С войната, която бушува в Европа, надпреварата за намиране на следващия шеф на НАТО е в ход. Йенс Столтенберг беше твърда ръка, докато западните столици се втурнаха да помогнат на Украйна да отблъсне нахлуващите руски войски. Но тъй като мандатът му изтича през септември, нарастват спекулациите кой може да го наследи.
Възможно ли е да е жена? Някой от Източна Европа?
Войната на Москва значително усложнява решението, което изисква консенсус между лидерите на 30-те страни-членки на НАТО.
Следващият генерален секретар трябва да играе твърдo и балансирано, за да насърчи столиците да продължат да доставят оръжия на Украйна и да изграждат собствената си отбрана на НАТО – като всичко това формално стои извън конфликта. Малцина преминават проверката за тази изключително чувствителна роля.
„Общото усещане“, каза един високопоставен дипломат от НАТО, е, че е „време за чист въздух“.
Но съюзниците може в крайна сметка да играят на сигурно и да се придържат към Столтенберг.
Картите на Столтенберг
Високопоставен европейски дипломат обобщи шума около имената в три нива, подредени по интензивност на бърборенето.
Удължаването на мандата на Столтенберг е най-споменаваният вариант. Второто ниво включва холандския министър-председател Марк Рюте, естонския министър-председател Кая Калас и британския министър на отбраната Бен Уолъс.
Трета група от по-рядко споменавани имена, каза дипломатът, се състои от премиера на Литва Ингрида Шимоните, президента на Словакия Зузана Чапутова и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен от Германия.
Тъй като досега всички генерални секретари на НАТО са били мъже, има натиск в редиците да се назначи жена. „Време е за жена генерален секретар“, каза висшият дипломат от НАТО. „Ако мъжете се опитват да задържат позициите си завинаги, справедливото представителство на жените никога няма да има шанс.“
А някои съюзници настояха за повече регионално разнообразие. Столтенберг, който заема поста от 2014 г., е бивш министър-председател на Норвегия. Последните му предшественици бяха датчани, холандци и британци.
Мандатът на настоящия генерален секретар беше бързо удължен миналия март след нахлуването на Русия в Украйна. Много служители сега вярват, че друго удължаване на Столтенберг, дори и кратко, е сериозна възможност.
Дългогодишният лидер се смята за сигурен човек. Въпреки че някои делегации предпочитат скоро да видят ново лице, Столтенберг все още се възприема като рядък висш служител, който може да запази хладнокръвие – и да се придържа към сценария – дори в най-тежките кризи.
„Столтенберг иска да остане“, каза високопоставеният дипломат на НАТО.
Но предоставянето на кратко удължаване на Столтенберг може да доведе до сблъсък на бъдещо решение за замяна със собствената конкуренция за най-добри работни места в ЕС през 2024 г., да не говорим за предстоящите президентски избори в САЩ – резултат, който някои съюзници биха предпочели да избегнат.
Говорител на НАТО отказа да разясни бъдещите стремежи на Столтенберг. Попитан през декември за проблема, настоящият генерален секретар каза пред BBC: „Сега фокусът ми е върху моите отговорности.“ „Не спекулирам“, добави той, „за това какво ще се случи след моя мандат.“
Източният фронт
Някои виждат кандидатите от Източна Европа като особено подходящи.
Още преди инвазията на Русия в Украйна имаше импулс алиансът да избере генерален секретар от изток. Някои длъжностни лица в региона твърдят, че оттогава войната е засилила аргументите за някой от страна като Естония или Литва.
„От години страните от източния фланг предупреждават за заплахата от страна на Русия“, каза официален представител от Балтийските страни. Държавите от региона, каза балтийският служител, са били фаворитите в увеличаването на военните разходи и натискането на алианса да подобри отбраната си. „Би било много логично и отрезвяващо“, продължи служителят, „да има някой, който има опит в работата с Русия и който разбира логиката и манталитета на Русия, да ръководи Северноатлантическия алианс.“
Чапутова от Словакия отговаря и на двете изисквания като източен кандидат, въпреки че името й се споменава по-рядко в кръговете на съюза. Говорител на Чапутова каза, че тя е съсредоточена върху настоящата си работа, но каза, че възможността словак да бъде предложен за поста в НАТО е „силно отражение на нашите решения в областта на външната политика и сигурността“.
Друга фигура, която вероятно е в надпреварата, е Клаус Йоханис, президентът на Румъния. Но той може да срещне препятствия от страна на съседна Унгария и съпротива от онези, които биха предпочели кандидат-жена.
Някои западни столици обаче не биха подкрепили такива кандидати в момента, смятайки изтока на алианса – и по-специално балтийските държави – за твърде ястребови, когато войната бушува в съседство. Калас от Естония омаловажи очакванията, като каза на местните медии през ноември, че „вероятността да бъде направена оферта като тази“ е „изключително ниска“.
Западният вариант
Западните страни от НАТО са за някои съюзници надежден резервен източник за евентуално лидерство.
Уолъс, министърът на отбраната на Великобритания, е много уважаван и преди това е казвал, че НАТО би било „добра работа“. Въпреки това се очаква много европейски столици – и по-специално Париж – да възразят срещу името на Лондон и да настояват за кандидат за ЕС.
Един възможен компромис, който се предлага в Брюксел, е още един генерален секретар от Холандия. Холандските политици традиционно са популярен избор за ролята, като преди това са заемали поста три мандата, обхващащи 21 години през последните шест десетилетия.
Холандците се смятат за сериозни по отношение на отбраната, но не и като екстремни като балтийските – и имената на настоящия министър-председател Рюте, вицепремиера и министър на финансите Сигрид Кааг и министъра на отбраната Кайса Олонгрен се разпространяват като възможни кандидати.
Запитан за спекулациите Рюте каза, че иска „напълно да напусне политиката и да прави нещо съвсем различно“. Двамата холандски министри не са проявили интерес към работата.
Председателят на Комисията фон дер Лайен, бивш германски министър на отбраната, е жена кандидат, която може да получи подкрепа от западни столици, недоволни от перспективата за лидер от източния фланг, но не е ясно дали тя се интересува от ролята. „Ние никога не коментираме подобни спекулации“, каза говорител на Комисията.
Въпреки че репутацията й в кръговете по сигурността е смесена, фон дер Лайен се смята за силен възможен кандидат независимо от това – ако времето се съобрази и тя не получи втори мандат като президент на Европейската комисия.
Сред другите жени политици са широко уважаваният вицепремиер на Канада Кристия Фрийланд и външният министър Мелани Джоли. Независимо от това, според служители, тъй като алиансът се фокусира върху укрепването на отбраната си, ниските разходи за отбрана на Отава и неевропейският статут означават, че е малко вероятно канадец да получи работата.
На фона на всички спекулации някои в алианса отхвърлят задъханата игра с имена.
„Това е по-скоро набор от имена, които са дошли наум на някого“, каза втори високопоставен европейски дипломат, добавяйки: „Моето предположение: Столтенберг“.
Източник: politico.eu
Превод и редакция: opposition.bg
Снимка: John Thys/AFP via Getty Images
