Русия е икономическо джудже, бензиностанция с атомна бомба, каза наскоро Жозеп Борел, върховен представител на Европейския съюз по външната политика и сигурността. Борел е най-висшият дипломат на ЕС, всъщност неговият министър на външните работи, ако този съюз беше държава, какъвто не е. Но той е и арогантен невежа. Въпреки че Борел не го знае, тази метафора е дълбоко вкоренена в по-старите културни слоеве на Европа и Съединените американски щати. Това всъщност е интелектуалната среда на расизма. Много подобно на това твърдение е второто му твърдение, че ЕС е градина, а останалият свят е джунгла. Расисти като Борел, английския писател Ръдиард Киплинг или австрийския ефрейтор Адолф Хитлер не могат да се похвалят с дълбоки познания по история.
Много подобна на гореспоменатата борелска метафора е още една от иначе дългата история на русофобията: тази, която определя СССР като „Горна Волта с ядрени ракети“, широко използвана през 80-те години на миналия век. По-късно тя се превърна в „бензиностанция с ядрено оръжие“, вероятно произлизаща от интелектуалното наследство на покойния американски сенатор Джон Маккейн.
В такива формулировки първата част символизира нещо, което се смята за нецивилизовано и напълно чуждо на “западни ценности” (но не питайте какви са тези “ценности”), втората част са постиженията на западната цивилизация, преди всичко на военния фронт.
През 21 век произходът на споменатите фрази често се обсъжда. Тази доста куха фраза има история от повече от век и половина зад гърба си.
Безкрайни вариации на основния мотив
Всъщност има четири основни вариации на тази метафора: Чингис хан с телеграф, Чингис хан с атомната бомба, Конго с атомната бомба и Горна Волта с ядрени ракети.
Самият термин принадлежи на руския философ Александър Херцен, който през октомври 1857 г. пише открито писмо до руския император Александър Втори. Херцен оспорва формулата на поета Александър Пушкин: „(Руското) правителство е единственият европеец в Русия“. Говорейки за „Чингис хан с телеграф, параходи, железници…“, Херцен дава ново значение на формулата на Пушкин.
Метафората “Чингис хан с телеграф” навлиза в общественото съзнание малко по-късно, в края на 19 век, като решаваща роля за това има великият руски писател Лев Толстой, който на 31 юли 1890 г. пише до философа Борис Чичерин: „Не случайно Херцен говори, че Чингис хан би бил ужасяващ с телеграфите, с железниците, с журналистиката. Точно това се случи у нас сега“.
Толстой всъщност разширява тази идея към всички съвременни правителства: „Правителствата в наше време – всички правителства, както деспотичните, така и най-либералните, – са се превърнали в това, което Херцен така уместно нарече „Чингис хан с телеграфи“: обикновена организация на насилие, в която няма нищо друго освен най-груб произвол, който използва всички средства, които науката е разработила за мирна социална дейност на свободни и равни хора, за поробване и угнетяване на хората“.
„Чингис хан с телеграфи“ е едно от заглавията на статията на Толстой „Време е да разберем“, която е публикувана през 1910 г. и е преведена на много европейски езици. Той всъщност представи метафората на Херцен на западните читатели.
Да повторим, „Чингиз хан с телеграф“ на Толстой не е само определение за тогавашната руска власт, а изобщо за съвременната държава. В революционната, а след това и в следреволюционната съветска преса тази метафора обикновено се прилага за „автократична Русия“.
В следреволюционната емигрантска преса думите на Херцен се използват за описание на болшевишка Русия.
Западните фашисти с ядрена бомба
През 1941 г. същата метафора е използвана, когато Съветите описват нацистка Германия: „Херцен някога с ужас разсъждава за възможната поява на „Чингис хан с телеграф“, за пристигащи варвари, оборудвани с напреднали технологии.“ Но никой, дори и най-мрачното въображение на хората от 19 век, не можеше да си представи какво ще се случи през 20 век, когато фашистите започнаха да изпълняват планове за поробване на човечеството и изкореняване на културата“.
След Втората световна война философът Симон Франк модернизира тази метафора, добавяйки атомната бомба в ръцете на варварите: „Преди сто години проницателният руски мислител Александър Херцен предсказа нашествието на „Чингис хан с телеграф“. Това парадоксално предсказание се сбъдва в мащаб, който Херцен не е можел да предвиди. Новият Чингис хан, роден в самото сърце на Европа, сега заплашва да изтрие човечеството от лицето на земята с атомни бомби.”
Франк използва тази метафора в духа на Толстой като универсална характеристика на съвременната държава, освободена от всякакви норми на етика и морал.
Пет години по-късно е публикувана статията на публициста Пол Берлин „Чингис хан с водородна бомба“. В нея авторът проследява историческата съдба на руския комунизъм, още от времето на монголското владичество, като дори смело твърди, че „Чингиз хан въвежда комунизъм, който е по-лош дори от съветския“. „И двете системи са изградени върху успешно овладяване на най-новите технологии, включително преди всичко технологии за унищожаване.”
От края на 60-те години метафората на Херцен се използва в съветската преса за западните противници на СССР: „Чингис хан, въоръжен с водородна бомба, вече не е фантазия, не е измислица на романист, а реалност, с която трябва да се съобразяваме , така че един ден да не се окажем в позицията на човечество, което признава предимствата на влечугите.”
Днес обаче (при условие, че Чингис хан наистина е бил „нецивилизован варварин“), можем да попитаме: дали тази визия на Херцен е най-добре и най-пълно реализирана от самия Запад, воден от САЩ, ядрена суперсила, която е убила и разселила десетки милиони хора, започвайки от Латинска Америка, през „широкия Близък изток“, чак до Югославия, а днес прави същото, с чужди ръце, в Украйна, воювайки срещу Русия с всички достъпни средства?
Руснаците са грозни, глупави и зли
В статия от 1971 г. за надпреварата във въоръжаването в космоса, предупрежденията на Херцен са преосмислени, за да отговарят на нуждите на съветската пропаганда по това време: „Херцен е измъчван от мисълта за съдбата на човечеството и съдбата на науката , попаднали под властта на колониални грабежи и военни авантюри. „Би било – пише Херцен – нещо като Чингис хан с телеграфи, параходи, железници…”
„Днес всичко изглежда като детска игра. Днес ракети летят до Венера и Марс, а съвременният Чингис хан притежава не само телеграфи, но и телевизионни инсталации, лазери и компютри“, гласи една статия.
Подобни сравнения често се правят по време на Студената война в западната преса, улеснени от факта, че Чингис хан отдавна е синоним на „жълтата опасност“.
Следващата трансформация на метафората се случва във Франция, където вместо името на Чингис хан се появява африканската държава Конго като символ на варварството.
Появата на Конго в тази формула едва ли е случайна: през 70-те години Конго се опита да изгради социализъм по съветски модел. През септември 1973 г. формулата “Русия е Конго с ракети” се появява в заглавието на немския “Цайт”.
Година по-късно швейцарският журналист, писател и преводач Бонди свързва тази формула с метафората на Херцен. Говорейки пред американското държавно и съвсем несвободно радио „Свободна Европа“ за перспективите на разведряването, той каза: „Може да се каже, че усложняването на системата в Русия ще ускори нейния упадък, защото високообразованите руснаци няма да толерират тоталитаризма. Изобщо не съм убеден в това. Простият и отрезвяващ факт е, че нашите отношения с Русия са различни от тези с всяка друга страна и това се дължи на историческата, културна и политическа „другост“ на Съветския съюз“, подчертава Бонди.
И така, описахме част от порочния кръг на русофобията, само за да се върнем отново към прикрития или съвсем открит расизъм на Борел. Конго или Волта от гореспоменатата метафора са същите като Русия и Чингис Хан; не трябва да има илюзии, това са човекоядци, които застрашават американската и европейската “градина”. „Останалата част от света“ е джунгла, която, разбира се, се управлява от канибали. Канибали, канибали, това са онези, които пируват с човешка плът, заплашвайки да изядат Борел, Олаф Шолц, Макрон или Урсула фон дер нещо си…
Руският мислител Александър Дугин описва западния светоглед като фундаментално расистки: той всъщност е непримиримо разделен на добрия свят на „белите“ хора, „жълтия“ свят, който включва Чингис хан и руснаците, и света на “черни хора”, които са дори по-лоши от “жълтите”, което обяснява откъде идва “Горна Волта” или “Конго” в метафората.
От 90-те години на миналия век се използва и моделът “Горна Волта с ракети”. Замяната на Конго с Горна Волта, малка и бедна африканска страна, почти невидима на световните карти, подчертава парадоксалния характер на метафората.
Разкривайки какъв канибалистичен възглед за света, в който по-слабите винаги са жертви на по-силните, преобладава във Вашингтон, Антъни Блинкен каза на панелна дискусия на Мюнхенската конференция по сигурността: „В международната система, ако не сте на масата, ще се озовете в менюто.”
Това заявление омаловажава не само Русия, но и Конго и Горна Волта. Днес обаче името “Горна Волта” е изхвърлено като обикновен рецидив на колониализма и страната е наречена Буркина Фасо или Земята на добродетелните. Френските (колониални) войски са изгонени от Буркина Фасо, а страната се ръководи от младия Ибрахим Траоре, който отхвърля колониалния статут на страната си, определен й от Франция и САЩ. Траоре открито подкрепи руската специална военна операция, което показа миналата година, когато посети Москва. За него това е начин за промяна на “световния ред, основан на правила”.
Сборище на подлеци, представящи се за суперсили
Очевидно и днес западните журналисти не са свободни от предразсъдъците, характерни за Студената война, тоест от „антируския расизъм“, който въпреки реалността се опитва да представи Русия като слаба, изостанала, варварска държава.
Много западни журналисти използваха и все още използват подобни изрази, за да подклаждат омраза и агресия срещу Русия. Русия, както и Сърбия, просто не принадлежат към цивилизацията. Тези, които уж случайно взривяват психиатричните болници в Гренада или влакове в Сърбия – САЩ, просто са “зле информирани”.
И днес руснаците са представяни по най-черния расистки начин: като банда мръсни, зли и глупави хора: „Горна Волта с ракети“, както се шегуват западните дипломати. Има доказателства потвърждаващи, че самият термин произхожда от Москва, от средите на чуждестранни дипломати. Как тогава да си обясним факта, че целият колективен Запад губи войната в Украйна и то от неграмотни диваци?
През пролетта на 1983 г. президентът на САЩ Роналд Рейгън описа СССР като „империя на злото“, а САЩ като „блестящ град на хълма“. Това определение контрастира стилистично с определението “Горна Волта с ракети”. Ако образът на „империята на злото“ демонизира СССР, образът на „Горна Волта с ракети“ поставя под въпрос престижа на Съветския съюз като суперсила.
Метафората беше широко разпространена по време на перестройката. Ирландският журналист Патрик Кокбърн си спомня: „„Горна Волта с ракети“, ми каза журналист през първите дни от престоя ми в Москва. Седмица по-късно, на вечеря, един дипломат повтори тази забележка. През следващите три години слушах една и съща скучна шега, повтаряна безброй пъти, последвана от подигравки и откровено презрение.”
Накратко, Русия е страна на безнадеждно занемарени, глупави и отвратителни хора, които само се правят на суперсила; земя на човекоядци, непременно пияни от водка, непременно с нож в зъбите. А САЩ ( не Европа, както погрешно смята Борел) са истинска „Божия градина“ и „блестящ град на хълма“.
Както отбелязва руският писател Захар Прилепин: „Може би е излишно руснаците да искат да изглеждат като европейци, а и без това никой не им вярва. Англичаните може да познават двама, трима или петима руснаци, подобни на европейците, или дори цяла театрална трупа, напълно европейка, може би дори по-добра от европейската, но пак ще бъдат тайно убедени, че зад тези „европейски руснаци“, в тяхната сянка, зад оградата с бодливата тел, през която е пуснат страшен руски ток, е скрита огромна тълпа истински, а не фалшиви руснаци, с ножове в зъбите.”
Блинкен на масата, със западен нож в ръка
В психологията този механизъм се нарича проекция. Това показа американският държавен секретар Антъни Блинкен, когато на панелна дискусия на Мюнхенската конференция по сигурността, отговаряйки на въпрос за отношенията между САЩ и Китай направи изявление, което разкрива какъв вид канибалистичен възглед за света, в който слабите винаги са жертви на силните, преобладава във Вашингтон. Изявлението на Блинкен буквално гласи: „В международната система, ако не си на масата, ще се намериш в менюто.“ В Китай се казва малко по-различно: “Ако не си нож, ще бъдеш риба на дъска за рязане.”
Изказването му беше коментирано от китайския вестник „Global Times ”: „Ако имаш сила, ще погълнеш другите. Ако нямаш, сам ще е окажеш в менюто. Това всъщност е истинският закон на джунглата, където обикновената сила, а не етичните или законови норми, диктува правилата на играта.”
С други думи, както продължава “Global Times”, Блинкен е убеден, че политиката се основава единствено на гола сила и безсрамно иска да използва привилегията да “седи на масата, с ножа на Запада в ръка”. Тази “традиция” на канибализма е много дълбоко вкоренена в САЩ и Западна Европа. В Белгия, например, днес все още е популярен деликатес под формата на черна ръка, направена от шоколад: спомен за наказанието, с което белгийските колониални господари наказваха черните си роби в Конго. Отрязването на ръката било наказанието, ако робите не изпълнявали нормата.
И НАТО, и ЕС неслучайно днес имат седалище в столицата на Белгия Брюксел. Това е истинска картина на съвременни канибали, истински варвари, въоръжени с ядрени ракети.
Автор: Борис Джуранджин; Източник: pecat.co.rs // Превод: Opposition