По време на Студената война имаше консенсус между западните лидери никога да не спекулират относно обстоятелствата, при които биха разположили ядрени оръжия. Тогава стратегическата неяснота проработи.
Днешният дебат в Европа относно обстоятелствата, при които ще бъдат изпратени сухопътни войски в Украйна, не може да бъде по-различен. Еманюел Макрон повдигна въпроса няколко пъти, по-специално, той отказа да изключи изпращането на западни бойни части и нарече подкрепата на НАТО „неограничена“. Нападайки германския канцлер Олаф Шолц, френският президент отбеляза, че при никакви обстоятелства не трябва да съобщавате своите червени линии на враг, който има навика да ги нарушава.
Съгласен съм с Макрон, но неговата версия за стратегическа двусмисленост не работи, защото разкрива разделенията в Европа. Френско-германското единство е необходимо условие (макар и не достатъчно), за да може Европа да упражнява власт, а Шолц се обяви против сухопътните войски. Същото направи и Доналд Туск, полският министър-председател; за разлика от него външният му министър Радослав Сикорски изглежда застава на страната на Макрон. Реалността е, че ЕС е напълно разделен по този въпрос. И това е посланието, което изпращаме на Владимир Путин.
Западният алианс за Украйна е възпрепятстван от комбинация от нежелание на САЩ, германски червени линии и френска позиция. Доскоро САЩ бяха най-големият поддръжник на Украйна, но сега Камарата на представителите задържа средствата за украинска помощ и не се вижда краят на блокадата на Конгреса. Не мога да си представя републиканците в Камарата на представителите да отделят средства сега, след като Доналд Тръмп твърдо заложи претенциите си като кандидат за президент на партията.
Френската подкрепа за Украйна идва предимно под формата на риторика, за разлика от пряка финансова и военна помощ. Измерено по дял от БВП, Франция е на 28-мо място сред поддръжниците на Украйна.
Германия е много по-голям поддръжник на Украйна, както финансово, така и военно. И все пак Шолц успя да изглежда като лошия. Сухопътните войски наистина са червена линия за германския канцлер. Той също така се противопоставя на изпращането на крилати ракети Taurus, опасявайки се, че Украйна може да ги използва, за да удари цели в Русия. Текущите социологически проучвания сочат, че той няма да получи втори мандат, но като се противопоставя на доставката на нападателни оръжия, Шолц предизвиква чувство на безпокойство в Германия от войната.
Германският опозиционен лидер Фридрих Мерц е много по-прям в подкрепата си за Украйна, особено по въпроса за ракетите Taurus. Но големият въпрос без отговор за Мерц и други европейски лидери е, какво биха направили, ако САЩ, ръководени от Тръмп, откажат изцяло подкрепата си. Ще поеме ли Мерц наистина ролята на лидер на западния алианс? Ще предложи ли Макрон ядрения арсенал на Франция на ЕС? Разбира се, че не. Най-вероятно Германия ще се върне към старата си практика да сключва сделки с евразийски диктатори в името на германската индустрия – колкото по-зле се представя икономиката, толкова по-голямо ще бъде това изкушение. И Макрон ще продължи да изпъква с големи речи. Може да има известен напредък в Европа, например по отношение на обществените поръчки в областта на отбраната. Но би било твърде късно да се повлияе на изхода от войната.
Там, където виждам лидерска роля на Макрон, е защитата на Молдова. Неговите забележки относно западните войски бяха направени в контекста на спекулации за руско настъпление към Одеса. Черноморският пристанищен град е само на няколко километра от границата на Украйна с Молдова – и руска инвазия в Молдова наистина би представлявала драматична заплаха за интересите на сигурността на ЕС и НАТО.
На 7 март Макрон и президентът на Молдова Мая Санду договориха пакт за отбрана, в който Франция гарантира сигурността на Молдова. Ще бъде стратегическа катастрофа за Запада, ако Путин контролира цялото Черно море, а задачата да се защити малка страна като Молдова е много по-реалистична перспектива, от освобождаването на 160 000 квадратни километра украинска територия, която в момента е окупирана от Русия. Не е достоверно Западът да води гореща война с Русия в Донбас. Но може да защити Молдова.
Западът може също така да помогне на Украйна да се защити срещу по-нататъшно руско настъпление. Но дори тази скромна – и някои биха казали разочароваща – военна цел, би изисквала много повече пари и военна подкрепа, отколкото Европа предоставя в момента. Въпреки че може да е трудно за Макрон да кооптира Шолц в такъв проект, аз вярвам, че най-малкото е възможно Германия под различно ръководство да се присъедини към стратегия, която е постижима от военна гледна точка.
Последната намеса на Макрон стига точно до същността на причината, поради която отговорът на Запада на руската инвазия е толкова погрешен. Не става въпрос за това дали е правилно или грешно да се помогне на Украйна: разбира се, че е правилно да се направи това. По-скоро става дума за постоянни погрешни преценки, лицемерие и дилетантство. Западът е преценил погрешно икономическото въздействие на санкциите, а в някои случаи и собствените си избиратели. Западните лидери бяха лицемерни, като изразиха публичната си подкрепа за военни цели, които нямат връзка с нивата на помощ, предлагана на Киев.
Професионален покер играч не би обсъждал своите стратегии за блъфиране по средата на играта. Аматьорите, напротив, винаги се хвалят с уменията си. Коментарът на Сикорски, че стратегическата неяснота би накарала Путин да се страхува, има качеството на аматьорски блъф. По принцип може да е добра идея, но без единство, стратегическата двусмисленост е безсмислена. Реалността е, че никой не се страхува от нас, най-малко Путин.
Автор: Волфганг Мюнхау; Източник: newstatesman.com// Превод: Opposition
