Всеки ден носи със себе си своята доза радост или мъка. Шумът на живота бръмчи и практичните неща поглъщат вниманието на повечето от нас дотолкова, че дълбочината на промените, въведени от операцията срещу Covid, може да не бъде оценена. Наистина, самият аз не мога да проумея дълбочината и ширината на беззаконието, сполетяло ни, въпреки че мога да доловя стигмите.
Отегчава ме да повтарям мерките за малтретиране, на което бяхме подложени – блокирането, маските, мандатите за удари и апартейда, остатъчните разделения между приятели и семейство, жизнерадостната „покровителска“ държава, която се обявява за непоколебима и правилна и сега непрекъснато се намесва – но си струва да го повторим само за да ни напомни за несравнимия мащаб на операцията. Също така си струва да се отбележи въвеждането на нови опити за контрол, опити, които достигат до банкови сметки, някога смятани за непревземаемо безопасни или поне непревземаемо защитени от пряка кражба.
Всъщност изглежда, че в днешно време нищо не е защитено – речта, мисълта, телесната неприкосновеност и медицинският избор, частната собственост, полът, семейството, религията – и ние удивително започнахме да приемаме посегателствата срещу всякакво подобие на човешка автономия като… като без изненада.
Нападението срещу идентичността и свободата е толкова масово, толкова универсално и толкова цялостно, че наистина е невъзможно да се повярва. Тъй като смъртоносният удар продължава да причинява вреда и смърт на милиони, се изгражда инфраструктура, която да гарантира, че мненията, които се осмеляват да не са съгласни с властите, могат не само да бъдат цензурирани, но и наказани. И най-зловещо е долното съгласие на тези, на които сме поверили нашите грижи и благополучие – и тук имам предвид медицински специалисти, заклели се да държат благосъстоянието на своите пациенти като техен основен приоритет, които са абдикирали от свещените си отговорности. Немислещите маси, които са били хранени и отглеждани от основната пропаганда в продължение на десетилетия, страхотно и безспорно в крачка със своите медии, са малко по-малко морално виновни.
Нашият враг – врагът, който се кефи на „науката“ и дигиталните паспорти за самоличност и който се е отдал на оргия от цензура, когато срещне критичен глас – е беззаконен. Техните съдилища са корумпирани и те управляват със сила, разчитайки на немислещите и вербувайки наивните за съюзници и сътрудници. Освен ако и докато не признаем, че призивите към тяхната съвест и справедливост нямат тежест пред Глобалния мафиотски картел, ние намаляваме способността си да се съпротивляваме.
Колко пъти съм чувал, че следващото решение на Трибунала ще бъде „преломно“, че следващото съдебно дело ще „промени играта“, че следващото правно обжалване ще „промени света“, че следващото разкритие на медицински престъпността ще? Твърде много.
Тук, в Нова Зеландия, лекари, които са имали невероятната дързост да се опитат да помогнат на пациентите си, като предписват ивермектин, например, или които са се осмелили да настояват за информирано съгласие, приложено към ваксинацията срещу covid, или които са имали дързостта да поставят под въпрос апокалиптичните ковид политики на правителството, остават под атака.
Наскоро колега и приятел беше изправен пред нашия дисциплинарен трибунал на здравните специалисти. Обикновено Трибуналът издава решение в рамките на дни; в неговия случай изминаха тринадесет седмици и продължават да нарастват. Трябваше ли да очакваме нещо различно, трябва ли да очакваме справедливо решение от система, която е напълно компрометирана и насочена към дневен ред, трябва ли да очакваме добро там, където е имало натрупване на зло?
Вкопчването в крехки жилки на надежда в разлагаща се и фалшива рамка служи само за да възпрепятства усилията ни да настояваме за истинска справедливост, истинска наука и реална отчетност и да пазим ревностно и без това ограничените си свободи.
Въпреки че несъмнено сме в нередовна война, за която не могат да бъдат установени определени правила, вечно продължаващата вяра в способността на Системата да се коригира, проявявана от онези, които продължават срещу всички доказателства до момента да играят своята игра, мълчейки, само ще удължим нищетата си.
Автор: Д-р Гарсия; Източник: globalresearch.ca//Превод и редакция: opposition.bg
