Русия поддържа деликатен баланс в Близкия изток от десетилетия, опитвайки се да управлява топлите си отношения с Израел, дори когато е развила силни икономически и военни връзки с Иран.
Военните удари на Израел този уикенд по ирански ядрени и военни съоръжения, убивайки висши генерали и учени, и отговорът на Техеран с дронове и ракети, поставят Москва в неудобно положение, изискващо фини дипломатически умения за запазване на връзките с двете страни. Но това също така може да отвори възможности за Русия евентуално да се превърне във посредник в борбата за прекратяване на конфронтацията.
Някои наблюдатели в Москва също твърдят, че фокусът върху конфронтацията между Израел и Иран може да отклони глобалното внимание от войната в Украйна и да играе в ръцете на Русия, като потенциално отслаби западната подкрепа за Киев.
Руският президент Владимир Путин разговаря както с израелския премиер Бенямин Нетаняху, така и с иранския президент Масуд Пезешкиан, предлагайки да помогне за деескалация на конфликта. В разговора си с Пезешкиан Путин осъди израелските удари и изрази съболезнованията си. Той отбеляза, че Русия е предложила конкретни инициативи, насочени към разрешаване на ситуацията около иранската ядрена програма.
Руското външно министерство публикува остро формулирано изявление, осъждащо израелските удари като „категорично неприемливи“ и предупреждаващо, че „всички последици от тази провокация ще паднат върху израелското ръководство“. То призова двете страни „да проявят сдържаност, за да предотвратят по-нататъшна ескалация на напрежението и да не допуснат региона да се плъзне в пълномащабна война“.
Но въпреки остро формулираното осъждане на действията на Израел, Москва не е изпратила никакъв сигнал, че може да предложи нещо отвъд политическа подкрепа на Техеран, въпреки договора за партньорство между страните. В разговора си с Нетаняху Путин „подчерта важността на връщането към преговорния процес и решаването на всички въпроси, свързани с иранската ядрена програма, изключително чрез политически и дипломатически средства“ и предложи своето посредничество, „за да предотврати по-нататъшна ескалация на напрежението“, се казва в съобщение на Кремъл. „Беше постигнато съгласие руската страна да продължи тесните контакти с ръководството както на Иран, така и на Израел, насочени към разрешаване на настоящата ситуация, която е изпълнена с най-катастрофални последици за целия регион“, се добавя още в съобщението.
Путин и президентът на САЩ Доналд Тръмп обсъдиха по телефона ескалиращата ситуация в Близкия изток в събота. Съветникът по външните работи на Путин, Юрий Ушаков заяви, че лидерът на Кремъл е подчертал готовността на Русия да предприеме посреднически усилия и отбеляза, че е предложил стъпки, „насочени към намиране на взаимно приемливи споразумения“ по време на преговорите между САЩ и Иран за иранската ядрена програма.
Отношенията между Москва и Техеран често са били напрегнати по време на Студената война, когато шах Мохамед Реза Пахлави е бил съюзник на САЩ. След Ислямската революция през 1979 г. лидерът аятолах Рухолах Хомейни нарича САЩ „Великия Сатана“, но също така атакува Съветския съюз като „по-малкия Сатана“. Отношенията между Русия и Иран се затоплят бързо след разпадането на СССР през 1991 г., когато Москва става важен търговски партньор и водещ доставчик на оръжия и технологии за Иран, тъй като той е изправен пред международни санкции. Русия построи първата атомна електроцентрала на Иран в пристанището Бушер, която влезе в експлоатация през 2013 г. Русия беше част от споразумението от 2015 г. между Иран и шест ядрени сили, предлагащо облекчаване на санкциите за Техеран в замяна на ограничаване на атомната му програма и отварянето ѝ за по-широк международен контрол. Тя предложи политическа подкрепа, когато САЩ едностранно се оттеглиха от споразумението по време на първия мандат на Тръмп.
След като през 2011 г. избухна гражданска война в Сирия, Русия и Иран обединиха усилия, за да подкрепят правителството на Башар Асад. Те помогнаха на Асад да си върне по-голямата част от страната, но не успяха да предотвратят бързия крах на управлението му през декември 2024 г. след светкавична офанзива на опозицията.
Когато Москва започна пълномащабното си нахлуване в Украйна през 2022 г., Западът твърди, че Техеран е подписал споразумение с Кремъл за доставка на дронове „Шахед“ и по-късно стартиране на производството им в Русия. През януари Путин и Пезешкиан подписаха договора за „всеобхватно стратегическо партньорство“, който предвижда тесни политически, икономически и военни връзки.
По време на Студената война Москва въоръжаваше и обучаваше арабските врагове на Израел. Дипломатическите отношения с Израел бяха прекъснати през 1967 г., но бяха възстановени през 1991 г.
Руско-израелските отношения бързо се затоплиха след разпадането на Съветския съюз и останаха силни. Въпреки тесните връзки на Москва с Техеран, Путин многократно е показвал готовността си да вземе предвид израелските интереси. Той поддържа топли, лични връзки с Нетаняху, който често пътуваше до Русия преди войната в Украйна. Русия и Израел са изградили близки политически, икономически и културни отношения, които им помагат да се справят с деликатни и противоречиви въпроси, включително събитията в Сирия.
Те преживяха тежко изпитание през 2018 г., когато руски военен разузнавателен самолет беше свален от сирийските сили в отговор на израелски въздушен удар, убивайки всички 15 души на борда. И въпреки че Русия е доставила на Иран усъвършенствани противоракетни системи С-300, за които Израел твърди, че са били унищожени по време на ударите му срещу Иран миналата година, Москва отлага доставките на други оръжия в очевиден отговор на израелските опасения. По-специално, Русия забави предоставянето на усъвършенстваните изтребители Су-35, които Иран иска, за да може да обнови остаряващия си флот. Израел, от своя страна, изглежда взе предвид интересите на Москва, като показа малък ентусиазъм за предоставяне на оръжия на Украйна в тригодишната война.
Приятелските връзки на Кремъл с Израел подхраниха недоволството в Техеран, където някои членове на политическото и военното ръководство, според съобщенията, са подозрителни към намеренията на Москва.
Поддържането на добри връзки както с Израел, така и с Иран може да се отплати сега, поставяйки Москва в позиция на влиятелен посредник, на когото се доверяват и двете страни, и потенциален участник във всяка бъдеща сделка за ядрената програма на Техеран.
Много преди ударите в петък, Путин обсъди нарастващото напрежение в Близкия изток в разговорите си с Тръмп, разговори, които дадоха на руския лидер шанс да се отдръпне от войната в Украйна и да се ангажира по-широко с Вашингтон по глобални въпроси.
Заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков предположи през последните дни, че Русия може да вземе високообогатен уран от Иран и да го превърне в гориво за граждански реактори като част от потенциално споразумение между Съединените щати и Иран. Перспективите за договаряне на сделка, според която Иран би приел по-строги ограничения върху ядрената си програма, изглеждат смътни след израелските удари. Но ако преговорите се възобновят, предложението на Русия може да се окаже ключов компонент на споразумението.
Много наблюдатели смятат, че израелските атаки вероятно ще повишат световните цени на петрола и ще помогнат за обогатяването на Москва в момент, когато икономиката ѝ е в затруднение. „Това ще унищожи надеждите на Украйна и нейните съюзници в Западна Европа за спад в приходите от руски петрол, които са от съществено значение за попълване на военния бюджет“, пише в коментар базираният в Москва военен анализатор Руслан Пухов.
Някои коментатори в Москва също твърдят, че конфронтацията в Близкия изток вероятно ще отклони вниманието и ресурсите на Запада от войната в Украйна и ще улесни Русия в преследването на бойните си цели. „Вниманието на света към Украйна ще отслабне“, каза прокремълският анализатор Сергей Марков. „Война между Израел и Иран ще помогне на руската армия да постигне успех в Украйна.“
Източник: South China Morning Post
