Преди пет години, на 20 май 2019 г., Володимир Зеленски, млад и свеж, започна президентството си с предложение за договор към народа на Украйна.”Всеки от нас е президент”, каза той от трибуната на парламента.„Това е нашата обща победа и шанс… и обща отговорност.“Изминалите години не бяха добри нито за него, нито за украинците като цяло.Първо дойде кризата на Доналд Тръмп и „Ukrainegate“, след това Сovid-19 и след това ужасяващата пълномащабна инвазия на Русия.Оцелявайки дотук, г-н Зеленски вече се записа в историята.Но тъй като проблемите на фронтовата линия се влошават, украинският президент може да е напът да се изправи пред най-голямото си политическо предизвикателство досега: подновяване на договора с народа си без очевидна възможност за избори.
Настроението в Киев е все по-тревожно, като опонентите на г-н Зеленски мърморят, че неговият монопол върху властта вече не е приемлив.
Някои вече разиграват картата 21 май, като твърдят, че той губи политически авторитет веднага щом изтекат планираните му пет години. Не е изненадващо, че Кремъл е съгласен с тях. „Съдбата на Зеленски е предопределена… мнозина ще поставят под въпрос легитимността му“, каза прессекретарят през април. Президентът на Беларус Александър Лукашенко, подкрепящ Москва, дори изрази съмнение, относно легитимността на г-н Зеленски да подписва всяко бъдещо мирно споразумение. Парадоксално твърдение предвид факта, че самият Лукашенко открадна изборната си победа през 2020 г.
На пръв поглед украинската конституция не съдържа пряк и ясен отговор на този въпрос. Член 103 например гласи, че президентският мандат е пет години. Но повечето експерти по конституционно право казват, че военното положение предоставя “специално” изключение от общото правило. Следователно ключовата разпоредба в тези условия е член 108, който гласи, че президентът „упражнява правомощията си до встъпването в длъжност на новоизбрания президент“. А изборите по време на военно положение са забранени.
Бившият вицепремиер и един от авторите на украинската конституция от 1996 г. Роман Бессмертни казва, че точно това е смисълът и целта на разпоредбите за разширяване на президентските правомощия.
“Зеленски ще остане на власт, докато е в сила военно положение. Няма политическа или правна криза, точка.” Той обяснява, че конституцията по своята същност е политически компромис. Но явно е изготвена предвид възможността за руска инвазия. Според Бессмертни много депутати от конституционната комисия са били дисиденти, закалени от десетилетия престой в Гулаг. „Те знаеха какво планира Русия и дори ми казаха как може да свърши“.
Публично съюзниците на Зеленски говорят оптимистично за 21 май.
Нищо няма да се промени и всякакви действия против са руска диверсия. Но зад затворени врати те изразиха загриженост, относно въздействието на продължаващия дебат по въпроса върху общественото мнение. Редакцията на Economist беше запознати с резултатите от вътрешно проучване, което показва: днес вече всеки шести украинец вярва, че статусът на Зеленски по някакъв начин ще се промени на 21 май. Това не е достатъчно, за да повлияе значително на обществения дебат и тези цифри нямат отношение към правните проблеми, но създават неблагоприятна среда и могат да отслабят международната подкрепа с течение на времето.
Бессмертни казва, че президентската администрация е трябвало да реши този въпрос, като поиска решение от Конституционния съд.През 2023 г. група депутати от партията на Зеленски „Слуга на народа“ призоваха кабинета му да направи това.Но той реши да не сезира съда и едва ли сега ще се върнат към него.Един източник от правителството казва: „Нямаше желание да се задоволяват атаките на други хора срещу президента. Той е легитимен. И ако някой има съмнения, тогава трябва да зададе въпроса.“Съществуват и опасения относно връзката на Зеленски с конституционния съд, който той се опита да разпусне в началото на своя мандат.Това със сигурност остави лош вкус и обиди мнозина.
Така Зеленски се оказа в състояние на несигурност в обозримо бъдеще.
Няма очевидна възможност той да поднови мандата си. Но има и положителна страна. Няма вътрешно искане в страната за избори във военно време. Последните проучвания показват, че само 22% са за избори. Любовта на Украйна с бившия комик обаче явно е към своя край. Украинците отдават почит на смелостта му в борбата за оцеляване на нацията. Но умората, постоянните новини за корупция и очевидната концентрация на властта в ръцете на няколко длъжностни лица, отслабиха тези връзки. Самият президент изглежда все по-уморен, раздразнителен и потаен. Проучване на Центъра Разумков показва, че нивото на доверие в президентската власт е спаднало от 71% през 2023 г. до 26% в момента. А нивото на доверие в армията е все още много високо и възлиза на 93%.
Междувременно украинската армия навлиза в един от най-тежките периоди на въоръжен конфликт, тъй като Русия започна офанзива на нови фронтове в района на Харков, при това в момент, когато Украйна изпитва отчаян недостиг на жива сила и боеприпаси. По време на офанзивата, която започна на 10 май, Русия вече постигна значителни успехи, което е тревожно. Регулируемите въздушни бомби и мобилните щурмови групи вършат работата си, като лесно се справят с крехката първа линия от отбранителни укрепления. Украйна загуби най-малко девет села през това време, което наложи промяна в командването и преждевременно разполагане на резерви. Един източник от разузнаването смята, че ще има още лоши новини, ако и когато Русия започне офанзива в друг район на област Суми, който се намира по-на север. Ако ситуацията се влоши, проблемите с легитимността на Зеленски вероятно ще се засилят, независимо от официалния му правен статут.
Източник: economist.com // Превод: Opposition