В някои медии новината за смъртта на „къртицата“ предизвика вълна от публикации под заглавия „Смъртта на предателя“. Телеграм каналите пуснаха анкети на тема: „Редно ли е предателят да умре от старост?“ Руското външно разузнаване нарече Гордиевски предател и престъпник.
Междувременно дебатите за мащаба на дейността на двойния агент и щетите, които той нанася на СССР продължават и до днес. Историческата роля на началника на шпионажа от Студената война е очевидно противоречива. Кой е той, британска „къртица“ в Лубянка – предател или „талантлив негодник“ – това разследва вестник „Строго секретно“.
Във вторник, 16 юли 1985 г., полковникът от КГБ Олег Гордиевски стои пред витрината на магазин за хляб на Кутузовски проспект, държейки чанта с логото на супермаркет Safeway. Покрай него минава мъж с чанта от Harrods. Хвърли поглед към Гордиевски и отхапва от едно барче „Марс“.
Така започва операцията по извеждането от СССР на най-високопоставения шпионин дезертьор в историята на Студената война.
КОЙ Е ОЛЕГ ГОРДИЕВСКИ
Бъдещият изключителен офицер от разузнаването е роден на 10 октомври 1938 г. в Москва. Той е потомствен служител по сигурността, така че след бягството си от СССР го нарекоха не просто Юда, а „предател на семейството“. Бащата на бъдещия главен шпионин на ХХ век Антон Гордиевски е възпитаник на Челябинската семинария и ръководител на църковен хор. Но след Октомврийската революция от 1917 г. той се преквалифицира в офицер от държавната сигурност. Майката на Гордиевски е икономист по образование.
Олег, докато все още е ученик, усърдно учи немски и влиза в МГИМО без особени затруднения. Отдел “С” веднага обръща внимание на необикновения млад мъж и го кани да сътрудничи. Гордиевски е изпратен в Източен Берлин за първата си задача. Студентът я извършва блестящо, младият мъж е отбелязан в централния офис на КГБ.
Гордиевски
Но има и друга страна на монетата. Западните разузнавателни служби вече са хвърлили око на младия, обещаващ руски разузнавач.
Възможността скоро се появява. Докато е в Европа, Гордиевски нелегално пътува до Швеция, но не за да посети Стария град Гамла Стан. Съветският разузнавач отишъл в прехвален шведски публичен дом, бил заловен от полицията и след това, очевидно, вербуван.
ОФИЦЕРЪТ ОТ КГБ ОЛЕГ ГОРДИЕВСКИ
В началото на 60-те години той става служител на отдел “С”. Има версия, че той е станал специален агент поради желание да пътува в чужбина. Преди това е разузнавателна школа, получаване на чин лейтенант и дългоочаквано назначение в тайното ведомство под псевдонима Гваардейцев. Но след всяко пътуване в чужбина антисъветските настроения се засилват в младия съветски разузнавач; „омразната съветска система“ се превръща в препъникамък за него. В същото време резидентът става пламенен почитател на западния начин на живот, който е развенчан в СССР. Гледайки напред отбелязваме, че Гордиевски постига това, което иска: той умря в лукс в дома си в британското графство Съри.
Пражката пролет прави решителен антипатриот от съветския разузнавач. „Бях критичен към съветската система и сега, когато военната машина на Страната на Съветите смаза началото на демократичните реформи в Чехословакия, я мразех с всяка фибра на душата си“, пише Гордиевски в мемоарите си.
Агентът на КГБ трябва да изпълни първата си сериозна задача в Дания, където се твърди, че е изпратен като служител на консулския отдел на посолството на СССР. Младият консул-шпионин, като опитен шахматист, изчислява всичките си ходове предварително. Например, знаейки че Дания слуша телефонни разговори на служители на дипломатическите мисии, той не се пести критики към Кремъл в разговори със съпругата си. В същото време съветските власти нямат в какво да го подозират.
Според биографи, Гордиевски започва работа за западните разузнавателни агенции през 70-те години. Но най-сериозните му операции са свързани с британската MI6. През 1985 г. двойният агент има най-добрия си час: той оглавява службата за безопасност на резидентурата на КГБ в Лондон и получава чин полковник.
Първият и последен президент на СССР Михаил Горбачов изиграва важна роля в кариерното издигане на резидента. Именно Гордиевски стои зад подготовката на важното чуждестранно посещение в Лондон на главата на съветската държава. Двойният агент много точно прогнозира темите за разговор между Горбачов и британския премиер Маргарет Тачър. Той лично придружава президента на тази съдбовна среща и прави най-добро впечатление на Горбачов. След това на Гордиевски започва да се пророкува генералски чин и длъжност началник на англо-скандинавския отдел на Първо главно управление.
КОГО ПРЕДАДЕ ОЛЕГ ГОРДИЕВСКИ
Досието на шпионина включва стотици секретни документи на СССР, предадени на британците, и разкрития на агенти от съветското разузнаване. Именно от него хората в Лондон научават за новите решения, взети от въоръжените сили на СССР.
Но от „къртицата“ има и предимства. Има доказателства, че Гордиевски косвено е предотвратил евентуален ядрен конфликт по време на Студената война. Благодарение на неговите аналитични доклади за тънкостите на отношенията между СССР и Запада, Европа и САЩ вярват, че Москва не възнамерява първа да използва оръжия за масово унищожение. Двойният агент разкрива Майл Бетани, работещ за съветското разузнаване, чийто арест стана причина за експулсирането на резидента на КГБ Аркади Хук от Обединеното кралство. В Норвегия той предава старшия секретар на Министерството на външните работи Гунвор Галтунг Хаавик и дори стига до Южна Африка, разсекретявайки офицера от разузнаването Александър Козлов.
В крайна сметка самият Гордиевски е „изгорен“ от вербувания от КГБ служител на ЦРУ Олдрич Еймс. Но чекистите по сигурността не успяват бързо да съберат конкретни уличаващи доказателства за резидента, дори след разпити. Двойният агент признава, че в коняка му са били сипани наркотици на „приятелска вечеря“, но успява да държи устата си затворена. В резултат на това Гордиевски е поставен под наблюдение. Най-добрият шпионин нарича този период от живота си един от най-трудните и се смята себе си за „мъртвец на почивка“.
КАК ОЛЕГ ГОРДИЕВСКИ БЯГА
Над главата на резидента се струпвали облаци и той решил да избяга. В Лондон започват да подготвят операция за прехвърляне на шпионина. В този момент поредната грешка на офицерите от КГБ играе в полза на агента. От Гордиевски е отстранено наблюдение по време на вечерния джогинг. Шпионинът излиза от вкъщи по анцуг, за да тича.
Служители на британското посолство го взимат близо до Виборг и го скриват в багажника на кола. Няколко часа по-късно от салона шпионинът чува победните звуци на композицията на Жан Сибелиус „Финландия“. Гордиевски въздъхва с облекчение: границата благополучно е премината. Така приключи легендарната операция, известна под кодовото име PIMLICO. Гордиевски все още се смята за най-високопоставения офицер от съветското разузнаване, избягал на Запад. По отношение на мащаба на разкритията той вероятно може да се състезава само за палмата с генерала от ГРУ Дмитрий Поляков и Олег Пенковски.
ОЛЕГ ГОРДИЕВСКИ И ЛЕЙЛА АЛИЕВА
Гордиевски беше толкова ценен за КГБ, че му прощават нечуваната за онова време наглост – развода с жена му. Агентът с уникални интелектуални способности бил известен като Казанова. Жените не можели да устоят на неговия чар. Но всички романи настрани били мимолетни. И само срещата с Лейла Алиева, машинописка в бюрото на Световната здравна организация, преобръща живота му с главата надолу. Лейла не била толкова обикновена, колкото може да изглежда на пръв поглед, и подобно на Гордиевски е родена в семейство на агенти от разузнаването.
„Бях много щастлив в брака си“, признава офицерът от разузнаването в интервю.
Резидентът има две дъщери, но избягал сам от страната. Само след шест дълги години семейството успява да се събере. Алиева и момичетата получават разрешение да влязат в Обединеното кралство едва през 1991 г., но отношенията между съпрузите така и не се подобряват. Бившата съпруга отмъщава на Гордиевски по чисто женски начин. Тя го съди за част от имуществото му във Великобритания, пари от банковата му сметка и пенсия.
ОЛЕГ ГОРДИЕВСКИ И ЕЛИЗАБЕТ II
За предоставянето на политическо убежище бившият офицер от КГБ благодари на британските власти кралски – със списък от 30 съветски разузнавачи, които веднага биват експулсирани от Обединеното кралство. Това бил краят на кариерата на Гордиевски – той преминава към „работа на треньор“. Дълго време легендарният шпионин е канен като консултант от западните разузнавателни служби; освен това той продължава да се изявява в медиите като експерт и пише мемоари. Журналистът от Times Бен Макинтайър посвети книгата си „Шпионинът и предателят“ на Гордиевски, базирана на стотици часове разговори с бившия офицер от разузнаването. Самият шпионин не крие, че бившите му колеги у дома го заклеймихаяват за предателство, но зад гърба му го наричат „талантлив негодник“.
Олег Гордиевски на среща с президента на САЩ Роналд Рейгън в Овалната зала на Белия дом
На 14 ноември 1985 г. в СССР резидентът е осъден задочно за държавна измяна и осъден на смърт. Във Великобритания офицерът от съветското външно разузнаване получава от ръцете на Елизабет II шестата в йерархията в британската наградна система – ордена “Св. Михаил и Св. Георги” “за служба на сигурността”. Точно това, според книгата на Иън Флеминг, е „присъдено“ на Джеймс Бонд.
