Агенцията посочва, че Европа е предразположена към по-чести и по-сурови екстремни метеорологични условия – включително нарастващи горски пожари, суша, по-необичаен режим на валежи и наводнения, и трябва незабавно да се справи с тях, за да защити своята енергетика, продоволствена сигурност, вода и здраве.
Тези климатични рискове „растат по-бързо от нашата обществена готовност“, каза в изявление Леена Юля-Мононен, изпълнителен директор на EEA.
Докладът идентифицира 36 основни климатични риска за континента, като заплахи за екосистемите, икономиките, здравеопазването и хранителните системи и установи, че повече от половината от тях изискват по-активни действия сега. Осем от тях са класифицирани като нуждаещи се от спешно внимание – като опазване на екосистемите, защита на хората от горещините, защита на хората и инфраструктурата от наводнения и горски пожари и осигуряване на средства за помощ при бедствия.
В доклада се казва, че Европа е най-бързо затоплящият се континент в света и от 80-те години на миналия век се затопля два пъти по-бързо от други региони. Горещините се свързват с по-интензивни дъждове и наводнения, а докладът прогнозира намаляване на валежите и по-сериозни суши в Южна Европа.
Без спешни и решителни действия, предупреждава докладът, много от посочените климатичните рискове могат да станат катастрофални. За да се намалят климатичните рискове и да се подобри адаптирането към затоплянето, той препоръчва на ЕС и неговите държави-членки да си сътрудничат с регионални и местни органи.
Докладът е „огромен тревожен сигнал“ за континента, казва Манон Дюфур, директор на брюкселския аналитичен център за климата E3G, и може да има отражение върху климатичната политика както на европейско, така и на национално ниво.
На европейско ниво, по думите на Дюфур, докладът може да „отвори очите“ на европейските лидери, които в момента са най-фокусирани върху въпросите на сигурността, тъй като климатът може да повлияе на икономическата и енергийната сигурност.
На национално ниво, според Дюфур, докладът трябва по-специално да стимулира финансовите министри „да превърнат икономическата и социалната устойчивост в основен приоритет“. Тя посочи констатацията на доклада, че икономическите загуби от горещи вълни и наводнения могат да достигнат 1 трилион евро (1,1 трилиона долара) годишно до края на века.
Свен Хармелинг, ръководител на отдела за климата в Climate Action Network Europe заяви, че докладът показва защо едновременното адаптиране към екстремните метеорологични условия и драстичното намаляване на емисиите в съответствие с Парижкото споразумение, което има за цел да ограничи затоплянето до 1,5 градуса по Целзий (2,7 градуса по Фаренхайт), е толкова важно.
Хармелинг каза, че Европа „може да направи повече, дори до 2030 г.“, за да намали емисиите от изгарянето на въглища, нефт и газ, може също така и да увеличи инвестициите си в адаптиране към изменението на климата, особено чрез запазване на екосистеми като водно-блатни зони и гори, които могат както да абсорбират въглерод и да действат като естествени бариери при екстремни метеорологични условия.
Той призова усилията за намаляване на въздействието на затоплянето „да се осъществяват по начин, който осигурява социални и икономически ползи за всички“.
Участникът в кампанията за климата на Грийнпийс в ЕС Силвия Пасторели се съгласи добавяйки, че блокът трябва да фокусира всички програми за устойчивост, като преоборудване на домове, за да помогне с отоплението през зимата и охлаждането през лятото, върху най-уязвимите общности. „Справедливостта в отговор на измененията на климата е от съществено значение“, каза Пасторели.
В доклада се казва, че ЕС и неговите държави-членки са постигнали „значителен напредък“ в разбирането на своите климатични рискове и подготовката за тях.
Например Европа „се справи добре по отношение на крайбрежните наводнения“, според Джули Беркманс, експерт по климатичния риск в ЕИП. Тя каза, че не е имало катастрофални бурни наводнения на континента от 60 години и също така е постигнат известен напредък в управлението на рисковете за здравето от горещините и големите речни наводнения.
Но са необходими повече действия във всички тези области, „защото рисковете нарастват бързо“, каза тя. Като пример, топлинният стрес за населението е на критични нива, каза Беркманс. Едно от решенията, според нея, е държавите и градовете да подобрят своето пространствено планиране, за да бъдат по-подходящи за бъдещия риск за здравето, свързан с горещините.
Европейската комисия ще представи своя план за действие във вторник в отговор на доклада. Говорителят на Европейската комисия Тим Макфи каза, че докладът на EEA е „дал много ясно предупреждение и много ясен призив за действие за това, което предстои“.
Автор: Раф Касерт; Източник: apnews.com// Превод: Opposition