Това ще намали емоционалния стрес.
Не провокирайте и не нападайте. Не обвинявайте партньора си, че не разбира нещо или греши за нещо. И не настоявайте, че вашето мнение е единствено правилното. Изследванията показват, че това е най-сигурният начин да поставите човек в отбранителна позиция.
Слушайте. Слушайте думите на партньора си и искрено се опитайте да се потопите в нюансите на мисленето. Това ще накара човека да иска да бъде също толкова внимателен към това, което вие казвате.
Опитайте се да заемете позицията на другия. Обмислете всичко, което може да повлияе на възгледите на човека: житейски опит, социален кръг и интереси. Това ще му помогне да разбере.
Не се обиждайте и не се ядосвайте. Не съдете интелигентността или личните качества на партньора си. Опитайте се да контролирате раздразнението си. Ако това не помогне, спрете разговора, преди да е прераснал в битка.
В повечето случаи няма да е възможно да убедите човека. Професионалните преговарящи рядко очакват да променят значително нечии убеждения в един разговор. Добър резултат от разговора е промяната на позицията на събеседника с една стъпка. Може би пътят към прогрес в отношенията ще бъде в разбирането, че и вашата гледна точка, и неговата гледна точка имат право на съществуване. Простото признаване на правото на мнение на другия ще подобри отношенията ви. В най-добрия случай това ще го направи по-малко радикален.
ТАКТИКА 2 Мотивационно интервю
Този психологически метод е изобретен, за да помогне на хора, борещи се със зависимости и хранителни разстройства.
Въпреки това е доказано, че е ефективен и в други области. С помощта на мотивационни интервюта психолози и лекари успяват да убедят студенти да спят по 8 часа в денонощието, противниците на ваксинацията да ваксинират активно децата си, разведените съпрузи да постигнат приятелско споразумение, а избирателите да преодолеят политическите предразсъдъци.
Тактиката се основава на принципа на ненасилствена промяна в мисленето на човек – в никакъв случай това не трябва да се прави насила.
Но можете да му помогнете да намери вътрешна причина, която да го мотивира да промени мнението и поведението си. От техническа гледна точка, мотивационното интервю е специално разработено интервю.
Задават се отворени въпроси – такива, на които той може свободно да отговори каквото пожелае. И след това преразказват и уточняват отговорите му – сякаш ги отразяват огледално. И това помага на човек да погледне своите мнения, възгледи и вярвания отстрани. Това отваря пространство за тяхното преосмисляне.
Пример за мотивационно интервю дава известният американски психолог Адам Грант.
Да приемем, че сте млад магьосник, който учи в Хогуортс.
И имате консервативен чичо, който силно подкрепя Волдемор. Искате да му помогнете да промени възгледите си. В този случай мотивационното интервю може да бъде структурирано по следния начин:
Вие: Искам да разбера по-добре отношенията ви с Този, Когото Не трябва Да бъде назоваван.
Чичото: Е, той е най-могъщият магьосник днес. И неговите хора ми обещаха титла в бъдеще. Вие: Интересно. Има ли нещо, което не харесвате в него?
Чичото: Хммм.
Е, не съм във възторг от всички тези убийства.
Вие: Какво ви пречи да го подкрепите?
Чичото: Страхувам се, че и мен ще убие.
Вие: Да, има от какво да се страхувате – всъщност и аз много се страхувам. Но кажете ми, имате ли принципи, които са толкова важни за вас, че сте готови да поемете рискове, защитавайки ги?
ТАКТИКА 3 Борба с илюзиите за дълбочинно обяснение
Поради когнитивна пристрастност хората често не осъзнават колко малко знаят за света около тях. Студенти от Йейлския университет били помолени да опишат подробно как работят нещата, които те използват всеки ден. Например тоалетната. Те с ентусиазъм се заемат със задачите, които изглеждали лесни. Но след като студентите били помолени да сравнят отговорите си с коментарите на водопроводчика, те с изненада установяват, че нямат представа как водата попада в казанчето, как работи отмиването и много други важни подробности. Това откритие било толкова изненадващо, че някои от участниците в експеримента дори загубили увереност в себе си.
Илюзията за дълбочина на обяснението ни очаква на всяка крачка: повечето хора не осъзнават колко малко знаят. И докато във връзка с водопровода може да се намери, изключително трудно е да се разпознаят пропуските в политическите познания.
Много хора дори не предполагат до какви последствия ще доведат решенията на политиците, които те уверено подкрепят. И въпреки това те не осъзнават своето невежество.
Но има и противоотрова.
За да разсеете илюзията на партньора си за дълбочина на обяснението, трябва да го помолите да обясни подробно как това, което защитава, ще работи на практика. Опитът да отговори на този въпрос позволява да се осъзнае колко малко се знае за това, което се говори. Възможно е това да доведе до преразглеждане на мненията.
Източник: dzen.ru // Превод и редакция: opposition.bg
