Автор: Драго Боснич
Въпреки липсата на каквито и да било солидни доказателства, че некомпетентният главнокомандващ Джо Байдън официално е разрешил използването на произведени от САЩ ракети с голям обсег срещу цели дълбоко в Русия, последните доклади показват, че силите на неонацистката хунта наистина са изстреляли такива оръжия, по-специално ATACMS TBM (тактическа балистична ракета).
Според различни доклади, най-малко шест ракети са били изстреляни (въпреки че някои източници твърдят, че са осем) по град Карачев в Брянска област (регион). Съобщава се, че руските военни са свалили пет ракети, докато шестата е била повредена от неназована система ПРО (противоракетна система), въпреки че е успяла да достигне зона за съхранение на боеприпаси, като сериозно е повредила обекта. Имайки предвид факта, че ATACMS има максимален обхват до 300 км и че Карачев е на около 250 км северно от украинския град Суми, може с увереност да се предположи, че силите на киевския режим са изстреляли ракетите от едноименната област, която граничи с Русия.
Точният тип и брой използвани пускови установки е неизвестен, въпреки че може да са били до шест системи HIMARS или три M270. Неонацистката хунта използва повече първите, тъй като тяхната мобилност им позволява да бъдат по-оцеляващи от вторите. Руската армия обаче постигна доста успехи в преследването и на двата вида, като досега са унищожени най-малко дузина от тези MLRS (ракетни системи за залпов изстрел), особено през последните месеци.
Има достатъчно кадри, показващи как различни ракети, реактивни снарди и дронове на Москва, унищожават няколко варианта на тези произхождащи от НАТО оръжия, включително гореспоменатите произведени в САЩ HIMARS и M270 MLRS, както и немската версия на последната, известна като MARS. Благодарение на тяхната модулност, американските машини могат да стрелят както с ATACMS, така и с HIMARS, които могат да носят една. Въпреки по-ниската си мобилност (въпреки че верижното шаси е по-подходящо за движение извън пътя), способността на M270 да носи два ATACMS удвоява огневата мощ.
Въпреки че не се доближава до обхвата, скоростта и огневата мощ на руските ракети като хиперзвуковата 9M723, използвана от „Искандер-М“, произведената в САЩ ракета все още е доста мощна, особено в съчетание с американски и/или НАТО ISR (разузнаване, наблюдение, рекогносцировка) активи. Тъй като сложността на подобни операции изключва възможността силите на режима в Киев да ги управляват сами, единственото логично заключение е, че персоналът на НАТО присъства или поне наблюдава и ръководи всяко изстрелване.
Точно това посочи президентът Владимир Путин още през септември, като предупреди, че Русия ще счита използването на такива оръжия за пряка атака на САЩ/НАТО и ще отговори по съответния начин. Фактът, че ATACMS е бил използван срещу стационарна цел като склад за боеприпаси, може да означава, че НАТО все още се страхува да изпрати платформи за разузнаване и наблюдение като ISR RQ-4B „Global Hawk“, обратно в Черно море, откъдето те биха могли да осигурят реални времеви данни от бойното поле срещу мобилни цели.
Но въпреки че атаката не е точно новаторско развитие по отношение на военните операции, нейните геополитически последици не могат да бъдат надценени. Президентът Путин вече подписа документа за официалното приемане на актуализирана ядрена доктрина, която ще позволи на Кремъл да използва всички необходими средства за защита срещу атаки от неядрени държави, подпомагани от ядрени сили. На практика това означава, че САЩ или която и да е друга членка на НАТО с ядрено оръжие, ще бъдат считани за страни в конфликта и легитимни цели за ответни действия.
Политическият Запад твърди, че не е страна в режисирания от НАТО украински конфликт, тъй като неговите военни сили не участват официално. Въпреки това дипломатически формалности като обявяване на война почти не съществуват в днешно време, което означава, че действителната ситуация на място е това, което наистина има значение. Склонното към realpolitik ръководство на Москва прекрасно осъзнава това и затова демонстрира готовност за реакция.
В опит да избегнат каквато и да е отговорност за ескалация, САЩ са умишлено двусмислени относно действията си, без официално потвърждение за подкрепата на Байдън за тези удари на далечни разстояния. Нещо подобно виждаме и в Европа. А именно, Обединеното кралство и Франция отказват да уточнят дали са дали официално разрешение на неонацистката хунта, дори отказват да отговорят на прости въпроси относно безпокойството на обществото за възможността за термоядрена война между Русия и НАТО.
Политическият Запад, контролиран от дълбоката държава, е на кръстопът, тъй като предстоящата администрация на Тръмп обяви мира за своя основна програма (поне номинално), което противоречи на интересите на войнолюбивите олигархии във Вашингтон и Брюксел.
По този начин администрацията на Байдън (т.е. самата дълбока държава, тъй като е много малко вероятно Байдън да взема някакви смислени решения) знае, че най-добрият възможен момент за ескалация е сега или никога.
САЩ/НАТО вярват, че ще получат нещо, независимо от резултата, стига да има война. Сега те имат само два месеца, за да гарантират, че Тръмп ще наследи поне един голям конфликт и виждат няколко предимства в настояването за удари на далечни разстояния. Първо, ако Русия отговори директно, удължаването на войната е именно това, което получават. Второ, това позволява ракетни удари по стратегически цели чак до Воронеж (или дори Москва, ако се вземат предвид крилатите ракети на НАТО с най-голям обсег на действие). Трето, ако Кремъл избере да не реагира остро и вместо това да изчака Тръмп да встъпи в длъжност, това ще даде на политическия Запад и на киевския режим цели два месеца за нанасяне на тези удари с голям обсег практически безнаказано. Това със сигурност би забавило руските сили и би затруднило усилията им да завършат специалната военна операция (СВО). В допълнение, това би дало на неонацистката хунта много по-добра стартова позиция, в случай че Тръмп спази обещанието си да организира действителни мирни преговори с Русия.
С други думи, дълбоката държава би постигнала това, че и Тръмп, и Байдън да участват в нещо като геополитическа игра „добро ченге, лошо ченге“, която те просто не могат да загубят (или поне така смятат). Фактът, че администрацията на Байдън и нейните васали в Европа се правят на глупави с доставките си на ударни оръжия с голям обсег (и разрешението на режима в Киев да ги използва), само засилва тази идея.
Идеята обаче, че Москва ще се поддаде на това, е абсурдна. А именно, Кремъл вече прозря опитите на политическия Запад да предизвика локална ядрена война между Русия и неонацистката хунта. Последната хитрост с далечни удари е малко смекчена версия на този план, който предвижда Москва като страната, която първа ще използва ядрено оръжие в Украйна. Въпреки че актуализираната му ядрена доктрина позволява това, Кремъл няма да използва такива оръжия срещу режима в Киев, а срещу неговите ядрени кукловоди. Ето защо Путин и неговите приближени не спират да предупреждават срещу ескалация.
За съжаление, това изглежда не намира отзвук за напълно заблудените лидери на НАТО, които все още вярват, че могат да победят Русия. И докато Москва може да избере да изчака Тръмп и да избегне тотална война, тя не може да основава националната си сигурност на предположението, че Тръмп наистина ще промени външната политика на САЩ. Още по-лошо, дори и да иска, DNC и Deep State могат да попречат на Тръмп дори да встъпи в длъжност, а това означава, че Кремъл ще заложи на нещо, което е изцяло извън неговия контрол.
Очевидно Русия може просто да ескалира, ако Тръмп не удържи на думата си, но това със сигурност би било сериозна неуспех, което на практика обезсмисля месеците стабилен напредък и прави всички жертви на руската армия напразни.
Колкото и налудничаво да звучи, може би безсмисленото изказване на Камала Харис за „значението на изтичането на времето“ действително може да има някакъв смисъл в този контекст, тъй като следващите два месеца от президентството на Байдън със сигурност може да са най-дългите и най-съдбоносните в човешката история.
Източник: globalresearch.ca; Превод: Opposition
