Общо взето, по целия фронт с дължина над 2000 км руските войскови групировки в Украйна, наброяващи общо 620 000 войници, при изключително неблагоприятни метеорологични и теренни условия (повсеместна кал) провеждат операции, насочени към обезкървяване на украинската армия и намиране на слаби места в нея.
Командващият Обединените руски въоръжени сили, определени за провеждане на Специалната военна операция в Украйна, генерал Валерий Герасимов, отчитайки дължината на комуникационните линии и тяхната обезопасеност, както и материалната база за бойните части, изискващи по-честа смяна поради сезона, наложи на украинците две опустошителни битки по същество в центъра на фронта, в тила на Донецк, и провежда в Авдеевска и Бахмутск настъпателни операции с оперативен характер. Те са придружени от най-малко четири участъка на фронта, където руските части провеждат локални атаки.
За по-голяма яснота на останалата част от доклада, позволете ми да го разделя според географията от север на юг.
Черниховско-Сумско-Харковски участък на фронта
След изтеглянето на руските войски към украинско-руската държавна граница този участък от фронта с дължина над 500 км е по същество е пасивен.
Украинската страна обаче извършва обширни укрепителни работи тук, включително копаене на противотанкови ровове, полагане на минни полета, изграждане на дъсчени траншеи, бетонни укрития, както и бетонни бойни укрития и противотанкови препятствия – “зъби на дракона”. Това беше съобщено в украински телевизионен канал миналата седмица.
Харков, като вторият по големина град в Украйна, все още разполага с голям и силен украински гарнизон, а Харковската агломерация е ключова логистична база за частите на украинските въоръжени сили в този сектор.
В същото време руската страна изгради множество укрепления в посока Курск и Белгород и ги покри с обширни минни полета. Наскоро обаче анализатори съобщиха за някои нови „дейности“ на руската армия.
Първо, подразделенията за радио- и радиоелектронна борба (РЕБ) са значително разширени в гореспоменатото оперативно направление, което може да означава електронна защита на формиращата се групировка войски или да бъде просто елемент от насочена защита с цел ограничаване на заплахата от украински удари с дронове с голям обсег.
Второ, значително се увеличи активността на руските разузнавателно-диверсионни групи на Спецназ, които проникват в Сумска и Черниговска област, извършвайки диверсии и нападения срещу украински патрули.
Такова широко и дълбоко проникване на руски разузнавачи може да показва плановете на руското командване да „съживи“ този участък от фронта.
Така или иначе, руската активност затруднява украинското командване да прехвърли разположените тук части на други участъци на фронта, които се нуждаят от подкрепа.
Купиянското оперативно направление
От руска страна на този около 100-километров участък от фронта действа група „Запад“, командвана от генерал Евгений Никифоров.
Той има на разположение много добре оборудвани с модерни оръжия части, подкрепени от многобройна артилерия. Въпреки това, както показа опитът от войната, “телевизионните и шоу” елитни полкове от Санкт Петербург, Москва и околностите показаха доста слаби бойни качества. Групата „Запад“ е 6-та общовойскова армия и 1-ва гвардейска танкова армия, допълнена след форсираното от украинците отстъпление от Изюм през есента на 2022 г., където изостави много танкове и друга тежка техника, за да избегне обкръжение. В резултат на частичната мобилизация, извършена от руснаците, тук са изпратени множество резервни полкове и артилерия.
Създаването от руския Генерален щаб (Ставка) на такава силна руска групировка под командването на генерал Никифоров принуди командването на ВСУ (Украинските въоръжени сили) да сформира своя голяма групировка.
Руснаците провеждат настъпателни операции на границата на Харковска и Луганска области с цел изтласкване на украинските войски отвъд река Оскол и превземане на град Купянск.
Частите на 6-та общовойскова армия се опитват да пробият до село Синковка, а също и да пробият украинската отбрана на границата Загоруйковка – Тимковка – Ивановка – Кисловка. Водещите руски военни части и разузнавателни групи идентифицират цели и координират огневи атаки по фронта. Тук действа много силно руската артилерия, включително 9-та, 244-та и 288-а артилерийски бригади и 45-та голяма артилерийска бригада. В самата Синковка опитите на части от 138-ма гвардейска механизирана стрелкова бригада да проникнат в селото от север завършват неуспешно за руснаците и водят до загуби в хора и техника.
Основната цел на групата “Запад” в близко бъдеще е транспортният възел край Петропавловка.
Въпреки това, без превземането на украинския укрепен район в село Синковка, достъпът до портите на източен Купянск е невъзможен. По-на изток, близо до село Першотравнево, фронтът завива на юг и тук частите на украинската 30-та отделна механизирана бригада атакуват резервните полкове и елитната 2-ра гвардейска Таманска механизирана стрелкова дивизия. Близо до Ивановка отбраняващата се украинска 32-ра механизирана бригада е притисната от останалите полкове на 2-ра Таманска дивизия и танков полк от 47-а бронетанкова дивизия със силна артилерийска подкрепа. За това отговаря 1-ва гвардейска танкова армия.
Руската страна унищожи или повреди повечето от мостовете и прелезите на река Оскол с въздушни удари и ракетни сили, което значително затрудни снабдяването на украинските части и евакуацията на повредената техника. Командването на ВСУ предполага, че такава голяма концентрация на руски войски може да означава настъпление, планирано от руснаците, и поддържа голяма група тук, за да спре потенциален удар.
Краснолиманско оперативно направление
От руска страна Луганска област е окупирана от групировката “Центр”, ръководена от генерал Андрей Мордовичов.
Руските сили, първоначално разположени тук, включително елитните въздушнодесантни войски, бяха прехвърлени на други участъци на фронта, а щабът насочи новосформираната резервна 25-та общовоенна армия под заповедта на генерал Мордовичов в замяна.
На този 70-километров участък от фронта руснаците не показват голяма активност, но разполагат с изключително силната и боеспособна 90-а гвардейска танкова дивизия, надеждни части на 20-та общовойскова армия (3 и 144 механизирани стрелкови дивизии) и силите на 2-ра Луганско-Лисичански армейски корпус.
Донецко оперативно направление – две паралелни битки на генерал Кузовльов
Групировката “Юг” на генерал Сергей Кузовльов има зад гърба си огромната агломерация на Донецк с население от един милион и Хорловка с население от няколко хиляди души.
Това е страхотна и удобна база за подчинени части. Въпреки това системата на командване на многобройни войски от група „Юг“ се поддържа от щаба на Специалната операция в Украйна, включително лично от генерал Ким.
Ставка изпрати тук резерви и прегрупира сили, подчинени преди това на генерал Мордовичов и тези от Запорожие.
Основният сблъсък в този участък е продължаващата вече втори месец опустошителна материална битка – т.нар Авдеевска настъпателна операция.
На север от руските „клещи“, до 114-та механизирана стрелкова бригада, в резултат на успешната атака, в образувалия се пробив, навлязоха части от 2-ра общовойскова армия, т.е. 21-ва механизирана стрелкова бригада и 15-та Александрийска механизирана стрелкова бригада.
Руснаците обаче напредват бавно, с цената на значителни загуби. Придвижването се брои на стотици метри на ден, а понякога и на десетки.
През последните дни основният руски удар по време на боевете за Авдеевския укрепен район беше на северния фланг.В село Степов руските войски успяха да изтласкат украинските формирования от поляните западно от железопътните линии.В отговор украинците обстрелват силно позиции, заети от руснаците, използвайки дронове и артилерия.Те извършват разпръснато миниране с немски мини, което нанася големи загуби на руснаците.
За да спре руснаците, украинското командване изпрати тук части от 47-а отделна механизирана бригада, чиито американски бойни машини на пехотата M2A2 Bradley ODS се оказаха много ефективни в борбата срещу руската пехота и бронирана техника.
От Запорожие бяха докарани и 116-а механизирана бригада и елитната 1-ва бронетанкова бригада от резерва. Гореспоменатите украински войски се опитват да стабилизират фронтовата линия с поредица от контраатаки, нанасяйки големи загуби на атакуващите руснаци.
На южния фланг на Авдеевския укрепен район лошото време усложнява работата на операторите на БЛА и ограничава способността на страните да маневрират в полето (море от кал).Това обаче не попречи на руските войски да постигнат някои успехи.Руснаците ликвидираха последния център на съпротива на украинските въоръжени сили в СНТ „Виноградники“.Украинците претърпяха големи загуби и се оттеглиха на югозапад.
Успехът на руските щурмови части BARS-11 “Kubań” и 87-ми механизиран стрелкови полк стана възможен благодарение на мощната подкрепа на машините на 10-ти танков полк от 6-та механизирана дивизия и ротата тежки танкови машини за поддръжка на танкове тип “Терминатор”.
Руската артилерия и бомбардировъчна авиация продължават да “обработват” укреплението, като се фокусират върху квартал “Химик” и подстъпите към “Виноградники”.
Руснаците използват срещу защитниците на крепостта Авдеевка, между другото, тежки огнехвъргачни системи TOS-1A “Солнцепек”, най-тежките 203 mm оръдия 2S7 “Maлka” и 240 mm тежки минохвъргачки 2S4 “Тюлпан”. Целите на отбранителните точки се атакуват с леки ракети ЛМУР, а също от ударни вертолети Ка-52 и Ми-28НМ. Украинските позиции се поразяват с бижутерска прецизност, ракетите поразяват прозорец от разстояние 14 км. Важна е и въздушната подкрепа на атакуващите руснаци от техните бомбардировачи.
Бомбардировачи Су-34 извършват бомбени атаки с плъзгащи бомби с модул за сателитно насочване с тегло 250, 500 и 1500 кг, особено в района на големия Авдеевски коксохимически комбинат.
Украинските войски от своя страна използват американските ракети GLMRS от системите Himars и MARS, за да атакуват руската логистика в Донецк, унищожавайки горивни бази, бензиностанции и съоръжения с военно значение.
Понякога, когато се провалят, цивилните и жителите на Донецк плащат цената.
Боевете за Авдеевка, по единодушно мнение на анализатори от двете страни, са изключително кръвопролитни и двете страни понасят тежки загуби.
В същото време групата “Юг” на генерал Кузовльов започва локални контраатаки срещу изтощените от неуспешното настъпление украински части край Бахмут. Тази седмица стана ясна руската посока на атака срещу частите на генерал Сърски от Оперативното стратегическата група „Хортица“. Руските атаки са подредени логично, те явно целят да прогонят украинците и да превземат град Часов Яр.
В допълнение към 200-та арктическа механизирана стрелкова бригада, руснаците въведоха части от бившата група “Вагнер” и парашутни части, включително 106-та гвардейска въздушнодесантна дивизия от Тула и 11-та гвардейска десантно-щурмова бригада, с подкрепата на 68-ми танков полк от 150-та Идрицко-Берлинска мотострелкова дивизия.Водят се боеве за стратегическия хълм 215.7 над село Клещеевка или по-скоро от това, което е останало от него.Тук щурмуват войници от 4-та механизирана стрелкова бригада, спецназ “Ахмат” (чеченци) и наемници от групировката “Вагнер”.
Освен това, полковете на 150-та механизирана стрелкова дивизия и 20-та механизирана дивизия и частите на 68-ми армейски корпус превзеха Маринка след почти две години битки, изтласкаха украинците на юг и север от града.
Южно от Маринка руснаците започнаха битка в триъгълник: село Пабеда, укрепената точка „Звежинец“, село Новомихайловка.
Окървавената украинска 79-а десантно-щурмова бригада се изтегли от Маринка, а 46-та аеромобилна бригада явно ще трябва да бъде подсилена, за да спре руснаците. А резервите на генерал Залужни са на изчерпване.
Запорожие – Генерал Романчук се опитва да си върне загубените през лятото позиции
В Запорожие украинската група армии “Таврида” беше отслабена чрез изпращане на няколко бригади към Авдеевка и Купянск.
Между селата Приютное и Заветное руските полкове от 127-ма механизирана стрелкова дивизия си върнаха някои позиции и само ужасното време попречи на по-нататъшното им придвижване.
На т.нар Орехово-Токматско оперативно направление, т.е. в мястото на най-големия пробив на руската отбрана по време на пролетно-лятното украинско настъпление, с дълбочина около 20 км, руските десантно-щурмови дивизии (76 и 7) и 42-ра механизирана стрелкова дивизия най-накрая спряха украинците и дори те бяха принудени да напуснат много от позициите си. Особено се отличиха полковете на руската 42-ра механизирана стрелкова дивизия, които се преместиха в известното село Работино и заеха старите руски отбранителни линии с “драконови зъби”. И тук метеорологичните условия спряха руската активност.
Днепър – „кървавият плацдарм край Кринки“
Руската група “Днепър”, отскоро командвана от талантливия генерал Михал Теплински, който замени стария генерал Олег Макаревич, беше реорганизирана и подсилена.
Въпреки че украинците, противно на логиката и военното изкуство, все още поддържат плацдарм край Кринки, Теплински ги изолира и унищожава, което описва дори американската преса. Украинските морски пехотинци от 38-а и 37-ма бригада морска пехота отдават голяма кръвна дан в името на пропагандните интереси на екипа на президента Зеленски. От военна гледна точка поддържането на плацдарм близо до Кринки няма голям смисъл. Това е само за пропагандни цели, за да се покаже в Украйна и в чужбина, че той е “победа”.
Генерал Тепилински ръководи 810-та гвардейска морска бригада, прехвърлена от Запорожие в Кринки и довежда „своите“ десантчици: от Бахмут – 83-та щурмова бригада и два полка от новосформираната 104-та въздушнодесантна дивизия.
В близост е и 10-та бригада и 227-ма артилерийска бригада.
Предсказанията на г-н Рапке от немския “Билд” за планирания рейд на “Абрамс” към Крим от предмостието край Кринки са нищо повече от приказки.
За да обобщим, руските сили непрекъснато нарастват. Работейки на пълни обороти, пусната на “военни релси”, руската оръжейна индустрия доставя много ново оборудване, както и ремонтирано и модернизирано оборудване от постсъветски ресурси. Мобилизираните руски резервисти, които по думите на президента Путин са 240 000 на фронта, са обучени доста прилично и допълват изчерпаните от бойни действия части на професионалната армия. „Глад за артилерийски боеприпаси“ руснаците не изпитват, поради увеличаването на собственото им производство и вноса от Северна Корея и Иран.
Генерал Валерий Залужни, командващ украинската армия, при описаните по-горе обстоятелства, взе единственото рационално решение и премина към стратегическа отбрана, укрепване на собствените си граници и, както пишат медиите, „преразглеждане на тактиката с цел защита на живота на собствените си войници колкото е възможно повече.” Украинците просто започнаха да изчерпват средствата за мобилизация.
Всяка война си има правила, а ключовите фактори за воденето на война са финансовите ресурси, военното производство и демографията, а те, меко казано, не са благоприятни за Украйна. Много е вероятно генерал Валерий Герасимов, който командва руската армия, да запази сегашната активност на силите си, “унищожавайки” и обезкървявайки украинската армия. През зимата на 2024 г. руските удари срещу отслабените украински войски ще бъдат нанесени по избрани участъци за сметка на постоянно създаваните резерви.
Автор: Кшищоф Подгорски; Източник: myslpolska.info// Превод и редакция: opposition.bg
