Байдън се усмихна и отговори: „Знам“, когато гостът му каза, че Нетаняху въвлича САЩ в цивилизационен конфликт – и освен това, че Нетаняху обвинява него (Байдън), оплаквайки се, че Белият дом иска да блокира Израел да стигне до корена на проблема, като говорим за Газа и „деня след това“.
На практика това, което Нетаняху прави, е класическа флангова маневра – опитвайки се да заобиколи Байдън, като посочи „по-широкия конфликт“ с Иран: „Защо ме досаждате за Газа, когато бушува грандиозен конфликт“, предполага Биби раздразнено?
„Това не е само „наша война“, но в много отношения и ваша война… Това е битка срещу иранската ос… сега заплашваща да затвори морския пролив Баб Ал Мандеб… Това е интересът… на цялата цивилизована общност“, каза Нетаняху – не много деликатно.
Реакцията на Байдън е самодоволна усмивка, намекваща че мисли, че може да надиграе Нетаняху („лисицата“). Това е подходът на Байдън: той се стреми да обезоръжи твърдението на Нетаняху за обструкционизма на САЩ чрез парад от посещения на най-високо ниво, които потвърждават неговата непоколебима подкрепа за Израел – и да изпревари Биби, като настоява, че той (Байдън) ще се погрижи за проблеми с Газа (Хизбула, Йемен и др.).
И така, САЩ събират морски сили, за да се изправят срещу АнсарАллах в Йемен; администрацията на Байдън ще действа, за да санкционира насилствените заселници на Западния бряг; предупреждават Багдад да овладее Хашад ал Шааби; и неговите пратеници в Бейрут се опитват да изковат „дипломатическо споразумение“, което ще включва изтеглянето на силите Радуан на Хизбула от другата страна на река Литани в Южен Ливан и също така ще се справи с неразрешените гранични спорове между Израел и Ливан.
Байдън се гордее, че е изключително опитен външнополитически актьор – и се смята за твърде хитър за триковете на Биби. Но може би Нетаняху – въпреки всичките си много недостатъци – разбира по-добре региона?
Байдън явно е изигран. Въпреки че не осъзнава това.
Нетаняху знае, че „няма начин“ Хизбула да се разоръжи и да се оттегли на север от Литани. Той знае това и може да изчака дипломатическия провал на Байдън, преди да каже, че приблизително 70 000 израелски граждани, изселени от северните градове след 7 октомври, трябва да се „приберат у дома“ и че ако САЩ не могат да премахнат Хизбула от границата-ограда, тогава Израел ще го направи.
Нетаняху използва дипломатическата ливанска инициатива на Байдън, за да изгради европейско оправдание за израелската операция след няколко седмици за изтласкване на Хизбула от границата с Израел. (Израелската операция срещу Хизбула се подготвя от самото начало на войната в Газа).
Нетаняху също знае, че контролът върху насилието на заселниците на Западния бряг не е в негови ръце, а в ръцете на неговите партньори: т.е. министрите Бен Гвир и Смотрич. Нито той, нито Байдън могат да им диктуват – те тихомълком засилват натиска върху палестинците от Западния бряг от месеци.
И накрая, Нетаняху познава хусите: те няма да бъдат възпрени от морската флотилия на Байдън. Те по-скоро ще се насладят да въвлекат Запада в блатото на Червено море.
Харесва ви или не, тактиката на Байдън за сдържане и предотвратяване на регионална ескалация чрез превръщането на САЩ във водещ фактор – вместо Израел – очевидно въвлича САЩ по-дълбоко в конфликта. Вярва ли Байдън, че хусите просто тихо ще се „обърнат“, защото „Джералд Форд“ е закотвен край Баб Ал Мандеб, или че Хизбула ще приеме инструкции от Амос Хохщайн?
Вторият начин, по който Байдън е надигран, е в това, че той вижда израелския проблем като „просто Биби“ – като лична политика. Разбира се, вярно е, че израелският премиер моделира израелската политика според собствените си нужди за оцеляване; все пак спрете за момент, за да обмислите какво каза президентът Херцог във вторник по време на интервю, организирано от Атлантическия съвет, водещ аналитичен център във Вашингтон.
Херцог отдавна е смятан “ от външнополитическата върхушка за ясно изразен „гълъб“ и „левичар“, в сравнение с Нетаняху. В интервюто Херцог каза: „Възнамеряваме да превземем цялата ивица Газа и да променим хода на историята“. Той каза, че настоящият конфликт е сблъсък на „набор от цивилизационни ценности“ и той представи Хамас (в чисто манихейски термини) като „сила на злото“, добавяйки, че Израел повече няма да толерира Газа да бъде „платформа за Иран – тласкайки всички в бездната на кръвопролития и войни”.
Тогава между него и премиера няма много дневна светлина.
Сближаването между Херцог и Биби отразява може би една по-съществена промяна, настъпваща в Израел – стратегическа промяна, която се простира далеч отвъд личната мания на Байдън по Биби: От 7 октомври насам New York Times и Jerusalem Post съобщават, че 36% от израелците са се преместили решително вдясно по редица политически въпроси, включително подкрепа за заселниците на Западния бряг, подкрепа за крайнодесни политици и дори заселвания отново в ивицата Газа. И въпреки че общественото мнение за самия Нетаняху се колебае, не се очаква неговото правителство да падне.
И дори ако това се случи, по-важният момент е, че подкрепата за политиките, подкрепяни от радикалното дясно правителство на Нетаняху нараства, и то бързо.
Израелската десница като цяло вярва в израелския контрол над Западния бряг и Газа, като много десни израелци се противопоставят на принципа на съществуване на палестинската държава до Израел. Това може да се види в много от политиките на сегашното правителство, които работят за разширяване на израелското заселване на Западния бряг и правят Газа непригодна за живеене за палестинците.
На противоположната страна на спектъра се намира левицата на Израел. Jerusalem Post отбелязва, че левицата до голяма степен вярва, че Израел „окупира“ Западния бряг и че край на конфликта може да бъде постигнат само чрез прекратяване на окупацията и осигуряване на решение за две държави. Но никой изрично не е казал къде ще бъде разположена тази втора държава – палестинска държава. Законно това ще бъде Газа, Западния бряг и част от Йерусалим. Но кой би могъл да наложи това? Кой би изгонил заселниците от Западния бряг?
За много израелци окупационното състояние на разделителния „апартейд“ през последните 30 години беше работещото „решение за две държави“ – но неговите принципи (структурно разделение, военно налагане и възпиране), които за много израелци изглежда обещаваха „тишината“ на което мнозина се надяваха – се разпадна на 7 октомври.
„Травмата от случилото се на 7 октомври промени израелското общество. Това ги накара да се съмняват в най-основните принципи за това дали са в безопасност в домовете си”, каза израелският наблюдател Тал Шнайдер: “Сега те призовават за повече – повече военни, повече защита, по-твърда политика”.
„Много десни хора,” пише Ариела Марсдън в Jerusalem Post, „и малцинство от левите, видяха 7 октомври като доказателство, че мирът с палестинците е невъзможен”. Не е изненадващо, че мисленето се насочи към премахването на населението, което съвпада с темата на Нетаняху за „новата война за независимост“.
Накратко, Байдън може да вярва, че неговият „дълъг опит“ го поставя на „правилната страна“ в преценката на събитията. Неговият опит обаче е извлечен от друга епоха. Политическият Израел, който познаваше, свърши: той стигна до края на пътя по отношение на старата парадигма на своя палестински modus vivendi. Демографията вече не се стреми към „предоставяне“ на държава на палестинците, а по-скоро за изчистване на земята от цялото „враждебно население“.
Израелците сега търсят новото си решение.
И точно както съпротивата на Хамас посочи нови начини за водене на война, така и „дългият опит“ на Байдън, проявен в изпращането на самолетоносачи и кораби от епохата на 60-те години на миналия век в морето, в ерата на интелигентни, пъргави, често непроследими дронове и точкови ракети, сочи към нещо също остаряло.
Днес САЩ са пряко ангажирани в Йемен, Ливан, Западния бряг, Ирак и Сирия. И тъй като войната се разраства, САЩ ще бъдат държани поне отчасти отговорни – вие умишлено оставяте Газа да се разбие, а това, което е счупено, го притежавате. Каквото още се счупи, също ви принадлежи.
Всички 2 милиона бедни жители на Газа ще бъдат бежанци без правителство, което да осигури основни функции и услуги. Разбира ли го Нетаняху? Разбира се. Пука ли им на по-голямата част от израелците? Не. Но останалият свят разбира и вижда тъмното петно да се разпространява по картата и да се излива на Запад.
И дали американската флотилия в Червено море прави дипломатически усилия в Ливан; дали неистовите призиви към Китай за помощ за овладяване на Иран и усилията в Багдад – това ще бъде ли достатъчно, за да сложи край на плана на Оста?
Не. Съпротивата трябва да види как САЩ се лутат и че Израел – изпълнен с гняв – положително приканва към следващото изкачване нагоре по ескалиращата стълба на дифузния постепенен по-широк конфликт.
Автор: Аластер Крук ; Източник: unz.com // Превод и редакция: opposition.bg
