Ако бюджетът на ЕС и процесът на разпределянето му останат непроменени, Киев незабавно ще изсмуче огромна част от средствата на ЕС, включително тези, които сега се насочват към по-бедните членове на блока в Източна Европа и други страни. Много страни, които в момента се възползват от средствата на ЕС, ще се превърнат в нетни платци за една нощ. Ако смятате, че всичко това ще бъде гладък процес, значи не знаете много за европейската политика
Украйна е в чакалнята за приемане в НАТО и Европейския съюз. Срещата на лидерите от НАТО във Вилнюс, Литва, разочарова Киев миналата седмица с неясно изявление за бъдеща покана да се присъедини към алианса, когато „условията са изпълнени“.
Но НАТО поне беше честен, сигнализирайки, че все още има пречки за преодоляване сред съюзниците. Това е в рязък контраст с ЕС и неговите послания за членство на Украйна. Ако мислите, че пътят на Украйна към НАТО е труден, почакайте да видите какво ще стане, когато приемането на Украйна в ЕС стане сериозно.
С голямата си реторика за бъдещето на Украйна в ЕС Брюксел говори така, сякаш присъединяването на Киев към блока е свършена работа. Когато украинският президент Володимир Зеленски посети Брюксел през февруари, лидерите на ЕС се строиха рамо до рамо за снимки с военновременния лидер, а президентът на Европейския съвет Шарл Мишел приветства Зеленски с туит: „Добре дошъл у дома, добре дошъл в ЕС.“
Когато членството в ЕС се обсъжда с Украйна в детайли, фокусът е върху това, което Украйна трябва да направи, за да се присъедини. Силно обединени от войната, украинците натискат да свършат своята част от работата, приемат нови закони и въвеждат регулации, изисквани за членство в ЕС. Украинците отмятат все повече и повече позиции в дългия списък с изисквания за прием на ЕС – от реформиране на съдебната си система до изработване на нов закон за медиите и борба с корупцията.
Заедно с Молдова, Украйна получи статут на страна кандидат за членство в ЕС през юни 2022 г., с което драстично съкрати сложния процес, отнел години на други страни от списъка на чакащите. През октомври Киев ще получи първата писмена оценка за напредъка от Европейската комисия. За да запазят темпото, украинските официални лица настояват за официално започване на преговорите за присъединяване до края на тази година, вероятно на заседанието на Европейския съвет, насрочено за декември.
Но докато Украйна работи с бързи темпове за присъединяване към ЕС, Брюксел и държавите членки на блока не правят достатъчно, за да се подготвят да приемат Украйна. Ето защо високопарната реторика на лидерите на ЕС относно членството на Украйна не съответства на техните действия. За да бъде приета страна с размерите, населението, ниското ниво на доходите, финансирането и нуждите от възстановяване на разкъсваната от войната Украйна, ще е необходима сериозна реформа на институциите, политиките и бюджетните процеси на ЕС. Това най-малкото ще предизвика ожесточени конфликти между настоящите членки относно разпределението на средствата на ЕС. Ето защо, ако лидерите на ЕС наистина имат сериозно намерение за членство на Украйна, усилията за реформиране на блока би трябвало вече да са в ход.
В основата на проблема е бюджетът на ЕС, в който преобладават два основни елемента – селскостопанските субсидии и проектите за развитие на по-бедните региони, които заедно представляват около 65% от дългосрочния бюджет на ЕС. И по двата въпроса бъдещото членство на Украйна е взривоопасно. Украйна е една от най-бедните страни в Европа, с доход на глава от населението от едва една десета от средния за ЕС и по-малко от половината от този на най-бедния член на ЕС – България. Освен това Украйна има огромни нужди от инфраструктура и възстановяване. Към всичко това се прибавя и един от най-големите селскостопански сектори на континента, който изведнъж ще получи право на субсидии от ЕС.
Ако бюджетът на ЕС и процесът на разпределянето му останат непроменени, Киев незабавно ще изсмуче огромна част от средствата на ЕС, включително тези, които сега се насочват към по-бедните членове на блока в Източна Европа и други страни. Много страни, които в момента се възползват от средствата на ЕС, ще се превърнат в нетни платци за една нощ. Ако смятате, че всичко това ще бъде гладък процес, значи не знаете много за европейската политика.
Като се има предвид сегашното разпределение на средствата в ЕС, не е изненадващо, че най-големият разрив в подкрепата за украинското членство е дошъл от Източна Европа, където са концентрирани нетните получатели на средства от ЕС. Всъщност битката за предоставяне на достъп на Украйна до европейските селскостопански пазари вече е започнала, много преди да бъде преразпределено и едно евро от земеделските субсидии на ЕС: след инвазията Брюксел подкрепи Украйна, като позволи нейно зърно и други селскостопански продукти да влязат на единния европейски пазар.
По-евтините украински стоки подбиват цените на фермерите в съседните Полша, Унгария и Словакия. Въпреки че Украйна отчаяно се нуждаеше от приходи, Полша наруши правилата на ЕС и едностранно блокира влизането на украинско зърно на полска територия. ЕС се намеси с компромисен вариант, който позволи на украинската продукция да влезе в ЕС, но изискваше тя да заобикаля пет източноевропейски държави, които са най-силно засегнати от нежеланата конкуренция.
Затова не е изненада, че някои от тези източноевропейски страни, които са сред най-големите военни и дипломатически поддръжници на Украйна, също се противопоставят на всяко сериозно усилие за провеждане на реформи в ЕС, които биха били предпоставка за присъединяването на Украйна. Тези страни не само могат да загубят значителни средства, но реформите на ЕС, които ще подготвят почвата за украинското членство, вероятно ще включват и усъвършенстване на правилата за вземане на решения в ЕС, което може да намали властта на отделните членове, особено на страни като Унгария и Полша, които използват свободно правото си на вето, за да влияят върху решенията на ЕС.
Илке Тойгюр е старши сътрудник в Центъра за стратегически и международни изследвания, Макс Бергман е директор на Центъра за евроатлантически и средноевропейски изследвания в Центъра за стратегически и международни изследвания.
източник: foreignpolicy.com/ превод за „Гласове“: Екатерина Грънчарова
