Героят на това интервю започва да воюва срещу руснаците още през 2015 г. След началото на мащабната инвазия той – военен с позивна “Шаман” – и неговите другари се обединяват в едноименно специално подразделение под ръководството на Главното разузнавателно управление на Министерството на отбраната.
Шаманбат започва голямата война с битки в Гостомел и след това участва в редица смели операции, както на фронтовата линия, така и в тила на врага. „Можем да работим с руснаци и извън нашия континент“, казва „Шаман“.
В дълго интервю за РБК-Украина той си спомня събитията отпреди три години, подготовката и началото на руската атака, говори за това как хората попадат в техните специални сили, какви операции извършват и какво очаква Русия по-нататък.
– Как започна за вас 24 февруари 2022 г.?
– Може би трябва да кажа, че не започна неочаквано за нас. Подготвяхме се за пълномащабно нахлуване. Ако говорим за емоционалния компонент, тогава беше като затварянето на някакъв гещалт. Защото постоянното чакане и стресът, който беше по време на подготвителния процес, започнаха да изморяват личния състав. Разбирам, че войната е ужасно време. Но точно сигурността и състоянието, в което въпросът за избора изчезна, донесоха известно облекчение.
Ако говорим за техническия компонент, тогава аз и моят екип бяхме в нашия централен офис, близо до генерал Буданов. И приблизително между 4:30 – 5:00 сутринта (не помня точното време) чух първите експлозии и вътрешно вече разбрах, че всичко е започнало – тоест “стартът беше даден”. И първото, което видях, беше генералът да излиза от кабинета си. Той излезе изключително събран, огледа ни и без „прелюдии“ веднага постави задачата. Задачата беше да отидем на летището Гостомел.
Ще се опитам да опиша тази картина още веднъж: вратите на кабинета се отвориха, всички замълчаха, генерал Буданов се огледа в приемната, видя ме и почти дословно каза: „Иди на летището в Гостомел.“ Това е общо взето всичко, което се запечата в паметта на момчетата, които бяха в този момент в приемната. Последва може би две секунди пауза, за да се осъзнае какво се случва, и тогава маховикът на войната се завъртя… , всички започнаха да се местят, събират, опаковат, зареждат и да тръгват. Така започна 24 февруари за мен и моя екип.
– Правилно ли разбирам, че отивахте там всъщност, за да осигурите подкрепление, да помогнете на силите, които бяха там?
– Не мога да кажа, че ясно разбрах защо отивам там. Защото друга наша част от специалните сили отговаряше за взаимодействието с тези части, които бяха директно на летището. Не знам какви промени са настъпили в планирането тази нощ, но получихме поръчката директно сутринта. И беше много ясно – да се предотврати десанта на вражеските войски. Всички останали задачи и уточнения трябваше да получа на място при пристигането.
– Правилно ли разбирам, че очаквахте и се подготвяхте за това, което ще се случи? Значи сте имали информация, че това голямо настъпление ще се случи?
– Да, разбира се. За мен е странен факт, когато чувам в информационното пространство едни истории как никой не им е казал (изявления на отделни военнослужещи, че никой не им е казал, че ще има война – бел.ред.). Това е странно поведение и риторика. Явно само хора със слаба воля могат дори да изричат такива неща. Защото от пролетта на 2021 г. генерал Буданов говори, че ще има нахлуване. Слушах тази реторика през цялото време. Започнахме активна подготовка за нахлуването през есента на 21-ва – подготвихме първите хора, групи, които трябваше да работят в територията, която потенциално може да бъде завзета, партизански движения.
Започнахме да подготвяме всички тези неща много преди инвазията. Това, че войските са се подготвяли, също е факт. Ние знаем кои части са били на кои места точно тази сутрин. Затова, както казах, за мен е странна риториката, че някой не е знаел, че ще има инвазия.
– Разкажете за първия ден, когато тръгнахте за Гостомел, какво се случи след това?
– Всъщност много малко е останало в паметта ми от първия ден, защото след това имаше твърде много различни събития, които изтласкаха от паметта ми по-малко значимите събития. Но за мен има редица интересни, емоционално заредени ситуации, които са ярко отразени в паметта ми.
На първо място, имах опит във взаимодействието с армейската авиация. Но въпреки моя опит във въоръжени конфликти – не само в Украйна, но и по света – никога не съм бил подложен на въздушни удари. Това е доста “интересно” преживяване. За първи път попаднах в ситуация, в която имаше руски хеликоптер Ка-52, опитах се да го ударя и разбрах, че стрелковото оръжие за мен е просто успокояващ факт – че мога просто да стрелям по този хеликоптер. Видях несъответствието между средствата, с които разполагах, и тези, с които разполагаше врагът. Този момент беше емоционално зареден за мен, защото осъзнах, че няма да е лесно. Тази някаква доза фатализъм, която беше в тези емоции тогава – тя се запечата в паметта ми доста дълго време.
Вторият интересен за мен момент, който ме заинтересува, всъщност е противоположен на първата емоция. Имах на разположение БТР-80, който е въоръжен с едрокалибрена картечница. И един от моите военнослужещи удари хеликоптер Ми-8, който кацаше и превозваше руски войници. И видях, че един от картечните залпове порази вражеския хеликоптер и той започна да се спуска, извършвайки аварийно кацане. Това принудително кацане беше в тяхната оперативна зона, в оперативната зона на противника. Попадение обаче все пак имаше. Разбрах това по-късно. Взехме пленник от този хеликоптер няколко дни по-късно, който потвърди, че поражението е имало.
Но този момент, когато видях, че това всъщност е първото ми поражение на противника – когато за първи път видях силата на противника, а по-късно разбрах, че можем и да победим противника – това беше важен момент за мен. Дори въпреки по-нататъшното развитие на събитията, които се случиха разбрах, че по принцип врагът може да бъде победен. Не беше лесно за противника да извърши десанта.
Да, кацането наистина беше успешно. Да, това стана възможно поради комбинация от фактори: координацията и подготовката на операцията от страна на противника и съответно липсата на координация и неподготвеността на бойното поле от наша страна. Разбира се, след като врагът кацна, те бяха атакувани с огън и имаше още много интересни и героични събития, свързани с нашите полкове със специални сили и въздушнодесантни бригади, които се биеха с врага в Гостомел. За съжаление пропуснах този момент, след като получих други команди, и до вечерта на същия ден напуснах местоположението на летището в Гостомел.
Но точно този първи десант не беше напълно успешен за противника. Той трябваше да спусне войски от транспортни самолети – това не се случи поради комбинация от фактори: първо, пистата беше блокирана, второ, първата десантна сила не успя да извърши своевременно кацане, за да превземе плацдарма. При тях нещата не вървяха по план. Смятам, че това е заслуга на онези много напреднали части, които, може би някъде в хаоса, все пак отвърнаха на врага. Там се биеха граничари, национални гвардейци и наборници. Това са героични момчета, които всъщност направиха много повече от всички останали части, които участваха в защитата на летището в първите моменти на десанта.
– Оказва се, че първата съпротива, която руснаците срещнаха на подхода към Гостомел, даде допълнително време както на Киев, така и на предградията като цяло. И веднага можем да кажем, че това провали плановете на руснаците да маршируват към Киев.
– Това определено е вярно. Руснаците планираха да превземат предмостие – летище, което след това да използват като логистичен център и плацдарм, преди да влязат в Киев. Този план се провали и те не успяха да превземат плацдарма. Незабавният десант беше успешен, ако може да се нарече така, въпреки приемливите за руската армия загуби. Но по-нататъшното развитие беше неуспешно за тях.
Следователно е възможно те да са изпълнили непосредствената задача този ден, но да са я изпълнили извън срока, нарушавайки всички срокове, определени от руснаците по време на планирането. И това доведе до неизпълнението на по-нататъшната им задача, което в крайна сметка доведе до напускането на руснаците от територията на Киевска област.
– И така, Гостомел. Накъде по-нататък? Къде вие и войниците от вашите специални части бяха изпратени след това?
– Въпросът с комуникацията тогава беше доста сложен и се осъществяваше с мобилни телефони. Тъй като ние сме части, които са свикнали да работят, така да се каже, изолирано от основните сили, не получих ясна команда и сигурност какво се случва. Специфичният характер на нашата работа означава, че винаги работим автономно. Появата ни на летището в Гостомел също не беше абсолютно съгласувана и планирана с никого. Тоест основните сили – подразделения на Въоръжените сили, подразделения на Националната гвардия – изпълняваха планираните си дейности, видях, че ги има. Може би не всички бяха проведени в правилния формат и не всички бяха успешни, но планираните дейности бяха изпълнени.
Първо говорих с един от командирите на Националната гвардейска бригада, след това с други части и трябваше да се ориентирам в ситуацията. Имам достатъчно умения и способности, за да мога да се ориентирам в бързо променяща се среда. По принцип това ми беше задачата.
Когато се свързах с генерал Буданов за уточняване на нашите бъдещи задачи, той всъщност потвърди това, което казвам сега. Той каза, че на този етап в посока Ирпен-Буча-Гостомел-Горенка вие ще бъдете едно от подразделенията на специалните части, които трябва да осигурят фронтовата линия и да спрат врага в този район. Същността на тази задача беше да се предотврати навлизането на противника в Киев. Това направление, което ми беше възложено от ръководителя, остана едно от най-горещите през следващите два месеца, в които проведохме цялата си по-нататъшна дейност.
– Сега разбирате ли защо руснаците успяха да изминат толкова голямо разстояние през първите седмици на голямата инвазия?
– Всъщност не беше голямо разстояние. Но да, имам разбиране. Два месеца по-късно нашата част извърши много подобно нападение на територията на Руската федерация. Ние също така с помощта на армейската авиация, силни момчета и пет хеликоптера, направихме подход към вражеската територия в района на Белгород, до град Белгород, атакувайки тяхната петролна рафинерия. Това е най-подобната операция с изключение на факта, че не извършихме десант. Ключовите фактори за успеха на нашата операция бяха изненадата, дързостта и идеята, че тази мисия е невъзможна за изпълнение. Същото може да се каже и за първия руски десант в Гостомел – внезапен, смел, неочакван.
– Чуваме различни версии: Путин е луд, Путин живее в свой илюзорен свят, че е империалист и т.н. Защо според вас Путин извърши такова престъпление и започна голяма война срещу Украйна? И кога мислите, че този план му е хрумнал в главата?
– Планът за голяма война никога не е напускал умовете на руснаците. Трябва да разберем, че това е империалистическа политика, всичко това е план за отмъщение за възстановяване на Съветския съюз. Това не е еднократно решение и не е някаква приумица на Путин – това е продължение на имперската политика на Руската федерация към народите около нея.
Нека се върна към 2014 г., когато много украинци вероятно с изненада разбраха, че сме атакувани. Това е събитие, което никой не е очаквал. Но ние не обърнахме внимание на това, което постоянно се случва на границата с Русия. Това включва Грузия и събитията в Чечня, Дагестан, Молдова. Всичко това създава зони на нестабилност, които позволяват да се поддържа постоянно напрежение. Тези страни, които достигнаха своя връх, които имаха относителна стабилност и просперитет, нямаха възможност да получат такива стимули за развитие като Русия: постоянна война, постоянна нужда от квалифицирани кадри, от оръжие. Всичко това само по себе си стимулира икономиката и развитието. Атаката срещу Украйна, голям субект на територията на, беше просто продължение на тази политика.
– Смятате ли, че целите на Путин са се променили от 24 февруари 2022 г. до днес, като се има предвид, че той се спъна в Украйна и получи удар в зъбите тук?
– Правилно. Струва си да се разбере, че подценяването на противника винаги завършва зле. Ако си спомните речта на Путин буквално в началото на инвазията, целите на войната, които той изрази, бяха денацификация и още нещо. Тоест, неяснотата и широтата на тълкуването на неговите изявления му дава възможност на всеки етап да каже „Постигнах целите си“. Целите включват и превземането на Донецка и Луганска област, което на този етап е доста близко до реалността.
Разбира се, Путин е доволен от факта, че ще остане в историята като този, който започна следващата голяма война в Европа. Дали това щеше да се случи само ако той го искаше? Не. Това беше планирана цел много преди да дойде на власт.
– Как започна историята на създаването на вашия специален отряд?
– Историята на специалните сили започва много преди пълномащабното нахлуване – през 2014 г. Самата идея за създаване на част с емблемата, която носим, се роди в далечните полета на Донбас по време на първото нахлуване на Руската федерация.
Един от настоящите лидери на това звено, заедно с малка група ентусиасти, които по това време са служили в една от механизираните бригади, решават да добавят идеологически компонент към развитието на своето звено. Те избраха емблема, идеология и по същество поставиха основата за по-нататъшното развитие на тази идея. Момчетата окачиха първите шеврони с образа на призрак, внушавайки идеята за неизбежността на борбата, приемствеността и свещеността на борбата на украинския народ срещу поробителите. И тази идея я носим отдавна.
– А името “Шаман”?
– Появи се спонтанно. Първоначално звеното трябваше да носи друго име, но това се случи случайно. Носехме шеврон и идея, а около нея се събраха ентусиасти от различни подразделения. Всички се познавахме. Например в моята част има хора, с които съм воювал рамо до рамо по различно време в различни части на фронта. Единството около шеврона като наш тотем беше ключово за нас.
Когато започна пълномащабното нахлуване, имаше около 15 души с този шеврон, събрахме се на едно място, за да изпълним една задача. Впоследствие към нас се присъедини подобно ветеранско звено. След това започнахме да се разширяваме за сметка на отчаяни хора, които в различни моменти се озоваваха в битки с нас и видяхме, че могат да останат с нас.
Тъй като тогава бях командир на частта – позивната ми беше „Шаман“, единият от представителите на Главното разузнавателно управление непрекъснато казваше, за да се разпознае, че това са „хората на Шаман“, защото ние нямахме име. Всички разбраха, че този шеврон са хората на “Шаман”. Когато хората се увеличиха, започнаха да ни определят като “Шаманбат”.
Името остана и в крайна сметка започна да се превръща в марка и стана по-трудно да се променя. Тоест тук има известен елемент на култ към личността. Не мога да кажа, че съм доволен от това. Може би би си струвало в даден момент да се направи ребрандиране, но смятам, че това ще бъде направено от някой от младшите мениджъри, който един ден ще заеме моето място.
– Какви са тези хора във вашето звено? Всички ли са участвали във военни действия от 2014 г. насам или това са предимно хора, които са имали други цивилни професии и без военен опит преди 2022 г.?
– Всъщност това са хора, които най-вероятно са ви съседи. Те могат да купуват кафе от същото кафене като вас и вие просто не го знаете. Търсенето на силни и смели хора, което беше в началото на мащабната инвазия, определи състава на отряда – необходими бяха силни хора, с опит, които знаят какво правят.
По-нататъшното развитие на конфликта изискваше присъствието в единицата на хора, които знаеха как да използват главите си, да планират операции, които бяха способни на известна военна хитрост и като цяло разбираха какво е военна наука. Следователно на този етап това е една доста сериозна симбиоза от умни, силни и смели хора. Винаги се опитваме да „напомпваме“ именно тези „умения“ в нашия персонал – умението да мислиш, да вземаш решения, да се бориш за идеята си и колективно да защитаваш правото си на съществуване, правото си на борба и правото си на оцеляване.
Като цяло имаме интересен формат на разделение, защото всички се познаваме. Повечето от личния състав на поделението имаха обща история много преди да пристигнат в поделението. Тоест не са изключени семейни елементи, не са изключени приятелски елементи, когато хора от един спортен клуб, от една улица, от един град, които се познават. Имаме много военнослужещи, които са братя. По време на втория ни заход с хеликоптери до Белгородска област две двойки братя седяха в два хеликоптера.
Дойдоха много хора от различни социални сфери. Има хора, които са били финансови директори, едно време имахме зам.-министър и един от генералите, които дойдоха като обикновени борци.
Мога да ви разкажа една история за един от генералите. Първоначално не знаех, че е генерал. Но разбрах, че това не е обикновен гражданин. Видях, че има правилната военна осанка. Ето защо веднага поисках да разбера кой е той. Започнах да задавам насочващи въпроси и той каза, че е генерал. Казах: “Добре, продължавай да копаеш, точно това е задачата в момента.”
– Как намирате тези хора? Как ги подбирате, обучавате, подготвяте?
– По същество вече описах първоначалния принцип на набиране. Всички се познаваме. Трудно е за непознати да влязат в блока, ако не можем да ги идентифицираме по някакъв начин. Но на този етап процесът по набиране на персонал е започнал. Има сайт, който можете да намерите на официалната страница на Главно разузнавателно управление. Стартира програма с QR код и реклама. Често тази реклама се появява в медиите.
Има уебсайт, където можете просто да попълните формуляр, той се нарича “Пиратски кораб”. Можете да го намерите в Google, като потърсите „Shamanbat GUR MO“. Процесът е възможно най-опростен: има линк към въпросника, въпросникът се попълва, след което се преглежда от нашия екип за подбор и кандидатът се проучва допълнително. След това с кандидата се свързват дори и на изключен телефон и той разбира, че моментът е дошъл.
– На изключен телефон?
– Да, има такъв виц сред спецслужбите. Когато е много важно за спецслужбите да намерят мишена, те ще му се обадят дори на изключен телефон. Ако този новобранец ни устройва, ние ще го проучим възможно най-бързо и ще го представим на нашия подготвителен екип.
След това започва учебният процес. В армията това се нарича основно общовойско обучение, в нашия случай е леко модифицирано, този подготвителен процес протича с нашите инструктори и в нашите учебни бази.
Броят на подготвителните дни може да варира в зависимост от качеството на обучавания персонал. Може да прехвърлим хора от други звена, те вече имат някакъв опит и трябва само месец, за да ги приведем в нормален бой. Ако човек няма опит, трябва по-дълъг период, за да се развихри.
След това се провежда професионално допълнително обучение директно в звеното. Представители от различни звена идват и сортират хората в различни посоки: някой става картечник и отива в една група, някой става разузнавач, който може да изминава големи разстояния и отива в друга група, някой става оператор на FPV, някой става оператор на минохвъргачка. След това идва специализацията. Хората се сортират в отдели и след това се обучават в контекста на тяхната специализация, тоест обучението бива „довършено“.
От полагането на клетва до първата битка минават средно 4-6 месеца. И дори 4 месеца е по-скоро рядкост. Например, когато руснаците нахлуха в района на Харков миналата пролет, ние се нуждаехме от цялата си мощ и се преместихме на фронтовата линия с максимален брой войски. Затова тогава в нашата част нямаше новобранци.
Но когато ситуацията е стабилна, когато имаме възможност да завършим процеса на подготовка, тогава обикновено отнема до шест месеца. И едва след като човек е готов, можем да му дадем право на определено участие в операции – при това не на ключови роли. Доста дълго време командирите оглеждат военнослужещия и го „полират“.
– От това, което споменахте в разговора ни и от открита информация разбрах, че вашите военнослужещи изпълняват задачи и в тила на противника. Колко дълбоко в тила? Колко далеч успявате да стигнете?
– Вече ви казах за някои операции.
– Белгородска област.
– Да. Веднага ще кажа, че Главното разузнавателно управление има подразделения, които са насочени специално към далечни разстояния, те отиват на максимално дълбоки дестинации в руска територия и нанасят поражения на врага. Ако говорим за 500-километрови зони, ние все още не сме имали такива операции. Но ние проведохме рейдови операции в Белгородска и Курска област на доста значителна дълбочина. Специални активни мерки, които включват нарушаване на логистиката на руска територия, атаки на логистични колони – това са доста обичайни задачи за нас. Подразделението действа и извън територията на нашата държава, имаме право и възможност да изпълняваме задачи по целия свят, свързани с поддръжка на силите на Главното разузнавателно управление и изпълнение на разузнавателни задачи. Можем да работим срещу руснаци извън нашия континент.
– В коя година, в кой период започна вашата военна кариера?
– Започнах да воювам – ако говорим за участие в активни военни действия – през 2015 година. Годишнината е скоро. Но аз съм професионален военен и съм влязъл в армията много преди 2015 г.
– Как бихте оценили сегашното състояние на руската армия?
– Ако говорим за комплексна оценка, то руската армия сега е на високо ниво, както и украинската. Постоянно сме в състояние на активна борба, усъвършенстваме се, правим изводи, растем и се развиваме. Абсолютно същата е ситуацията и с руската армия. Фактът, че личният състав на Руската федерация на този етап не е в много добро състояние, наистина е факт. Те са на изчерпване на бойните си единици, затова имат ускорени учебно-мобилизационни дейности и в резултат на това ефективността на тези нови части е ниска. Но единици, които имат по-ниски нива на смъртност, придобиват опит. Това ги прави по-силни.
Същото може да се каже и за нашата армия на този етап. За да спечелите всяка битка са важни два фактора – качество и количество. Руската федерация няма проблеми с количеството, има и качество в определена специализация. Стараем се да постигнем качество във всички военни направления, но за съжаление тяхното количество надделява над нашето качество.
Освен това на бойното поле веднага се вижда кой пръв се адаптира към бързо променящата се ситуация. Видяхме период на боеве за Покровск, когато врагът имаше инициативата. Тогава се случи чудо: инициативата на врага беше прекъсната, нашите части се опомниха, направиха изводи и извършиха мерки за реорганизация. И врагът беше спрян. В някои участъци от фронта дори започнахме да контраатакуваме.
Това е класически пример за това как се променя балансът на силите на бойното поле и защо.
– Ако ви попитат, кои операции с участието на Шаманбат в настоящата война бихте могли да наречете изключителни, с които се гордеете? Какви са тези операции?
– Странен въпрос, никога не съм си го задавал – как можеш да се гордееш с работата, която си свършил? Въпрос, който всъщност ме поставя в малко неудобно положение, защото това ми е работата. Не разбирам защо трябва да се гордея с нещо, за което съм се подготвял дълъг период от живота си. И най-важното е, че ми плащат за това.
Веднъж имаше такъв интересен фрагмент от живота на “бащите” на специалните сили – американските части UDT (Underwater Demolition Team), които казаха, че хората, които убиват за удоволствие, са психопати. Хората, които убиват за пари, са наемници. А хората, които убиват за пари и удоволствие, са специални части. Така че не виждам нищо, с което да се гордея във факта, че просто си върша работата.
Фактът, че променяме баланса на силите на бойното поле, ми дава усещане за завършеност. Фактът, че участвах пряко в някои смели операции, а след това моят личен състав участваше в много рисковани операции, които най-често завършваха с успех, въпреки загуби или други съпътстващи негативни елементи – това също носи удовлетворение от процеса.
Участвах в десанта на Змейни, участвах в операцията в Белгородска област. Моите части участваха пряко в превземането на предмостие на левия бряг на Днепър в района на Херсон, в отразяването на нападение в района на Харков…
Добре, ако наистина искаме да говорим за нещо, с което да се гордеем, то миналата пролет успяхме да спрем руската офанзива в района на Харков. Това може да се нарече положителен елемент, защото предотвратихме сериозни стратегически проблеми на територията на нашата държава. Има редица операции, които сме извършили извън нашата страна, които също са важни в политическия процес. Това е моята работа. Не се гордея с това, което правя. Не изпитвам нужда да се задоволявам по този начин.
Единственото е, че мога да изпитам известна фрустрация, ако не успея да постигна това, което искам, това, което изисква държавата, което нарежда шефът ми. Това е ключът за мен. Тоест, една успешна операция трябва да е успешна. Не трябва да изпитвам друго чувство освен чувството за постижение.
Когато моето звено и аз не успяваме да направим нещо, тогава изпитвам емоции, те обикновено са негативни, защото това показва моето несъвършенство, проблеми в планирането, изпълнението, проблеми, които не съм забелязал или съм пропуснал. Тези емоции са по-важни за мен от чувството на удовлетворение или гордост от себе си.
Това е по-дълбок проблем – да не лъжеш себе си. Ако не лъжеш себе си, значи има за какво да се уважаваш и това е всичко.
– Имате ли собствено разбиране защо руснаците, за съжаление, могат да напредват в различни посоки на фронта вече повече от година?
– Да. Виждали ли сте или може би сте чели книгите на Толкин „Властелинът на пръстените“?
– Гледах само филма, не съм чела книгите.
– Филмът също добре илюстрира алегоричността на ситуацията. Там има такъв народ като орките. Имаше и елфи и хора – тоест по-ярки и по-положителни герои. Могат да се направят аналогии. Елфите са европейците, представители на Запада, които участват в битки на територията на Украйна. Хората са пряко украинците, които водят освободителна война срещу нашествениците. Орките са руснаците. И така, орките, които идват от своя Мордор, черни, изоставени, опустошени земи, не са виждали нищо освен страх и болка в живота си. И отиват за по-добър живот в териториите, населени с хора. Това е тяхната мотивация.
Това не е дисциплина, не е мотивация, не е отдаденост. Страхът и сляпата ярост са това, което ги тласка напред. Това са две емоции, които се внушават на руснаците от детството. Когато видя руснак в чужбина, разбирам, въпреки че е опитомен, подобен на човек, че вътре той е обикновен орк, който при първата психотравматична ситуация ще покаже точно тези две емоции – страх и ярост, омраза към всичко живо наоколо.
Всеки военнопленник, който вземем, дава някакви невероятни аргументи, свързани със заеми, желание да се правят пари, желание да оцелее. Това са обикновени граждани, които никога не са живели нормален живот, които нямат финансови средства, които са били хванати от тяхната полиция и са имали за какво да се заядат, този обикновен руснак попада в затвора и след това на бойното поле. Цялата им идеология се основава на страха.
Очевидно тяхната култура също има определен некрофилен култ: всички герои са посмъртни, имат някакъв мъртъв “чудак”, който лежи на централния площад, те канонизират мъртвите. Те имаха цар, руснаците го мразеха, защото живееше добре, пътуваше из Европа, беше по-красив, по-умен. Убиха го и след това го канонизираха, защото уж бил добър човек. Нищо живо няма стойност за тези хора.
– Като се има предвид сегашното ни положение на фронта, като се има предвид положението на руснаците, като се имат предвид някои геополитически фактори, според които нашите западни съюзници и партньори казват, че е време по някакъв начин да се споразумеем и да преговаряме, как мислите, че ще се развият събитията във войната ни с Русия?
– Ако правите едни и същи неща дълго време и чакате промени след това, вероятно няма да има нищо друго освен разочарование. Има един спортен постулат: ако се храниш правилно и тренираш правилно, но няма резултати, значи вероятно се храниш неправилно и тренираш неправилно.
На този етап е постигнат известен паритет на бойното поле. Технически вероятно можем да атакуваме, но на този етап нито един от аргументите ни не е ефективен на бойното поле. Настъплението на противника е доста ограничено и по същество неефективно. В мащаба на тази война 10 километра в една или друга посока всъщност не играят никаква стратегическа роля. Това са тактически успехи. Да ги считаме за значими, означава да унижим самата концепция за война.
Ако никоя от страните не промени нищо на бойното поле на този етап и не излезе с нищо, случващото се е обречено на продължителен период. Продължителният период е неблагоприятен преди всичко за руската икономика, тъй като тя е напълно обхваната от санкции и се срива. Те се възстановяват на бойна основа, но исторически Русия се е разпадала след продължителни войни именно поради икономически фактори.
На този етап икономиката на Украйна е до голяма степен субсидирана благодарение на постоянната помощ от партньорите. Но е по-стабилна от руската икономика. Следователно, очевидно, спирането на войната ще бъде по-изгодно за Русия. Това е моето мнение. За Украйна спирането на войната би означавало да загуби за определен период от време териториите, които в момента са окупирани.
Говорейки за прогнозата: Русия едва ли ще се откаже от имперските си амбиции. Следователно наличието на по-добра, по-развита Украйна наблизо ще бъде изключително неудобен и дразнещ фактор за руснаците. През цялото време ще се опитват да превземат страната ни. Всеки, който си мисли, че това ще спре и че може да изчака, много се лъже.
Единственият изход за Украйна, по мое субективно мнение, е възможността Русия да бъде разделена на няколко независими държави, които ще имат право на съществуване и здравословна конкуренция. И това ще даде на всеки отделен регион на Русия възможност за прекрасен живот. Русия като имперски проект е обречена да бъде “cosplay” на Мордор в реалния свят, обречена постоянно да гори, пуши, смърди, да бъде тлеещ вулкан и фактор на постоянно напрежение и конфликти за целия свят. Когато се разпадне на много отделни държави – това ще бъде нейният момент на прераждане и пречистване, всъщност чрез смъртта – тя ще процъфти.
– Вярвате ли, че тази година може да се случи поне временно прекратяване на военните действия?
– Да. Мисля, че ще има временно прекратяване на военните действия. Защото явно всеки има нужда от почивка. Как точно ще стане това за мен остава загадка. Трудно мога да си представя пълно спиране или преминаване към формата АТО или миротворци. Въпреки че аз лично не вярвам в силата на миротворците в този конфликт.
Необходимо ли е спиране? Необходимост от промяна. Как ще се случат те – след спиране или директно по време на военни действия – е следващият въпрос. Спирането ще помогне ли? На Русия – определено. Те знаят как бързо да се адаптират и да правят изводи. Трябва да вземем предвид това. Ако Украйна не си направи изводи, ще има голям проблем.
Затова смятам, че макар спирането да е възможно, то изисква максимално голямо усилие от нашето ръководство като цяло, възможно най-голямо усилие от хората, които градят бъдещето на нашата държава.
Източник: РБК-Украина
