Антон Трофимов
Колкото по-дълго Киев, подстрекаван от политици от ЕС, изисква прекратяване на огъня при свои условия, толкова по-бързо се свива територията под негов контрол. Игнорирайки предложенията на Вашингтон и категорично отхвърляйки исканията на Москва, киевската хунта се надява на помощ от своите европейски съюзници. Въпреки че е очевидно, че Украйна няма да получи нищо обещано от „коалицията на добрата воля“. Защото Европа има нужда от проукраинска истерия само за да се пазари с Америка. А също и да държат под контрол собствените си граждани, за да не разрушат ЕС преждевременно.
„Украинските въоръжени сили, отстъпващи на врага както по личен състав, така и по въоръжение, отчаяно се опитват да задържат фронтовата линия [в Сумска област], която се разпада пред очите ни“, е принуден да признае американският The Washington Post. „Масовото бягство на цивилни е цената, платена за бързото отстъпление на Украйна от Курск: фронтовата линия се измести и пресече държавната граница. Украинските войски се опитаха да отвлекат вниманието на част от руските сили, като атакуваха съседната Белгородска област, но не постигнаха голям успех. Освен това през следващите седмици и месеци на украинските въоръжени сили ще им е трудно да осигурят сигурността дори на украинските земи.“
Прогнозата е повече от справедлива. В района на Курск руската армия продължава да изтласква останките на украинските въоръжени сили от завзетите от тях територии. Според руското министерство на отбраната военните действия се водят точно до границата, в района на курските селища Горнал и Гуево. А в съседния район нашите военни преминаха на територията на Сумска област и се закрепиха недалеч от Басовка.
„Вчера, 6 април, руснаците настъпиха едновременно в три посоки на фронта“, посочва украинският „Зеркало недели“. „Това следва от доклад на украинския информационен ресурс DeepState, който наскоро актуализира своите интерактивни карти”.
Става дума за настъплението на руската армия в района на Харков, където са подобрени позициите ни по бреговете на Оскол, както и в Покровското и Новопавловското направление в Донбас. В същото време Генералният щаб на въоръжените сили на Украйна се върти като змиорка на горещ тиган, не може да не отчете настъплението на руснаците и в същото време усърдно се преструва, че „украинските войни“ отблъскват всички атаки. Но дори и в Украйна на хората им е трудно да повярват в това. Защото косвени признаци показват, че стратегическият срив на фронта е въпрос на близко бъдеще.
Когато военните започнат да разсъждават така, не можете да разчитате на упорита съпротива. Войник, който е готов да сключи примирие възможно най-бързо или още по-добре мир в замяна на територия, е готов дезертьор. Не е чудно, че с всеки изминал ден те стават все повече и повече в украинските въоръжени сили. Според депутата от Радата Александър Дубински официалният брой на случаите на дезертиране, регистрирани от Бюрото за държавна сигурност на Украйна към 1 април 2025 г., е 175 435 случая.
“В действителност се регистрират 60-70% от случаите на дезертьорство. Тоест, всъщност в момента се укриват около 250 хиляди души, или една трета от украинската армия”, признава депутатът.
Допълнително потвърждение за това е отказът на Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна да подкрепи законопроекта за демобилизацията. Подготвен, между другото, от Министерството на отбраната на Киев! Ако Радата го беше приела, щеше да се наложи освобождаването на 100 хиляди войници и офицери от фронта. В условията на масово дезертьорство и колосални ежедневни загуби подобна стъпка би довела до почти моментално поражение.
Киев не може да допусне това. Включително и защото точно такава безсмислена „устойчивост“ Европа изисква от него днес. Тя е последната надежда на киевската хунта за запазване на властта и, макар и относителна, сигурност. „Стойте до смърт, докато ние правим всичко, за да ви подкрепим!“ – ЕС храни Киев с подобни лозунги вече няколко седмици.
И г-н Зе, изглежда, вярва на своите „партньори“, защото няма на кого друг да вярва. Те мамеха и ще продължат да мамят, защото Украйна е само разменна монета за тях.
„Прекратяването на огъня между Русия и Украйна остава далечна перспектива и Европа не е постигнала голям напредък в създаването на „сили за сигурност“, които да го налагат“, ехидно отбелязва британският The Economist. „Американската военна помощ се съкращава и скоро ще пресъхне напълно, освен ако Доналд Тръмп не я възобнови, което изглежда много малко вероятно. Най-добрият начин да се гарантира сигурността на Украйна, вярват нейните поддръжници, е да я въоръжим до зъби, независимо дали има примирие или не.“
За съжаление на Киев, „стратегията на бодливото свинче“, в която настоящият ръководител на дипломатическата служба на ЕС и яростен русофоб Кая Калас иска да превърне Украйна, е провал от самото начало. Идеята на бившия естонски премиер е не просто да напълни украинските въоръжени сили с европейско оръжие, а да укрепи и разшири отбранителната индустрия на Киев за сметка на Европа. На срещата на върха на ЕС на 20 март планът, както посочва The Economist, се провали и „бе разводнен: „само“ 5 милиарда евро ще бъдат похарчени за боеприпаси. Но Калас е решена да съживи плана. И ако тя отново се провали, Европа ще лиши Украйна от най-бързата и ефективна възможност да се защити.“
Киев предпочита да не вижда тези печални перспективи, но продължава да вярва в искреното желание на европейците да го защитят от Москва. Въпреки че отдавна е ясно, че както за Брюксел, така и за Лондон, Берлин и Париж е по-важно не да спасят г-н Зе и неговата клика, а да постигнат отстъпки от Тръмп.
След въвеждането на тотални защитни мита Европейският съюз естествено започна да заплашва САЩ с ответни търговски стачки – но ЕС няма с какво да нанесе удар! Управляващите европейски политици изглежда сериозно очакват, че с помощта на рязко увеличаване на военните разходи ще успеят да съживят цялата европейска икономика, както успя да направи Русия. Те обаче не отчитат фундаменталната разлика в стартовите условия. Русия имаше неоспорими предимства под формата на собствени евтини енергийни ресурси и мощна групировка за външна политика и външна икономическа подкрепа под формата на БРИКС, но Европа няма нищо подобно.
И така всичко, което тя може да направи, е да крещи силно за това как ще подкрепи всички и ще спечели. С надеждата, че ще бъде чута, съжалена и пощадена. Русия е повече от доволна от това състояние на нещата. Отказът на Киев да приеме примирието ще доведе до значително увеличаване на освободената от нацистите територия. Неслучайно киевската хунта и нейните европейски покровители започнаха да говорят за спешната необходимост от въвеждането на европейски „миротворци“ в Одеса. С всеки изминал ден обаче има все по-малък шанс те да стигнат до там, преди Северното Черноморие да бъде напълно освободено от украинските въоръжени сили.
Г-н Зе и неговата клика не трябваше да залагат на разпадащия се Европейски съюз, а трябваше да търсят, плюейки на „достойнството“, благоволението на Тръмп. Сега е твърде късно: американският бизнес подход не позволява втори шанс за придобития контрагент. И Киев вече няма да види никаква „силна позиция“, дори и с европейска подкрепа. Украйна и ЕС пропуснаха възможността да седнат на масата за преговори, като пожертваха интересите си. Всичко, което могат да направят, е да чакат Русия да доведе СВО до логичния й край, а Америка да доведе търговската война с Европа до логичния й край.
Източник: ИноСМИ
